В медийното пространство се появяват все повече изказвания за сключване на предпазно споразумение с МВФ. Като че ли това се смята за някакъв добър PR ход спрямо международните инвеститори, може би и като чест от мерките за преодоляване на кризата. В резултат се подписват някакви декларации между работодатели и партии за работа в тази посока. Това, което се пропуска, са детайлите. При едно споразумение трябва да има ясни отговори на следните въпроси: Колко пари са необходими? За какво ще се ползват? Какви ангажименти ще поеме страната?
Честно казано първите два въпроса вървят ръка за ръка. Ако не знаеш отговора на единия, няма как да отговориш на другия. В момента едва ли някой може да се ангажира с конкретни суми за споразумение с фонда. Непосредствена заплаха пред бюджета е излизането му на дефицит. При всички случаи той ще е малък и доста далеч от заветния 3% праг. Само че финансирането на този дефицит със заем от фонда е повече от смешно. Най-малкото, защото правителството има достатъчен ресурс, с който може да го финансира. В крайна сметка нали поради тази причина се трупаха излишъци през последните години – да има ресурс за лоши времена. Нещо повече, според разбиранията на МВФ бюджетни затягания от порядъка на 1-2% от БВП са лесно постижими за кратък период от време, поради което биха отказали финансирането на такъв дефицит. Притесненията относно обслужването на държавния дълг също са неоснователни. За момента няма и кой знае какви проблеми с обслужването му, тъй като той е доста малък като размер, а в следващите години, няма сериозни вноски за погасяване. Поради тази причина не е необходима подкрепа от страна на МВФ, дори и под формата на предпазно споразумение.
От казаното до тук не следва, че по принцип не се нуждаем от споразумение с МВФ. Просто не се нуждаем към момента. В България още не са се усетили всички ефекти от световната икономическа криза и поради тази причина е доста рано да се правят оценки как това ще се отрази на публичните финанси. В края на другата година нещата може доста да са загрубели. Най-драматичния сценарий за развитие, който се надявам да не се реализира, е свързан с много висока безработица и фалити на фирми, чрез които да се увеличи значително обема на необслужваните кредити. В една такава ситуация банковият сектор на страната може да бъде чувствително засегнат, което да наложи намеса на правителството - било то чрез рекапитализация на силно засегнати банки, било то чрез изплащане на депозити на банки с отнет лиценз (наивно е да се мисли, че при такъв сценарий парите от фонда за гарантиране на депозитите ще стигнат). Тъй като сумите, които ще са необходими най-вероятно ще надхвърлят фискалния резерв, то крайният резултат ще бъде бързо нарастване на външния дълг. И всичко това ще се случва в момент, когато емитирането му няма да е удачен. Само за сравнение, помощта към Латвия, която има доста по-малка като размер икономика е 7.5 млрд. евро.
Отговорът на последния въпрос също е интересен. МВФ не са креативни в условията, които поставят пред държавите, когато става на въпрос за затягане на публични финанси. Бюджетът на страна във валутен борд трябва да се стреми в средносрочен план да е поне балансиран. Преведено накратко, това означава, че ще искат повишаване на данъци. Последното съчетано с желанията на повечето партии за намаляване на данъците ще доведе до доста интересни преговори. Така или иначе априори е ясно кой ще надделее и кой ще се оправдава, че МВФ не му позволява да си изпълнява предизборната програма.
Последното нещо, на което искам да обърна внимание, е факта, че сме членове на ЕС. Досега не сме сключвали споразумение с МВФ в това си качество, но принципът е грубо казано следния - всички сме едно голямо семейство и ако някой има проблем, първо трябва да се обърне към останалите членове в семейството за помощ, преди да търси помощ от вън. Тоест, всеки който се е засилил да води преговори с фонда, нека да не забравя Европейската комисия.
Честно казано първите два въпроса вървят ръка за ръка. Ако не знаеш отговора на единия, няма как да отговориш на другия. В момента едва ли някой може да се ангажира с конкретни суми за споразумение с фонда. Непосредствена заплаха пред бюджета е излизането му на дефицит. При всички случаи той ще е малък и доста далеч от заветния 3% праг. Само че финансирането на този дефицит със заем от фонда е повече от смешно. Най-малкото, защото правителството има достатъчен ресурс, с който може да го финансира. В крайна сметка нали поради тази причина се трупаха излишъци през последните години – да има ресурс за лоши времена. Нещо повече, според разбиранията на МВФ бюджетни затягания от порядъка на 1-2% от БВП са лесно постижими за кратък период от време, поради което биха отказали финансирането на такъв дефицит. Притесненията относно обслужването на държавния дълг също са неоснователни. За момента няма и кой знае какви проблеми с обслужването му, тъй като той е доста малък като размер, а в следващите години, няма сериозни вноски за погасяване. Поради тази причина не е необходима подкрепа от страна на МВФ, дори и под формата на предпазно споразумение.
От казаното до тук не следва, че по принцип не се нуждаем от споразумение с МВФ. Просто не се нуждаем към момента. В България още не са се усетили всички ефекти от световната икономическа криза и поради тази причина е доста рано да се правят оценки как това ще се отрази на публичните финанси. В края на другата година нещата може доста да са загрубели. Най-драматичния сценарий за развитие, който се надявам да не се реализира, е свързан с много висока безработица и фалити на фирми, чрез които да се увеличи значително обема на необслужваните кредити. В една такава ситуация банковият сектор на страната може да бъде чувствително засегнат, което да наложи намеса на правителството - било то чрез рекапитализация на силно засегнати банки, било то чрез изплащане на депозити на банки с отнет лиценз (наивно е да се мисли, че при такъв сценарий парите от фонда за гарантиране на депозитите ще стигнат). Тъй като сумите, които ще са необходими най-вероятно ще надхвърлят фискалния резерв, то крайният резултат ще бъде бързо нарастване на външния дълг. И всичко това ще се случва в момент, когато емитирането му няма да е удачен. Само за сравнение, помощта към Латвия, която има доста по-малка като размер икономика е 7.5 млрд. евро.
Отговорът на последния въпрос също е интересен. МВФ не са креативни в условията, които поставят пред държавите, когато става на въпрос за затягане на публични финанси. Бюджетът на страна във валутен борд трябва да се стреми в средносрочен план да е поне балансиран. Преведено накратко, това означава, че ще искат повишаване на данъци. Последното съчетано с желанията на повечето партии за намаляване на данъците ще доведе до доста интересни преговори. Така или иначе априори е ясно кой ще надделее и кой ще се оправдава, че МВФ не му позволява да си изпълнява предизборната програма.
Последното нещо, на което искам да обърна внимание, е факта, че сме членове на ЕС. Досега не сме сключвали споразумение с МВФ в това си качество, но принципът е грубо казано следния - всички сме едно голямо семейство и ако някой има проблем, първо трябва да се обърне към останалите членове в семейството за помощ, преди да търси помощ от вън. Тоест, всеки който се е засилил да води преговори с фонда, нека да не забравя Европейската комисия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар