Симеон Дянков си е втълпил, че тази година бюджетът не трябва да отива на дефицит (без да уточнява по коя методология).
Предвид, че сме към края на фискалната година, най-ефективните мерки за това са свързани с намаляване на заплати и пенсии в бюджетния сектор (съкращаването на хора за тази година не е ефективно, защото така или иначе трябва да се плащат обезщетения и малко или много те ще изядат ползата от мярката). Както нееднократно е заявявано това няма да се случи. Решението е непопулярно и от това ще пострадат някои рейтинги. Друга доста ефективна мярка би било вдигането на данъци (някой би могъл да скочи, че скапва икономиката, но честно казано всяка мярка за затягане на бюджета скапва икономиката), но и това ще е непопулярно решение, което освен всичко друго, ще доведе до мощна благословия от страна на всички счетоводители (едно от най-любимите неща на счетоводителите е да им променят данъчното законодателство по средата на счетоводната година).
За момента финансовият министър се е спрял на варианта да реже капиталови разходи, което е доста неефективна мярка, тъй като в повечето случаи инвестиционните проекти са тръгнали (все пак сме във втората половина на годината) и трудно биха могли да се спрат. На принципа „няма плащане, няма разходи“ правителството влиза в ролята на некоректен платец. Това поставя в неприятно положение фирмите, които пряко или непряко участват в държавни поръчки, тъй като принципа е първо свършваш работата, а след това си получаваш парите. Така или иначе парите трябва да се платят по някое време, което натоварва бюджета за следващата година.
За съжаление на Дянков дори и тези машинации не му вършат работа. В тази ситуация той може да влезе във Висшата лига, като направи някакви счетоводни манипулации, така че в приходната част на бюджета да влезнат пари, които би трябвало да се отчетат в бюджета за следващата година (предишните правителства криво-ляво успяваха да правят обратното в контекста на разходите). Това, освен че няма да мине пред Евростат и другите европейски институции, би се отразило доста негативно както върху репутацията на страната, така и на бюджета за следващата година.
Когато се говори за устойчивост на публичните финанси е важна динамиката на редица показатели в средносрочен план, не само за текущата година. Нищо лошо няма в това да си го закъсал за една година, но всички да са убедени, че в средносрочен план си ок. Доста по-лошо е сега да си добре, но всички да очакват да се скапеш значително през следващите години. В този ред на мисли е много по-важно какво ще стане с бюджета догодина, отколкото дали ще се издъни бюджета за тази година. Вярно, че се анонсират административни реформи, които биха намалили разходите за 2010, но в същото време прехвърлянето на разходи от тази година или ограничаването на приходи ще изяде този ефект. Ако цената да постигнем балансиран бюджет за тази година е да прецакаме бюджета за следващата година, то трябва да ни е доста къс хоризонта на планиране, за да предприемем такава мярка.
„Като се има предвид, че мерките са краткосрочни, най-важно е годината да бъде приключена с балансиран бюджет, от което най-много се интересуват и европейските институции“, каза финансовият министър. По думите му, ако това бъде постигнато, ефектът ще е поевтиняване на кредитния ресурс от чужбина за българските банки и намаляване на лихвите по заемите.Идеята да се гони балансиран бюджет на всяка цена е малоумна. Първо ще се фокусирам върху това как би могло да се постигне.
Предвид, че сме към края на фискалната година, най-ефективните мерки за това са свързани с намаляване на заплати и пенсии в бюджетния сектор (съкращаването на хора за тази година не е ефективно, защото така или иначе трябва да се плащат обезщетения и малко или много те ще изядат ползата от мярката). Както нееднократно е заявявано това няма да се случи. Решението е непопулярно и от това ще пострадат някои рейтинги. Друга доста ефективна мярка би било вдигането на данъци (някой би могъл да скочи, че скапва икономиката, но честно казано всяка мярка за затягане на бюджета скапва икономиката), но и това ще е непопулярно решение, което освен всичко друго, ще доведе до мощна благословия от страна на всички счетоводители (едно от най-любимите неща на счетоводителите е да им променят данъчното законодателство по средата на счетоводната година).
За момента финансовият министър се е спрял на варианта да реже капиталови разходи, което е доста неефективна мярка, тъй като в повечето случаи инвестиционните проекти са тръгнали (все пак сме във втората половина на годината) и трудно биха могли да се спрат. На принципа „няма плащане, няма разходи“ правителството влиза в ролята на некоректен платец. Това поставя в неприятно положение фирмите, които пряко или непряко участват в държавни поръчки, тъй като принципа е първо свършваш работата, а след това си получаваш парите. Така или иначе парите трябва да се платят по някое време, което натоварва бюджета за следващата година.
За съжаление на Дянков дори и тези машинации не му вършат работа. В тази ситуация той може да влезе във Висшата лига, като направи някакви счетоводни манипулации, така че в приходната част на бюджета да влезнат пари, които би трябвало да се отчетат в бюджета за следващата година (предишните правителства криво-ляво успяваха да правят обратното в контекста на разходите). Това, освен че няма да мине пред Евростат и другите европейски институции, би се отразило доста негативно както върху репутацията на страната, така и на бюджета за следващата година.
Когато се говори за устойчивост на публичните финанси е важна динамиката на редица показатели в средносрочен план, не само за текущата година. Нищо лошо няма в това да си го закъсал за една година, но всички да са убедени, че в средносрочен план си ок. Доста по-лошо е сега да си добре, но всички да очакват да се скапеш значително през следващите години. В този ред на мисли е много по-важно какво ще стане с бюджета догодина, отколкото дали ще се издъни бюджета за тази година. Вярно, че се анонсират административни реформи, които биха намалили разходите за 2010, но в същото време прехвърлянето на разходи от тази година или ограничаването на приходи ще изяде този ефект. Ако цената да постигнем балансиран бюджет за тази година е да прецакаме бюджета за следващата година, то трябва да ни е доста къс хоризонта на планиране, за да предприемем такава мярка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар