Концепцията за бюджетно салдо в едно домакинство на пръв поглед изглежда доста проста. Това е разликата между приходите и разходите. Ако приходите ни са повече от разходите се казва, че бюджетът ни е на излишък. Съответната сума може да я държим в брой в джоба си, да я оставим някъде на депозит, да погасим някакви наши задължения, да кредитираме някой познат, а защо и да не я инвестираме на борсата. Обратно, ако разходите са повече от приходите, бюджетът е на дефицит, който съответно трябва да се финансира по някакъв начин. Може да използваме част от спестяванията си или да помолим някой да ни кредитира.
Усложненията настъпват, когато се опитваме да разберем кое е разход и кое е приход. Съвсем интуитивния подход е да се гледат паричните потоци. Входящите са приходи, а изходящите разходи. За съжаление това не коректно. Ето и няколко примера. Когато финансираме дадена покупка със заем, защото нямаме средства да си я купим без заем, съвсем естествено заемът не е приход (нищо че Александър Томов е на друго мнение), а финансираща операция на получения дефицит в семейния бюджет. Аналогично, когато плащаме вноските си по този заем, само лихвите се броят за разход, а погасяването на главницата също се класифицира като финансираща операция, макар и с обратен знак. При използването на по-сложни финансови инструменти нещата могат да станат и доста по-комплицирани.
Макар човек, въоръжен с необходимото образование, да успее да изчисти финансовите операции от входящите и изходящи парични потоци, то това, което остава пак не е коректно да бъде измерител на приходи или разходи. Причината е, че може да има разлика във времето между действието, което генерира приход или разход, и извършването на съответното плащане. Най-тривиалните примери са свързани с получаването на заплати и плащането на комунални услуги. Обикновено хората си получават трудовото възнаграждение за даден месец в началото на следващия (когато е възможно и вече да са безработни) или плащат сметките за ток, вода и парно, след като е отчетено точно колко са потребили. Принципно, ако тези потоци са стабилни във времето, то разликата между отчитането на приходите и разходите на база извършени плащания (касов подход) и този на база извършени действия (начислен подход) не би трябвало да е значима. За съжаление това не винаги е така, особено в ситуация като настоящата криза.
Поради някакви причини работодателят ви може да забави изплащането на последното ви възнаграждение (все пак криза е), което не значи, че вие не сте регистрирали съответния приход. Просто автоматично сте кредитирали работодателя си, което се брои за финансираща операция, но на касова база нищо не се е променило. Съответно, ако поради това забавяне, не можете да си платите сметката за парното и водата, това не значи, че не сте направили съответните разходи. Просто съответната фирма ви е кредитирала. От една страна звучи сложно, а от друга изглежда „забавно“. Забавната част става пълна, когато не извършите в срок плащанията си, макар и да имате достатъчно спестявания под формата на финансови активи, които да покрият тези разходи. В това едва ли винаги трябва да се търси някаква злонамереност. Просто спестяванията ви може да не са достатъчно ликвидни. Едва ли бихте прекратили депозита си, няколко седмици преди падежа и така да загубите лихвите по него или пък да продавате акции на фирми, когато цената им се е сринала. Разбира се, за да не изпадате в такава кофти ситуация е желателно да се поддържа някакво ниво на ликвидност за финансиране на разходи в екстремна ситуация. Звучи логично, нали?
Колкото и логично да ви изглежда всичко това, изглежда хората, които взимат решенията в Министерство на финансите са на друго мнение. Според тази новина бюджетът на България за 2009г. на касова база е завършил на 530 млн. лева дефицит. В същото време от публикуваната Конвергентна програма за 2009-2012 разбираме, че очакванията на правителството (до колко са реалистични е отделен въпрос) за дефицит на начислена база са от порядъка на 1.3 млрд. лева. Във фискалният резерв (спестяванията на правителството под формата на депозити) има достатъчно средства за погасяване на разликата, но поради някакви причини това не се прави. Това до колко вреди на икономиката няма да коментирам. За сметка на това, от тази новина разбираме, че депозитите там така се преструктурират, че възможностите за реакция на правителството в случай на нужда се ограничават значително. И всичко това заради някакви си 10 млн. лева в повече на година. Както се казва евтини сме на брашното и скъпи на триците.
Усложненията настъпват, когато се опитваме да разберем кое е разход и кое е приход. Съвсем интуитивния подход е да се гледат паричните потоци. Входящите са приходи, а изходящите разходи. За съжаление това не коректно. Ето и няколко примера. Когато финансираме дадена покупка със заем, защото нямаме средства да си я купим без заем, съвсем естествено заемът не е приход (нищо че Александър Томов е на друго мнение), а финансираща операция на получения дефицит в семейния бюджет. Аналогично, когато плащаме вноските си по този заем, само лихвите се броят за разход, а погасяването на главницата също се класифицира като финансираща операция, макар и с обратен знак. При използването на по-сложни финансови инструменти нещата могат да станат и доста по-комплицирани.
Макар човек, въоръжен с необходимото образование, да успее да изчисти финансовите операции от входящите и изходящи парични потоци, то това, което остава пак не е коректно да бъде измерител на приходи или разходи. Причината е, че може да има разлика във времето между действието, което генерира приход или разход, и извършването на съответното плащане. Най-тривиалните примери са свързани с получаването на заплати и плащането на комунални услуги. Обикновено хората си получават трудовото възнаграждение за даден месец в началото на следващия (когато е възможно и вече да са безработни) или плащат сметките за ток, вода и парно, след като е отчетено точно колко са потребили. Принципно, ако тези потоци са стабилни във времето, то разликата между отчитането на приходите и разходите на база извършени плащания (касов подход) и този на база извършени действия (начислен подход) не би трябвало да е значима. За съжаление това не винаги е така, особено в ситуация като настоящата криза.
Поради някакви причини работодателят ви може да забави изплащането на последното ви възнаграждение (все пак криза е), което не значи, че вие не сте регистрирали съответния приход. Просто автоматично сте кредитирали работодателя си, което се брои за финансираща операция, но на касова база нищо не се е променило. Съответно, ако поради това забавяне, не можете да си платите сметката за парното и водата, това не значи, че не сте направили съответните разходи. Просто съответната фирма ви е кредитирала. От една страна звучи сложно, а от друга изглежда „забавно“. Забавната част става пълна, когато не извършите в срок плащанията си, макар и да имате достатъчно спестявания под формата на финансови активи, които да покрият тези разходи. В това едва ли винаги трябва да се търси някаква злонамереност. Просто спестяванията ви може да не са достатъчно ликвидни. Едва ли бихте прекратили депозита си, няколко седмици преди падежа и така да загубите лихвите по него или пък да продавате акции на фирми, когато цената им се е сринала. Разбира се, за да не изпадате в такава кофти ситуация е желателно да се поддържа някакво ниво на ликвидност за финансиране на разходи в екстремна ситуация. Звучи логично, нали?
Колкото и логично да ви изглежда всичко това, изглежда хората, които взимат решенията в Министерство на финансите са на друго мнение. Според тази новина бюджетът на България за 2009г. на касова база е завършил на 530 млн. лева дефицит. В същото време от публикуваната Конвергентна програма за 2009-2012 разбираме, че очакванията на правителството (до колко са реалистични е отделен въпрос) за дефицит на начислена база са от порядъка на 1.3 млрд. лева. Във фискалният резерв (спестяванията на правителството под формата на депозити) има достатъчно средства за погасяване на разликата, но поради някакви причини това не се прави. Това до колко вреди на икономиката няма да коментирам. За сметка на това, от тази новина разбираме, че депозитите там така се преструктурират, че възможностите за реакция на правителството в случай на нужда се ограничават значително. И всичко това заради някакви си 10 млн. лева в повече на година. Както се казва евтини сме на брашното и скъпи на триците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар