АИАП презареждане

През последните 8 години (с изключение на един малък период) работих за АИАП. Като всяка работа си имаше своите вътрешни напрежения, търкания и стресове. Поводи за това най-различни: някой изостава от темпото на другите, планирането на високо ниво е такова, че трябва да свърши феноменално количество работа за кратко време или просто е спусната поредната безсмислена олигофренска задача. Въпреки това ми харесваше. Имаше интересни неща върху, които се работеше, много възможности за развитие, срещи с всякакви интересни хора, а работния колектив, противно на схващанията за държавната администрация, беше готин. Хубаво е да усещаш, че има смисъл от това, което правиш. А удовлетворението, което изпитваш всеки пък, когато твоя принос в дадена работа, е допринесло за нещо на глобално ниво беше незабравимо. Като всяка работа си имаше недостатъци, които не може да промениш, но въпреки това не съм се замислял да я сменям. За съжаление, всичко това свърши. АИАП като структура към Министерство на финансите бе закрита. Административната част от персонала бе уволнена, а експертния персонал (поне на хартия) бе прехвърлен към министерството.

В някакъв смисъл това бе очаквано. При предишното правителство АИАП изгуби облика си. В някакъв смисъл това бе резултат от комбинацията послушен шеф с административно некадърен министър (не мога да ги виня и двамата, тъй като и двамата бяха чужди сред свои). Доста от продуктите, които се правеха, спряха да виждат бял свят, а после и престанаха изобщо да се правят. Най-яркият пример в тази посока е краткосрочната тримесечна прогноза, но нещата не се изчерпват само с това. Всеки един материал трябваше да минава през пресцентъра на министерството, където пък на разни хора хич не им дремеше кога ще дадат зелена светлина. За анализи и прогнози, които са актуални към дадена дата, срокът на публикуване е от значение. Било то, за да си пръв в някаква теза, било то заради променящата се конюнктура и ревизия на данни.

С идването на новото правителство като че ли всички бяхме изпълнени с положителни очаквания. Сигналите бяха такива, че ще можем да работим спокойно. Съответно да възобновим нещата, които бяха занемарени и да върнем облика си в публичното пространство. За съжаление нищо от това не се случи. Причините за това са две.

Първо, през годините АИАП като институция си навлече доста неприятели. От една страна бяха конфликтите с БНБ. Те бяха породени от това, че заради личните амбиции на няколко човека, БНБ искаха колкото се може по-бързо да се въведе еврото в България. Независимо от всички негативи, които (щеше да) изпита икономиката. За постигането на тази цел често срещано явление, беше служители на БНБ да плюят на авторитета си, разправяйки врели некипели пред международни институции (от най-фрапантните, които си спомням, бе за това, че кредитът не стимулирал потреблението). Каквито и да са данните, всичко трябва да се представи с най-розовите очила. Вместо да се признават проблеми и да се коментира доколко има поводи за сериозни притеснения, всичко се отричаше. Когато пък това е невъзможно, се хвърля камък в градината на НСИ доколко качествени са оценките им. В целия този процес на „коректно“ представяне на икономическата ситуация в страната, не са били един или два случаите, когато служители на АИАП са минавали на „приятелски“ инструктаж какво да говорят и какво да не говорят при срещи с международни институции. Разправиите покрай изготвянето на Конвергентната програма на страната винаги са били черешката на тортата.

.

От друга страна бяха „конфликтите“ с неправителствените организации. Особено тези, които заляха публичното пространство с един тон глупости, за да бутнат фискалната политика в посока, която ги устройва (тях лично, а не обществото). На същите тези хора, организация, която има силен аналитичен капацитет, определено им пречеше.

Второ, изборът за министър на финансите на човек, който дълги години не е живял в България и има познания по макроикономика и публични финанси само на хартия, не беше най-доброто, което може да се случи на АИАП в процеса на възвръщане на позициите си. От една страна не му стига капацитета да оцени потенциала, който има в институцията (фактът, че даде на макроикономисти да оценяват клинични пътеки или да правят анализ на ефективност на конкретни инвестиционни проекти е доста показателен). От друга страна хората, които го въведоха в обстановката в страната, бяха сред тези, които предпочитат АИАП да не съществува. Отделно самочувствието, което бе придобил от защитаването на докторат в посредствен американски университет, му пречеше да си комуникира с експертите, които имаше на разположение (не си ли учил в САЩ не ставаш за нищо).

Закриването на АИАП бе част от административна реформа за намаляване на дублиращите се структури. С каквито и добри намерения да е било постлано, стана по възможно най-деструктивния начин. Едно от най-неприятните и демотивиращи неща, които могат да ти се случат, е да научаваш какво ще стане с работата ти от медиите и след това седмица наред да нямаш комуникация с този, който взима решенията..

В началото (октомври 2009) се погълнаха две дирекции в Министерство на финансите за да се тества процеса. Едната от дирекциите така или иначе беше сравнително самостоятелна в АИАП и от оперативна гледна точка беше все тая къде е позиционирана (няколко месеца престоя във финансите и след това се трансферира в Министерки съвет). С другата работата не седеше точно така, което създаде доста сериозни затруднения при изготвянето на миналогодишната Конвергентна програма. Мисля, че повечето хора ангажирани в процеса ще се съгласят, че това беше най-трагичния документ изготвян някога. Много хубаво описание на цели, които не се покриваха от изброените мерки. Всичко това гарнирано с неспазване на структурата зададена от ЕК, поради изрично настояване на голямото добро утро от оттатък голямата вода. Глупостите, които лично Дянков написа и никой не смееше да ги махне, няма да коментирам. Нарушаването на правилата за работа на Министерски съвет при приемането и, също.

В същото време от разни остатъци в министерството бе създадена някаква дирекция, която имаше какви ли не странни функции, с наименование близко до АИАП. За общата публика се подготвяше сцената как има още дублирани структури, които трябва да се слеят.

Втората стъпка по закриването на АИАП бе осъществена чрез преместването и на друго място. Мотивите бяха, че двата етажа, които обитаваше АИАП на Аксаков 31 са необходими на НАП (доколко НАП ще ги ползва предстои да се види, тъй като според клюките цялата сграда ще мине в частно владение и просто това е една от многото стъпки), както и че АИАП ще бъде физически по-близко до Дянков. Правно нямаше кой знае какви проблеми АИАП да освободи тези етажи, но юридическият екип на Дянков не можа да се справи с тази проста задача. Така постановлението на Министерски съвет, което дава тези два етажа на АИАП, бе отменено с решение на Министерски съвет (февруари 2010). В същото време това решение не казваше къде трябва да се настани агенцията и оставяше този въпрос в ръцете на администрацията на министерството. Това, че се отиде в някаква дупка (април 2010), можеше да се преживее, но основната загуба бе, че нямаше място къде да се събираме и да обсъждаме интересни въпроси, да представяме резултати от текущата си работа или да провеждаме вътрешно обучение. Крайният ефект бе, че няколко публикации от тази година бяха стопирани и така и не видяха бял свят, както и стопиране на няколко инициативи за повишаване на квалификацията (един курс по Иконометрия се прекъсна преди най-интересната му част, както и целият процес по запознаване на служителите с принципите на изграждащият се Datawarehouse за статистически данни).

В началото на юни бе взето решението за закриването на АИАП и вливане на експертната част на персонала към Министерство на финансите към създадената в края на 2009 г. дирекция. Умните хора обикновено обмислят всички детайли около дадена трансформация, преди да я предприемат. Очевидно Дянков не е сред тях, тъй като изобщо не го интересуваха детайлите. А те не бяха никак малко. Показателно бе, че оставащите хора, бяха преназначени със задна дата с близо месец закъснение. Или грубо казано ти не знаеш назначен ли си или не, какви са ти отговорностите и какво ще правиш. Дянков не можа да си намери хора за ръководните позиции в трансформирана дирекция. Осем човека от АИАП му отказаха да ръководят целия цирк. Част от дейностите извършвани от общата администрация на АИАП няма кой да ги поеме в рамките на Министерството. Интеграцията в информационната система на финансите започна с два месеца закъснение. Други проблеми тепърва ще излизат наяве. В АИАП имаше абонамент за JSTOR, който ако финансите решат да поддържат, ще се изръсят с доста по-голяма сума, тъй като са по-голяма организация. Ще има и доста забавни моменти със софтуера и библиотеката на АИАП. С други думи административният хаос бе пълен.

Мотивите за закриване на АИАП пред отделните аудитории бяха различни. Пред някои се лансираха съкращаване на разходи от премахване на общата администрация (в медиите Дянков се хвалеше как от това спестявал 2 млн. лева месечно, при положение че годишният бюджет на АИАП е под 1 млн. лева), пред други, че така събирал всичките си аналитици на едно място и ще работят по-добре (на заден план остана това, че основната част на дирекцията гостоприемник бе изселена в друга новосъздадена дирекция), за вътрешна употреба споменаваше как не бил доволен от работата на АИАП и чрез структурни и ръководни промени това щяло да бъде „поправено“. В процеса на „уточняване“ за необходимостта от трансформацията Дянков успя да изговори доста глупости и не случайно ВСИЧКИ му се обидиха. За ръководния състав, в който влизам и аз (към закриването на АИАП ръководих отдела по макроикономическо моделиране) някак си беше логично. Опитите да дава квалификации за неща, за които и идея си няма как са организирани и какво представляват, го направиха смешен в очите на всички. А при напъните да дава примери относно несправяне със задачите, някои хора го приеха доста лично.

В цялата тази ситуация някак си логично основното ядро на АИАП си взе шапката (в това число и целият forecast тим). На Дянков не му и дремеше от това развитие. В министерството (засега) останаха четирима от по-опитните експерти и една сурия хора със стаж в АИАП около половин година. Съответно и без достатъчно натрупан опит. По отношение на писането на анализи за развитието на българската икономика едва ли ще имат сериозни затруднения, но не така седи въпросът с използването на натрупания аналитичен инструментариум. По мои груби оценки половината от знанието и моделите в АИАП е безвъзвратно загубено. И то не защото някой е трил файлове или не е предавал информация. Всичко е предадено и запазено както си е по правилата. Просто няма кой да може да го използва. С другата половина нещата не са по-розови. Макар и оставащите хора да могат криво ляво да ползват, това което са наследили, то са няколко години време преди да могат да го развиват (Ако все още работят за финансите, разбира се. Последното го казвам, защото един от основните мотиви да работиш в АИАП, че може да научиш много от по-опитните колеги, вече го няма). Загубата от пропуснати възможности са също не малко. С моето напускане проектите по изграждане на Datawarehouse за статистическите данни и разработване на макроикономически модели стъпващи на микросимулации чрез многоагентни системи са безвъзвратно загубени.

Хората, които си тръгнахме, сравнително лесно си намерихме работа (аз се захванах с предизвикателства, които са далеч от макроикономиката и поне за сега нямам повод да се оплаквам). Беше ясно че няма как всички да се преместим заедно нанякъде. Това, което сме правили в АИАП е доста специфично, няма (голям) пазар за продаване и съответно е скъпо удоволствие някой да ни наеме като екип. Въпреки че се пръснахме по различни места, решихме че няма да е лошо да поддържаме връзка помежду си, а защо не и форма. Пък, ако нещо изскочи като възможност, като добре сработен отбор да успеем до го поемем. Някак си логично се роди идеята да основем сдружение, което да носи името на закритата агенция. Смятаме, че по този начин ще успеем да запазим духа, който е царил в АИАП, както и да създадем инфраструктура (данни, модели, обмен на виждания и мнения), която да ползваме съвместно. Към момента на основаване на сдружението, членовете му бяха 10 (напук на коментарите, че 2-3 човека са приватизирали АИАП) и сигурно бройката им ще расте с напускането на министерството от още хора. Сигурно има обидени, че не са включени в групата на учредителите. В същото време трябва да се има предвид, че нещата се развиха доста бързо, при спазване на голяма дискретност (за да не ни прави спънки някой), както и че за по-бързо конвергиране на мнения първоначалната група не трябва да е голяма.

Доколкото цялото това мероприятие стартира като дейност за свободното време още не е ясно накъде ще се развият нещата. Всеки има за себе си някаква идея как трябва да изглежда тази структура и с какво да се занимава. Нищо не пречи всички идеи да се реализират паралелно. Доколкото това е некомерсиален проект базиран на няколко принципа, ще можем да бъдем по-истински и искрени отвсякъде. Опитът и образованието биха ни помогнали да окупираме нишата за качествени анализи и количествени сметки. В същото време може да сме полезни на всякакви неправителствени и бизнес организации. Като възможностите за партньорства са от най-различно естество. За сега стартирахме със страница, на която спокойно да можем да изразяваме мнението си. Както и с краткосрочни прогнози за развитието на България, които ще излизат два пъти годишно (следващите са планирани за края на март). Предполагам, че няма да се ограничим с това.

Разбира се, няма да липсват „доброжелатели“ на цялата инициатива. Мога само да им кажа, че не трябваше да изпускат духа от бутилката.