Като цяло гледам да съм неутрален към стачката. Не симпатизирам на учителите, но смятам, че те са в правото си (както и всеки друг) да протестират и стачкуват за по-високи заплати (стига да има кой да им ги даде). След този месец и половина стачни действия съм по-скоро разочарован от (действията на) учителите. Честно казано държат се като малки деца, на които искат да им купят сладолед, да им подарят играчка или като е в техни случай държавата да ги носи на конче. В цялото си това тръшкане, освен че паднаха доста ниско като поведение (честно казано каквито и хора да се съберат в тълпа се лумпенизират), пропуснаха възможността да излязат с чест от ситуацията, тъй като вече преговори с правителството не може да има. За какво става въпрос? По закон правителството е длъжно до края на месец октомври да внесе проектобюджетът за следващата година в парламента, след което депутатите решават дали да го приемат в този вид или да го променят. Не знам кой води тълпата от учители и до колко е наясно как функционира държавата, но е крайно време да спре да се държи с интелекта на едноклетъчно и да научи какви са правилата на играта. Най-малкото всеки, който има някакви социални искания, ако иска те да му бъдат удовлетворени, трябва да е наясно, че през септември и октомври е в негов интерес да има действащо правителство (след този период не може да преговаря с правителството ефективно) и през ноември и декември да има работещ парламент. В противен случай няма да може да бъде гласуван бюджет за следващата година, а когато това стане се използва такъв по подразбиране, който не е в интерес на никой (изключвам тези, които искат да съборят държавата). В този ред на мисли понеже сегашното правителство се създаде в края на септември 2005 и властта (имам предвид политическите лица, които взимат решенията) се напълни с какви ли не “селяни”, които и хабер си нямаха от действащите процедури, то за малко да изпуснем влака за Европа.
Та понеже учителите се полакомиха, вместо да приемат 50% на правителството (преди да започне стачката офертата беше 30%) и догодина да протестират още веднъж за още, решиха да настояват за 72% (3 х 20% кумулативно прави толкова) и сега ще се наложи да лобират из парламента за своите искания, което пък им създава доста технически затруднения. Например искането им за 4.7% от БВП за образованието няма как да бъде изпълнено, защото в бюджета не се записват проценти от БВП, а номинални числа. Освен това никой не знае колко ще бъде номиналното БВП за 2008. Да, правят се прогнози, които дори и да са точни (с точност до милион), то не могат да гарантират, че НСИ няма да смени дефиницията на БВП и съответния процент да падне (както стана през 2007). Но дори и с всички тези неудобства да се справи човек, то трябва да има предвид, че не малка част от средствата за образование минават през общинските бюджети и на национално ниво общите разходи са резултат, т.е. ако някой иска разходите за образование да нараснат с 0.5% от БВП, то трябва да каже как те ще бъдат разпределени по отделните общини. Всякакви такива сметки могат да се правят, но те не са по силите на депутатите, нито пък на учителите, така че и депутатите да са много благосклонни няма да могат да направят кой знае какво и ще прехвърлят топката към правителството. Правителството от своя страна може да реши да съдейства за детайлните сметки, а може и да си направи пас (то своята част от бюджетната процедура си я е свършило и няма сила, която да го накара да укаже съдействие на парламента) и топката ще се върне в парламента. Може да станат няколко итерации, но резултатът е, че учителите ще бъдат като пиян морков и определено ще загубят тази игра. Да оставим настрана въпросът, че увеличаването на разходите за образование, по никакъв начин не гарантира увеличаване на заплати. Също така не искам да навлизам в други детайлни сметки относно средните заплати. Просто всички тези числа ги няма записани в явен вид.
В крайна сметка обаче учителите не са виновни относно социалното положение, в което се намират (за бой са, че не успяха да излязат с чест от преговорите). Виновно е правителството, че няма ясно дефинирани цели в сферата на образованието, няма ясни критерии за това дали са изпълнени целите, нито конкретни мерки за постигане им и чак тогава да каже от какво финансиране се нуждае. При тази стачка стана ясно колко са неподготвени от МОН и дори да има някаква съпротива срещу “реформата”, която биха искали да провеждат, можеха да изтъргуват отстъпки в тази посока. Истината е, че реформа просто не е планирана. А все пак това не е работа на учителите (няма значение дали на тези от училищата или тези, които си клатят краката в МОН). А ако не започне (даже за препоръчване е направи) някаква реформа в образованието през следващата година, то такава няма да има през следващите 3 години. И като се има предвид каква е номиналната конвергенция на доходите в България към тези на ЕС, то след 3 години социалният проблем на учителите ще е доста по-сериозен.
За съжаление в момента като че ли реформата се изчерпва с въвеждане на делегирани бюджети. Принципно идеята е хубава, но практически е голяма глупост, защото за да сработи, то необходимото условие е директорите на училища да имат добър управленски нюх (нещо с което малко могат да се похвалят). Ако това условие не е изпълнено, то делегираните бюджети са стъпка в посока на Аржентинската криза. В постинга, в който писах за нея, забравих да спомена, че именно фискалната децентрализация е било камъчето, което е обърнало каруцата, тъй като бюджетния дефицит не е бил генериран от централното правителство, а от местните власти. Та в този ред на мисли, ако след въвеждането на делегираните бюджети, повечето училища са заплашени от фалит, то едва ли правителството няма да им покрие дълговете (за справка какво става с болниците, само че училищата с в пъти повече). Тогава се губи смисъла на цялата идея, тъй като няма да има спирачка на разходите.
Според мен от финансова гледна точка основният проблем в образованието е, че учителите в големите градове взимат доста ниски заплати, в сравнение със заплатите в частния сектор. В такава ситуация според мен е по-правилно правителството, вместо да въвежда делегирани бюджети, да направи следните две неща:
Та понеже учителите се полакомиха, вместо да приемат 50% на правителството (преди да започне стачката офертата беше 30%) и догодина да протестират още веднъж за още, решиха да настояват за 72% (3 х 20% кумулативно прави толкова) и сега ще се наложи да лобират из парламента за своите искания, което пък им създава доста технически затруднения. Например искането им за 4.7% от БВП за образованието няма как да бъде изпълнено, защото в бюджета не се записват проценти от БВП, а номинални числа. Освен това никой не знае колко ще бъде номиналното БВП за 2008. Да, правят се прогнози, които дори и да са точни (с точност до милион), то не могат да гарантират, че НСИ няма да смени дефиницията на БВП и съответния процент да падне (както стана през 2007). Но дори и с всички тези неудобства да се справи човек, то трябва да има предвид, че не малка част от средствата за образование минават през общинските бюджети и на национално ниво общите разходи са резултат, т.е. ако някой иска разходите за образование да нараснат с 0.5% от БВП, то трябва да каже как те ще бъдат разпределени по отделните общини. Всякакви такива сметки могат да се правят, но те не са по силите на депутатите, нито пък на учителите, така че и депутатите да са много благосклонни няма да могат да направят кой знае какво и ще прехвърлят топката към правителството. Правителството от своя страна може да реши да съдейства за детайлните сметки, а може и да си направи пас (то своята част от бюджетната процедура си я е свършило и няма сила, която да го накара да укаже съдействие на парламента) и топката ще се върне в парламента. Може да станат няколко итерации, но резултатът е, че учителите ще бъдат като пиян морков и определено ще загубят тази игра. Да оставим настрана въпросът, че увеличаването на разходите за образование, по никакъв начин не гарантира увеличаване на заплати. Също така не искам да навлизам в други детайлни сметки относно средните заплати. Просто всички тези числа ги няма записани в явен вид.
В крайна сметка обаче учителите не са виновни относно социалното положение, в което се намират (за бой са, че не успяха да излязат с чест от преговорите). Виновно е правителството, че няма ясно дефинирани цели в сферата на образованието, няма ясни критерии за това дали са изпълнени целите, нито конкретни мерки за постигане им и чак тогава да каже от какво финансиране се нуждае. При тази стачка стана ясно колко са неподготвени от МОН и дори да има някаква съпротива срещу “реформата”, която биха искали да провеждат, можеха да изтъргуват отстъпки в тази посока. Истината е, че реформа просто не е планирана. А все пак това не е работа на учителите (няма значение дали на тези от училищата или тези, които си клатят краката в МОН). А ако не започне (даже за препоръчване е направи) някаква реформа в образованието през следващата година, то такава няма да има през следващите 3 години. И като се има предвид каква е номиналната конвергенция на доходите в България към тези на ЕС, то след 3 години социалният проблем на учителите ще е доста по-сериозен.
За съжаление в момента като че ли реформата се изчерпва с въвеждане на делегирани бюджети. Принципно идеята е хубава, но практически е голяма глупост, защото за да сработи, то необходимото условие е директорите на училища да имат добър управленски нюх (нещо с което малко могат да се похвалят). Ако това условие не е изпълнено, то делегираните бюджети са стъпка в посока на Аржентинската криза. В постинга, в който писах за нея, забравих да спомена, че именно фискалната децентрализация е било камъчето, което е обърнало каруцата, тъй като бюджетния дефицит не е бил генериран от централното правителство, а от местните власти. Та в този ред на мисли, ако след въвеждането на делегираните бюджети, повечето училища са заплашени от фалит, то едва ли правителството няма да им покрие дълговете (за справка какво става с болниците, само че училищата с в пъти повече). Тогава се губи смисъла на цялата идея, тъй като няма да има спирачка на разходите.
Според мен от финансова гледна точка основният проблем в образованието е, че учителите в големите градове взимат доста ниски заплати, в сравнение със заплатите в частния сектор. В такава ситуация според мен е по-правилно правителството, вместо да въвежда делегирани бюджети, да направи следните две неща:
- Да даде възможност за държавна субсидия на частните училища, която да е вързана с броя ученици, които обучават. Ясно е, че тя може да не покрива разходите на училището и то да иска още пари от родителите, още повече ако училището предлага някакви допълнителни екстри, но по този начин частното образование ще стане по-достъпно за всички.
- Да измисли някаква схема за приватизиране на образователната дейност в големите градове, така че управлението на училищата да е в ръцете на хора с опит. Само така ще може да стане оптимизация на разходите за обучение. Разбира се, това предложение има няколко много тънки момента, които трябва добре да се обмислят. Първо трябва да има ясни критерии дали съответното училище изпълнява нещата, за които получава пари. И второ трябва собствеността на имотите да остане на държавата или общината, за да не се укаже, че някои училища са станали промишлени цехове или че футболонот игрище е заменено с нова кооперация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар