Според тази статия на Георги Ангелов излиза, че Кремиковци има отрицателен принос в БВП. Логичният извод тогава е, че ако изведнъж комбинатът спре да съществува, то това ще се отрази положително на БВП-то. Само че както може да се сети човек, това е прекалено хубаво, за да е истина. Сега ще обясня и защо изводът не е верен.
Най-грубо казано брутната продукция на една фирма е сумата на брутната добавена стойност (печалба, заплати, осигуровки, данъци върху производството минус субсидии) и междинното потребление (всякакви суровини, услуги и т.н., използвани в процеса на производство). Толкова, доколкото БВП е сумата от брутната добавена стойност в икономиката плюс корективите, то е логично да се предположи, че приносът на Кремиковци е точно неговата добавена стойност. Само че поради факта, че заради неговото междинно потребление, други фирми успяват да си пласират услугите и съответно да генерират добавена стойност, то е лесно да се съобрази, че това твърдение не е коректно. Особено, когато става въпрос за предприятие с такива размерите, което е основен клиент (за някои основният) на не малко фирми.
За да се измери коректно ефекта върху икономиката, то трябва да се използва таблица на между отрасловите връзки. Няма да обяснявам как става това. Всеки, който се интересува може да погледне моделът на Леонтиев от началото на миналия век. Но едва ли е трудно да се съобрази, че ефектът върху НЕК, БДЖ и разни пристанища няма да е малък. Отделен е въпросът, че разни мънички фирми, които са поели някаква outsource-ната дейност може да останат без пазар. Не че нещо пагубно ще се случи, но поради този шок намаление на растежа на БВП ще е по-близко до 2%, на които се възмущава Георги Ангелов, отколкото до нулата. Лошото е, че и София няма да стане кой знае колко по-чиста.
P.S. Този постинг не трябва да се разглежда като някаква обосновка за съществуването на Кремиковци, а само да покаже какъв ще е ефектът от неговото закриване върху икономическия растеж на България.
Най-грубо казано брутната продукция на една фирма е сумата на брутната добавена стойност (печалба, заплати, осигуровки, данъци върху производството минус субсидии) и междинното потребление (всякакви суровини, услуги и т.н., използвани в процеса на производство). Толкова, доколкото БВП е сумата от брутната добавена стойност в икономиката плюс корективите, то е логично да се предположи, че приносът на Кремиковци е точно неговата добавена стойност. Само че поради факта, че заради неговото междинно потребление, други фирми успяват да си пласират услугите и съответно да генерират добавена стойност, то е лесно да се съобрази, че това твърдение не е коректно. Особено, когато става въпрос за предприятие с такива размерите, което е основен клиент (за някои основният) на не малко фирми.
За да се измери коректно ефекта върху икономиката, то трябва да се използва таблица на между отрасловите връзки. Няма да обяснявам как става това. Всеки, който се интересува може да погледне моделът на Леонтиев от началото на миналия век. Но едва ли е трудно да се съобрази, че ефектът върху НЕК, БДЖ и разни пристанища няма да е малък. Отделен е въпросът, че разни мънички фирми, които са поели някаква outsource-ната дейност може да останат без пазар. Не че нещо пагубно ще се случи, но поради този шок намаление на растежа на БВП ще е по-близко до 2%, на които се възмущава Георги Ангелов, отколкото до нулата. Лошото е, че и София няма да стане кой знае колко по-чиста.
P.S. Този постинг не трябва да се разглежда като някаква обосновка за съществуването на Кремиковци, а само да покаже какъв ще е ефектът от неговото закриване върху икономическия растеж на България.
8 коментара:
Дори да приемем тази логика, отново приносът на Кремиковци няма да се отдалечи много от нулата. Защото трябва да извадим вноса на желязна руда и други суровини (който сам по себе си е над 1% от БВП), да извадим вноса на природна газ и горива, да извадим неплатените, но потребени транспортни услуги от БДЖ, ток от НЕК и пр. Трябва да извадим и всички останали разходи за вносни стоки и услуги, потребявани от Кремиковци (мениджърски услуги, техническа помощ и пр.), които не са малко.
В допълнение, ако НЕК не продава ток на Кремиковци би могла да го продаде на друг - търсене има, при това платежоспособно. Същото се отнася и за горива и др.под. А БДЖ ще има повече свободни вагони да обслужва клиентите, които наистина добавят стойност и си плащат.
@Георги Ангелов: Не съм съгласен с теб. Прав си, че трябва да се извади вноса на всички суровини. Както може да видиш, никъде не съм казал, че не трябва. Но също така трябва да добавиш вноса, който би се генерирал, когато българските фирмите, които използват продукцията на Кремиковци, трябва да си търсят друг доставчик. Също така трябва да си наясно, че не неплатените услуги не се приспадат.
По отношение на фирмите, за които Кремиковци е сред основните клиенти, трябва да си доста наивен за да мислиш, че шокът от неговото затваряне ще го преглътнат толкова лесно. От всичките НЕК е в най-изгодна позиция, но пак ще минат няколко месеца докато си реализират свободните количества електроенергия. БДЖ и пристанищата не са в чак толкова изгодна позиция, а мъничките фирми сигурно и ще фалират. Но както може да видиш съм отбелязал, че за икономиката нищо пагубно няма да се случи. Просто в годината на затваряне на Кремиковци, растежът на БВП ще е с малко над 1% по-нисък.
Финансовите отчети на Кремиковци не показват твърде голяма обвързаност с доставчици. Така че "шокът" няма да е забележим.
А БДЖ да не забравяме, че не може да поеме постоянно растящите поръчки от клиенти заради липса на вагони.
Ако обсъждаме динамичните ефекти, обаче, трябва да имаме предвид, че Кремиковци няма просто да "спре". Кредиторите ще си търсят парите - което означава процедура по несъстоятелност. Т.е. предприятието се продава или като цяло, или като отделни активи. Продажбата на активи за стотици милиони означава, че някой ги купува, за да ги развива - независимо дали ще строи нов завод, ще строи къщи или бизнес центрове там. В резултат, ще има по-висок ръст на БВП. Ако пък се продаде като цяло и дойде нов инвеститор, то вероятно ще продължи да работи и въобще няма да разберем с колко ще спадне (или увеличи) БВП.
Ще се включа в дискусията по един косвен начин – в смисъл, че целта ми не е да правя оценка какво ще е влиянието върху БВП на страната от прекратяване на дейността на Кремиковци. Имам няколко приятелски съвета към Г. Ангелов - общи и конкретни.
Общите съвети: Като цяло ще е добре, когато правиш коментари в някои области да си предварително добре подготвен, което според мен в случая означава да имаш някаква представа от методология за изчисляване на БВП (т.е. какво се прибавя и какво се вади, както и защо), както и да си посещавал курс тип Въведение по макроикономика или аналогичен, където е илюстрирана концепцията за мултипликатора. Предполагам, ще кажеш, че си направил и двете неща и също така предполагам, че наистина си прочел методологията и дадените в университета учебници. Но си пропуснал да помислиш и обмислиш какво си прочел, което всъщност е целта на четенето, а не подобряване на показателя брой прочетени книги за единица време. Осъзнаване на що е то мултипликатор и какво прави той определено не е демонстрирано нито в коментарите тук, нито в цитираната статия.
Конкретните съвети се движат общо взето по коментарите ти тук и засягат неща, които в известна степен са ме афектирали най-много.
Твърдението, че трябва да се извадят задълженията на Кремиковци към НЕК и БДЖ. – честито, току що фалира банките в България, където 90+ процента от балансите им са задължения (депозити) и вземания (кредити). Интересно ще ми бъде да разбера как според теб се изчислява добавената стойност на банките от информацията от счетоводния им баланс.
Твърдението, че „Финансовите отчети на Кремиковци не показват твърде голяма обвързаност с доставчици.” – също ще ми е интересно кои точно величини и отношения си използвал за да направиш този извод. Ако е задължения към доставчици към пасиви или активи, то това отношение показва единствено дали предприятието си плаща дълговете, а не колко плаща по принцип на доставчиците. Ако Кремиковци не зависи от доставчици, тогава това значи то да е една в голяма степен затворена система т.е. само да удовлетворява нуждите си от суровини (може би има руда в двора?), консумативи, електроенергия и други услуги. Сигурен ли си, че искаш да кажеш точно това?
Твърдението за продажбата на Кремиковци на части или цялото и че купувача, ги взима за да развива дейност (и явно според теб по презумпция печалба на някакъв етап). Когато Митал влезе в Кремиковци, надеждите бяха същите, но към днешна дата не се оправдаха. Нещо повече, пазара определя цената (както може да се види и с примера с БТК), така че ако нещо по балансова (счетоводна) стойност се води 100 млн. лв., то това не значи, че пазара го оценява на толкова. В случая с Кремиковци цената може да е доста по-ниска, което веднага води до въпроса за отписаните вземания от балансите на кредиторите. Всеки счетоводител ще ти каже, че има разлика между вземане и несъбираемо вземане и тя не е приятна.
Коментарите ми не бива да се приемат като лично отношение или оборващи твоята теза. Целта им е по-скоро да ти обърнат внимание, че аргументите, които даваш не винаги са адекватни на тезата, която искаш да докажеш, а и да илюстрират, че понякога е добре да си малко по-прецизен в избора и интерпретацията на фактите.
А сега по въпроса с приноса на Кремиковци – България е малка и отворена страна и не много хора разбират какво всъщност значи това. А това значи, че в страната предприятие от ранга на Кремиковци, Нефтохим, Кумерио или Корабостроителния завод във Варна са решаващи и със съществен принос за икономиката. Това не е свързано с факта дали работят на печалба или на загуба, а с факта, че работят. Пример – миналата година завода в Пирдоп беше затворил за няколко месеца и съответно една част от износа на страната замря. От една такава гледна точка е доста смело твърдението ти, че ефекта от спиране на Кремиковци ще е близък до нулата. Аз смятам, че поне в краткосрочен план това няма да е така. А дали държавата трябва да се намесва и ако да, как, е тема на съвсем друг разговор.
@Георги Ангелов: Хайде да не си разправяме вицове с финансови отчети. Все пак Кремиковци не е селскостопанско предприятие.
Когато се оценява ефекта на едно предприятие за икономиката най-тривиалното нещо, което се прави е какво би станало, ако просто предприятието го няма. От такава гледна точка е все тая кой е собственик на предприятието в момента (за бъдещето му развитие не е все тая). Ако ти твърдиш, че предприятието не прави БВП, то ако се "спре" нищо не би трябвало да се промени, само че не е така.
Като си говорим за БДЖ, смяташ ли, че която и да е фирма ще се справи бързо, ако клиентът и, който формира 1/3 от продажбите (ограничаваме се до продажбите от товарен транспорт), изчезне. Отделен е въпросът дали вагоните, които би освободил Кремиковци, ще могат да се използват за въпросните нови поръчки. Едно е да возиш руди, друго е контейнери, трето е гориво, четвърто е цимент и т.н. Да оставим на страна въпросът, че БДЖ има конкуренция в товарния железопътен транспорт.
Да, при закриване на Кремиковци ще освободи някакъв ресурс, който в бъдеще може да генерира и повече добавена стойност, само че докато стане това ще береш негативи, поради простата причина, че размерът има значение, а Кремиковци има относително висок принос във формирането на БВП.
@ Nelly
Не мисля, че добрата подготовка може да се постигне с посещаването на курс, особено въвеждащ, по макроикономика. Това може да запали интереса към нещо, но съвсем не е достатъчно.
Защо мислите, че използвам счетоводния баланс за каквото и да било във връзка с Кремиковци? Финансовият отчет включва и неща като отчет за приходите и разходите, например. Може да погледнете какъв процент от разходите на комбината отиват за нещо различно от вносни суровини, материали, горива, мениджърски и технически услуги.
Не съм съгласен и с това, че е важно нещо да работи, дори на загуба. Това го преживяхме преди десетилетие когато всичко работеше, но на загуба - и съответно БВП намаляваше, а банките фалираха.
@ D
Да, смятам, че БДЖ ще се справя много по-добре когато спре да субсидира Кремиковци с транспорт, за който не получава плащане. А с вагоните е лесно - продава едни и купува други.
Да, смятам, че икономиката ще се развива по-добре когато Кремиковци изплати стотиците милиони левове задължения - независимо дали това ще стане чрез смяна на собственика или процедура по несъстоятелност.
@Георги Ангелов: Знаеш ли, все повече се убеждавам, че по отношение на икономиката на моменти си доста далеч от реалността. Така или иначе последния ти коментар с нищо не допринася към дискусията - важен ли е Кремиковци за икономиката или не? Така, че не смятам да се впускам в някаква странична дискусия, в която едва ли и ще имаме много различия.
Без да се обиждаш, но съм склонен да подкрепя мнението на Nelly относно подготовката ти. Съгласен съм с теб, че само с въвеждащ курс нищо не става, но без него съвсем нищо не става. Например в последния си коментар не правиш разлика между субсидиране и кредитиране. Все пак си завършил финанси, а не макроикономика, така че е разбираемо да имаш някакви пропуски по макроикономика, но ако тя те влече, не е лошо да ги запълниш.
По отношение на работата на загуба, все пак е хубаво да правиш разлика между това икономиката да работи на загуба и едно предприятие в даден сектор да работи на загуба. Защото въпреки загубата на предприятието, секторът може да е на печалба, а без него секторът да не съществува. За да е съвсем проста интерпретацията си го представи като вертикална интеграция на няколко фирми и крос субсидиране на дейности. В България това го правят доста фирми - телекоми, застрахователи и др., просто не е в тези мащаби.
Публикуване на коментар