Като продължение на анонса от предишния постинг, ще разкажа какво се случи на прословутата среща или поне на частта, на която присъствах. Тя беше на „икономическа” тематика и беше пълна пародия поради няколко причини. Основната е свързана с това, че трима медийни икономисти (в смисъл, че присъстват много из медиите, а не че познанията им по икономика са на нивото на някой журналист) се опитаха да разтягат до болка познатите локуми, само че този път пречупени през някакви философски възгледи и то пред философи. Груба грешка. Първо бяха страшно неуверени, а лекциите им звучаха като абстрактна японска поезия. Второ дадоха много кофти примери. Добре, че присъстващите в залата философи бяха от една страна възпитани и не им се разправяше с някакви заблудени младежи, а от друга страна начинът, по който бе организирана дискусията, не позволяваше да станат каквито и да е дискусии. За да кажеш каквото и да било мнение или въпрос трябва да се отиде до някакъв микрофон в далечния край на залата и при малко повече късмет може да получиш и отговор (доста смислени питания бяха игнорирани), което определено не е окуражаващо дискусията. Организацията не се издънваше само с това. Един от лекторите закъсня с 45 минути, което наложи лекцията му да се измести най-отзад в панела, да започнат някакви дискусии, да бъдат прекъснати в момент, в който започват да стават интересни, за да си каже глупостите закъснелия лектор и после да започнат отначало.
Все пак да кажа и нещо за съществото на изложенията. Както сте видели от писмото, то капитализмът не е това, което познаваме и изобщо нещата не се въртели около парите, а около идеите и свободата да твориш. Последното някак си (не)естествено се прехвърли към индивидуалната свобода и как пазарът трябвало да бъде свободен и колко вредни били регулациите. Wtf?!? Мисля, че на всеки с малко акъл в главата му е ясно, че такова животно като пазарна икономика съществува единствено в някакви идеалистични модели в учебниците по микроикономика. Ако се вгледаме в момента в реалната ситуация, то разни предположения за симетричност на информацията, равнопоставеност на участниците на пазара и т.н. нещо да не изглеждат много изпълнени. Жестоката истина е, че размерът е от значение и по-големите диктуват поведението на по-малките. Всякакви такива несъвършенства се адресират с регулации, от които има печеливши и губещи. Разбира се, това не значи, че всяка регулация е смислена, но определено крайността без регулации е обществено неприемлива.
Въпросът с равнопоставеността на отделните участници на пазара бе доста каруцарски коментиран от един лекторите. Според него всеки има свобода да избира и никой не му налага избора. Като ти е скъп хляба ще си го произвеждаш сам. Като ти е скъп тока, ще караш без него, все пак преди 1000 години хората са се оправяли без него и т.н. В крайна сметка всяко нещо си има алтернативна цена и ако тя те устройва (което доста рядко се случва) не участвай на пазара.
Като цяло тази теза е доста грешна. Човек какъвто и да е индивидуалист не може да игнорира хората около него. Най-елементарният пример са съседските взаимоотношения в един блок. Опитай се да игнорираш младежа дето прави шумен купон до ранни зори, някой, на който кучето му се облекчава на пътеката пред входа, съседа отгоре, който си тупа нещата над прането ти и т.н. В обществото е същото нещо и човек трябва да се съобразява с останалите. Възползвайки се от монополното си положение може да диктуваш правилата, но от друга страна, ако притиснеш много останалите те ще те изритат в буквалния смисъл и в крайна сметка от нарушаването на баланса никой не печели.
Освен това тезата изказана точно от този лектор е страшно безпринципна. Всеки, който се заел да прави бизнес в областта на икономическите анализи, знае колко е тънък пазара. Едно-две NGO-та са хванали основните проекти, които се финансират отвън, и за останалите остава да се борят за някакви трошички. В момента, в който същия този лектор седна на държавната софра, то тонът му към правителството доста омекна. Разбира се, че е имал свободата да не го направи, но явно не му е стискало. Пазар, какво да го правиш? Клиентът е винаги прав и не може да си принципен.
Този пример илюстрира до какво води свободата на пазара. Определено не е до свобода да твориш (какво хубаво противоречие, някак си така дефинираните цели на капитализма са несъвместими), за която се иска доста финансова независимост. Така че не се учудвайте, когато малките участници на пазара се групират в някакви организации за си защитават общите си интереси. Просто хвърлете поглед на някой учебник, в който се коментират кооперативни и некооперативните аспекти на теория на игрите.
Та, за който не е разбрал, всичко се върти около парите. Sad but true.
Все пак да кажа и нещо за съществото на изложенията. Както сте видели от писмото, то капитализмът не е това, което познаваме и изобщо нещата не се въртели около парите, а около идеите и свободата да твориш. Последното някак си (не)естествено се прехвърли към индивидуалната свобода и как пазарът трябвало да бъде свободен и колко вредни били регулациите. Wtf?!? Мисля, че на всеки с малко акъл в главата му е ясно, че такова животно като пазарна икономика съществува единствено в някакви идеалистични модели в учебниците по микроикономика. Ако се вгледаме в момента в реалната ситуация, то разни предположения за симетричност на информацията, равнопоставеност на участниците на пазара и т.н. нещо да не изглеждат много изпълнени. Жестоката истина е, че размерът е от значение и по-големите диктуват поведението на по-малките. Всякакви такива несъвършенства се адресират с регулации, от които има печеливши и губещи. Разбира се, това не значи, че всяка регулация е смислена, но определено крайността без регулации е обществено неприемлива.
Въпросът с равнопоставеността на отделните участници на пазара бе доста каруцарски коментиран от един лекторите. Според него всеки има свобода да избира и никой не му налага избора. Като ти е скъп хляба ще си го произвеждаш сам. Като ти е скъп тока, ще караш без него, все пак преди 1000 години хората са се оправяли без него и т.н. В крайна сметка всяко нещо си има алтернативна цена и ако тя те устройва (което доста рядко се случва) не участвай на пазара.
Като цяло тази теза е доста грешна. Човек какъвто и да е индивидуалист не може да игнорира хората около него. Най-елементарният пример са съседските взаимоотношения в един блок. Опитай се да игнорираш младежа дето прави шумен купон до ранни зори, някой, на който кучето му се облекчава на пътеката пред входа, съседа отгоре, който си тупа нещата над прането ти и т.н. В обществото е същото нещо и човек трябва да се съобразява с останалите. Възползвайки се от монополното си положение може да диктуваш правилата, но от друга страна, ако притиснеш много останалите те ще те изритат в буквалния смисъл и в крайна сметка от нарушаването на баланса никой не печели.
Освен това тезата изказана точно от този лектор е страшно безпринципна. Всеки, който се заел да прави бизнес в областта на икономическите анализи, знае колко е тънък пазара. Едно-две NGO-та са хванали основните проекти, които се финансират отвън, и за останалите остава да се борят за някакви трошички. В момента, в който същия този лектор седна на държавната софра, то тонът му към правителството доста омекна. Разбира се, че е имал свободата да не го направи, но явно не му е стискало. Пазар, какво да го правиш? Клиентът е винаги прав и не може да си принципен.
Този пример илюстрира до какво води свободата на пазара. Определено не е до свобода да твориш (какво хубаво противоречие, някак си така дефинираните цели на капитализма са несъвместими), за която се иска доста финансова независимост. Така че не се учудвайте, когато малките участници на пазара се групират в някакви организации за си защитават общите си интереси. Просто хвърлете поглед на някой учебник, в който се коментират кооперативни и некооперативните аспекти на теория на игрите.
Та, за който не е разбрал, всичко се върти около парите. Sad but true.
Няма коментари:
Публикуване на коментар