От известно време копая в областта на оптималната фискална политика в контекста на размер на публичните разходи, ниво на дълга, структура между отделните данъци. От теоретична гледна точка тази тематика е доста дълбана, но като че ли повечето резултати са свързани с модели на икономики, в които има един представителен безкрайно живеещ индивид. Само по себе си това предположение не е лошо, но на мен ми се иска да направя още една крачка по-нататък: да вкарам възрастово структуриране, което е възможно да доведе до нови качествени изводи. То и в тази насока копаят доста хора, но поне това, което съм виждал е свързано с модели в дискретно време, които за мен не са толкова интересни. Понеже обичам предизвикателствата съм се фокусирал върху непрекъснатото време, още повече, че в такива модели се правят (или поне така си мисля) по-лесно аналитичните разсъждения. Лошата новина е, че тепърва трябва да дръпне математическия апарат, но се надявам все някак си да преодолея този „недостатък“. Както и да е, в преследването на тази цел съм си заформил някакво планче от по-малки цели, които трябва да опукам и живот и здраве след година и половина може и да има нещо завършено.
Някъде тук и започва това, на което искам да посветя този постинг. Гледайки какво са направили хората досега, започнаха да изникват разни чуденки относно общите постановки на задачите. От една страна защо са точно такива, а от друга защо са толкова еднотипни. За последното влияние може да окажат както някакви технически ограничения, така и моделът на copy-paste с малки модификации, в резултат на което разни хора пишат статии, които са далеч от технически изпипани, а да не говорим, че може и съответните твърдения да не са верни. Та в този контекст ми стана интересно какво би станало, ако в тези модели се предположи, че отделните потребители знаят как влияят на цените. Вярно, че ако са достатъчно на брой, това влияние ще е малко, но все пак го има. От друга страна ми стана интересно какво ще стане, ако отделните потребители не са хомогенни и например част от тях знаят как влияят на цените, а част от тях не знаят. Това предположение е доста естествено и често се наблюдава в реалния свят. Принципно, ако индивидите са хомогенни и като характеристики и като информационно множество, то за съответните поведения е логично да се предположи, че ще са симетрични. При нехомогенност на информационните множества най-вероятно нещата стават доста по-интересни и може би групата на информираните индивиди си повишава благосъстоянието за сметка на неинформираните. Забавното в тази ситуация е това, че с правилна структура на преките данъци, това несъвършенство на пазара може да бъде значително намалено, а в някои случаи и премахнато. Поне така изглеждаха нещата преди два-три месеца, когато се натъкнах на този казус.
Това твърдение изглеждаше доста обещаващо. Още повече, че интуитивно лесно се виждаше как трябва да бъдат структурирани данъците (това трябва да се разглежда като разлика между ефективните ставки по облагането на дохода от труд и дохода от капитал). Направих си труда да видя какво показват историческите числа за страните от OECD и работите станаха доста обещаващи. Прецених, че за около една седмица ще се оправя с техническите неща и статията ще е наполовина готова.
Да, ама не. Започнаха да изкачат някакви детайли и подслучаи, с които трябваше да се разправям. Очакванията за сложността на задачата започнаха да растат експоненциално, но за сметка на това бях отделил предостатъчно време за да се отказвам. Почувствах се като американска армия в Ирак. Историята показва, че в такива случаи трябва да се действа със замах и започнах с тежката артилерия за обстрелвам врабчета. Такъв микс от числени симулации, аналитични сметки и документиране на междинни резултати приложих, че на човек спокойно може да му се завие свят. В цялото това нещо се убедих колко лесно се хрупат гигабайти оперативна памет (не е много гот като след няколко часова симулация е опукано всичко, поради swap-ването щайгата работи като свой събрат от преди 30 години, а linux kernel-а толкова се е омотал в това да намери още памет, че не му стига процесорно време да спре компютъра) и как свободният научен софтуер има още доста хляб да яде (да, знам че като нещо не ти харесва може да го пипнеш и направиш по твой вкус, в крайна сметка това е чарът на свободния софтуер, но на мен целта ми бе все пак да разкарам този ангажимент от главата си). Най-накрая успях да се загубя в някакви четиримерни и нагоре пространства (чудя се тези физици как се оправят с тези „дребни“ проблеми). Цялата работа на моменти бе доста подтискаща. Бориш се усилено няколко дни подред, а накрая никакъв напредък. Това май е и една от причините да не пиша толкова често в блога напоследък, тъй като свободното извънработно бе доста ангажирано в тази посока.
Все пак на цялото това упражнение му се вижда краят. Другата седмица ще го докладвам на някаква псевдо конференция. За щастие количествените натрупвания доведоха до качествени образувания и като цяло нещата са изхамалени. Надявам се покрай описването им да не изкочи още някой детайл. Поради тази причина не казвам и до какви изводи съм стигнал, но поне това, което е сигурно, че любителите на нулев данък върху печалбата ще останат силно разочаровани.
Някъде тук и започва това, на което искам да посветя този постинг. Гледайки какво са направили хората досега, започнаха да изникват разни чуденки относно общите постановки на задачите. От една страна защо са точно такива, а от друга защо са толкова еднотипни. За последното влияние може да окажат както някакви технически ограничения, така и моделът на copy-paste с малки модификации, в резултат на което разни хора пишат статии, които са далеч от технически изпипани, а да не говорим, че може и съответните твърдения да не са верни. Та в този контекст ми стана интересно какво би станало, ако в тези модели се предположи, че отделните потребители знаят как влияят на цените. Вярно, че ако са достатъчно на брой, това влияние ще е малко, но все пак го има. От друга страна ми стана интересно какво ще стане, ако отделните потребители не са хомогенни и например част от тях знаят как влияят на цените, а част от тях не знаят. Това предположение е доста естествено и често се наблюдава в реалния свят. Принципно, ако индивидите са хомогенни и като характеристики и като информационно множество, то за съответните поведения е логично да се предположи, че ще са симетрични. При нехомогенност на информационните множества най-вероятно нещата стават доста по-интересни и може би групата на информираните индивиди си повишава благосъстоянието за сметка на неинформираните. Забавното в тази ситуация е това, че с правилна структура на преките данъци, това несъвършенство на пазара може да бъде значително намалено, а в някои случаи и премахнато. Поне така изглеждаха нещата преди два-три месеца, когато се натъкнах на този казус.
Това твърдение изглеждаше доста обещаващо. Още повече, че интуитивно лесно се виждаше как трябва да бъдат структурирани данъците (това трябва да се разглежда като разлика между ефективните ставки по облагането на дохода от труд и дохода от капитал). Направих си труда да видя какво показват историческите числа за страните от OECD и работите станаха доста обещаващи. Прецених, че за около една седмица ще се оправя с техническите неща и статията ще е наполовина готова.
Да, ама не. Започнаха да изкачат някакви детайли и подслучаи, с които трябваше да се разправям. Очакванията за сложността на задачата започнаха да растат експоненциално, но за сметка на това бях отделил предостатъчно време за да се отказвам. Почувствах се като американска армия в Ирак. Историята показва, че в такива случаи трябва да се действа със замах и започнах с тежката артилерия за обстрелвам врабчета. Такъв микс от числени симулации, аналитични сметки и документиране на междинни резултати приложих, че на човек спокойно може да му се завие свят. В цялото това нещо се убедих колко лесно се хрупат гигабайти оперативна памет (не е много гот като след няколко часова симулация е опукано всичко, поради swap-ването щайгата работи като свой събрат от преди 30 години, а linux kernel-а толкова се е омотал в това да намери още памет, че не му стига процесорно време да спре компютъра) и как свободният научен софтуер има още доста хляб да яде (да, знам че като нещо не ти харесва може да го пипнеш и направиш по твой вкус, в крайна сметка това е чарът на свободния софтуер, но на мен целта ми бе все пак да разкарам този ангажимент от главата си). Най-накрая успях да се загубя в някакви четиримерни и нагоре пространства (чудя се тези физици как се оправят с тези „дребни“ проблеми). Цялата работа на моменти бе доста подтискаща. Бориш се усилено няколко дни подред, а накрая никакъв напредък. Това май е и една от причините да не пиша толкова често в блога напоследък, тъй като свободното извънработно бе доста ангажирано в тази посока.
Все пак на цялото това упражнение му се вижда краят. Другата седмица ще го докладвам на някаква псевдо конференция. За щастие количествените натрупвания доведоха до качествени образувания и като цяло нещата са изхамалени. Надявам се покрай описването им да не изкочи още някой детайл. Поради тази причина не казвам и до какви изводи съм стигнал, но поне това, което е сигурно, че любителите на нулев данък върху печалбата ще останат силно разочаровани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар