През последните години се наблюдава засилване на инфлацията в доста страни. Макар за не малка част от поскъпването може да обвиним какви ли не шокове, като наводнения, суша, ураган забърсал поредните нефтени платформи, дрънкане на ножници между САЩ и Иран и т.н., то за мен истината е, че тези процеси имат и по-фундаментално обяснение свързано с преструктуриране на световното потребление на стоки. Няма да задълбавам в детайлите, но грубо казано нещата са свързани с това, че „20% от населението потребява 80% от ресурсите на планетата“. За съжаление на тези 20% (развитите страни) част от останалите 80% (основно Индия и Китай) си искат своето и от там нататък пазара си знае своето.
В цялата тази картина е интересно как отделни страни се борят с овладяването на инфлацията. Не знам до колко в момента тя е паричен феномен (всъщност знам, че не е, но все пак да не искам да разочаровам разни привърженици на специфични теории, а и винаги има възможност за интерпретация), но както може се очаква в нейното неутрализиране е включен инструментариумът на паричната политика. Няма да се спирам върху паричната политика в САЩ и Еврозоната. За първите наскоро бях отделил цял постинг, а на вторите финансовата криза започнала през лятото като че ли им направи една идея по-сложна многокритериалната оптимизация. По-интересно е какво правят страните, които по някакъв начин „внасят“ чужда парична политика в своите икономики, което съответно да демонстрира защо страните с валутен борд не са в много добра позиция точно в момента, както и защо не е хубаво да се прави едностранно приемане на чужда валута.
По отношение на страните от ЕС два интересни примера са Унгария и Латвия. Унгария, макар и да не участва в ERMII, се мъчи по някакъв да атакува изпълнението на отделните критерии за членство в Еврозоната. Затварят бюджетния дефицит, макар от това да им страда растежа, вдигат лихвите за да крепят ценовата стабилност, а освен това се мъчат и да поддържат стабилен валутен курс спрямо еврото. Като че ли за момента последните две цели не са много съвместими и Унгария се отказаха от последната.
За разлика от Унгария, която все пак държи нивото на инфлацията под контрол (е вярно не е 2%), Латвия, чиято валута е доста стабилна спрямо еврото (всъщност е обвързана с кошница от валути), е далеч от провеждане на политика за ценова стабилност. Явно тамошните policy maker-и са се заплеснали по глупостите, които се практикуват в САЩ и въпреки, че икономиката им е малка за размерите на ЕС, то това не се харесва на Комисията. Получават се някакви смешни диалози като в този в тази статията, както и твърдения че ако растежът ти е спаднал от 14 на 10% вече не прегряваш, макар и инфлацията да се е ускорила и минала 15% на годишна база. Става ми интересно какво писали в тяхната Конвергентна програма, тъй като паричната политика, която се провежда от ЕЦБ, не адресира проблемите на Латвия, а за капак на всичко правителството им иска да ги засили.
От икономиките извън ЕС, най-интересна поне за мен е китайската. Една голяма бурно развиваща се икономика, чиято валута е вързана към американския долар (макар и в някакъв диапазон). При една такава обвързаност няма как неадекватната парична политика на FED-а, да не се отрази на инфлацията в Китай. За момента Китай се мъчат да държат инфлацията под контрол, но като гледам как са натегнали отделните инструменти (високи лихви и високи МРЗ), то няма да е далеч момента, в който Китай ще започнат да оскъпяват валутата си (поне за мен към момента е доста подценена). Една такава мярка не само ще успокои инфлацията на Китай, но ще доведе и до още няколко „дребни“ последици. Една от тях е това, че ако валутата им поскъпне значително спрямо останалите валути, то негативните ефекти от преструктурирането на световното потребление почти няма да засегне Китай. Другата е свързана с това накъде ще отиде долара? Ако изключим обезценката на долара през последните няколко месеца, то в предишните години по-сериозни обезценки винаги са били свързани с анонси за преструктуриране на нечии валутни резерви.
Може би това, което не е станало ясно от този постинг, е какъв е проблемът с високата инфлация и защо не трябва да се пренебрегва. Най-общо казано е свързано с формирането на очакванията сред, което от своя страна да напомпа разни ценови балони и на някакъв по-късен етап да изправи пред предизвикателство финансовата система.
В цялата тази картина е интересно как отделни страни се борят с овладяването на инфлацията. Не знам до колко в момента тя е паричен феномен (всъщност знам, че не е, но все пак да не искам да разочаровам разни привърженици на специфични теории, а и винаги има възможност за интерпретация), но както може се очаква в нейното неутрализиране е включен инструментариумът на паричната политика. Няма да се спирам върху паричната политика в САЩ и Еврозоната. За първите наскоро бях отделил цял постинг, а на вторите финансовата криза започнала през лятото като че ли им направи една идея по-сложна многокритериалната оптимизация. По-интересно е какво правят страните, които по някакъв начин „внасят“ чужда парична политика в своите икономики, което съответно да демонстрира защо страните с валутен борд не са в много добра позиция точно в момента, както и защо не е хубаво да се прави едностранно приемане на чужда валута.
По отношение на страните от ЕС два интересни примера са Унгария и Латвия. Унгария, макар и да не участва в ERMII, се мъчи по някакъв да атакува изпълнението на отделните критерии за членство в Еврозоната. Затварят бюджетния дефицит, макар от това да им страда растежа, вдигат лихвите за да крепят ценовата стабилност, а освен това се мъчат и да поддържат стабилен валутен курс спрямо еврото. Като че ли за момента последните две цели не са много съвместими и Унгария се отказаха от последната.
За разлика от Унгария, която все пак държи нивото на инфлацията под контрол (е вярно не е 2%), Латвия, чиято валута е доста стабилна спрямо еврото (всъщност е обвързана с кошница от валути), е далеч от провеждане на политика за ценова стабилност. Явно тамошните policy maker-и са се заплеснали по глупостите, които се практикуват в САЩ и въпреки, че икономиката им е малка за размерите на ЕС, то това не се харесва на Комисията. Получават се някакви смешни диалози като в този в тази статията, както и твърдения че ако растежът ти е спаднал от 14 на 10% вече не прегряваш, макар и инфлацията да се е ускорила и минала 15% на годишна база. Става ми интересно какво писали в тяхната Конвергентна програма, тъй като паричната политика, която се провежда от ЕЦБ, не адресира проблемите на Латвия, а за капак на всичко правителството им иска да ги засили.
От икономиките извън ЕС, най-интересна поне за мен е китайската. Една голяма бурно развиваща се икономика, чиято валута е вързана към американския долар (макар и в някакъв диапазон). При една такава обвързаност няма как неадекватната парична политика на FED-а, да не се отрази на инфлацията в Китай. За момента Китай се мъчат да държат инфлацията под контрол, но като гледам как са натегнали отделните инструменти (високи лихви и високи МРЗ), то няма да е далеч момента, в който Китай ще започнат да оскъпяват валутата си (поне за мен към момента е доста подценена). Една такава мярка не само ще успокои инфлацията на Китай, но ще доведе и до още няколко „дребни“ последици. Една от тях е това, че ако валутата им поскъпне значително спрямо останалите валути, то негативните ефекти от преструктурирането на световното потребление почти няма да засегне Китай. Другата е свързана с това накъде ще отиде долара? Ако изключим обезценката на долара през последните няколко месеца, то в предишните години по-сериозни обезценки винаги са били свързани с анонси за преструктуриране на нечии валутни резерви.
Може би това, което не е станало ясно от този постинг, е какъв е проблемът с високата инфлация и защо не трябва да се пренебрегва. Най-общо казано е свързано с формирането на очакванията сред, което от своя страна да напомпа разни ценови балони и на някакъв по-късен етап да изправи пред предизвикателство финансовата система.
Няма коментари:
Публикуване на коментар