Преди няколко седмици с познати си обсъждахме различни сценарии за средносрочно развитие на световната икономика. В едни такива обсъждания няма как централно място да не заеме американската икономика, над която с всеки изминал ден облаците се сгъстяват все повече. Макар и да се изкоментираха няколко сценария за динамика на лихвените нива, икономически растеж и импликациите върху валутния курс, някак си не можах да си изградя консистентна картинка за това, което ще се случи. Мислейки си върху това, някак се сетих за две поговорки. Едната гласи, че „И най-малкото камъче обръща колата“, а другата „Като се обърне колата, пътища много“. Пред колата на американската икономика определено има доста камъчета и камъни, така че обръщането е само въпрос на време. От друга страна понеже пътищата след това са много, ако чисто вероятностно се пресметне очаквания път, някак си колата продължава по добре утъпканата пътека. Какво да се прави, недостатък на точковите прогнози.
В този постинг смятам да споделя някои от нещата, които ме притесняват. Като цяло американската икономика е в доста неблагоприятно състояние – свита икономическа активност, нестабилна финансова система, голям държавен дълг с тенденция да нараства още по-бързо поради спасяване на ключови фирми и финансови институции, изстискани до дупка парична и фискална политика. Нито може да се увеличава повече паричното предлагане с лихви, нито бюджетът е устойчив при сегашните нива на разходите, така че да стимулира допълнително икономиката. Като се има предвид, че най-лошото тепърва предстои, направо се чудя на оптимизма на хората, които си мислят, че догодина икономиката на САЩ ще започне да се възстановява. В тази връзка са ми интересни няколко неща.
Как ще се изтегли налята ликвидност? За да се спаси положението във финансовия секта бяха налети огромни суми пари за последната година и половина. Когато най-накрая американците стигнат дъното и почнат да мислят как да се катерят отново нагоре, тази ликвидност лека по-лека ще трябва да почне да се изтегля. Лично аз смятам, че в най-добрия случай това ще отнеме година две, което грубо казано означава, че през това време финансовата система няма да може да стимулира растежа и той ще остане доста ограничен.
Как ще се затвори бюджетния излишък? Ясно е, че ако икономиката тръгне бързо нагоре, то през приходите може да дойде доста добра корекция в положителна посока. Лошото е, че това не е много вероятно да стане. Като че ли за момента се правят опити да се ограничат щетите чрез данъчни стимули и държавни разходи. Доколко ще има резултат предстои да видим. Не бива обаче да се забравя, че антикризисните разходи имат краен хоризонт на действие и ще трябва по някое време да започнат да се ограничават. Това също не дава надежда за кой знае бързо възстановяване и растежът на икономиката ще остане ограничен за доста време.
Какво ще се случи с държавния и частния дълг? При голям държавен дълг винаги възникват въпроси относно обслужването му и доколко властите няма да се полакомят да го финансират с печатане на пари. Като се има предвид позицията на долара като международна валута, това не е чак толкова дискомфортно. Обслужването на частния дълг също е интересно. Свиването на икономиката определено създава редица затруднения и в такава ситуация е нужно да се правят редица преструктурирания на бизнеси. Доколкото немалко американски фирми са се разкрачили с инвестиции в чужбина, то за мен е интересно дали ще ликвидират тези позиции, за да си финансират задълженията или ще заложат на декапитализацията им (което се отразява неблагоприятно на съответните икономики), защото вярват че проблемите им са временни и могат да издържат.
Какво ще става с лихвената политика? Последните месеци сриването на повечето международни цени заличи инфлацията, но този ефект ще е временен. Някъде към края на годината ще се изчерпи и тогава борбата с инфлацията отново ще излезе на дневен ред. Не че инфлацията е водеща цел за американската икономическа политика, но ако не искат да помпат поредния балон, ще се наложи постепенно да вдигат лихвите. По неприятното е, че това може да се наложи и при калпави растежи. Другото неприятно нещо е, че ниските лихви нямат желания ефект върху търсенето. Доларовата ликвидност до толкова се е изчерпила, че ако погледнете последните два месеца с колко нараства LIBOR-а и съответно спреда между него и лихвите определени от Фед, веднага ви става ясно защо доларът се засили толкова в началото на годината и съответно защо Федът взе да изкупува ДЦК-та.
Отговорите на тези въпроси могат да бъдат най-различни, но като цяло поне според мен се очертават два основни варианта за развитие на американската икономика. Единият е свързан с дълга икономическа агония, докато се изчистят натрупаните дисбаланси, а вторият е свързан с взимане на обезболяващи под формата на печатане на пари. Като че ли последното е по-лесно приемливо от политическа гледна точка. Сигурно и с това са свързани опасенията на Китай и други азиатски страни относно стабилността на долара и съответно настояват за нова световна валута. Така или иначе следващите няколко години ще са доста интересни от икономическа гледна точка.
В този постинг смятам да споделя някои от нещата, които ме притесняват. Като цяло американската икономика е в доста неблагоприятно състояние – свита икономическа активност, нестабилна финансова система, голям държавен дълг с тенденция да нараства още по-бързо поради спасяване на ключови фирми и финансови институции, изстискани до дупка парична и фискална политика. Нито може да се увеличава повече паричното предлагане с лихви, нито бюджетът е устойчив при сегашните нива на разходите, така че да стимулира допълнително икономиката. Като се има предвид, че най-лошото тепърва предстои, направо се чудя на оптимизма на хората, които си мислят, че догодина икономиката на САЩ ще започне да се възстановява. В тази връзка са ми интересни няколко неща.
Как ще се изтегли налята ликвидност? За да се спаси положението във финансовия секта бяха налети огромни суми пари за последната година и половина. Когато най-накрая американците стигнат дъното и почнат да мислят как да се катерят отново нагоре, тази ликвидност лека по-лека ще трябва да почне да се изтегля. Лично аз смятам, че в най-добрия случай това ще отнеме година две, което грубо казано означава, че през това време финансовата система няма да може да стимулира растежа и той ще остане доста ограничен.
Как ще се затвори бюджетния излишък? Ясно е, че ако икономиката тръгне бързо нагоре, то през приходите може да дойде доста добра корекция в положителна посока. Лошото е, че това не е много вероятно да стане. Като че ли за момента се правят опити да се ограничат щетите чрез данъчни стимули и държавни разходи. Доколко ще има резултат предстои да видим. Не бива обаче да се забравя, че антикризисните разходи имат краен хоризонт на действие и ще трябва по някое време да започнат да се ограничават. Това също не дава надежда за кой знае бързо възстановяване и растежът на икономиката ще остане ограничен за доста време.
Какво ще се случи с държавния и частния дълг? При голям държавен дълг винаги възникват въпроси относно обслужването му и доколко властите няма да се полакомят да го финансират с печатане на пари. Като се има предвид позицията на долара като международна валута, това не е чак толкова дискомфортно. Обслужването на частния дълг също е интересно. Свиването на икономиката определено създава редица затруднения и в такава ситуация е нужно да се правят редица преструктурирания на бизнеси. Доколкото немалко американски фирми са се разкрачили с инвестиции в чужбина, то за мен е интересно дали ще ликвидират тези позиции, за да си финансират задълженията или ще заложат на декапитализацията им (което се отразява неблагоприятно на съответните икономики), защото вярват че проблемите им са временни и могат да издържат.
Какво ще става с лихвената политика? Последните месеци сриването на повечето международни цени заличи инфлацията, но този ефект ще е временен. Някъде към края на годината ще се изчерпи и тогава борбата с инфлацията отново ще излезе на дневен ред. Не че инфлацията е водеща цел за американската икономическа политика, но ако не искат да помпат поредния балон, ще се наложи постепенно да вдигат лихвите. По неприятното е, че това може да се наложи и при калпави растежи. Другото неприятно нещо е, че ниските лихви нямат желания ефект върху търсенето. Доларовата ликвидност до толкова се е изчерпила, че ако погледнете последните два месеца с колко нараства LIBOR-а и съответно спреда между него и лихвите определени от Фед, веднага ви става ясно защо доларът се засили толкова в началото на годината и съответно защо Федът взе да изкупува ДЦК-та.
Отговорите на тези въпроси могат да бъдат най-различни, но като цяло поне според мен се очертават два основни варианта за развитие на американската икономика. Единият е свързан с дълга икономическа агония, докато се изчистят натрупаните дисбаланси, а вторият е свързан с взимане на обезболяващи под формата на печатане на пари. Като че ли последното е по-лесно приемливо от политическа гледна точка. Сигурно и с това са свързани опасенията на Китай и други азиатски страни относно стабилността на долара и съответно настояват за нова световна валута. Така или иначе следващите няколко години ще са доста интересни от икономическа гледна точка.
2 коментара:
Споделям и аз опасенията.
След това изливане и печатане, не на пари, а на немислими количества пари, наистина не виждам как накрая няма да има унищожителна дори хиперинфлация.
Дано да има как.
Чак до хиперинфлация няма да се стигне. Поне засега не са го закъсали толкова, че да се налага да минават през нея. Освен това обезценката на долара с някакъв процент, не води до увеличаване на инфлацията със същия порядък процентни пунктове, защото са прекалено голяма икономика.
Публикуване на коментар