През тази седмица две в някаква степен независими събития ме убедиха за пореден път, че в България в следващите няколко десетилетия няма да има видим прогрес в нивото на икономическите знания. От една страна проблемът е чисто историческо-политически, тъй като така наречения ни икономически академичен елит се е оформил в едни други времена, но от друга страна и доста от по-модерно мислещите хора сред академичната общност имат доста изкривени понятия за икономиката. В настоящия си постинг ще се спра на едно от събитията, което е една статия във вестник Капитал. От нея може да научим няколко „доста интересни“ факти за икономическите теории:
За съжаление в този динамичен свят, изпълнен с индивидуална конкуренция, като че ли е по-важно да си прочел колкото се може повече статии, които без затруднения да цитираш във увода на своите разработки (макар че не рядко се наблюдават и референции към статии, които не е нужно и да са прочетени), отколкото да се разбрал поне една от тях. От практична гледна точка това води до запознаване с увода и заключението, а същността и съответно допусканията, при които са направени изводите, не са толкова интересни. В контекста на България този ефект се засилва и от факта, че повечето български икономисти са доста скарани с математически инструментариум, който се ползва в съвременната икономика, и дори да искат, трудно могат да разберат същността на нещата.
Поради тази причина доста често икономическата теория не се прилага коректно, а резултатът е приложно ориентирани статии, на които, ако хората, които взимат решенията, се доверят, могат доста здраво да закопаят икономиката. Примери за това много, даже наскоро бях коментирал един такъв.
Кризата все по-ясно показва, че много от тези теории имат значителни проблеми с адекватността си спрямо действителността. Може би най-важната причина за това е, че те са изграждани въз основа на данните за големи и сравнително затворени икономики.Преди година и половина бях написал един постинг относно икономическата наука. В контекста на горния цитат са важни две неща. Първото е, че чрез данни и иконометрични оценки не се прави теория, а второто е, че всяка теория е направена при някакви допускания. Когато допусканията не са изпълнени, то е логично да се очаква, че и изводите да не са валидни.
За съжаление в този динамичен свят, изпълнен с индивидуална конкуренция, като че ли е по-важно да си прочел колкото се може повече статии, които без затруднения да цитираш във увода на своите разработки (макар че не рядко се наблюдават и референции към статии, които не е нужно и да са прочетени), отколкото да се разбрал поне една от тях. От практична гледна точка това води до запознаване с увода и заключението, а същността и съответно допусканията, при които са направени изводите, не са толкова интересни. В контекста на България този ефект се засилва и от факта, че повечето български икономисти са доста скарани с математически инструментариум, който се ползва в съвременната икономика, и дори да искат, трудно могат да разберат същността на нещата.
Поради тази причина доста често икономическата теория не се прилага коректно, а резултатът е приложно ориентирани статии, на които, ако хората, които взимат решенията, се доверят, могат доста здраво да закопаят икономиката. Примери за това много, даже наскоро бях коментирал един такъв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар