Преди време разказвах за едни мои преживявания (линк1, линк2) с CEZ във връзка с опит за смяна на партида. Цялата офанзива приключи още миналата година, но понеже имаше и смяна на тарифата от стопански потребител на битов такъв, то не бързах да се радвам. Причина за този скептицизъм беше, че авансовите вноски, които след смяната на партидата бяха предефинирани, бяха на цена за стопански потребител. Липсата на информация в блога ми по въпроса доведе до притеснения на редица познати. Вече мога да успокоя всички. След като си получих изравнителната сметка мога да се похваля, че всичко точно. Въпреки това третото ми посещение в офис на CEZ не беше по-малко драматично.
Този път нямаха проблеми с тока, ужким им работеше информационната система, а и аз нарочно не бях платил последната сметка за ток, така че да няма dead-lock като при първия ми опит. Попаднах на една жена, която погледна документите и бързо започна да върши работата. Възникна въпросът дали досега съм им бил клиент. Резултатът беше, че имам три партиди, които при миграцията на информационната им система от гледна точка на вътрешно представяне се водеха на три различни като записа клиента, но с еднакво ЕГН. Честно казано не съм задълбавал какъв точно е проблемът, но жената се зае да оправя този проблем, както и да попълни липсващите и мои лични данни. Тази на пръв погледи тривиална операция по някаква причина се оказа над компетенциите и, като програмата и се сърдеше непрекъснато. Наложи се да отида на съседното гише. Добре че се освободи бързо.
Явно жената на новото гише беше гуруто в салона. Това може би трябваше да ми вдъхне доверие и спокойствие. Работата потръгна, но не съвсем. Програмата непрекъснато даваше грешки. Но и жената и намери цаката. Оказа се, че на всяка втора операция по въвеждане на данни програмата гърми и беше необходимо да се излиза от нея, да се влиза отново и да се продължава нататък. Не знам дали по принцип така си работи или просто съм уцелил happy hour, но беше още една причина да благославям „Информационно обслужване“, които се оказаха разработчик на системата. А операциите никак не бяха малко: въвеждането ми като потребител, прехвърлянето на наличните ми партиди (което всъщност са две операции, една по прекратяване и една по включване), тъй като някои от тях се водят на гаражи, където няма консумация на ток, то трябваше да се въвеждат и нулеви количества по авансовите фактури, тъй като схемата за изчисляване на авансовите суми се reset-ва при смяна на титуляра на партидата, прехвърляне на партида, за която все пак бях отишъл, въвеждането на авансовите сметки и за нея, както и заявка за монтиране на тарифен превключвател, за да имам вече и нощна тарифа. Горе долу поседях близо час на гишето. През повечето време нямаше необходимост от комуникация със жената, така че си седях кротко и само и съчувствах, че работи при толкова скапани условия. Нямаше нужда да и викам, тъй като лично тя не беше виновна, а едва ли това щеше да ускори процеса. По същото време на съседните гишета идваха някакви напушени хора, викаха до небесата и сравнително бързо си заминаваха. Аз бях абсолютен контраст за цялата обстановка. А обстановката беше доста напрегната. Още в началото докато си чаках реда, дойде един доста едър човек, като трикрилен гардероб с надстройка и вместо да се поинтересува кой е последен, само поклати бавно глава и просъска: „Шъ се лее кръв!“. После като си тръгвах цялата опашка и портиера с учудени погледи питаха какво е станало, защо са ме мотали толкова и дали съм успял да свърша работа.
За разлика от първото ми посещение, този път не се налагаше да си платя сметката, за да станат всички въртели. CEZ бяха въвели формуляр, с който декларираш от кога влизаш във владение на имота и предполагам на негова база получават правна защита в случай, че новия клиент откаже да плати задължения останали от стария. Не знам дали с моите постинги „имам принос“ в това нововъведение, но искам да помоля хората от CEZ, които четат блога ми (знам, че има и такива) вземете мерки и по отношение на информационната си система. Не заради мен (аз се надявам в следващите няколко години да нямам административни взимания давания с вас), а заради хората зад гишетата.
Иначе покрай поредния ми дълъг престой отново се нагледах на всякакви куриозни случаи, два от които смятам да разкажа. В първия случай казусът беше, че на някаква фирма и начисляват консумацията на ток база, тъй като нямало достъп до електромера. Нищо, че той е изнесен в табло на улицата. Инкасаторите на CEZ нямали ключ от таблото. Но май не са се и поинтересували и как да го получат, тъй като на съответното място имало служители от 8 до 20 часа и спокойно са могли да съдействат. Собственичката на фирмата явно и беше кипнало и след консултации с call центъра на CEZ беше инструктирана да остави ключа, в който и да е център за обслужване на клиенти. Само че точно в този център отказваха да и го приемат. Въпросният електромер се намирал някъде извън София и служителката я молеше да го занесе в съответния офис, който обслужвал района. Тъй като мястото май не беше много близко, то собственичката на фирмата изобщо не беше навита на такъв вариант. В крайна сметка жената зад гишето капитулира, взе ключа и дълго време се чудеше какво да го прави. Май го прикачи по някакъв начин към вътрешната кореспонденция на CEZ.
Вторият случай показва с какви хора се налага да се справят служителите на CEZ. Една жена също като мен искаше да смени титуляра на партидата. Само че това, което беше проблем, е че нямаше документи за имота. Причините за това бяха някакви много сложни наследствени казуси. Освен това не знаеше ИТН номера, но можела да каже точния адрес. Жената зад гишето реши все пак да помогне с каквото може. Най-малкото с какъв комплект документи е удачно да се снабди. На въпрос къде се намира имота, отговорът беше някакво село в Карловско. Доста далеч от района, в който оперира CEZ.
В заключение мога да изкажа искрени съчувствия на хората, които им предстои да посещават офиси на CEZ и съответно да им пожелая успех.
Този път нямаха проблеми с тока, ужким им работеше информационната система, а и аз нарочно не бях платил последната сметка за ток, така че да няма dead-lock като при първия ми опит. Попаднах на една жена, която погледна документите и бързо започна да върши работата. Възникна въпросът дали досега съм им бил клиент. Резултатът беше, че имам три партиди, които при миграцията на информационната им система от гледна точка на вътрешно представяне се водеха на три различни като записа клиента, но с еднакво ЕГН. Честно казано не съм задълбавал какъв точно е проблемът, но жената се зае да оправя този проблем, както и да попълни липсващите и мои лични данни. Тази на пръв погледи тривиална операция по някаква причина се оказа над компетенциите и, като програмата и се сърдеше непрекъснато. Наложи се да отида на съседното гише. Добре че се освободи бързо.
Явно жената на новото гише беше гуруто в салона. Това може би трябваше да ми вдъхне доверие и спокойствие. Работата потръгна, но не съвсем. Програмата непрекъснато даваше грешки. Но и жената и намери цаката. Оказа се, че на всяка втора операция по въвеждане на данни програмата гърми и беше необходимо да се излиза от нея, да се влиза отново и да се продължава нататък. Не знам дали по принцип така си работи или просто съм уцелил happy hour, но беше още една причина да благославям „Информационно обслужване“, които се оказаха разработчик на системата. А операциите никак не бяха малко: въвеждането ми като потребител, прехвърлянето на наличните ми партиди (което всъщност са две операции, една по прекратяване и една по включване), тъй като някои от тях се водят на гаражи, където няма консумация на ток, то трябваше да се въвеждат и нулеви количества по авансовите фактури, тъй като схемата за изчисляване на авансовите суми се reset-ва при смяна на титуляра на партидата, прехвърляне на партида, за която все пак бях отишъл, въвеждането на авансовите сметки и за нея, както и заявка за монтиране на тарифен превключвател, за да имам вече и нощна тарифа. Горе долу поседях близо час на гишето. През повечето време нямаше необходимост от комуникация със жената, така че си седях кротко и само и съчувствах, че работи при толкова скапани условия. Нямаше нужда да и викам, тъй като лично тя не беше виновна, а едва ли това щеше да ускори процеса. По същото време на съседните гишета идваха някакви напушени хора, викаха до небесата и сравнително бързо си заминаваха. Аз бях абсолютен контраст за цялата обстановка. А обстановката беше доста напрегната. Още в началото докато си чаках реда, дойде един доста едър човек, като трикрилен гардероб с надстройка и вместо да се поинтересува кой е последен, само поклати бавно глава и просъска: „Шъ се лее кръв!“. После като си тръгвах цялата опашка и портиера с учудени погледи питаха какво е станало, защо са ме мотали толкова и дали съм успял да свърша работа.
За разлика от първото ми посещение, този път не се налагаше да си платя сметката, за да станат всички въртели. CEZ бяха въвели формуляр, с който декларираш от кога влизаш във владение на имота и предполагам на негова база получават правна защита в случай, че новия клиент откаже да плати задължения останали от стария. Не знам дали с моите постинги „имам принос“ в това нововъведение, но искам да помоля хората от CEZ, които четат блога ми (знам, че има и такива) вземете мерки и по отношение на информационната си система. Не заради мен (аз се надявам в следващите няколко години да нямам административни взимания давания с вас), а заради хората зад гишетата.
Иначе покрай поредния ми дълъг престой отново се нагледах на всякакви куриозни случаи, два от които смятам да разкажа. В първия случай казусът беше, че на някаква фирма и начисляват консумацията на ток база, тъй като нямало достъп до електромера. Нищо, че той е изнесен в табло на улицата. Инкасаторите на CEZ нямали ключ от таблото. Но май не са се и поинтересували и как да го получат, тъй като на съответното място имало служители от 8 до 20 часа и спокойно са могли да съдействат. Собственичката на фирмата явно и беше кипнало и след консултации с call центъра на CEZ беше инструктирана да остави ключа, в който и да е център за обслужване на клиенти. Само че точно в този център отказваха да и го приемат. Въпросният електромер се намирал някъде извън София и служителката я молеше да го занесе в съответния офис, който обслужвал района. Тъй като мястото май не беше много близко, то собственичката на фирмата изобщо не беше навита на такъв вариант. В крайна сметка жената зад гишето капитулира, взе ключа и дълго време се чудеше какво да го прави. Май го прикачи по някакъв начин към вътрешната кореспонденция на CEZ.
Вторият случай показва с какви хора се налага да се справят служителите на CEZ. Една жена също като мен искаше да смени титуляра на партидата. Само че това, което беше проблем, е че нямаше документи за имота. Причините за това бяха някакви много сложни наследствени казуси. Освен това не знаеше ИТН номера, но можела да каже точния адрес. Жената зад гишето реши все пак да помогне с каквото може. Най-малкото с какъв комплект документи е удачно да се снабди. На въпрос къде се намира имота, отговорът беше някакво село в Карловско. Доста далеч от района, в който оперира CEZ.
В заключение мога да изкажа искрени съчувствия на хората, които им предстои да посещават офиси на CEZ и съответно да им пожелая успех.
2 коментара:
сега защо оплюваш ИО? хората са си пичове... нищо, че и дипломите си може да са си разписали.
Увжавам труда ви и за това, което правите приемете моите адмирации. И моля за извинение за забележката ми но в заглавното изречение: Блог за туризъм, икономика, политика, технологии и живота такъв, какъвто не трябва да бъде "живота" е подлог и би трябвало да се членува с пълен член, а именно да стане "животЪТ"
Публикуване на коментар