За конвергенцията на България

Една статия от Дневник, която ме разсмя доста, особено в следната си част:

Подкрепяният от сегашното правителство и повечето политици сценарий предвижда изравняването на жизнения стандарт на българите и ръста на доходите им с тези в ЕС да стане след влизане във валутния съюз, но в същото време да не изпреварват ръста на производителността на труда. Такава политика може да се прокара с ниско правителствено потребление и замразяване на държавните заплати и пенсиите, коментираха макроикономисти пред "Дневник".

Интересно как, ако средните заплати и пенсии в номинално изражение са 9 пъти по-ниски от средните за ЕС-15, то със замразяването на пенсиите и държавните заплати ще се изравни жизнения стандарт. Предполагам, че идеята за държавните заплати идва от хипотезата за нулева производителност (макар че ако това е случаят никак няма да е лошо предложилият го да се запознае с ефекта Balassa–Samuelson върху заплатите в нетъргуемия сектор), но изобщо не я разбирам по отношение на пенсиите.

Друг интересен въпрос е, при този забавен сценарий, ако трябва да поддържаме ценова стабилност и ни е позволена инфлация с 1.5% по-висока от средното на трите най-ниски, то с такъв марж за колко века се изравнява ценово ниво, което към момента е между 2 и 3 пъти по-ниско от това на ЕС-15? Също така е интересно какво става и с реалната конвергенция, защото поддържането на такава ниска инфлация означава и нисък ръст на производителността (за справка отново ефекта Balassa–Samuelson). И ако си говорим за съвсем дългосрочни работи, то при отворен пазар на труда в рамките на ЕС (след 5-6 години ще е отворен към всички страни членки) е интересно какво ще стане с материала в България?