Дянков vs. фискалния резерв

Идеята на Симеон Дянков да депозира част от фискалния резерв в търговски банки силно ме озадачи. Първата ми мисъл бе, че се налага да наливат ликвидност някъде, което в голяма степен се разминаваше с очакванията ми за състоянието на банкова система към момента. С интерес зачаках да прочета какви ще са „официалните“ мотиви – смъкване на лихви на междубанковия пазар, стимулиране на кредита в икономиката или нещо друго. Като стана ясно, че целта е по-висока доходност, през главата ми минаха чувствата на облекчение и смях. Облекчение, защото явно с банковата система всичко си беше наред, а пък смехът е нещо, което върви ръка за ръка с „гениалните“ идеи на Дянков. В случаят е интересно, ако си поставил за цел да поддържаш стабилен валутния резерв на страната, за да успокояваш някакви инвеститори и да поддържаш ниски премии по CDS-ите, чрез което да се опитваш да смъкнеш вътрешните лихви в страната, и за целта се пънеш на всяка цена да балансираш бюджета на страната, то депозирането на част от фискалния резерв в търговските банки, което автоматично смъква валутните резерви, до колко и знак за консистентна политика. Нищо чудно, че тази идея се стори еретична на много хора, които вдигнаха достатъчно шум, и големият шеф наложи вето.

Разбира се, в политическата игра, когато направиш непремерено изказване, другите винаги гледат да ти го натякват. От такава гледна точка въпросът на Пламен Орешарски към Симеон Дянков относно идеите му не трябва да е учудващ. Учудващото за мен поне е неадекватното поведение на Дянков, който вместо да си защити идеята по някакъв начин и след това да се оправдае, че управлението на страната е колективен спорт и трябва да се съобрази с мнението на останалите, реши да мине в контранастъпление и съответно се изложи още повече. По-надолу е стенограмата от съответното питане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към отговорите на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков, който ще отговори на въпрос от народния представител Пламен Орешарски относно заявени намерения за депозиране на част от фискалния резерв в търговски банки.
Заповядайте, господин Орешарски, да развиете въпроса си.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин вицепремиер, господин министър! Зададох въпроса за управление на фискалния резерв веднага след анонсиране на Вашето екзотично намерение да депозирате части от него в търговските банки. Тогава се аргументирахте с ниската лихва по депозитите в БНБ, без да споменете нито дума за вноските, които ежегодно БНБ прави в бюджета в резултат на реализираното от нея превишение на приходите над разходите и по този начин подведохте неспециалистите. Не казахте нищо за риска, гаранциите за сигурността на същите депозити, както и за ликвидността на тези части от фискалния резерв, които възнамерявахте да сложите в търговските банки.
Обектът на моя настоящ въпрос – след като намерението Ви бе оценено крайно негативно от всички сериозни икономически анализатори и наблюдатели и премиерът бе принуден да спре Вашата инициатива, Вие заявихте, че сте искали да „тествате” пазара. На жаргонен език казано, сте се пошегували. В тази връзка бих Ви попитал още: оценявате ли несигурността, която внасяте на финансовите пазари със самото лансиране на идеи, които впоследствие се оказват недоразумение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Орешарски.
Заместник министър-председателят Симеон Дянков има възможност да отговори на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Орешарски! Премиерът Бойко Борисов сложи край на спекулациите по поставения от Вас въпрос. Въпреки това аз ще отговоря накратко.
Всички много добре оценяваме ролята на фискалния резерв за стабилността на финансовата система на страната, особено в условията на валутен борд. Затова на въпроса как ще се управлява фискалният резерв, ще отговоря накратко: много по-прозрачно от Вашето време като финансов министър. Всяко тримесечие отсега нататък Министерството на финансите ще дава отчет за състоянието и доходността на фискалния резерв. Идеята за депозиране на част от фискалния резерв в търговски банки се разви по една причина – да се получат повече пари в бюджета. С няколко цифри искам да ви покажа в момента какви пари се получават в бюджета.
Към 30 септември фискалният резерв възлиза на 7 млрд. 691 млн. лв. Осемдесет и шест процента от тази сума в момента е депозирана в БНБ, като 30 % е на дневни депозити, където средно претегляната годишна лихва е 0 %. Тази лихва варира в съответствие с пазара и в някои седмици лихвата всъщност е отрицателна. С други думи, бюджетът плаща на БНБ да пази 30 % от фискалния ни резерв. Други 63 %, които са 4 млрд. и 200 млн. лв., се пазят на седмични депозити в БНБ, където лихвата е 0,3 %. С други думи, Вие и предишното правителство не сте водили добра доходна политика. Вашият отговор, многократно споменат и от Вас, и от бившия премиер Станишев, е, че това е правено, за да има стабилност във финансовата система.
Интересно е обаче, че по време на вашето управление 14 % от фискалния резерв е бил в 17 търговски банки. Нещо, което вие всъщност не казахте на хората. В тези търговски банки са били парите на националният фонд и на някои министерства, ръководени от вас. Например, миналата седмица Вие казахте – цитирам: „Не е добре част от фискалния резерв да се слага на депозит в търговските банки”, а излиза, че през цялото ви управление една част от фискалния резерв е била в 17 търговски банки.
Не само това. По време на анализа ни за отговора, който днес представям, моят екип се натъкна на тайно споразумение. Тъй като вече разсекретих този документ, ще кажа, че става въпрос за допълнително споразумение, сключено между господин Орешарски и господин Искров, управителят на БНБ. Това споразумение позволява допълнително още 1 млрд. лв. по тяхно усмотрение да се депозира в търговски банки от фискалния резерв. С други думи, по време на управлението на тройната коалиция голяма част от фискалния ни резерв е бил несигурен, не само несигурен, но това е правено тайно! В момента се прави анализ защо е сключено това споразумение от Вас, господин Орешарски, и управителя на БНБ.
Ако считате за уместно, може да обясните дали и как това споразумение се е прилагало? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Орешарски, заповядайте за реплика.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, съвсем очевидно още не сте разбрали, че освен лихви Централна банка внася всяка година и превишение на приходите над разходите. Нещо повече, за известен период през 90-те години банката въобще не плащаше лихви, но тогава никой не се сещаше да упреква Министерството на финансите, че не управлява добре резерва, защото важното в случая е какъв доход вади БНБ, обърнете внимание – какъв доход вади БНБ от управлението на валутния и фискалния резерв. Не е важно колко лихвички месечно получава Министерството на финансите, защото в края на годината целият резултат на Българска народна банка се дели: 25 % за капитализация на Българска народна банка, която е собственост на обществото ни, 75 на сто се внася във фиска. В този смисъл дори част от лихвите на валутния резерв влизат във фиска. Моля Ви, проучете този въпрос, нека Ви го обяснят!
Информация за доходността на 3-месечна база по тези причини Вие не можете да изнасяте, защото няма да е пълна. Вие ще говорите само за лихвите. Може да договорите с БНБ по-високи лихви, но следващата година ще получите по-малка вноска от БНБ, защото междувременно нейното превишение на приходите над разходите ще бъде по-малко, тъй като Вие текущо сте ги взели като лихви.
По отношение на тайното споразумение, господин вицепремиер, тайните споразумения не се огласяват. Но тъй като вашият стил на управление не зачита елементарните правила, ще Ви отговоря на въпроса. Имахме такова споразумение през м. октомври, когато в цял свят цялата банкова система получаваше огромни публични фондове и то водещи банки, за да бъдат буквално спасени. Имахме превантивно споразумение, ако стигнем до необходимост, да действаме по аналогичен начин. За радост избягнахме тези опасни тенденции с едно много малко изключение, поискайте информация и за него. Но не бих оповестявал неща, които могат да представляват опасност за финансовата стабилност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Право на дуплика за министър Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Както всички знаем, фискалният резерв е за сигурност на финансовата ни система. И затова ми звучи странно и отново ще прочета цитата на господин Орешарски от миналата седмица: „Не е добре част от фискалния резерв да се слага на депозит в търговските банки”. Анализът показва, че по неговото време голяма част от фискалния резерв е бил на депозит в търговски банки и не само, че е бил на депозит там, а това се е правило с тайно споразумение, за което не е ясно защо и кои банки са били избрани. Това е станало през м. май 2008 г. – не по време на финансовата криза, която се разрази през есента в света, а няколко месеца по-рано.
Онова, което ще направя и вече съм разпоредил от днес, са две неща. Първо, всички засекретени документи от Министерството на финансите в момента се прочитат и се правят достояние на обществото. То трябва да знае къде са парите му и по какъв начин се дава информация от нашето правителство на хората за сигурността на финансовата система.
Второ, отсега нататък е възможно на всяко тримесечие да се дава отчет за доходността и състоянието на фискалния резерв и ние ще го правим. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Дянков.

Странните неща в този диалог са доста (изключвам това, че настоящият министър очевидно не разбира какво му казва бившия). От една страна по чисто технически причини не е възможно фискалният резерв на 100% да бъде депозиран в БНБ. Поради тази причина дори и сега част от фискалния резерв седи в търговски банки, въпреки желанието на Дянков за публичност и прозрачност. Очевидно неговата идея за депозиране на пари е била за суми извън тези и въпросът на Пламен Орешарски не е лишен от смисъл. При това положение е меко казано нахално да обвиняваш предшественика си в непрозрачно управление, при положение, че следваш същата политика на „прозрачност“. В тази връзка изказването на Бойко Борисов, че си прибрал парите от банките е далеч от реалността. Всеки може до провери в паричния отчет колко е депозита на правителството в търговските банки. Да, в края на октомври едни пари бяха дръпнати, но те са далеч от всичко.

От друга страна явно след цялата патаклама мнението на Дянков е еволюирало. Като се има предвид, че при анонсиране на идеята си обвини предшествениците си, че поради депозирането на фискалния резерв в БНБ държавата е пропуснала милиарди лева печалба, поне едно извинение можеше да отправи.

Разбира се, най-интересната част в дискусията е тайното споразумение. Някак си оставам с впечатление, че Дянков не е наясно, че в българските условия на валутен борд най-гъвкавите инструменти за провеждане на парична политика са в ръцете на правителството. По време на финансова криза те хич не са за пренебрегване. Лично на мен ми е интересно, ако нещата в банковата система се влошат през следващите няколко месеца и някои от банките се нуждаят от ликвидност какво би направил финансовият министър? Дали ще е толкова отворен на тема „прозрачност“ на управлението на фискалния резерв и съответно да заяви, че еди кои си институции получават дадена сума пари за да се стабилизира банкова система и съответно да ги запрати в небитието. Отговорите на някои банкери пред вестник „Капитал“ показват, че дискретността е повече от нужна.