Оптимизации

Тази седмица здраво се „оптимизирах“ в работата. За един продукт се разработва оценяване на ARMA-GARCH модели от произволен ред и трябваше да се експериментират най-различни solver-и, които да максимизират функцията на правдоподобие, защото не сме толкова „яки“, че да си напишем сами. Тя работата малко гадна, защото от една страна има едни здрави нелинейни ограничения, на които и да се счупим, няма да можем да им сметнем аналитично производните и явно трябва числено да се апроксимират, а от друга страна и функцията на правдоподобие не е много готина. Направо не ми се мисли, ако се набутаме да правим и асиметрични t-разпределения на грешката.

За да се види, кой от многото алгоритми ни върши най-добра работа се пробвах да тествам няколко общо достъпни solver-а. Те общодостъпни, но се извикват по-различен начин и не гот да се омешат толкова езици с различен синтаксис . Един фортрански код, го закачих към една програма на C, която вършеше всичко останало. В R имаше реализирани 3 алгоритъма, които също бяха тествани (от това тестване спокойно може да излезе пакет за оценяване на ARMA-GARCH в R). Лошото на тези използвани алгоритми беше, че са за оптимизация без ограничения и въпреки, че нашата оптимизация я свеждаме до такава, чрез penalty функции, то когато оптималното решение е на границата, работата не е много гот.

За целта се пробвахме със Frontline Solver (това е и solver-а, който се ползва в Excel), защото поддържа ограничения. Свалих една 15 дневна trial версия, да видя що за животно е и се оказа, че е доста голямо. Първо под Linux не можах да го подкарам. Трябваше малко да актуализирам gcc-то и glibc-то, за да могат бинарните му работи да се линкват като хората, но с тази trial защита не можах да се преборя. Не, че съм искал да я лъжа, но той просто не се оправяше с 15 дневния лиценз. През Matlab-ът си казваше, че няма лицензен файл, а като се пробвам да се закача през C, правеше директно Segmentation fault.

За мой най-голям неприязън трябваше да го боря под Windows, където се предполага, че нещата ще минат доста по-гладко. Да, ама не. Matlab-ът пак изплюваше, че не намира лицензен файл. И работата отиде в реката. След доста часове опити, накрая разбрахме къде е бил ключа от палатката. Трябвало е да се инициализира една променлива по правилния начин. Много кофти работа, могат да напишат над 500 страници референции за функциите в цялата простотия, а не могат да отделят 10 страници да кажат каква е логиката на цялото нещо и как се инициализира проклетата система.

Като се тегли чертата, лошото е че никой от тестваните алгоритми не се представи по-добре от оптимизационния toolbox на Matlab и ако трябва да го портваме на Java или C, ще ни се завие свят от матрични операции. Не че LAPACK-ът не е насреща, но все пак.

Планинско

След като миналата година изкачихме през нощта Черни връх, тръгвайки от Драгалевци, за снощи бяхме запланували да катерим Мусала от Боровец. Напук на всякакви лоши прогнози за времето, решени да посрещнем първоюлския изгрев на Мусала, няколко сериозни човека потеглихме към поредното предизвикателство. На мен се падна честта да превозвам хората, което не е много комфортно особено на връщане, ако не си спал достатъчно.

Началото беше добро. Някъде към 22 часа потеглихме от Боровец. Изпрати ни италианския химн, звучащ от телевизора в близкото заведение. Небето беше ясно и се виждаха много звезди. Надявахме се синоптиците да са сбъркали и задаващите се валежи да се позабавят с един ден. Така или иначе имаше доста различни нюанси в прогнозите, които гледахме на три различни места. Ходейки по пътя нагоре, по някое време започна да присветва. Беше доста интересно, защото небето продължаваше да е ясно, звездите се виждаха, но въпреки това небето поне веднъж в минутата беше осветявано от светкавица. Гърмежи обаче не се чуваха и най-вероятно светкавиците бяха доста далече.

Един от хората в групата изказа своята теория за образуването на тези гръмотевични бури. Според него (той не е синоптик и незнам до колко една такава теория е приета сред синоптиците) през последните дни, когато времето беше доста горещо, се е изпарила доста вода от водоемите и така са се образували локално разни облаци, които обаче имат различни потенциали. Появяването на вятър в такава ситуация, смесва облаците и създава големи гръмотевични бури.

Някъде към полунощ се появиха облаци и звездите зачезнаха. Освен това интензитета на светкавиците се и усили. Беше ни ясно, че до върха няма да стигнем, но поне да се класираме до хижата. По това време бяхме някъде на не повече от час път до хижа Мусала, гората вече беше зад нас и не можехме да се ползваме от нейната закрила. Тогава започна да вали, а гръмотевиците вече се чуваха. Сложихме набързо дъждобраните и докато гората беше наблизо решихме да се връщаме. Добре че не валеше силно.

Успешно се върнахме до Боровец към 1:30 и тамън влязохме в колата и потеглихме, и се развихри страхотен дъжд, придружен с град. Трудно се караше с над 30 km/h. Просто нямаше видимост. За щастие премина бързо. След това станахме свидетели на много красиви гледки. Жалко, че не можах да ги снимам (опитах се, но не съм си играл много с фотоапарата за такъв тип снимки и не излезе нищо хубаво, още повече, че нямаше как та го закрепя на статив в колата). Водата от мокрите пътища взе да се изпарява и създаваше впечатление, все едно се шофира върху облаци. Пътят не се виждаше. Това от друга страна създаваше и проблеми, защото от време на време се попадаше в локви, които на бързо изплискваха предното стъкло. Последното не беше много приятно изживяване, когато беше съчетано и с разминаване с друго превозно средство.

Цялата обстановка с карането върху облаци беше много хубава. Това чувство особено се засилваше, когато цялото небе се осветяваше от някоя силна светкавица. А светкавици имаше много. Имаше интересни комбинации и серийни присветвания. Май беше една от най-хубавите гръмотевични бури, които съм виждал. Впечатленията от нея, някак си компенсираха разочарованието от непокоряването на Мусала. Но няма страшно и на него ще му дойде времето.

Билетите за градския транспорт

От първи юли цените на градския транспорт в София се увеличават. Едно такова действие едва ли е много учудващо предвид развитието на цените на енергийните ресурси на международните пазари през последната година, както и фактът, че СКГС не са променяли скоро цени. Обаче не мога да разбера недалновидността на Софийската община да не признава вече закупените билети и да иска специално доплащане и презаверка, сякаш ще се прецакат много, ако остави старите билети валдини още седмица две.

Според мен при сегашната схема СКГТ губи повече, защото хората, които се возят без билет в дните преди смяната, се увеличват. Например днес на мен ми се налагаше да пътувам и понеже предвидливо бях опукал всички талони с билети предварително, нямах никакъв запас от билети. Исках да си купя билет, но повечето бутки не продаваха. Вкрайна сметка и те са решили да си спесят усилията покрай разправиите със старите билети. Разбира се, в самите превозни средства рядко има билети, особено пък при промяна на цените и така за пръв път от доста време насам станах гратисчия. Не ми беше вного комфортно, но какво да се прави. За щастие нямаше контрола, пък ако беше дошла си мислех да я отсвиря доста брутално.

Радиостанциите в интернет

В последно време взех да се увличам по интернет радиата. Изборът е доста голям, разходите за такова радио май са доста по-малки сравнено с конвенционалните и човек, доста по-лесно може да си намери нещо, което за му е присърце. Тези дни попаднах на едно интересно интернет радио, което на база на изпълнител или песен изготвя програма, която да се върти около стилът на избрана песен или изпълнител. Много яко!

Авторското право

Това е една снимка, която съм направил по време на посещението ми в Турция преди два месеца. Както успях да избъзикам хора, с които бях заедно на тази екскурзия, това е снимка, която съм правил от покрива на една джамия. Всъщност истината, че снимах едно светещо пано със снимки от Истанбул, намиращо се в “Цистерната”. Въпреки това снимката си е моя, снимана е с моя фотоапарат и би трябвало да имам всякакви права върху нея и да мога да правя каквото си искам. От друга страна, ако реша да я продам някъде, най-вероятно авторът на снимката изложена на платното ще се усети и той ще предяви своите претенции. Незнам до колко един такъв казус е уреден в законите за авторското право, но според става някаква манджа с грозде. Този казус разбира се без много затруднения би могъл да се прехвърли и върху други обекти на авторското право, като музика и филми, където винаги може да се претендира, че нещо е записано от радиото или телевизията.