Коледна админска мъдрост

Принципно на празници не е хубаво да се работи. Все нещо не става като хората. Когато се съберат повечко почивни дни, както става около Коледа и Нова година, освен яденето и спането, другите неща хич не ми вървят. Въпреки натрупаният опит в такива ситуации тази Коледа реших да пипана едно рутерче Linksys WRT54GL с OpenWRT на него. Ужким настройката трябваше да е дребна. Подкарване на OpenVPN сървър (какво да се прави, като обикалям познатите им пипам техниката). Принципно всичко стана точно, създадох CA на една машина в локалната мрежа, генерирах ключовете за рутера и клиентите, ужким направих и конфигурационните файлове, пипнах iptables-а даже и OpenVPN се стартираше без проблем. Регистрирах стартиращия скрипт да се зарежда, но след рестартиране на рутера нямаше и следа от стартиран OpenVPN. Когато файловата ти система е няколко мегабайта, някак си очевидно няма log файлове. Моето предположение беше, че нещо съм прецакал автоматичното стартиране и започнах да преглеждам как е организиран процеса на зареждане в OpenWRT. От файл на файл, попаднах на едни binary файл и рутерът умря. Вече не щеше да зарежда и достъп до него имаше само във fail safe режим. При монтирането на rootfs даваше някакви странни грешки и повечето команди не работеха. Нямах си никаква идея какво стана, а вече ме чакаха на следващата маса и просто положението беше меко казано напрегнато.

Та от цялата история поне за мен останаха два нови извода:

• Не се бъзикай с рутери по празниците, тъй като не е нужно да си гений да ги прецакаш.
• Когато се ровиш из файлове из embedded устройства ползвай cat вместо vi.

Във вторият извод се криеше и разковничето на моята глупост. Не съм навлизал много в детайлите, но се оказа че OpenWRT по много интересен начин разхвърля 4-те MB flash, с които разполага. Има някакъв 2 MB jffs дял, в който се записват конфигурациите, а останалите неща свързани със системата се монтират в режим само за четене. Всъщност, когато се модифицира файл от системните глупости, то се създава някакво изображение в jffs дялът. Та използвайки vi вместо cat, само заемам допълнително място, защото отварям файловете и за запис. А когато съм се натресъл на големият binary файл съм препълнил jffs дялът. Това само по себе си не е някаква болка, стига въпросният файл да не е busybox (разбира се, аз бях отворил линк към него). В резултат на което съм създал нефункциониращ busybox и системата не е искала да отлепи. Форматирайки jffs дялът нещата си дойдоха на мястото, но трябваше да конфигурирам нещата от нула. Добре че не бяха чак толкова много настройките, а и предвидливо ги бях запазил.

Иначе проблемът с OpenVPN се коренеше в това, че трябва да се указва пълния път до сертификатите и ключовете. Като го направих, работите тръгнаха. Сигурно някой път като не ме мързи, трябва да напиша някакво howto как става целият номер с OpenVPN и OpenWRT.

Кратка теория на парите

Ако имате чувство за хумор, имате някакви базови познания по математика и имате претенции да разбирате от икономика, то този линк ще ви допадне.

За един проект в повече

Винаги съм се радвал на Бате Бойко, когато беше главен секретар в МВР, колко лесно омаловажаваше разните престрелки между наркодилъри. Аргументът му беше с това, че така притиснал наркоканалите, че им се е свил пазара и се самоизяждат. Сигурно нещо такова е станало и в агенция САПАРД. Два интересни линка по случая, на които попаднах, докато си рових в врежата – цък1 и цък2.

Втори сблъсък с CEZ

След първия сблъсък с CEZ последва и втори такъв. Отново неуспешен. Този път не им работеше информационната система. При положение, че хората бяха там 10 минути преди започване на работното време, успяха да открият, че има проблем 10 минути, след като започна, което грубо казано означава загуба 20 минути в опити за диагностика и отстраняване. Не че е от значение. Честно казано приемам философски този „малшанс” и гледам да не се ядосвам за това, че съм загубил по някой и друг час, за да се замъкна до офиса им и да си чакам реда. Дано следващият път имам късмет да успеят да ми вземат парите.

Разбира се, за престоя си там се нагледах отново на абсурдни ситуации. Ще гледам да разкажа една от тях културно, макар че в края и обстановката бе доста взривоопасна. Един младеж се оплаква, че във фактурата му за пореден път отчетът е завишен с 1000 киловатчаса. Разбира се, този „дискомфорт” се отстранява лесно като се подаде молба до ЧЕЗ да се вземат предвид алтернативни показания, а в 7 дневен срок идва лице за арбитраж. Всичко е чудесно, стига да не ви се налага често да минавате по тази процедура, което не правеше младежа щастлив. Той беше готов да направи инвестиция в очила с висок диоптър за съответния служител на CEZ, но само да му кажели кой е той. От друга страна CEZ има навика да изпраща фактурите си със закъснение, така че те обикновено идват след крайния срок за плащане и може би около седмица преди да ви бъде преустановено подаването на ток (не знам кой трябва да бъде сезиран за това нещо). В такава ситуация дори и да сте в правото си е рисково да не платите завишената сметка, защото ще ви спрат тока, а дори и после да ви намалят сметката ще се охарчите доста, за да ви го пуснат отново. Разбира се, за тази ситуация не са виновни CEZ, защото те използвали външна фирма за изпращане на сметките и съответно тя е виновна за забавянето им, а ако не искате да си плащате високата сметка просто е трябвало по някакъв начин да се сетите, че ще ви я завишат (сигурно като си я проверявате през интернет или телефон) и да дойдете по-рано.

Първи сблъсък с CEZ

Всичко трябваше да бъде толкова просто. Най-обикновена смяна на титуляр на партида. Нищо и никаква работа, която струва около 17 лева с ДДС-то (една много пазарно ориентирана цена съобразена с извършените разходи). Нямаше и какво да се обърка. Като единствен собственик на имота, въоръжен с всички документи показващи това, нямаше за какво да се заяждат. Работите потръгнаха зле. Тамън успях да се докопам до гишето след 15 минутно изчакване на предния клиент и токът спря. Лоша поличба откъде и да я погледнеш. Няма по добър атестат за професионализъм от това да спре токът на енергото. Както и да е. През тази 15 минутна пауза успяхме с жената зад гишето да оправим, каквото имаше по документите. Непопълнени полета и всякакви неща от сорта. След като тръгна цялата информационна система (няколко минути след идването на тока) жената започна да рови до колко ми е основателно искането. Проверяваше ИТН-то, адреси и прочие и тамън да станат работите и токът спря отново. Още 20-тина минути отидоха в чакане. Но какво да се прави, то е като при финансовите пирамиди. Като се набуташ веднъж, се донабутваш още малко, че да излезеш на сухо. След още 20 минути започнахме отначало. Този път електроснабдяването беше стабилно, но изкочи следващия проблем. Имал съм неплатена сметка на тази партида и без да бъде платена не можело да се прехвърли на мое име. Ситуацията става патова, защото тази сметка е платена, но има лаг между момента на плащането и момента на отчитане в системата, който съм нацелил. Опитите да убедя жената да прехвърли задължението към мен са неуспешни, макар и плащанията в последствие да се разнасят по ИТН и така или иначе парите ще дойдат. От друга страна, ако платя на момента, после другите пари не можело да ми ги върнат. И най-добре да дойда в друг ден, когато всички транзакции са приключили успешно. Чудесно! След повече от час прекаран в офис на CEZ ще трябва отново да инвестирам толкова време за нищо и никаква услуга.

Успокоението ми беше, че имаше хора доста по зле от мен. На съседното гише трима човека се опитваха да осъществят същата процедура. Бяха наемодател, управител на фирма, която е наемател и представител на фирма, която е бивш наемател. Целта на занятието бе да се прехвърли партидата от едната фирма на другата фирма. Нямаше проблеми новият наемател да поеме партидата и да сключи договор, но изведнъж изникнаха проблеми да се прекрати стария договор. Какъв бил този представител, имал ли печат на фирмата, откъде да знаят, че този дето го е упълномощил бил управител на фирмата, носи ли свидетелство за актуалност, те нямали интернет и нищо че фирмата е пререгистрирана, не могат да проверят. Хората направо се видяха в чудо. Чудеха се как в една държавно-общинска фирма като Топлофикация са свършили работата за пет минути, а в една частна фирма като CEZ им се правят такива спънки. Решението беше някакви тромави неща, като пращане на факс, който поради липсата на ток нямаше как да бъде получен и така нататък. Но какво да се прави единственото нещо по-лошо от държавните монополи, са частните такива, като примерите валят из ведро. И за да не бъда разбран погрешно, жените зад гишетата бяха учтиви, но просто такива процедури са им спуснали.

Петър Димитров и ОЛП

От поредната публична изява на Петър Димитров:

Освен че предложи паралелно въвеждане на еврото през следващата година, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров представи някои основни мерки за справяне с икономическата криза през следващата година според вижданията на МИЕ. Сред тях са да се намалят задължителните резерви на банките и основният лихвен процент.

Честно казано основната антикризисна мярка на правителството трябва да бъде забраната на някои хора да си отворят устата.

Предприемчивост

Алтернативен бюджет на ИПИ за 2009

Преди седмица се представи поредния алтернативен бюджет, изготвен от ИПИ. След като прегледах презентациите и изслушах видеото, спокойно мога да кажа какво не ми харесва в него.

Оптимален дял на държавата в икономиката. Тази част на изложението спокойно пасва на стила „една жена казала“. Много забавно беше да се чуе как емпирични изследвания показвали колко бил оптималния дял на държавата в икономиката. Всеки, който е търсил някаква оптималност, може да разбере колко абсурдно е това словосъчетание. Все едно по 10 точки на някаква функция да кажете къде си достига максимума. Да, при използване на числени методи се уцелва оптималността с краен брой опити, но зад цялата процедура има солидна теория. Е, в макроикономиката тази теория тепърва се развива. Нещата свързани с оптимална данъчна политика тепърва прохождат (само за пример резултатът на Chamley от преди 20 години за нулев данък върху дохода от капитал, вече е отхвърлен при възрастово структурираните модели, които доста по-добре описват спестяванията в икономиката, а отделен е въпросът, че математически не е „издържан“), а какво остава да си говорим за оптимална фискална политика. Да не забравяме, че преди да коментираме на оптималност, трябва да имаме критерий за това. Като се има предвид, че фискалната политика адресира доста проблеми и различни хора, то е много реалистично тези задачи да са в класа на многокритериалната оптимизация и нещата да станат съвсем субективни. В този контекст твърдението за наличие на изследвания за България, които показвали, че дялът на държавата трябвало да бъде около 25%, е повече от смешно.

Дефицит по текущата сметка. Явно за да бъдат в крак проблемите на българската икономика изготвилите алтернативния бюджет са се напънали да правят размисли по отношение на дефицита по текущата сметка, като използват представянето спестявания минус инвестиции. Всичко хубаво, обаче да обясняваш високия дефицит по текущата сметка в България с ниския процент на спестяванията е меко казано екзотично. Най-малкото поради факта, че за да се затвори дефицита, то спестяванията трябва да стигнат 40% от БВП. Още по-забавно е това да бъде цел на фискалната политика. От една страна е глупаво, тъй като ще се утрепа потреблението, а от друга страна няма инструменти, с които да се постигне (разбира се, пропускам варианта правителството да поддържа високи двуцифрени излишъци).

Да се атакува този „проблем“ чрез промяна в пенсионната система е все едно с плюнка да се гаси пожар. Дори при сегашните осигурителни вноски, цялата събрана сума да се натрупва някъде на капиталов принцип, то тя няма да е достатъчна спестяванията да минат и 25% от БВП, а камо ли пък ако, ставката се намали 3 пъти. Отделен е въпросът доколко с тях могат да се финансират инвестиции в България, поради по-рестриктивните изисквания за управление.

Всичко това го казвам, за да се разбере, че проблемът с дефицита по текущата сметка не се дължи на спестяванията. Ако се погледне графиката с гадния червен фон, то ще се види, че спестяванията седят стабилно около някакво ниво, а инвестициите са нараснали много и това увеличаване на дефицита по текущата сметка с над четири пъти пъти като процент от БВП се дължи именно на тях. Едва ли трябва да си много съобразителен за да стигнеш до извода, че тяхната динамика през последните години е силно неустойчива и не може да продължава още дълго. В този контекст вайкането около това как щели да намалеят инвестициите и как не трябвало да се допуска едно такова развитие е доста несъстоятелно.

Осигурителни вноски. Култът към 10% не иска да подмине осигурителната система. Като гледам изложението и презентациите, доста неща не са ясно казани и на мен ми остава да гадая какво е имал предвид авторът (надявам се като намине да обясни и да ме поправи ако не съм разбрал нещо правилно). От всичко това разбирам, че от всички осигурителни вноски остават тези за пенсии, а останалите (най-голямата част от които е здравната вноска) се финансират от бюджета. Нищо че в презентацията пише, че държавата финансира само вноските на „пенсионери, деца, безработни, бедни“. От друга страна пък, ако наистина само това се има предвид ми е интересно как пенсионните фондове ще финансират здравни услуги и сбъдването на всякакви други рискови събития. Ако се върнем към първоначалното си предположение, то тогава има риск разходите, които финансира държавата да набъбнат значително, тъй като едно кило хора вече няма да имат стимул да декларират че са в чужбина, за да не дължат здравни вноски, тъй като държавата ще им ги поеме. Разбира се, може да се измисли нещо, но това определено няма да направи администрирането по-лесно. По отношение на здравеопазването и други разни технически неща са ми интересни, но да се върнем към пенсиите.

Винаги съм се чудел какъв хаос има в предложенията на едни и същи хора. Вече не помня от колко години са декларирали курса към капиталова пенсионна система (следващия път да помислят и как ще се разрешат дефектите от нея), но през последните години винаги, когато се е дискутирало какво да става с осигуровките, не са се застъпвали в увеличаване на вноската за втория стълб за сметка на първия, а са натискали за тяхното намаляване. Като се има предвид, че осигуровките в България са едни от ниските в Европа, то преструктурирането между първи и втори стълб е доста удачен инструмент да се намали бюджетния излишък без това да стимулира потреблението и съответно да не се увеличава допълнително дефицита по текущата сметка.

По отношение на числото 10%, мнението винаги ми е било, че това е доста ниско число. Да оставим настрана доколко е лесно бюджетът да си нагоди разходите, така че да поеме разликите (на хартия лесно се постига ефективност, но на практика нещата са доста по-различни и това доста ясно се вижда от оценките за някои екшънпланове на правителството). Нека разгледаме изцяло капиталова пенсионна система и се запитаме дали с тези вноски ще получаваме сносна пенсия. Моят отговор е не. Само за сравнение мога да кажа, че за 9 години (май толкова изминаха от въвеждането на втория стълб) участие във втория стълб с акумулираните средства по партидата ми стигат за изплащане на три заплати. Да, вноската е далеч от 10%, но ако от самото начало беше 10% сега нямаше да имам повече от 12 заплати. Е да, в класическия случай човек ще се осигурява над 40 години, те вноските се капитализират и сумата ще стане повече, но ще видите че няма да е много повече и може да ви стигне за 8-9 години пенсия. Всичко това при положение, че в България средния брой оставащи години живот след пенсия е някъде около 14. Който се интересува от сметките може да погледне тук (предполага се, че не може да ги променяте, но ако можете ме уведомете, иначе си правите копие и експериментирайте), но основният проблем в страните като България е че има доста бързи процеси на конвергиране на доходите с тези на останалите страни от ЕС, в резултат на което натрупаните в началото на периода вноски все по-трудно финансират пенсия при новия жизнен стандарт.

Други. В разходната част на алтернативния бюджет има неща, които не се връзват с твърденията на предишните слайдове. Например е интересно да се види как разходите за заплати и осигуровки намаляват с около 25%, което като се има предвид, че в администрацията осигуровките са за сметка на работодателя, малко не се връзва с твърдението 10% процента намаление на щатните бройки и 25% увеличение на заплатите. В приходната част, приходите от косвени данъци растат и поне на мен не ми става ясно дали това е индикация за подценени приходи от страна на правителството или са някакви косвени ефекти от намаляване на осигуровките върху потреблението. Ако е второто, тогава за какво се разтягаха тези локуми как ще се стимулират спестяванията. По отношение на капиталовите разходи е доста глупаво това свиване, ако така или иначе поради кризата се е свило вътрешното търсене. Само ще се задълбочат ефектите върху реалната икономика, със всичките му последици. Поне това показва опитът на страните засегнати от азиатската криза през 1997. Но ги разбирам авторите, гонят самоцелно излишък от 3%. Нищо не пречи да е по-малък и да го аргументират със фискална експанзия през намаляване на данъците. Отделен е въпросът доколко това е умно, защото ако сте работодател и ви се свие обема на работа по една или друга причина без ясна перспектива кога ще изгрее слънцето, то без много да му мислите ще уволните излишните хора и по-ниските осигуровки изобщо няма да ви спрат. В крайна сметка защо трябва да делите този фискален бонус с тях, ако можете да приберете целия. С данъци много хубаво се стимулира икономиката в дългосрочен план, но когато кризата ни цапардоса, работодатели спускат кепенците, хората започнат да остават без работа и не могат да си обслужват заемите, само добре премерени разходи ще свършат работа.

Креативност

Преди няколко дни получих номинация за креативен блог. Не съм от най креативните (искрено завиждам на хората нарисували горното върху парче мазилка), но благодаря.

За Starbucks и гъзарията

По повод ироничния коментар на Нели за Starbucks, проведох следния разговор с нея:

аз: айде сега
гроздето било кисело
да те черпя едно кафе за 4ри лева
Nelly: е не, за мен от по-скъпичкото, за 5.5 )))))
аз: ми добре
не мога да не ти направя това удоволствие
Nelly: ама да си с лаптопа и да си го отвориш там и да си браузваш, иначе не е същото
аз: ма с лаптоп ще отидем
Nelly: а най-добре да вземеш бял мак, изживяването ще е по-пълноценно
аз: айде са, бял лаптоп
какви са тези расови дискриминации
Nelly: ама да си личи че браузваш
примерно в амазон
или нещо още по-гъзарско
аз: аз мога и в пернишката да браузвам
Nelly: там кой штъ види, бре?
и за 5.50 има първо, второ и хляб

Виц за 220 милиона евро

Следващият виц е провокиран от “адекватната” реакция на българското правителство относно загубата на 220 милиона евро по програма ФАР.

Франц-Херман Брюнер, шеф на ОЛАФ в разговор със Сергей Станишев:
-Г-н Станишев, не мога да разбера защо не искате да се преборите с корупцията при усвояване на средства от ЕС и хитрувате на дребно. Нали разбирате, че при всяка една измама Ви хващаме?
Сергей Станишев повдигнал очилата, подсмихнал се и леко раздразнено казал:
-Хайде сега ще се обиждаме! Чак пък при всяка една измама ...

Накъде отиват лихвите

Горната картинка е показателна за динамиката на реалната лихва в САЩ през един доста голям период от време, за който могат да се правят доста аналогии и сега (икономически и политически). Малко или много историята се повтаря и няма да сбъркате, ако направите прогноза за развитието на показателя, като насложите динамиката (от 70-та година насам) още веднъж до него. Вярно амплитудите може да не са същите, времето да тече с малко по-различна скорост, но профилът е същия. Поне нещата случили се през първите 6 липсващи години го потвърждават. От такава гледна нека всички, които са хванали влакчето на понижаващите се лихви да са една идея по-внимателни, защото няма да е много далеч времето, когато трендът ще се обърне и зорлем да успеят да изкарат положителна доходност.

За техническите рецесии

Според последните новини голямо нещастие е сполетяло Германия и те „технически“ са в рецесия, която може да се сравнява с рецесията им преди 12 години. Това от своя страна доста фрустрира всякакви надървени инвеститори, които всеки момент очакват края на света.

Когато си говорим за технически рецесии, сигурно е хубаво да разберем какво му е техническото. Според дефиницията трябва в две последователни тримесечия да има спад в растежите на съответното тримесечие спрямо предходното на същата година. Само че нюансът, който убягва на повечето хора е, че тези растежи имат сезонен компонент и той трябва да се изчисти при сравнението. Има какви ли не иконометрични техники, които могат да се приложат, но всички те страдат от един съществен недостатък – има (на моменти сериозно) изместване в последните точки, което може и да доведе до грешни интерпретации. От такава гледна точка е много по-удачно да се сравняват годишни растежи (текущо тримесечие към съответното тримесечие на предходната година).

И като си говорим за Германия един пресен пример. Първото тримесечие за тази година е доста силно, което измества цялата база за следващите тримесечия. Както може да се сетите, не всеки ден е Великден и съвсем нормално на тримесечна база, второто тримесечие не може да повтори резултатите и спрямо първото има спад от 0.4%. В същото време на годишна база ръстът през второто тримесечие е рекорден 3.1% при 1.8% за второто. Обаче от това техническо упражнение се правят някакви трагедии, формират се негативни очаквания, които наистина след това могат да катурнат каруцата. В момента Германия както е в техническа рецесия, така има 1.3% растеж за третото тримесечие на годишна база. Вярно, че имат проблеми в икономиката си и има забавяне, но за икономика като тяхната този растеж никак не е малък.

БСК и бюджет 2009

От статия в Дневник:

Преди това БСК призова да се заложат по-реалистични показатели в макрорамката, сред които икономически растеж от 2%, дефицит по текущата сметка от 24% до 26% от БВП, инфлация от 4.5% и преки чуждестранни инвестиции не по-големи от 4 млрд. евро.

Ако не виждате каква тотална глупост е горното изречение, ще бъда така добър да обясня. През последните години високият икономически растеж в България се движи основно от вътрешното търсене. За момента то се финансира основно отвън, но и води до високи дефицити по текущата сметка (няма да се спирам дали това е хубаво или лошо, тъй като отговорът не е еднозначен). В предложения от БСК сценарий има значително забавяне на растежа. Като се има предвид, че очакват забавяне на външното финансиране с 1.3 млрд евро спрямо прогнозата на правителството и с над 2 млрд. евро, спрямо очакваните потоци за 2008, то не е трудно да се съобрази, че вътрешното търсене ще бъде силно засегнато. В тази ситуация човек едва ли трябва да е много съобразителен за да стигне до извода, че дефицитът по текущата сметка ще намалее (БСК са на друго мнение). Разбира се, може да се помисли за сценарии, в които се скапва износа и това да действа в посока влошаване на текущата сметка, но ако сте си играли да смятате еластичности, то ще видите че един такъв сценарий ще намали допълнително вътрешното търсене, нетния ефект от влошаването ще е доста ограничен и по-никакъв начин няма да изчисти подобрението на текущата сметка, дължащо се на свиването на външното финансиране. Има и няколко екстремни случая, но те със сигурност не са в сферата на положителни растежи на икономиката, както предполага сценария на БСК. Всъщност от цитираните три показателя (изключвам инфлацията) един е винаги в противоречие с останалите два.

За причинно следствените връзки в икономиката

Като се съберат много български макроикономисти да коментират световната криза винаги става някакъв цирк. Дори предаването на Асен Григоров за кризата го показа, но най-якото представление е когато се съберат всякакви научни работници. Тази статия, отразяваща едно такова събитие, е много забавна. Като нещото, на което се кефя най-много е:

Според икономиста Веселин Пасев, българските банки трябва да намалят лихвите по кредитите, тъй като това е причината за високата инфлация в България.

За разлика от младежите минали през школата на ИПИ, чийто връх в моделирането е слагането на два показателя на една графика, то за разните му научни работници няма проблем да аргументират „сериозно“ каквато и да е глупост и съответно да спечелят някоя анти-нобелова награда по икономика за сериозни приноси в осмислянето на причинно следствените връзки. Навремето много ми беше допаднала една статия, в която се твърдеше, че да се пребори дефицита по текущата сметка, то бюджетния баланс трябва да бъде на 2-3% дефицит. Поне „иконометричните сметки“ това показват. Ироничното в случая е, че новопостъпващите данни не могат да отхвърлят тази „зависимост“. В крайна сметка финансовата криза ще свие кредитирането в България и съответно ще ограничи дефицита по текущата сметка, но от друга страна през автоматичните стабилизатори ще редуцира и бюджетния излишък и двата баланса ще продължат „да бъдат“ отрицателно корелирани, а научните работници убедени в своята правота. Подобна е ситуацията и с лихвите и инфлацията.

Петициите и МОСВ

Следващият цитат от статия на Дневник е нещо, за което каруцарският ми речник е беден за да изкажа възмущението си.

По време на визитата си евродепутатите посетиха незаконните строежи в Рила и Челопеч, където работи златната мина на "Дънди Прешъс Металс". И двамата бяха удивени от полученото от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) признание, че построеният път в Националния парк "Рила" е незаконен. От МОСВ така и не дали убедителен отговор защо не са взети мерки срещу неразрешения обект. Зам.министърът на екологията Чавдар Георгиев обясни по този повод, че във ведомството нямало информация за изпратените петиции и затова не е имало възможност да даде подробности на делегация. Но за незаконния път в Рила на община Сапарева баня била наложена глоба от 20 хил. лв. "Освен това смятам, че преди да се пращат петиции до европейските институции, трябва да се опитаме да решим проблемите помежду си в България," коментира Георгиев.

На всички, които са пропуснали за какво иде реч, мога да препоръчам следното клипче.

За Дневник и рекламите

Вестник "Дневник" съвсем го е ударил през просото. Надявам се качеството на статиите да не последва със същата скорост надолу качеството на рекламите.

Световната финансова криза и срещата и с България

С интерес чета всякакви новини и анализи относно световната финансова криза и мога да кажа, че купонът е пълен. Може би това до някъде се дължи на поемането на няколко директни удара от финансовата система в Европа, резултатите от спичането, което се усеща вече и на българска територия и най-вече на съпътстващите коментари и анализи на знайни и незнайни родни икономисти.

Цялата ситуация напомня един скеч от времето на Каналето, в който Петър Стоянов, Иван Костов и Йордан Соколов (или като там ги наричаха) непрекъснато си разменяха репликата „Какво ще правим като почнат бомбардировките в Югославия?”, докато след няколко итерации някой мъдро не преформулира въпроса „Те бомбардировките ще почнат, но ние какво ще правим?”. В контекста на текущата от политическа гледна точка ситуация има някаква целеустремено нагнетяване на обстановката от бивши политици или такива, които до една година ще са станали бивши такива. То не са някакви истерии как правителството нямало план за избягване на негативните ефекти на кризата, как в бюджета нямало предвидени мерки и всякакви подобни глупости. Всичко това дава и ново поле на изява на „медийните ни макроикономисти”, които в новата ситуация си говорят старите глупости.

Ако трябва да се илюстрира цялата ситуация, то си представете българската икономика като някакво населено място, близко до река. За нещастие на населеното място се е скъсала язовирна стена и някаква приливна вълна до няколко дни ще го достигне. Колко голяма ще е тя никой не може да каже, но идеите за справяне със ситуацията се свеждат до:

• Намаляване на данъците, тъй като така всеки жител ще има по-висок разполагаем доход и ще може с подръчни средства да си изгради бент около къщата.
• Яко разходи за инфраструктурни проекти, с които я да се премести реката, я населеното място, а защо не и двете. Разбира се, трябва да се внимава с качеството на разходите, така че да не се преместят и двете в една и съща посока.
• Прозрачна обществена поръчка за изграждане на нови диги.
• Не трябва да се прави нищо специално, това са съвсем естествени процеси на корекция на язовирната стена, на които трябва да се гледа положително. Боклуците от реката ще се прочистят, а освен това ще се напоят много добре оризовите ниви и после ще ни чака един много добър добив.

Извинявам се, ако съм пропуснал да се подиграя с идеите на някой (нищо лично). Идеите само по себе си адресират какво би могло да се направи след като потопът отмине, как да се възстановят щетите и какво би могло да се направи, така че да са по-малки при следващо случване на подобен инцидент. Това, което се пропуска в случая, е необходимостта някак си да се оцелее до момента на отминаване на вълната. Спасяване поединично едва ли е най-отговорната политика от страна на властите.

Принципно, за да няма българската икономика сериозни проблеми от финансовата криза, са важни да са изпълнени две предпостваки: стабилен бюджет и стабилна финансова система.

Рисковете за бюджета не се крият в това дали са качествени публичните разходи, или пък с колко се индексират пенсиите и заплатите на наетите в бюджетния сектор. Рисковете за бюджета се крият в това, че разрастването на финансовата криза може да удари по-сериозно икономическата активност, в резултат на което да не се реализират заложените приходи. В такава ситуация е важно да има достатъчно буфери, които да поемат удара и да не се рискува финансовата стабилност на страната. Като се има предвид, че за догодина е заложен бюджетен излишък от 3% от БВП, едва ли има много притеснения, че бюджетът е неадекватен по отношение на финансовата криза. При 40% разпределение през бюджета и при 3% бюджетен излишък, при груби сметки излиза, че икономиката може да расте със 7 процентни пункта по-малко в номинално изражение спрямо планирания при бюджета растеж и бюджетът ще продължи да бъде на излишък. Отделен е въпросът, ако се задействат и планираните в разходната част на бюджета буфери (които обикновено се изразходват ударно през декември) бюджетът може да издържи и по-сериозни удари върху приходната част.

По отношение на стабилността на финансовата система там топката е в полето на отделните банки, както и на техните PR отдели. Основният риск във финансовата система е не дали се срива борсата, не дали влизат външни финансови потоци под формата на ПЧИ-та, кредитни линии или заеми, както и тяхното влияние на инвестиции и икономически растеж, а това да се съхрани доверието към банките и съответно да се получи масово теглене на депозити. Като че ли БНБ се мъчеше да вгорчи живота на банките и да не правят много глупости. То не беше затягане на надзора, кредитни тавани, увеличение на минималните задължителни резерви и т.н., така че едва ли ще има някакви драматични неща в портфейлите на отделните банки. Въпреки това недоверието към повечето търговски банки ще се увеличава, особено пък, ако периодично циркулират слухове за проблеми на чуждите банки, които ги притежават. В цялата тази несигурност в момента се наблюдава някакво рязко спиране на кредитирането (поне такива слухове се въртят, официални данни чак след месец и половина), което чисто технически ще доведе до увеличаване на дела на лошите кредити. Последното може да налее допълнително вода в мелницата на паниката и стрес теста върху ПИБ от май месец може да се повтори върху по-голяма част от банковата система.

Какво трябва или може да се направи? Като че ли на първо време мерките относно финансовата криза трябва да адресират нейното преживяване, а не толкова борбата с последствията. От такава гледна точка, най-слабото звено в бента са финансовите институции. Макар и България да е във валутен борд или паричен съвет (на кой както му е удобно) възможностите за действия за запушване на пробойни в бента и то през парична политика не са никак малко. Разбира се, липсата на доверие, което се внася от вън директно влияе с ограничение върху ликвидността и начините за борба с нея не са еднозначни. Това, което не ми е ясно на мен за момента, е какви са причините за свиването на кредитирането. Дали причината е проблем с намиране на финансов ресурс или просто отделните банки са преоценили рисковете и не искат да кредитират? За съжаление си мисля, че е второто, което води до невъзможност да се стимулира кредитирането с отхлабване на рестрикциите на БНБ (поне опита на чуждите централни банки показва, че помпането на ликвидност в системата не дава резултат).

Забавянето на кредитирането ще се отрази сериозно на икономиката (за справка балтийските страни) може да удари като бумеранг банковата система (всичко зависи от мащабите в забавянето). Директните ефекти от това са свързани с преосмисляне на инвестиционните дейности на повечето икономически агенти. Освен ако не са подкопани яко с финансов ресурс, фирмите най-вероятно от експанзионистичен режим, ще преминат на режим оцеляване. Последното грубо казано означава минимални инвестиции, редуциране на разходи и трупане на кеш за черни дни. Поради глобалния характер на кризата това може да сполети и доста добре развиващи се чуждестранни фирми в България, било само поради причината, че фирмата майка има някакви затруднения. Дотук нищо страшно, забавянето в растежа е неизбежно, но така или иначе за момента икономиката прегрява, така че поне в началото това ще се отрази благоприятно. Ще намалее пресата върху пазара на труда и увеличаване на заплатите с всичките си последици върху инфлацията през сектора на услугите, ще намалеят инвестициите като дял от БВП (честно казано тези 40% регистрирани през първите шест месеца на 2008 са далеч от всякакво устойчиво развитие) и ще се затвори и дефицитът по текущата сметка.

Това развитие ще накара непредубедения макроикономически анализатор, като хвърли поглед на данните, да каже, че картинката изглежда добре и нещата се подобряват. Само че това ще е така на пръв поглед. Като се засили каруцата надолу, няма да разберем кога БВП-то е паднало под потенциала си, как безработицата расте и хората имат проблеми да обслужват кредити си. В един момент ужким диверсифицираните портфейли на банките могат да се окажат с много лоша корелация на активите в тях и да стане мазало (за последното трябва и известен принос от стадо с депозити). Все пак по-ниското нарастване на кредита, ще им остави и повече ликвидни средства. Ако тръгне да се реализира един такъв сценарий, по-активни интервенции от страна на правителството са неизбежни и тогава ще си проличи, кой от policy maker-ите има топки и кой глава шамандура.

Ако тръгне да се забавя растежът е повече от очевидно, че гоненето на 3% излишък е глупаво. Така или иначе през автоматичните фискални стабилизатори част от този излишък ще се стопи, но на мен ми се струва, че ако икономиката отиде под потенциала си, то поддържането на положителен структурен баланс на бюджета вече няма да е адекватна политика и ще е хубаво той да отида на нула (все пак трябва да се гледа и фискалната устойчивост). Последното означава, че на бюджета ще му се наложи да е на дефицит. Дали този фискален стимул е удачно да дойде през приходната част или през разходната не е толкова важно в момента, макар че и двата подхода си имат своите плюсове и минуси. Важното е каруцата да не се обърне някъде по пътя.

Разбира се, ако все пак горните мерки не свършат работа, то ще се стигне и до парична политика с наливане на ликвидност в банките. Тази операция може да я прави както правителството (чрез схеми на депозиране на фискалния резерв в проблематични търговски банки), така и от централната банка (през намаляване на минималните задължителни резерви и през още едни неща, до които се надявам да не се стига).

Много е важно в цялата тази ситуация правителството да си прецени правилно възможностите както и моментите на действие. Възможно е да се окаже, че ресурсът, с който разполага, ако не се приложи в правилното време, да не е достатъчен да потуши пожара. В такава ситуация предполагам, че някои ще им се иска „по-активни” действия, с които освен да прецакат фискалната устойчивост, нищо друго няма да постигнат. Ако се изпусне ситуацията, правителството освен да направи тотален пас, за да акумулира ресурс, с който да се намеси като поугасне пожара, едва ли ще може да направи нещо друго смислено. От нещата, които чета из пресата, оставам с впечатлението, че това е план А на така наречените „либерални икономисти”. За мен лично това трябва да е план Б и да не се допуска стигане до разрастване на проблемите в икономиката.

Повечето от нещата написани в постинга е възможно и да не се случат. Даже се надявам да стане така. Малко или много целите са му да покаже по всеобхватен поглед на кризата, която може да ни сполети и какви са възможните мерки за действия. Повечето хора не са специалисти в областта и ако се образоват от разните му предавания по телевизията или новини от пресата, то работата е съвсем втасала. Едва ли някой от БНБ или правителството ще излезе и да си каже какво го притеснява и какво смята да прави, защото малко или много това е игра, в която за да удържиш положението не трябва да си обявяваш ходовете. Надявам се да е било интересно.

Саркастичен поглед към финансовата криза

Много харесвам иронията и сарказмът на Тери Пратчет и принципно ми е чудно след някоя и друга година как (и дали) ще се е подиграл на финансовата криза, която бушува в момента. Разбира се, и останалите духовити хора не спят и гледат да запълнят празнините. С някои от нещата не съм съгласен, но това не променя удоволствието.

За увеличаването на гарантирания размер на депозитите

Според тази новина правителството ще увеличи размерът на гарантираните депозити. Това решение има дълга предистория (извън България) и за съжаление от PR гледна точка дава доста лош знак.

Предисторията е свързана с идеите за 100% гарантиране на депозити в някои страни членки на ЕС, като средство да се успокоят съответните вложители, така че да не закъсат съвсем банковите системи на съответните страни. В контекста на Общия пазар и свободното движение на капитали, това не се харесва на останалите страни членки, тъй като засилва доста депозитната конкурентност и може да доведе до концентриране на депозити в отделни страни членки, което да повлече банкови системи, които към момента не дават признаци за сериозни проблеми (в крайна сметка никоя банка не може да устои, ако и изчезнат депозитите). Поради тази причина за да се успокои топка ЕК решава да увеличи навсякъде гарантираните депозити на 50 хиляди евро От това развитие не ми става ясно страните, които са декларирали готовност за 100%, дали ще го направят (надявам се че не, защото ако кризата при тях се разрасне, то бюджетът на правителството им ще пие голяма студена вода), но така или иначе докато се направи корекция на съответната директива и мине срока за транспониране в съответното законодателство ще трябва известно техническо време.

В тази ситуация пред България има два варианта. Да направи изпреварващо увеличение на размерът на гарантираните депозити или да го направи възможно най-късно. Според мен първия вариант, на който се е спрял правителството, е глупав. Представете си един обикновен български гражданин, който е скътал малко пари в банка, притеснява се дали нещо няма да гръмне и следи ежедневно за каква ли не информация или слухове, тъй като има опит от предишни кризи. Точно поради последното на него много не му дреме каква част от депозита е гарантирана, тъй като челният опит от преди 10 години показва, че когато си получиш парите с тях не можа ди си купиш нищо. Та в цялата тази притеснителна ситуация човекът слуша някакви заявления на правителството и БНБ как всичко е стабилно и не трябва да се плашим. Следи се всичко под лупа и още е рано за действия. В следващия момент се предприемат някакви действия. Човекът едва ли се интересува от мотивите, още повече, ако не е специалист, но определено би му светнала червената лампичка, че нещо става и е време да действа. Мултиплицирайте този пример за няколко хиляди човека и си представете какво би могло да стане.

Лично според мен към момента няма индикации за проблеми в банковата система, нито пък някаква необходимост от промяна на валутния курс. За момента инструментите и ресурсите, с които разполагат правителството и БНБ са доста добри, за да минимизират негативните ефекти върху финансовия сектор от световната финансова криза, така че да не се прехвърлят и в реалната икономика, но ако се паникьоса стадото се притеснявам, че няма да могат да овладеят ситуацията. За да не стане последното трябва да се отправят много внимателни послания. Имайки наблюдения върху изказванията през последните няколко години на отговорни лица в правителството, то изпитвам известни резерви относно това до колко им се отдава.

Аплодисменти за ...

Конференция на икономическа тематика. Откриване от ресорен министър. Пламенна реч за реки от мед и масло на фона на потъващата световна икономика. Аплодисменти от присъстващите. Време за въпроси. Един коректен, но доуточняващ въпрос относно финансирането на реките от мед и масло. Естествен масло-меден източник или политически цикъл (избори след два месеца)? Аплодисменти от присъстващите журналисти.

Любопитно ми е кога ли такова нещо може да се случи в България?

Няколко дни в Холандия: на зоопарк

Не съм посещавал много зоологически градини (особено пък в чужбина) и поради тази причина Амстердамския зоопарк ме впечатли доста. Не толкова с това, че има голямо разнообразие на видове (мисля, че в Софийския зоопарк те са повече), колкото с това как са подредени и как всичко е част от нещо общо и свързано. Паркът не е на голяма площ, но зеленина го изпълва от всякъде (изобщо не трябва да имате притеснения, че ще слънчасате или ще ви се набият краката от трамбоване по бетонени алеи) ...

... и отделните видове са добре групирани. За повечето видове преграда между тях и посетителите е повече от символична. Така че не трябва да се учудвате, че птиците си имат гнезда по дърветата ....

... и може да се случи да прелитат ниско около вас. Можете да ги снимате на воля (а не да чудите как да излъжете телената мрежа, така че да не загрозява снимката), но трябва да внимавате някой по-любопитен представител да не ви клъвне обектива.

За сметка на това нямате проблем да се здрависате с някоя костенурка и да и смутите пашата.

Това, което ми хареса най-много, беше стаята с пеперудите. Влиза се в нещо като парник пълно с какви ли не пеперуди, от които не ви разделя нищо.

Не на последно място трябва да спомена и Планетариума, който е част от зоопарка.

Досега не бях ходил на такива прожекции и като усещане ми хареса доста филмчето, което даваха (макар и да не знам холандски). Куполът създава обемност на сцената, но за разлика от 3D филмите, няма проблем с фокусирането в произволна точка от екрана.

Няколко дни в Холандия: в търсенето на Немо

Немо е името на научно-техническия музей в Амстердам. Не знам какви очаквания съм имал към него преди да го посетя, но мога да кажа, че със сигурност се разминаха. Едва ли ще съм много далеч от истината, ако сравня този музей с увеселителен парк, само че в дебрите на науката. Музеят основно е ориентиран към децата, макар че ще допадне и на техните родители. Обхванати са доста области от различни науки и най-важното е, че нещата са направени доста интерактивно. Едно е да гледаш някакви експонати, а съвсем друго и да може да пипнеш, да експериментираш, а защо не и да счупиш. По този начин по естествен път могат да се култивират и развиват интересите на децата, което е голяма помощ за родителите. Разбира се, за едни може да са интересни организацията на всякакви индустриални процеси, ...

... други да са впечатлени от свойствата на плазмата, ...

... трети да се интересуват от биология ...

... или просто как стават нещата.

Има „специализирани лаборатории” за някои области от науката, където след записване децата могат да провеждат и малко по-ангажиращи експерименти.

Много бих се радвал, ако в България се появи някакъв такъв аналог. Разбира се, предвид, че ни е нисък стандарта на живот, то едва ли ще може да се очаква да се стигне до формиране на тематични групи за по 10 деца, които да експериментират разни неща в рамките на астрономически час, но така или иначе разходите за поддържане на повечето постановки няма да са толкова високи, а ползите (поне за мен) са повече от очевидни. Най-малкото, защото децата ще могат да правят съзнателен избор, а не да се носят по течението на апатията и да се чудят за чий ходят на училище или пък да са жертва на комплексите на родителите си, или пък да искат да учат нещо само защото е „модерно” без грам идея за какво им е. Все неща, които малко или много биха подобрили качеството на образованието в България. Бих могъл да се впусна и във всякакви косвени ефекти свързани с R&D, технически прогрес и наука, но ще се въздържа за сега.

Няколко дни в Холандия: колоездене

В един от дните се замъкнахме до Keukenhof , което е един парк с какви ли не цветя. Няма да слагам снимки от там, защото каквото и да сложа все няма да е достатъчно. Беше много хубаво. Това, което е интересно, е начинът, по който се придвижихме. А той беше с колелета. По разни туристически брошури го дават да се вземе влак до Haarlem и от там с колела до Keukenhof градинката и след това се продължава да Leiden. Общо 30 km. Ради ме убеди, че ако тръгнем от неговата квартира (в покрайнините на Амстердам) ще бъде по кратко. Хванах се на въдицата и въртях педали като побъркан. Само в едната посока разстоянието беше около 35 km, та се наложи на връщане да хванем влак от близката (на 5 km) гара.

Самото колоездене беше емоционално. Докато излезем от Амстердам минахме през няколко хубави паркчета, гори, градини или там както ги наричат. Определено знаят как и къде да си почуват тези хора. По велоалеите има табелки, които указват къде се стига, ако се тръгне в дадена посока.

Лошото е, че обикновено това е следващото населено място и ако имате по-далечна цел, трябва да си изградите някаква поредица от населени места, през които да минете. По едно време имах чувството, че сме се загубили. Добре, че минахме покрай една бензиностанция и се снабдихме с пътна карта на Холандия и вече можеше аргументирано да разберем защо сме се загубили.

Макар и колоезденето да беше дълго, не беше много уморително с изключение на катеренето на мостове. Забравих да спомена, че бяхме на градски колелета без скорости (или за да бъдем коректни с две скорости, което превключване не работеше) така, че катеренето беше зор. Отделен е въпросът, че с такова колело не може и да се развива кой знае каква скорост.

Иначе велоалеите (някои от тях придатък към пътя) бяха приятни, стига да не са успоредни на някоя магистрала. Особено приятно е като се минава покрай ливади с лалета.

Единственото рисково нещо са хората, които карат някакви мотопеди по тях, тъй като човек (поне аз) лесно се залъгва, че шумът е от някаква кола и е доста стресиращо, когато изведнъж някой профучи покрай теб с не малка скорост.

Успях да попадна с колелото и в задръстване. Тъй като Холандия е осеяна с какви ли не каналчета, то при преминаването на някоя от големите лодки се налага да се вдигат мостове.

Процедурата не е бавна, но за няколко минути се събират доста велосипедисти около бариерите на вдигнатия мост. След тътената от спуснатия мост всички в купом се изстрелват напред. В резултат, на което велосипедистите карат в няколко колони и се изпреварват. А ако случайно някой падне, определено ще стане голямо мазало.

Като цяло велосипедния трафик в Холандия е много уреден (не само с алеи, а и светофари, ленти за ляв завой и т.н.) и мога само да съжалявам, че това в България няма да стане скоро.

Няколко дни в Холандия: вятърни мелници

Навремето в Холандия е имало купища вятърни мелници, чиято цел е било да изпомпва водата от ниските части. В днешни времена не се разчита вече на силата на вятъра, ...

... но тук там се среща по някоя такава мелница.

Един сравнително голям комплекс от 19 мелници е запазен до Kinderdijk, което се намира доста близо до Ротердам.

Като цяло е интересно да се посети. Има и отворени мелници, в които се влиза срещу някаква такса. Разбира се, смесването на отделните култури се е отразило на комплекса, където човека, който продава билетите си спестява от време на време да издава касови бележки. Но какво да се прави. Хора сме.

От транспортна гледна точка за комплекса е най-удачно човек да се замъкне с влак до Ротердам и от там да хване автобус за няколко спирки. Ние обаче се замъкнахме до Утрех и пътувахме повече от час с автобус. Това си имаше своите предимства и недостатъци. От хубавите неща беше това, че успяхме да видим дълбоката провинция. Много хубави местенца, къщи, дворчета. Основните пътни артерии минават по издигнатите диги, а къщите и дворчетата са някъде долу в ниското. Като бонус беше фактът, че точно в този ден автобусният транспорт на съответната фирма беше безплатен. От друга страна дългото пътуване с автобус беше уморително. Тесни пътища и доста завои, така че някак си логично започна всичко да ми се върти.

Няколко дни в Холандия: денят на кралицата

От този празник имам смесени чувства. Лошите са свързани с това, че всичко става една голяма кочина, ...

... която седи непочистена с дни. Хората окупират всякакви тротоари ...

...и ливади, в резултат на което доста цветя дават фира. Като се има предвид, че при нас в България кочината е безспирна, сигурно на Холандците им е простено да си направят такава за 1-2 седмици.

Ако трябва да правя съпоставки с националните празници в България, то разликата е огромна. Аз не се сещам при нас да има национален празник, който да е ориентиран към хората. Има някакъв почивен ден, в който всеки свършва, каквото не е успял свърши, а някакви важни хора се опитват да ни вкарат приповдигнато минорно настроение с почитането на памет на какви ли не хора, което поне да ни направи (псевдо) патриоти за няколко часа. Като се има предвид и последните години колко политически са украсени отделните чествания, работата съвсем отива на зле. Всъщност националните празници в България не са ориентирани към гражданите, а към символите на държавата. Голямата полза идва, ако случайно се съберат повечко почивни дни, комбинирани с хубаво време, за да се скокне наляво или надясно.

В Холандия денят на кралицата е ориентиран към хората. Тълпи хора изпълват улиците облечени в оранжеви дрехи.

От всеки ъгъл се дъни музика, бирата се лее на всякъде, а каналите са изпълнени с празнуващи по лодките хора.

Покрай този празник някак си преосмислих фразата „If there is a life Dutch will find it”.

Няколко дни в Холандия

В края на април началото на май покрай многото събрали се почивни дни бях(ме) на гости на Ради и Алис в Холандия. Поради ред причини постингите за това мероприятие се забавиха, но сега смятам да компенсирам с най-различни впечатления от престоя ми там. В този постинг ще сложа всякакви дребни неща, на които не са обемни да запълнят цял постинг. Предполагам, че и доста дребни неща ще съм пропуснал. През останалите дни ще се появат и по-тематични неща. Приятно четене.

На летището. Слизайки от самолета и мъкнейки се по някакви коридори, за да стигнем до залата за посрещане, минахме покрай болид на Рено от Формула 1. Макар и да съм фен на Ферари, това не ми попречи да го гледам с умиление. Беше част от някаква рекламна кампания на ING и предполагам, че нямаше да има проблем да се снимам седнал вътре в него. Поне две хубави девойки бяха позиционирали фотоапарат на статив. Имаше и една машина за тестване на рефлекси, която общо взето ти дава някакви сигнали, на които трябва да се натискат определени бутони. Прецених, че ако се заиграя много, то Ради ще има да чака много и прецених, че като си тръгвам мога да се пробвам. Грешка, на тръгване не можах да ги открия. Поне от онзи ъгъл се бяха изнесли.

На биричка. Едва ли има нещо особено в пиенето на бира където и да било, но една от вечерите уцелихме полуфинала от Шампионската лига между Манчо и Барселона в един ирландски пъб. Атмосферата беше невероятна. Особено когато Манчо като вкара първия (и единствен гол). Всичко просто избухна.

Под слънцето. Не знам до колко хубавото време е рядкост в Холандия, но хората като че ли се наслаждават на всеки слънчев лъч (особено през почивните дни). От такава гледна точка случки от рода на изнасяне на дивана от вкъщи и позиционирането му някъде навън на улицата не би трябвало да са учудващи.


Похапване. За добро или лошо не успях да опитам индонезийска кухня по време на престоя си. За сметка на това се посети един арабски ресторант, в който по едно време звучеше и българска чалга (така де, все пак сме си в ориента, няма какво да се заблуждаваме) и един етиопски ресторант. Там атракциите бяха около сервирането на манджата върху едно голямо хлебче ...

... и бирата. Имаше някакви плодови бири, които са доста сладки и влизат лесно, докато не се усетиш как те е хванала. Аз лично се пробвах с бананова.

Седем с един удар

София е един странен град, в който дори една дребна катастрофа станала на правилното място и правилното време, може да блокира доста възлови кръстовища и да направи невероятни задръствания. Разбира се, за това в основна степен имат принос удачните градоустройствени решения, в частност концентрация на офис и търговски площи в източната част на града, без да има адекватни транспортни решения, а в някои случаи и обществен транспорт. Всичко това води до доста солиден трафик по Цариградско шосе в началото на работния ден, което ако се запуши по някаква причина около хотел Плиска, създава страхотни проблеми по кръстовищата в доста голям радиус. Като че ли преките попадения са при кръстовището на Орлов мост и това пред румънското посолство, които стават с намалена пропускливост и колоните от коли бързо се разрастват по Евлоги Георгиев, Цар Освободител, Васил Левски, Ситняково и Шипченски проход. Като си има предвид колко е „висока” културата на шофиране в София не е трудно да се предположи, че на част от кръстовищата в определени моменти пропускливостта е сведена до нула, което води до допълнителни вторични ефекти, като блокиране на трафика и в противоположните на задръстването посоки.

Една седмица в Родопите

През изминалата седмица се поразходих в Родопите на обичайното екскурзионно летуване с обичайните хора. Като стандартна стартова точка в тази планина винаги се избира хижа „Студенец“. Тази година тя е в ремонт (нещо я надграждат) ...

... та се наложи да нощуваме в един хотел в Пампорово.

Не знам как е през зимата, но курорти като Пампорово и Банско през лятото изглеждат трагични. Сигурно като минат 3-4 години след спирането на интензивното строителство най-вероятно ще добият по-добър вид, но за сега инфраструктурата е трагична. Покрай прекарване на водопроводи, канализации и всякаква друга комуникация, пътищата са по-пробити от швейцарско сирене и не трябва да се учудвате, ако при излизане от входната врата на хотела, се озовете на някакво кално място. Като се има предвид, че в новото строителство са се набутали какви ли не „инвеститори“, които гледат да направят печалбата и да ликвидират позициите си, то едва ли курортите ще се облагородят кой знае в близко бъдеще. Но какво да се прави, това е капитализмът в действие.

Тъй като имахме доста време през първия ден, то част от групата се драпна към връх „Снежанка“. Крайно време беше да си взема печат оттам. Изсипалия се за кратко пороен дъжд не можа да ни откаже от заветната цел, а освен това при последвалите изпарения се получиха много добри гледки.

Като се качихме на кулата се запознахме с човека който я стопанисва. Беше някакъв симпатяга. Разпитани на къде ще ходим и като разбра, че следващата ни цел е хижа „Изгрев“, ни окуражи, че пътят е лесен взимало се за два часа максимум три. Разбира се, ние му „повярвахме“, като всякакво съмнение за истинността на думите му изчезна, когато започна да показва разни грамоти как печелил сумати маратони - 42 километра за малко над 3 часа.

На връщане се отбихме през „Орфеевите скали“. Макар и да беше доста облачно, гледката си заслужаваше.

На следващият ден потеглихме към хижа „Изгрев“. Както може да се види по долната снимка, пътят беше повече от първокласен, ...

... макар и на някои места да се налагаше да се намалява скоростта.

Въпреки мъглата (и дъждът) имаше доста табелки, които правеха изгубването трудно (съдейки по моя опит, не и невъзможно).

От друга страна климатичните условия предразполагаха към получаването на всякакви интересни снимки.

След няколко часа (доста повече от три) стигнахме до хижата. Много приятно местенце (жалко че всичко наоколо беше мокро, включително и ние, и не можахме или не искахме да се поразмотаем в района) с хубава хижа и доста симпатичен хижар, който със своите истории, разказвани по атрактивен начин, ни забавляваше неуморно. Както може да се предположи името на хижата по някакъв начин е свързано с изгрева на слънцето, но за да може да се наблюдава като хората е хубаво да се намине към хижата по към есенно време.

Следващата спирка беше хижа „Скалните мостове“. Това беше и първият преход, който не бе придружен с превалявания, а слънцето напираше през дърветата.

При прехвърлянето на билото се отвориха доста хубави гледки.

Хижа „Скалните мостове“ по-скоро има вид на някаква почивна станция от недалечното минало.

Стаите са мънички, със собствен санитарен възел и баня. Макар и да не е моя тип хижи, ако се постегне като хората, може да стане чудно местенце за ваканционни почивки. Има на къде да се правят кратки преходчета, пълно е с подходящи ливади за мързелуване ...

... и разбира се, наблизо са „Чудните мостове“, където човек като нищо може да отдели цял ден в разглеждане и наслаждаване.

Всичко това върви пакет с липса на GSM покритие за някои оператори (май само на Globul имаше добро покритие), така че да не можете да бъдете тормозени по работа. Но ако все пак се нуждаете от GSM връзка, то местата са добре обозначени.

Също така в хижата предлагат някаква форма на Интернет.

Следващата спирка беше хижа „Персенк“. По пътя част от групата качи и едноименния връх. От отбивката от основния път до върха са 20 минути. За сметка на това слизането е час. То са едни препятствия от боровинкови полета, които се „минават“ доста трудно. На хижата бяхме в бунгала, но честно казано това са били най-културните бунгала, на които съм бил някога в планината. Спретнати, със собствен санитарен възел, баня, бойлер. А и като цяло разположението на хижата е на доста приятно място.

Не може да се каже, че съм бил недоволен.

Предпоследната спирка в маршрута ни беше хижа „Върховръх“. От хижа „Персенк“ до там пътят не е кой знае какво, има едно символично изкачване около връх „Модър“, но като цяло е дълъг и осеян с мноооого малини. Ако няма някой, който да ръчка хората да продължат към следващия малинов храст, то едва ли има извървяване този път. По пътя имахме и един малък придружител, ...

... който трябваше да пренасяме през калните участъци (тъй като се чувстваше дискомфортно в газенето) и тревистите местности. Бързо стана любимец на групата и когато пътят стана отново нормален и го пуснахме на собствен ход, така беше разглезен, че чакаше поредния човек, който да го разнася.

Непосредствено преди да стигнем хижата, попаднахме на едно малко оазисче от типа семеен хотел, ...

... чийто най-голям недостатък според мен, бе намиращата се в непосредствена близост GSM станция. Разбира се, навлизането в цивилизацията беше индикирано и по друг начин.

Хижа „Върховръх“ не е лоша. Особено за спортуващите активно. Намира се зад някаква вилна зона и разполага с волейболно и баскетболна площадка. За съжаление има проблем с водата, в резултат на което е въведен не много регламентиран режим. За щастие ние бяхме късметлии и имаше както студена, така и топла вода.

Последната хижа в маршрута бе хижа „Академик“ (бившата „Родопски партизанин“). За нея мога да кажа само хубави неща. Не само защото в района е фрашкано с къпини, порционът бе за поддържане на тегло на борец в тежка категория, но мястото и хижарите са много приятни хора.

Тъй като в района гората е широколистно, то предполагам, че през есента ще е доста красиво.

От няколкото екскурзионни, които съм имал в Родопите, това май е първото, в което да са ми допаднали всички хижи. Не знам на какво се дължи това, но много ми се иска да вярвам, че има някакво възраждане на планинския туризъм в България.

Момичето от Хърватска

Когато става въпрос за финансовия сектор в Хърватска, вестник Дневник винаги слага снимка на някакво усмихващо се момиче, на фона на преминаващ трамвай. Тъй като това се случва доста често, взе да ми става интересно коя е тази девойка и какво общо има с финансовия сектор на Хърватска?

Debian, postgresql и сортирането на кирилицата

Тези дни се натъкнах на някакъв много странен проблем, а именно че сортировката в postgresql не работеше коректно. След обстойно проучване (абе имаше доста късмет в началото) се оказа, че причината е доста глупава, но изискваше пресъздаване на цялата инстанция.

Всъщност да почна в хронологичен ред. Инсталиране на нова машина с операционната система е debian etch, конфигурирана стандартно с български локал. Не знам защо стандартно на българския локал се слага cp1251 кодова таблица, но така или иначе това може да се промени на по-късен етап. Това успокоение ми изигра лоша шега, защото, когато по-късно сложих utf8 и разкарах cp1251, postgresql сървърът не пожела да тръгне. Стана ми странно, но за да има мир го оставих. По-късно като разгледах скриптовете за създаване на клъстер видях, че се взима локала и кодировката на конзолата и те се използват за задаване на стандартните стойности на разни параметри. До тук всичко добре, но се оказа, че ако в този клъстер създадете база с utf8 кодиране, то сортировката на кирилицата не е коректна. Като осъзнаете истината с доста наляти данни в базата, то процедурата не е много приятна, тъй като трябва да се dump-не цялата база и после да се налее отново.

Цялата тази процедура аз я извърших по следния начин. Като потребител postgres dump-нах базата посредством

pg_dumpall > db.out

След това като root спрях сървъра, премахнах клъстера, създадох го наново и стартирах сървъра

/etc/init.d/postgres stop
pg_dropcluster 8.1 main
pg_createcluster 8.1 main --locale en_US.utf8 –encoding utf8
/etc/init.d/postgres start

Като там някъде горе пропуснах и пипането на конфигурацията по новия клъстър. Накрая базата я налях през postgres потребителя.

psql -f db.out postgres

Разбира се човек може да правя всякакви вариации на този подход. Например не е нужно да изтрива наличиня клъстър, а може да се направи нов. Ако е настроил конзолата да бъде на utf8, то последните параметри при създаването на клъстъра може да ги пропусне.