Циганите са виновни за всичко! Да са живи и здрави, че да имаме с какво да се оправдаваме. Не, не ги оправдавам, но определено се дразня, когато някой оправдава недобросъвестността си на техен гръб. Като цяло са ниско образовани, трудно си намират работа и малко или много представляват някакъв проблем за обществото (най-малко заради начините, чрез които си финансират съществуването). Поради тази причина са малко повече толерирани. За съжаление това не решава проблема, но създава някаква форма на комплекси сред останалите (сигурно често се чували фразата: „Няма да си дупча билети, докато не почнат да глобяват и циганите“, като това може да бъде доста сериозен аргумент в спора с контрольора от СКГТ, но сам по себе си този аргумент е несъстоятелен, тъй като не само циганите са „привилегирована“ група за СКГТ и в аргумента спокойно може да замените думата „циганин“ с „пенсионер“). Семействата им са многодетни и това само задълбочава проблемът. Спомням си преди 2 години като скова един здрав студ през зимата и Бате Бойко, като новоизбран кмет, реши да прави PR акция в спасяване на бездомните. Та в някакъв репортаж, го даваха как се завира в някакви шахти на топлофикация, където се топлеха някакви цигани. Радостта, която ги обзе, едва ли щеше да надхвърли тази от появяването на Супермен, но Бате Бойко я изпари със следния въпрос: „Като нямате пари, защо ги раждате тези деца?“ и такова конско дръпна на някакъв колко безотговорен бил, че само за секс мислел, без да вземе предвид последствията и после търсел помощ от държавата или общината (тук може би малко преекспонирам, но смисълът беше такъв).
Интересно къде в цялата картина се намесва средната класа? В последно време в България някой като се види с малко повече излишни пари и си купува кола. Определено е удобство наличието на кола, а сигурно е въпрос и на престиж наличието и, като по-този начин се показва, че парите не отиват само за преживяване. Само че в цялото това поведение никой не мисли къде ще я паркира тази кола. Не става въпрос за паркирането в центъра (в центъра проблемът се решава лесно стига да има воля) или около местоработата. Става въпрос за паркирането на колата около местодомуването на собственика, проблем, който се наблюдава основно в крайните квартали. Решението на проблемът за момента се състои в паркиране по тротоари, градинки и детски площадки. Шофьорите живущи в „соц кварталите“ са малко по-привилегировани, защото навремето там са правени по-широки тротоари, пък и междублоковото пространство бая коли може да събере. Как да не ти стане драго, като видиш коли за по 15-20 хиляди паркирани на някоя полянка и собствениците им всеки кофти климатичен ден газят в кал от и до колата. По-заможните хора, които са се уредили с ново строителство, са изправени пред още по-сериозни предизвикателства. Сегашните строители правят тротоари, по които повече от двама души трудно се разминават, а междублоковите пространства са силно уплътнени. Все пак земята е скъпа, пък при всяка инвестиция е важна възвращаемостта. Макар и тези хора все някак си да намират къде да паркират (най-често на ливадата в съседен имот, на който още не е започнало да се строи), то перспективата е ситуацията им да влошава. Някак си неусетно проблемът с паркирането се превръща в проблем на обществото – изорано футболно парко игрище, малки деца, играещи си, около преминаващи коли, кални улици и тротоари. Ако вземете да питате някой дали е редно да паркира така, то той ще вдигне рамене и ще прехвърли топката към общината.
Не знам дали правите аналогия между двата казуса, но за мен тя е очевидна. Някаква група от обществото, угаждайки на своите капризи, не гледа по на далеч от носа си и по този начин създава на всички проблеми, които се очаква общината и/или държавата да разреши.
Интересно къде в цялата картина се намесва средната класа? В последно време в България някой като се види с малко повече излишни пари и си купува кола. Определено е удобство наличието на кола, а сигурно е въпрос и на престиж наличието и, като по-този начин се показва, че парите не отиват само за преживяване. Само че в цялото това поведение никой не мисли къде ще я паркира тази кола. Не става въпрос за паркирането в центъра (в центъра проблемът се решава лесно стига да има воля) или около местоработата. Става въпрос за паркирането на колата около местодомуването на собственика, проблем, който се наблюдава основно в крайните квартали. Решението на проблемът за момента се състои в паркиране по тротоари, градинки и детски площадки. Шофьорите живущи в „соц кварталите“ са малко по-привилегировани, защото навремето там са правени по-широки тротоари, пък и междублоковото пространство бая коли може да събере. Как да не ти стане драго, като видиш коли за по 15-20 хиляди паркирани на някоя полянка и собствениците им всеки кофти климатичен ден газят в кал от и до колата. По-заможните хора, които са се уредили с ново строителство, са изправени пред още по-сериозни предизвикателства. Сегашните строители правят тротоари, по които повече от двама души трудно се разминават, а междублоковите пространства са силно уплътнени. Все пак земята е скъпа, пък при всяка инвестиция е важна възвращаемостта. Макар и тези хора все някак си да намират къде да паркират (най-често на ливадата в съседен имот, на който още не е започнало да се строи), то перспективата е ситуацията им да влошава. Някак си неусетно проблемът с паркирането се превръща в проблем на обществото – изорано футболно парко игрище, малки деца, играещи си, около преминаващи коли, кални улици и тротоари. Ако вземете да питате някой дали е редно да паркира така, то той ще вдигне рамене и ще прехвърли топката към общината.
Не знам дали правите аналогия между двата казуса, но за мен тя е очевидна. Някаква група от обществото, угаждайки на своите капризи, не гледа по на далеч от носа си и по този начин създава на всички проблеми, които се очаква общината и/или държавата да разреши.
1 коментар:
Радостта, която ги обзе, едва ли щеше да надхвърли тази от появяването на Супермен, но Бате Бойко я изпари със следния въпрос: „Като нямате къде да паркирате, защо ги купувате тези коли?“
ех... мечти :)
Публикуване на коментар