Мизерия

2008 започна зле. Поне от гледна точка на яденето. Първата обедна почивка беше борба за оцеляване. Повечето junk food заведения около работата бяха затворили. Явно част хората бяха преценили, че след голямото преяждане, е нужно малко по-лек режим, а другата може би бяха прекалили с пиенето и крайният ефект беше същия. Затворено! За моя радост дюнерджийницата работеше, но радостта ми беше набързо попарена от факта, че месо нямаше. Горните две причини, както и падналия сняг явно затрудняваха доставките. Фалафели не ми се ядяха и си взех някакво кексче от сладкарското магазинче, макар че бях късметлия, че уцелих времевото прозорче, в което беше отворено.

Седмица по късно обаче установих, че нещата на хранителния фронт са все още зле. Онзи ден с няколко познати решихме да похапнем заедно. Аз си поръчах нещо, което се казваше „понетрибири“ и както подсказва името не вървеше да го комбинирам с минерална вода, та се включих и с едно шуменско червено. Малко по-късно се оказа, че ще си остана само с шуменското, тъй като другото не можело да ми го приготвят. Въпреки това мога да кажа, че бях късметлия. Поне ми имаше бирата. Един от младежите нямаше този късмет. Но най-забавно беше поръчването на чай. Ето го диалога по спомен със сервитьорката:

Младеж: Един чай с ром.
Сервитьорка: Нямаме ром.
М: Тогава само чай.
С: Какъв? Билков, ...
М: Черен.
С: Нямаме черен. Билков или плодов?
М: Плодов.
Няколко минути по-късно.
С: Съжалявам, нямаме и плодов чай и ще бъде билков.
М: Ми добре.

Продължението с магданоза ще го пропусна. За съжаление на младежа това го имаше в кухнята, макар сервитьорката да беше изрично помолена да го пропусне. Какво да се прави, закони на Мърфи в действие.