Покрай постинга на dzver относно нетолерантността по пътищата се присетих за две случки. Първата е с мое участие и засега е единствения сериозен контакт (подпирането на някой в задръстване поради това, че неусетно съм си вдигнал крака от спирачката не ги броя) с друга кола, който за щастие не се превърна в ПТП. Случката се развива преди може би 7 години. Спускайки се надолу по Симеоновско шосе ме хваща светофара пред Зоологическата градина. Аз съм първа кола на светофара в лявата лента, а до мен в дясната лента се намира друг автомобил. Както така си седим и си чакаме да светне зелено, се чуват свирене на спирачки (настилката беше мокра) и докато се усетя какво става, някакъв преминава с не лоша скорост между мен и съседния автомобил. Явно имахме късмет, че между нас имаше достатъчно място (макар аз да не бих се ангажирал да мина с 40 km/h през такава дупка, просто няма да я уцеля), но все пак натрапникът ни обърна огледалата. Аз си оправих моето и шокиран останах да се радвам, че само с това съм се отървал, но съседа от дясно реши да се прави на мъж и се почнаха някакви бибипкания и засичания.
Все пак тази история е от едни други времена, когато трафикът в София беше доста по-различен и шофьорите не толкова нервни. Втората история се разви преди около година и в нея съм само наблюдател от един автобус (последното ми помогна да имам добра гледка към случката). Действието се развива на бул. Климент Охридски, непосредствено преди кърстовищего с Г. М. Димитров. Тогава покрай строежа на метрото правиха тунелите, които пресичат булеварда и пътните ленти бяха стеснени, имаше разни премествания на пътя, поради което трафикът беше ад. В час пик се получаваха големи задръствания. В такава ситуация разни тарикати карат в насрещното и се надяват да успеят да се включат (по-скоро до ги пусне някой) преди стеснението. В деня на случката задръстването беше голямо. От Техническия университет до Онкология се взимаше за 15 минути с кола. Един тарикат с лъскава черна кола (не мога да се сетя дали беше БМВ или Мерцедес) искаше да се намести в съседната лента. Разбираемо защо водачът на очуканата до него кола не иска да го пусне. Тарикатът обаче се оказва не само нахален, но тъп и упорит. Вместо да се пробва да влезе пред следващата кола си настоява на своето и вкарва в употреба клаксони, а може би и жестове. Водачът на другия автомобил явно се окозва по-умен и решава да отстъпи. Или поне така изглежда привидно. Тъй като е задръстването е голямо и няма къде да се ходи, след рязко тръгване и рязко спиране зад тарикатът, човекът, висок и хърбав мъж, излиза от колата и отива да търси обяснение от тариката. Не знам какво са си казали, но разговорът беше кратък. Това, което последва, бе отваряне на шофьорската врата на гъзарската кола от страна на хърбата и измъкване на тариката (като не си слагаш колан те измъкват лесно), който се оказа доста пълен костюмар. Размерите не предполагаха, което щеше да се случи. Хърбата с доста отработено движение завъртя тариката и го хвана с лакът за гушата, така че последния не само, че не можеше да мръдне, но най-вероятно се и задушаваше, и започна едно налагане. Тъй като в тази ситуация не се намират свободни ръце, то налагането се изразяваше в блъскане на главата на тариката в тавана на автомобилът му. Здраво. Мога да се обзаложа, че са се получили деформации по ламарините. Първите ми впечатления бяха, че тарикатът е взел дал. Просто не виждах изход от ситуацията. С него пътуваше някаква наконтена жена, която излезе да го спасява. Последното се изразяваше в някакви жалки опити да налага агресора. Без резултат. Хватката беше желязна. В следващия момент излезе една жена от другия автомобил да прибира побойника си. Също без резултат. Пичът беше здрав. Просто гледката как налага някакъв, който е почти два пъти по-тежък от него, как някаква жена го налага с чанта, а друга се мъчи да го дърпа не може да се опише. И тогава се намеси някакъв човек от трета кола. Нисичък, но едър за размера си. Подходи с бавна стъпка ала Бате Бойко на оглед към мястото на сбиването. Застана между двамата мъже и с аристократичен жест даде да се разбере, че това трябва да приключи. Хърбата отпусна хватката и успя да получи едно круше от тариката. Какво е станало после, не знам, тъй като автобусът, в който бях, потегли, но явно целият натоварен трафик се отразява зле на психиката на шофьорите и те се чувстват все едно са на война.
Лошото е, че във война рядко има печеливши. Колкото и да е трудно, в цялата тази обстановка човек трябва да е толерантен, да подхожда с разбиране към останалите участници в движението, а когато не среща такова от тях да не се ядосва. С това нищо няма да промени.
Все пак тази история е от едни други времена, когато трафикът в София беше доста по-различен и шофьорите не толкова нервни. Втората история се разви преди около година и в нея съм само наблюдател от един автобус (последното ми помогна да имам добра гледка към случката). Действието се развива на бул. Климент Охридски, непосредствено преди кърстовищего с Г. М. Димитров. Тогава покрай строежа на метрото правиха тунелите, които пресичат булеварда и пътните ленти бяха стеснени, имаше разни премествания на пътя, поради което трафикът беше ад. В час пик се получаваха големи задръствания. В такава ситуация разни тарикати карат в насрещното и се надяват да успеят да се включат (по-скоро до ги пусне някой) преди стеснението. В деня на случката задръстването беше голямо. От Техническия университет до Онкология се взимаше за 15 минути с кола. Един тарикат с лъскава черна кола (не мога да се сетя дали беше БМВ или Мерцедес) искаше да се намести в съседната лента. Разбираемо защо водачът на очуканата до него кола не иска да го пусне. Тарикатът обаче се оказва не само нахален, но тъп и упорит. Вместо да се пробва да влезе пред следващата кола си настоява на своето и вкарва в употреба клаксони, а може би и жестове. Водачът на другия автомобил явно се окозва по-умен и решава да отстъпи. Или поне така изглежда привидно. Тъй като е задръстването е голямо и няма къде да се ходи, след рязко тръгване и рязко спиране зад тарикатът, човекът, висок и хърбав мъж, излиза от колата и отива да търси обяснение от тариката. Не знам какво са си казали, но разговорът беше кратък. Това, което последва, бе отваряне на шофьорската врата на гъзарската кола от страна на хърбата и измъкване на тариката (като не си слагаш колан те измъкват лесно), който се оказа доста пълен костюмар. Размерите не предполагаха, което щеше да се случи. Хърбата с доста отработено движение завъртя тариката и го хвана с лакът за гушата, така че последния не само, че не можеше да мръдне, но най-вероятно се и задушаваше, и започна едно налагане. Тъй като в тази ситуация не се намират свободни ръце, то налагането се изразяваше в блъскане на главата на тариката в тавана на автомобилът му. Здраво. Мога да се обзаложа, че са се получили деформации по ламарините. Първите ми впечатления бяха, че тарикатът е взел дал. Просто не виждах изход от ситуацията. С него пътуваше някаква наконтена жена, която излезе да го спасява. Последното се изразяваше в някакви жалки опити да налага агресора. Без резултат. Хватката беше желязна. В следващия момент излезе една жена от другия автомобил да прибира побойника си. Също без резултат. Пичът беше здрав. Просто гледката как налага някакъв, който е почти два пъти по-тежък от него, как някаква жена го налага с чанта, а друга се мъчи да го дърпа не може да се опише. И тогава се намеси някакъв човек от трета кола. Нисичък, но едър за размера си. Подходи с бавна стъпка ала Бате Бойко на оглед към мястото на сбиването. Застана между двамата мъже и с аристократичен жест даде да се разбере, че това трябва да приключи. Хърбата отпусна хватката и успя да получи едно круше от тариката. Какво е станало после, не знам, тъй като автобусът, в който бях, потегли, но явно целият натоварен трафик се отразява зле на психиката на шофьорите и те се чувстват все едно са на война.
Лошото е, че във война рядко има печеливши. Колкото и да е трудно, в цялата тази обстановка човек трябва да е толерантен, да подхожда с разбиране към останалите участници в движението, а когато не среща такова от тях да не се ядосва. С това нищо няма да промени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар