Икономическа политика ли?

Двете институции в България, от които най-много зависи икономическата политика в България са БНБ и Министерство на финансите. Първите влияят с наличните им възможности за провеждане на парична политика (които не са чак толкова много), а вторите през инструментите, които им предоставя бюджета (те не се ограничават само към фискалните средства, тъй като правителството може да влияе доста силно върху паричното предлагане). И двете институции са изправени пред проблеми, за които не искат да се говори и малко или много отричат съществуването им. Като че ли с това и приключват приликите между тях. Макар и БНБ да не признава официално за наличието на дадени проблеми, то мерките, които предприемат, ги адресират и поне за последните няколко години успяват да държат нещата под контрол. Разбира се, мерките са направени така, че привидно да адресират други проблеми и пращат за зелен хайвер повечето икономически анализатори, но това е друга тема. На другия полюс е Министерство на Финансите, чийто министър е приел техниката на щрауса. Не само че не се признава наличието на проблеми, успявайки да запушат устата на повечето хора, които биха могли и да ги коментират, но политиката, която провеждат не ги взема в предвид. Рано или късно това заравяне на главата в пясъка ще изиграе шега на някой задник (в смисъл, не че хората, които взимат решенията за политиката са задници, а че, който си заравя главата в пясъка, остава непокрит задника си).