Благодарение на Нели попаднах на блога на Dani Rodrik, който пише с добро чувство за хумор и за моя радост го практикува на гърба на либертарианците (не че имам нещо лично към тях, всеки има право да си вярва в каквото си иска, но начина по който изкривяват информацията, когато лансират тезите си винаги ме е дразнил). Четейки този негов постинг си направих аналогия с развитието на моето отношение към вестник „Капитал“. Моите интереси към икономиката възникнаха по време на финансовата криза през 1996. Беше ми доста интересно защо се случват разни неща и защо не се случват други и благодарение на „Капитал“ успях да култивирам тези интереси. С нетърпение чаках всеки следващ брой за да прегледам поредните икономически анализи. Една година даже се бях и абонирал, но вестникът пристигаше с два дни закъснение и осъзнах, че съм постъпил грешно. Всичко се развиваше много добре в тези наши отношение, докато не реших да започна работа в областта на макроикономиката. Тъй като не съм икономист по образование (това си има както негативни, така и положителни аспекти), това беше една интересно-комична случка. Самият факт, че кандидатствам за такава работа, при положение, че имам сериозен опит в други сфери беше интересен. Но забавното беше, че от всички кандидатстващи си бях написал доста добре темата, която ми дадоха да развивам, което беше учудващо както за мен, така и за хората, които ме разпитваха. Та така изникна въпросът: „Вие не сте икономист, а такова добро есе сте написали, как сте се подготвили?“. Моят отговор, че чета вестник „Капитал“ (разбира се, между другото бях изкълвал и няколко учебника по микро и макроикономика, но те не са много от полза, когато трябва да се прави анализ за състоянието на дадена икономика). Това доста развесели всички и ми казаха, че има и по-добри издания и „Капитал“ не е от най-силните. Оказаха се прави. Прехвърляйки заниманията по икономика от хоби в основна работа и аз стигнах до същия извод. С течение на времето започнаха да ми допадат по-малко статии. Като започнаха да го публикуват в интернет прецених, че за 2-3 статии не си заслужава да си го купувам. После започнах да си харесвам една статия на 2-3 броя, а след това спрях и да го чета. От дъжд на вятър му хвърлям поглед от време на време и то на статии в области, от които хабер си нямам. Икономическите статии от сегашна гледна точка (вече имам повече от 6 години опит в областта на икономиката) ми се виждат доста посредствени. А ако все пак има някаква интересна статия, то все се намира някой, който да ме насочи към нея. Разбира се, това не означава, че вестникът не струва. Напротив, за българските стандарти е доста добър (сигурно и затова използвам „Дневник“ да се ориентирам из новините), но просто не ми е интересен.
4 коментара:
Не е учудващ изборът (на блог). Идеологически, Дани Родрик пасва идеално.
@Георги: Честно казано аз не робувам на идеологии, но ако си ми направил профил, може да споделиш. Все пак имай предвид, че ако в една кауза има 5 неща, които ми харесват, и едно, което не ми харесва, не бих я подкрепил. Това е и причината да не ти подкрепям каузите. Все се намира нещо, което да не ми допада.
Аз не съм предишния Георги.
Може ли да кажеш кои са изданията по-силни от "Капитал", които имаш в предвид в поста си
@georgi: Честно казано в момента не мога да се сетя какви заглавия ми споменаха хората, но бяха на чуждестранни издания. Все пак целият разговор беше в контекстта на анализ на икономически данни по принцип, а не за България. Ако се интересуваш от икономически анализи за България, то не мога да ти препоръчам нищо. В един анализ е хубаво нещата да се разгледат от много страни. Това определено не се случва в "Капитал" и в повечето случаи фактите се интерпретират по начин, който да аргументира каузите, за които се борят. По този начин не дават шанс на читателите си, които не се специалисти в дадена област да си оформят самостоятелно собствено мнение по тематиката.
Тъй като в Интернет все пак има доста информация, това, което мога да ти препоръчам, е винаги да търсиш различни гледни точки.
Публикуване на коментар