Когато имам страхотна идея и търся подкрепа от шефа си, обикновено трябва да отговоря на два въпроса: как тя помага за постигането на целите ни и доколко може да ми се довери, че знам какво правя.
За първото трябва да съм си написал домашното. За второто обикновено следва дискусия. Шефът ми невинаги има специализираните знания или времето да провери всички детайли. Затова значение има и как защитавам идеята си: ясен ли съм, разбирам ли рисковете, как отговарям на неочаквани въпроси.
Тук обаче има един капан. Лесно можем да объркаме увереността с компетентност.
През годините съм преминавал през различни обучения. В курс на Дейл Карнеги за ефективно общуване упражнявахме как да формулираме и защитаваме мнение, включително по въпрос, за който не сме подготвени. За няколко секунди трябва да подредим мислите си: какво мисля, защо мисля така и с какво мога да го подкрепя. После да изложим позицията си така, че другите да могат да проследят логиката ни.
Полезно умение. Но едно упражнение ми остана особено ясно в съзнанието.
Дадохме на обучителя тясно специализирана тема, която, както стана ясно в разговора, не познаваше. Той обаче изказа толкова гладко и уверено мнение, подкрепено с примери, аналогии и привидно логични обяснения, че човек извън областта лесно би го възприел като авторитет.
За нас, които познавахме темата, беше очевидно колко малко съдържание има зад убедителното представяне. Първата ни реакция беше: „Говориш като политик.“
Това не обезсмисля умението да общуваш добре. Напротив. Но показва защо доброто говорене не може да бъде достатъчно основание за доверие. Примерът може да е подбран удобно. Аналогията може да е подвеждаща. Мнението може да звучи като факт.
В политиката ние, избирателите, сме в сходна позиция с шефа, от когото се търси подкрепа. Искаме хора, с които споделяме цели и ценности, но и на които можем да поверим реални отговорности.
Само че срещу нас често стоят хора с години опит в публичното говорене. А ние няма как да сме специалисти по всяка обществена тема. Можем да усетим кой говори по-уверено, но много по-трудно да преценим доколко тази увереност е подкрепена с компетентност.
Поради тази причина разчитаме на медиите да проверяват твърденията и да задават неудобните въпроси. Затова журналистическата подготовка е толкова важна. Зад водещия стои редакционен екип, който може да проверява твърденията в реално време и да му подава информация за уточняващи въпроси. Особено когато темите на дебата са предварително известни, очакването за такава подготовка е съвсем основателно.
Не всяко твърдение може да бъде проверено на момента. Но когато кандидат използва неверни данни, подменя факти или обещава нещо извън правомощията на институцията, трябва да има кой да го оспори още в разговора. Иначе рискуваме дебатът да се превърне в състезание по убедително говорене.
Проблемът в дебата от онзи ден беше, че неверни твърдения, с които може да се печели одобрение и да се подклаждат страхове, оставаха без оспорване на момента. Когато такива твърдения остават без насрещен въпрос, убедителното говорене лесно се превръща в инструмент за манипулация.
А когато решаваме на кого да дадем власт, трябва да можем да различим онова, което искаме или се страхуваме да чуем, от онова, което е вярно.
