Няколко думи за хижите в Стара планина

На таз годишното екскурзионно останах доста доволен от състоянието на хижите. Определено нивото там по-високо спрямо хижите от миналогодишното ни ходене на Рила и от това през 2003 в Родопите. Все пак за да не станат недоразумения и да не създам грешни очаквания у някой, ще изредя въпросните хижи:

• Вежен - там бяхме за кратко, но храната беше добра и има баня. Плащаш левче и си къпан.
• Козята стена - това беше най-лошата хижа от цялото мероприятие. Добре че на нея бяхме в началото на прехода, така че не съм имал високи очаквания. Като смекчаващи обстоятелства може да се изтъкне, че хижата е на труднодостъпно, но страшно красиво място (жалко, че беше предимно облачно и не можах да се насладя), както фактът, че през това лято са я дали на концесия и хората не са имали време да я постегнат. Храната не беше лоша, но топла вода нямаше, освен това не и много топло в стаите. Абе като нормална хижа из другите планини.
• Дерменка - доста хубава хижа, направо може да влезе в графата хотел. Хубаво, топло, алуминиева дограма, баня (левче-кефче). Има и малки стаи за 3-4 човека, които са доста прилични (над ниво студентско общежитие), както и по-големи стаи с нарове. Все пак толкова хубаво, като че ли не е много на хубаво. Няколко неща не ми харесаха. Всъщност липсва традиционната печка в столовата, около която премръзнали и мокри туристи се топлят и сушат. Разбира се има камина, която създава доста добра атмосфера, но тя не може да се ползва за тези цели (още повече, когато има голяма група чужденци, които се хранят, не ти разрешават да сушиш дрехи и обувки). Добре, че на другия ден беше слънчево и не бяхме планирали да ходим никъде, че да наваксаме със сухите дрехи и обувки. Другия проблем, който се усеща при стаи западно изложение е че напича яко и не могат да се отварят прозорци. Трудно се спи в такива условия. И последното неудобство, което изпитах, беше свързано с банята. Явно хората използват бързонагряващи бойлери, и аз имах късмета да вляза в банята, когато мият чинии и други неща след вечеря. Както се бях наточил за вряла вода след премръзнали ден, много бързо осъзнах студената реалност насапунисан целия. Разбира се на следващия ден си постигнах целта избягвайки пиковите моменти ;-) Но въпреки всичко това беше най-добрата хижа в която поостанахме. Освен това хижата е доста добър пример за това как трябва се развива регионалната икономика.
• Васил Левски - като че ли за там имахме доста лоши нагласи, едва ли не че е мизерна и прочие, но аз останах доста приятно изненадан. Вярно, че спахме в стая за 14 човека, но все пак сме на планина. Пък там с висок приоритет е топлината и банята (50 стотинки).
• Рай - хижата освен, че се намира на райско място предлага и доста добри условия. Разбира се стаите са големи, но можете да ползвате баня (не се плаща). Освен това без грижа може да упражните шахматното си майсторство (забравих да кажа, че и на Козята стена има такива възможности), както и да направите не лоши разходки в района.

Освен тези хижи минахме транзит през още две:

• Ехо - там хапнахме за малко и нямам много впечатления. За съжаление навън беше мъгливо и не мога да преценя до колко хубави гледки сме изпуснали. Иначе тази хижа и Козята стена се поддържат от едни и същи хора.
• Добрила - когато минавахме през таз хижа, тя беше в разгара на ремонта си. Доста добре я стягат. Тя се поддържа от същите хора, които стопанисват Дерменка, на за разлика там, като че ли тук планинския дух ще бъде доста повече запазен.

Като че ли това е което мога да споделя за хижите. Надявам се на някой да съм бил полезен.

С GSM на планина

-Къде си?
-Това е един добър въпрос!

Тези две реплики от популярна реклама на GSM оператор имат за цел да покажат, че винаги и навсякъде потребителят ще има връзка. Само, че като вицовете с демо версиите, светът извън рекламите е доста по-различен. Ако си падате по планинските екскурзии с ужас, ще установите, че GSM-то през повечето време е една безполезна играчка в основните планини като Рила, Пирин, Стара Планина и дори Родопите. Няма значение, на кой GSM оператор сте клиент. А за услуги като GPRS по-добре и не сънувайте. Наясно съм, че тази технология трудно осигурява покритие в планински местности, но поне мобилните оператори да си бяха направили труда да има връзка по хижите. Често срещано явление туристите в “нужда” да се разхождат в GSM в ръка в търсене на сигнала. Отстрани те изглеждат, като иманяри с малки джаджи в ръка, които търсят имане. Дори и да се намирате на билото и да имате видимост, към някое населено място, не се надявайте, че ще можете да си ползвате телефона. Честно казано е възможно да се окажете в някоя от следните ситуации:

• Търсите мрежа. Много лошо дори и разни отразени сигнали не хващате
• Намерилите сте мрежа. Супер, но нямате пълноценна функционалност, защото сте намерили някакви отразени сигнали и не можете да се регистрирате. Тоест не може да правите нищо.
• Имате напълно функционираща мрежа, но не може да я ползвате. Дето се вика и един непретенциозен SMS не може да пратите.
• Имате напълно функционираща мрежа, даже можете и да правите обаждания. Обаче или вие не чувате какво ви говори отсрещната страна или вас не ви чуват.
• Имате напълно функционираща мрежа и всичко ви е наред. Проверете тогава да не сте се изгубили и да сте извън планината.

Майтапа на страна но положението в планините наистина е трагично. Поради факта, че се прихващат отразени сигнали, мястото на покритие се и мести според метеорологичните условия. Иначе бих препоръчал на мобилните оператори да наслагат табели с надпис: “Тук има покритие”. Чудите се как се справят хората, които поддържат хижите, или планинските спасители. Много просто. Не ползват GSM-и. Колкото и странно да звучи, много по-добре ще се чувствате с тухлата четворка на Мобиком, защото почти навсякъде ще може да я ползвате. Интересно, какво ще правят тези хора, когато БТК пусне третия GSM и закрият аналоговия мобилен оператор.
Все пак и да дам няколко съвета за ползването на GSM в планина.

• Дръжте го изключен, когато няма мрежа батерията се изтощава доста бързо.
• Спрете автоматичното избиране на мрежа. Колкото и странно да ви звучи, на някои високи места в Рила, Пирон и Родопите, не се намират български мобилни оператори, но за сметка на това гъмжи от чужди. Така, че неусетно може да се набутате с роуминг.
• Ако търсите връзка, имате голям шанс да я намерите до колчетата със зимна маркировка. Това не знам как да го обясня. Явно по някакъв начин действат като антена и подсилват тези характеристики на телефона.
• Ако сте група не се пробвайте всички едновременно да говорите. И без туй сигналите са доста мършави, така ще вземете да “претоварите направлението” и взаимно да се прецаквате.
• Ако търсите сигнал, не си правете труда да катерите билото. Много е вероятно да останете само с умората.

С две думи положението с мобилните комуникации в планината е доста отчайващо. При таз конкуренция на пазара ми е много странно, защо се подценява цял такъв сегмент. Мисля, че с това ще се спечелят доста повече абонати, отколкото с глупостите за лоялни клиенти. Но явно думата “печалба” е по-напред в списъка с приоритети на мобилните оператори, отколкото думите “качество” и “престиж”. Но какво да се прави, все пак сме в България.

Пътуване до Тетевен

Дойде месец август и тази година от работата отново потеглихме на екскурзионно. Честта този път се падна на Стара планина, като похода стартираше от Тетевенската Рибарица. Въпреки, че това не е много далеч от София, при разни обстоятелства се оказа доста вълнуващо пътуване. Потеглихме на 6 август и въпреки, че беше събота, заради проливните дъждове за много хора това беше доста активен ден.

Първото място в списъка по активност разбираше се заемаше от полицаите. При тези порои имаше наводнени или разрушени пътища, свлачища и блокирани мостове и някой трябваше да въдворява ред и да дава информация. В тези ситуации винаги съм се учудвал на нерационалността на пътната полиция, която може би се дължи на малоумието на някой от шефовете й. Какво се получи в нашия случай - рейсът се запъти да излиза от София през Ботевградско шосе, но се оказа че магистрала Хемус е недостъпна и достъпът до Северна България се осъществява през Искърското дефиле. Супер! Само че докато се разбере това, висяхме в едно 20 минутно задръстване, след това трябваше да се върнем отново до Централна гара, да минем през Илиянци и да излезем през Нови Искър. С две думи - можеше да си спестим едно 40-50 минути от пътуването, стига от пътна полиция да се бяха сетили да поставят съответната сигнализация и да информират транспортните фирми. В тази връзка мога да дам няколко идеи на шефовете от полицията. Крайно време е по големите булеварди и пътища да се сложат серия от електронни табели, чрез които да се информират водачите за трафика и други нововъведения в пътната мрежа. В крайна сметка така ще се спестят доста нерви на водачите, които по този начин биха могли доста ефективно да избегнат задръстванията и да си оптимизират маршрутите. И като съм почнал да недоволствам от пътната полиция, сега му е времето да кажа, че от тези засади на полицаи с радари няма много смисъл. От това най-печелят въпросните полицаи от рушвети (колкото по-голяма глобата, толкова по-голям рушвета), но не и сигурността по пътищата. В крайна сметка всеки, който е решил да си прави на тарикат отдавна се е въоръжил с анти-радар. Ако от пътна полиция толкова са се загрижили от скоростта по пътищата е крайно време да действат както по цял свят, а именно на критичните участъци се наслагват фото-радари, които се и маркират и всеки знае за тях. Вярно, едва ли ще има много глобени хора, но в крайна сметка целта не е да се глобяват хората, а да се спазват ограниченията да за скорост.

Излизайки от София, започнаха да се наблюдават и последствията от наводненията. Такива гледки се оформиха, които не могат да се опишат (за мое съжаление, не съм снимал нищо от това, което съм видял, а можеше много добра документална фотография да се получи). Дори и да ги гледаш по телевизията, някак си не е същото, просто трябва да се види на живо. Хората от пострадалите райони, наистина са за съжаление. Според мен не малка част от тяхното страдание е предизвикано от некомпетентността на местната и централна власт, както и липсата на каквато и да е информираност. Защо смятам така ли? Докато пътувахме, се наблюдаваха серия от следните неща: запушени канали и невъзможност за оттичане на водата; минибентове покрай мостове, образувани от боклуците в реката. Това съчетано с "контролирано" изпускане на язовири и тотална неадекватност на правителство (при толкова бюджетен излишък, тръгнало да иска помощи от чужбина и да мотае хората), президент (който на петия ден се сети, че е главнокомандващ и армията би трябвало най-бързо да помогне във възстановяването на инфраструктурата) и прехвърлянето на топката между тези институции, прави трагедията пълна.

След дълго обикаляне през Своге, най-накрая стигнахме до Ботевград и пътуването продължи по планирания начин. Въпреки това стана нещо, което много ме впечатли, а именно системата на контрол на пътниците. Рейсът, с който пътувахме, минаваше през Правец и там слязоха част от пътниците и се качиха нови. Оказа се, че фирмата с която пътувахме Вега Транс процедира по следния начин. Качват се пътниците и после в движение им се искат пари и им се издават билети. Който откаже да плати бива свалян от рейса. Чисто и просто. Само че при нашето пътуване нередовния пътник беше едно не повече от 10 годишно момче, което беше свалено на магистралата, на 2 км от Правец. Съгласен съм, че не може да се возят нередовни пътници, но изобщо не мога да приема факта, че може едно дете да бъде оставено само на такова място. Може би е хубаво в бъдеще фирмите превозвачи да бъдат по-отговорни и да правят проверката на деца още на качване, а не по-време на пътуване, за да не се получават такива ситуации.

Както и да е, след 5 часа пътуване стигнахме Тетевен и продължихме по планирания маршрут. За да подчертая какви късметлии сме били, ще довя че: няколко часа след като сме тръгнали е имало бомбена заплаха на централната автогара и тя е била затворена, както и порази катастрофа за няколко часа е било затворени Искърското дефиле. Добре че вече бяхме минали. Иначе екскурзионното беше много добро.

Kodak LS443

Хубаво е човек да има фотоапарат. Мотае се насам натам, оставят му чудесни спомени, доста от които са документирани на снимки. Аз лично много обичам да се мотая сред природата, голямо удоволствие ми доставя и съответно снимам доста. Въпреки, че съм лаик във фотографията, преди малко по-малко от три години реших да си купувам цифров фотоапарат. Честно казано от сегашна гледна точка това се оказа много добра придобивка. Препоръчвам на всеки, който снима чат пат, да си взема такава джаджа. Предимствата са няколко:

• Виждаш какво снимаш
• Снимаш много и изобщо не си мислиш да спестиш място, ако нещо не ти харесва, може да го изтриеш.
• За разлика от аналоговите апарати, тук не се налага да чакаш да ти промиват лента, да се надяваш ще тази операция ще бъде успешна и лентата няма да е надраскана, или да е имало полепнали косми, които да развалят снимката.
• Дори и в цифровите апаратите от нисък клас има доста опции за нагласяване снимането – скорости, фокуси, чувствителности и т.н., което те кара да експериментираш. Последното пък спомага да навлизаш по-надълбоко във фотографията.

Освен това има и няколко заблуди:

• Ваденето на снимка от лента е по-евтино. Това не е вярно, тъй като на доста места цените са изравнени.
• Качеството при аналоговите апарати е по-добро. И това не е така, защото като се вадят снимки, лентата се сканира и след това снимките се печати сканираното изображение.

Както и да е, реших и си взех Kodak Easyshare LS 443. Оказа се добър апарат. Доста добри снимки вадеше, като цветове, имаше малко опции за бърникане и няколко предефиниране режима. Абе с две думи върши работа. Само, че се оказа, че работата с този модел не е толкова добра. За две години и половина апарата ми се счупи три пъти.

Първият път проблемът беше, че като се пусне апарата, обектива си изваждаше и после се прибираше. Обаче като се натискаше бутона за zoom, обектива се изваждаше отново и правеше снимки. Единственото неудобство от това нещо беше, че така падаха по-бързо батериите. И тъй като беше в гаранция реших да се възползвам от нея. Летя до Белгия (там е сервизният център на Kodak за Европа) и обратно за сметка на Kodak, та седях близо три месеца без фотоапарат. Беше гадно, добре че се върна преди Коледа да наваксвам. Лошото беше, че след това пътуване, май не правеше толкова добри макро снимки. Май не го бяха калибрирали добре.

Втория път ми се случи докато бях във Виена, пет месеца, след като апарата се беше върнал от Белгия. Обектива излизаше донякъде и не щеше да се прибира и апаратът блокираше. След разни хардуерни манипулации успях да го подкарам да тръгне. Освен това ми светна как да се справям с такива ситуации. Един симптом преди счупване, е че при изваждане на обектива винаги се чува някакво пукане. Е това, което почнах да правя, е да разтърсвам в ръка фотоапарата, докато пукането престане. В интерес на истината процеса се оказа доста бързо сходящ. И апаратът работеше безупречно.

Но както се казва всяко нещо си има край. В края на юли, след година и нещо безупречно работене апаратът сдаде отново багажа. За съжаление това стана в началото на едно мероприятие около Велико Търново и не можех да правя снимки. Този път обектива се изкарваше добре, само че лещите във вътрешната част нещо се заклещваха и апарата изписваше грешка E#45. Този път механичните интервенции не помогнаха (въпреки, че на два пъти апарата проработи) и сега ми е неизползваем. Поразрових се за тази грешка в мрежата и за мой ужас установих, че тя е често срещано явление. Имаше десетки коментари от сорта – “много хубав апарат, но след една година се счупва”. Излязох късметлия - моят го ползвах почти три години. Явно имаше механичен проблем, който се дължеше на лошото проектиране на апарата. От тези коментари останах с впечатлението, че Kodak знаят за проблема, но не правят безплатно изкупуване и заменяне на апарата. В крайна сметка прецених, че е тъпо да го пращаш за ремонт, този път за моя сметка, защото разходите по транспорта с DHL + ремонта като сума ще са еквивалентни на разходите по закупуване на нов фотоапарат от нисък клас, за който поне ще има ясното, че ще може да работи дълго време.

Та сега съм на фаза за избор на нов фотоапарат. Имах малко взимания давания с едни Canon-и, според мен менюта, софтуер и прочие е доста добре направено, но има там други неща, които не ми харесват по отношение на цветовете. Чудех се за един Panasonic, с добра оптика, но фактът, че те не са традиционен производител на фотоапарати малко ме възпира. Иначе една гъзария, която искам да имам е голям оптически zoom. Така, че ако някой знае някакви принципни възражения срещу Panasonic FZ30 (освен тегло), който ще излезе през септември, сега е моментът да каже.

А и да не забравя, ако имате работещ Kodak LS443, продайте го докато е време. И обратното, ако ви го предлага на старо не го купувайте :-) .

Наглостта на МТел и Транскарт

От доста време се чудя дали да си извадя кредитна карта. Голяма гъзария ми се струва. Не е нужно да се носят пари, разплащанията с нея са безплатни (за разлика от дебетните карти), може да се поръчват неща от интернет (последното може и да е недостатък, че туку виж съм инвестирал бая в amazon.com) и вече има доста места, където може да се ползва (магазини, заведения и т.н) и съответния персонал има тренинг. Не е като едно време преди 4-5 години. Едни мои познати навремето бяха посетили една кръчма, в която можеше да се плаща с Visa карти. Като решили да си тръгнат за майтап решили да ползват кредитните си карти, нищо че могли да платят в брой. Реакцията на сервитьора била забележителна - първо прибледнял, а после още един час се чудел какво да прави. Но както вече казах, това е минало и да имаш карта е гъзария. Единственото лошо е, че може би не усещаш как си харчиш парите.

Та седя аз чудейки се да си вадя ли карта или не, премисляйки аргументите за и против и нещеш ли получавам писмо от МТел или поне си мисля, че е от тях. Адресът за обратна връзка е на Танскарт, но вътре е подписано от Екипът на МТел. Ако МТел са ми дали адреса за коренспонденция на трето лице, определено правят много лошо впечатление. Както и да е, да минем към съдържанието на писмото. Казват ми, че съм бил лоялен клиент (явно ми четкат самочувствието) и получавам кредитна карта ТРАНСКАРТ. Много хубаво, ама защо трябва да ми пращат и вече издадената карта. А ако не искам? Цялата работа много наподобява на просещите младежи по улицата, които гледат да ти пъхнат нещо в ръцете, да ти привлекат вниманието, да не може да им откажеш и да попаднеш в капана. Определено не им прави чест на МТел този подход. Според мен е много по-коректно да ми пратят писмо, че така и така имат съвместно мероприятие с някой си и ако искам да се възползвам от това нещо, да отида еди къде си и да направя еди какво си, много по-неангажиращо е. След първоначалния стрес, започнах да мисля с какви данни за мен разполага Транскарт. В плика имаше и приложен договор, непопълнен, който трябваше да попълня и занеса някъде. Успокоих се малко, значи все пак Транскарт най-вероятно не ми знаеха ЕГН-то и разни други данни от личната карта. Добре, явно адвокатите правилно са били посъветвали маркетинговия отдел докъде може да им се простира глупостта. Започвам да се замислям дали пък да не се възползвам от това и гледам какви са условията. Попълвам договора, занасям го някъде и пращам SMS. Просто, ясно и безпроблемно. Да, ама не? Има и още едно условие: пригответе копие на личната си карта (лице и гръб), напишете на копието "вярно с оригинала" и се подпишете и занесете копието на личната Ви карта заедно с договора. Тези явно са малоумни. За какво им е копие на личната карта, след като повече от половината данни от нея трябва да се попълнят в договора и този, който би ми приел договора може да ги сравни за достоверност. Явно имат и други съображения, което съчетано с това, че искат и детайлен опис на движимото и недвижимото имущество предизвиква моето въобръжение за потенциални злоупотреби и далавери. Мошеници, веднага ги отсвирих. Не стига, че се натрапват, ами искат майка си и баща си. Разбира се този случай се разшумя от други клиенти на МТел в пресата, но за мен като че ли случая бе приключил. Обаче след известно време от МТел имаха наглостта да ми изпратят следния императивен SMS: Vashata kreditna karta Transcard s nachalen limit 500 lv e izpratena. Aktiviraite ia vednaga i pazaruvaite s otstupka! Za poveche informacia *77. Глупаци, кои са те, че да ми казват какво да правя. Да тръгне и третия GSM и ще видя накъде ще ги отсвиря.

Та така. Продължавам да седя и да се чудя, да си вадя ли кредитна карта или откъде. Като че ли за мен това, което е важно да мога да я зареждам лесно с пари (за предпочитане от банкомат през дебитна карта), а не да се мотая по банкови клонове или недай си боже по бензиностанции. Точно така, за транскарт, трябва да знаете къде има бензиностанции на Лукойл и Петрол, за да си погасявате плащанията. Като се има предвид, че повечето бензиностанции не са много достъпни с градски транспорт, за доста от клиентите им това би било едно добре предизвикателство.

Та предвид казаното, наколко съвета от мен:

1. Недейте да си вадите "кредитна" карта от Транскарт. Много подозрителни ми се виждат, а на всичкото от горе не са и банкова институция. Последното съчетано с горчивия опит на доста българи с други небанкови институции през 1995-1996 те кара да бъдеш доста внимателен. Незнам защо БНБ не иска да си втвърди позициите спрямо тях.
2. Ако се чудите дали да ставате клиент на МТел, по-добре помислете още веднъж. За мен поне те са се доказали като фирма, която не уважава личното пространсво на клиента. Последното разбира се не означава, че Глобул са по-добри, за там все още нямам наблюдения.