Образованието. Има ли почва у нас?

Няколко неща ме накараха да подкарам тази тема.

Преди няколко седмици се видях с един познат на по чаша бира. Не се бяхме виждали отдавна и всеки разправяше как я кара. В процеса на разговор той сподели своите възмущения от това, че при тях работят хора завършили ТУ-София, които незнаят какво е това ускорение. В крайна сметка заключихме, че образованието в България запада.

Пред 2 седмици в работата си търсехме нови хора на икономическа позиция. Като цяло процедурата минава на три етапа: затворен тест (проверяват се знания), писане на есе (проверява се мислене) и интервю (добиват се лични впечатления). Знанията на кандидатите бяха много зле, мисленето беше в повечето случаи заместено от заучени фрази и клишета, но най-интересно беше интервюто. Там някои хора, които според мен поразбираха нещата, определено не можеха да покажат този факт, пък такива, които нищо незнаеха, поне успяваха добре да говорят, с което демонстрираха, че липсата им на знания се дължи най-вече на мързел. В крайна сметка бяхме късметлии, че успяхме да си харесаме двама човека.

В контекстта на тези примери идва въпроса: какво се прави в университетите? В целия процес са ангажирани три страни - студенти, университети (по-скоро тяхното ръководство) и държавата. Ще изложа няколко мои наблюдения на база студенството ми в СУ "Св.Климент Охридски".

Какво прави държавата? Нейните функции са най-елементарни. Изсипва едно кило пари в държавните университети, без да се интересува какво става с тях. Схемата е проста, на всеки университет се казва каква бройка студенти им се отпуска, чието обучение ще се поеме от държавата. Ако не се лъжа разпределението между отделните специалности го определя самото ръководство на университета. Какво става с тези хора, държавата не се интересува. Дали получават добро образование и дали ще намерат реализация изобщо не е от значение.

Функциите на университета са малко по-сложни, защото парите, които отпуска държавата трябва да се усвоят. Първо приемат студенти на конвейер. И те като държавата не се интересуват какво ставя с тях, но най-важното е да не отпаднат от процеса на обучение, защото така се губят пари. Колкото и смешно да звучи, трябва да си страшно мързелив за да не завършиш. Последното нещо е подпомогнато от слабата мотивация на преподавателите, която се изразява в занижени критерии при изпитване или в слаба подготовка на лекционния материал или и в двете. Разбира се отвреме на време се срещат и сериозни преподаватели, но те са кошмар за ръководството, защото развалят гореописаната схема, ако вземат че скъсат много хора. Има случаи на уволнени взискателни преподаватели за да има мир и спокойствие. Втората работа, която правят университетите е да искат повече пари. Било то държавата да отпуска повече или било да вземат парчето на някой друг държавен университет.

Интересно е в тази схема каква е мотивацията на студента? В повечето случаи оптимизационната задача, която се решава е да се получи диплома с минимални усилия. Минималните усилия се подпомат освен от факторите, които са изложени по-горе, така и от възможността да се избират част от курсовете. Изборът разбира се отива по линия на най-малкото съпротивление, което от друга страна изхвърля най-смислените изборни курсове, тъй като те са и по-трудни и няма кворум за провеждане. Чудите се защо тогава студента си губи такава част от времето заради пустата дипломна, която е изпразнена от съдържание? Отговорът е много прост. Представете си, че сте в малко населено място, което в България се характеризира обикновено с висока безработица и нямате работа. Ако до вас има голям град добре. Ще пътувате всеки ден да работите там и сте готов, но ако няма ситуацията е лоша. Трябва да се местите. Това от своя страна е трудно, защото търсенето и на квартира и на работа в един и същ момент не е лесна задача. И така на помощ идва студентството. Приемат Ви в някой университет и отивате на общежитие. Мяркате се от време на време на лекции и си търсите работа. Като си намерите работа, може и да не се мяркате на лекции. Така или иначе това не е необходимо условие за да бъдете студент. Тоест университетите са трамплин да си намерите работа в големия град. Разбира се в цялата тази схема момчетата имат още една мотивация: да не ходят в казармата.

В така описаната ситуация и трите страни са доволни, а продуктът от този процес девалвира. Цялото това изливане на пари от страна на държавата прави образованието в държавните университети сравнително евтино, което от своя страна изяжда пазара за частните такива, които се ограничават само с по-платежоспособни студенти. И като се има предвид, че в повечето случаи връзката между пари и интелект в България е обратно пропорционална, това води и до ниско ниво в частните университети. АУБГ е изключение, но там има и други фактори.

Като, че ли единствения начин да се излезе от тази схема е държавата да почне да и пука за парите, които дава. В крайна сметка правителството трябва да прецени какви хора са нужни на държавата за да функционира нормално, т.е. да има достатъчно квалифицирани хора, с които държавата да изпълнява функциите си. Всеки над тази бройка да се финансира както може. Другото, което трябва да направи правителството е в схемата на финансиране да вкара всички университети и на база на някакви критерии за качество и цена да ги разпределя или да остави този избор на студентите, които на база някакъв критерий, са получили такова финансиране. Разбира се това ще вдигне цената на висшето образование в страна и ще бъде по-малко достъпно, но сега като е толкова достъпно виждате в какво се изражда. И на на последно място едни такива мерки биха накарали държавните университети да работят на пазарни принципи и да се развиват, а не да чакат на хапване от бюджета или да настояват за специални закони.

(следва продължение)

Сватбарски неволи

Миналата неделя бях на сватба (като наблюдател). В цялото това мероприятие, най-досадният момент е в съвета при подписването. Там една лелка се прави на радостна от събитието, обяснява че жертвите на събитието са основна клетка на обществото и им пожелава куп добри работи. Всичко това придружено с една специфична интонация, която малко те кара да бъдеш разочарован от цялото мероприятие. Оказа се, че на тази сватба нещата бяха различни, тоест по-лоши. Освен всички тези неща, лелката си позволи да цитира текстове от семейния кодекс за права и задължения на съпрузите, което разбира се внася доста минорно състояние. Не стигат лафовете "Човек и добре да живее, накрая се жени" и "В любовта се губи разсъдъка, в брака се забелязва загубата...", а сега и да ти четат правата като на дело и след това "... след като се запознахте с вашите права и задължения съгласнилисте да вземете ...". В крайна сметка сватба е, нека хората поне един ден да са щастливи.

Софийското метро

Една от добрите придобивки на София определено е метрото. Вярно, че е само 8 спирки, но си мисля, че хората от Люлин са доста облекчени от него. Особено сега в нарастващия трафик, където не може да се разминеш от автомобили. Едно приятелче се хвалеше как излизайки от блока директно влиза в метростанцията и като излиза от метростанцията към която пътува е точно пред работата си. Направо си е за завиждане. Не се нерви на задръствания и сигурно по-спокойно му минава деня. Не е като мен, пътувайки по Цариградско шосе към центъра съм късметлия, когато задръстването започва от БТА. В лошо време, когато стават и повечко катастрофи, си е чудо, ако не започне едно чакане още от спирката на Плиска. Надявам се метрото доста да облекчи и тази част на София, когато позавършат този лъч. Някак си случайно това съвпада със заветните дати за влизане в ЕС, с тази разлика, че датите не са чак толкова сигурни. След две години, живот и здраве ще се ходи с метро до Интерпрет, а след още една и до Младост. Лека полека хората напредват, пък и няма за къде да бързат. Все пак метрото е започнато да се проектира в началото на 70те години на миналия век и така да се каже има вече почти 40 годишна история (нищо, че е функциониращо само от 8). Интересно ми е обаче какво става с другите два лъча, които са предвидени. Единия е от Сухата река до Овча купел, а другия от Надежда до Лозенец. Като се има предвид при осигурено финансиране колко време се мотаха докато започне копаенето през центъра на настоящия лъч, направо не ми се мисли, кога ще започне да се прави изграждането на другите лъчове, още повече ако в момента не са взети предвид.

Както и да е, метрото си има и няколко недостатъка. Те се дребни, но винаги се чудя защо хората не са ги премахнали. Оказва се, че когато се влиза в метрото, трябва да се "перфорира" билета с лявата ръка. То може и с дясната, но идеята е че джвъчката се намира от лявата страна. Това е супер непрактично. Тъй като повечето хора са десняци, те са свикнали да правят всичко с дясната ръка, дори и с лявата да е по-лесно от чисто геометрични съображения. Дори в страна като Великобритания, където са свикнали все да ходят на опаки, билетите се поставят отдясно. Може би нашето метро иска да бъде уникално с още нещо. Разбира се с всичко се свиква, особено ако се ползва редовно. Но не така седи въпроса със случайните пътници. Миналата седмица ми се наложи да пътувам с метрото и видях две жени, които се мъчеха да влязат както е интуитивно да се направи. Пъхаш билета с дясната ръка отдясно и минаваш. Само, че това не върши работа, защото така се освобождава съседната въртялка, а не твойта, при което следва и пронизително пищене. Жената, която следи за нередовни пътници, не и се разправя и ги пуска през транзитния вход за карти и така се приключва с това недоразумение. Сигурно и е писнало да обяснява, защото такива случаи са ежедневие. И всичко това заради нещо, което би трябвало да е отдясно, че е поставено от ляво.

Цифрова фотография

Преди няколко седмици имах имен ден и като подарък получих една книга, чрез която да се ограмотя как да си ползвал правилно новото фотоапартче. То понеже е с много бутони, екстри, джаджи и прочие и да не го гледам като теле в железница. В интерес на истината не съм толкова зле с тази техника, въпреки че предишния ми фотоапарат да беше от типа "насочи и щракни", поразбирам туй-онуй, но книгата се оказа доста интересна и полезна. Не искам да създавам свръх очаквания в някой, сигурно има и по-добри книги по-въпроса (аз лично имам два pdf-а с книги на US Navy по въпроса, бая задълбочени изглеждаха), но като цяло си мисля, че всеки може да намери нещо полезно. Независимо дали му е простичък или сложен фотоапарата, ще научи някой и друг трик покрай композиция на снимка, режими на заснемане или нещо друго.

Освен това няма глупости от сорта: Windows е велик, Mac-овете не стават за нищо. От SoftPress са се постарали да я направят и хубаво книжката, тоест не е на гадна хартия, има и цветни фотографии. Всичко е много хубаво на българското издание, с изключение на едно нещо: редакторът. Този човек, явно много се е вживял в ролята, която са му определили и е решил да допълни книгата със свои мисли. Това, че е дал линкове към българска страница за цифрова фотография бих го приел, струва ми се полезно, но това да води задочни спорове с автора и да има подмятания в скоби - "това не е точно така" или да твърди точно обратното ми се струва страшно глупаво и изнервящо. Като е толкова умен да вземе да си напише книга по въпроса, а не да цапа по книгите на другите.

National Geographic България

Излезе първият брой на NG България. Честно казано аз вестници и списания много, много не си купувам, но си казах ето това трябва да се види. Обичам да се мотая наляво надясно, освен това да снимам, така че като нищо попадам в target групата. Оставаше и да се сдобия от някъде с него. Почнах да обикалям реповете, но ударих на камък. Беше свършило! Явно рекламната кампания си беше свършила работата, доста хора са го сметнали за интересно и полезно, пък и явно първия брой не е бил в голям тираж. Както каза един мой колега: "Който е взел правата, добри пари ще направи". За сметка на това обикаляйки реповете се върнах във времето на социализма. Питайки най-учтиво дали им се намира списанието, получавах троснат отговор: "Свърши!". Направо съжалих, че съм им развалил спокойствието на лелките. И понеже се чуваха слухове, че ще се пуска reprint, направо се чудих как ще направя втори рейд по удобните ми бутки. Та направо се отказах да го търся повече.

Между другото да вметна, освен гадните лелки, по бутките от време на време се вместват и свестни хора. Така на пример на спирката на 280 на Ректората има един младеж, който освен, че е учтив има вид на много компетентен по това, което продава. Така например, навремето като търсих Orbiphone карти ме светна, че такива неща не се продават вече и какви са възможностите за аналогични продукти на други фирми, както и какви услуги предлага Orbitel. Направо да му се чуди човек защо не си е намерил по-добра работа.

Както и да е. Бях отписал списанието и не го търсих вече, но нещеш ли една вечер мотаейки се в един магазин за храни от веригата "Фамилия" гледам на щанда с вестници седи и списанието. Супер, даже имаше и няколко броя. Без да се замислям си го взех и започнах да трупам впечатления. Първото е, че цената никак не е лоша. Следващото, което разбрах, че противно на рекламния слоган, светът не може да се разгледа за два часа. Ако искате да прегледате списанието като хората трябва повечко време да си отделите. Иначе в списанието освен преводни статии, които са основната част, имаше и няколко правени от българи за България (от тях набелязах къде е хубаво да се отиде), както и от стари броеве имаше препечатени статии за България (от една страна са интересни, а от друга са ми малко странни, но все пак коментират неща преди близо век).

Освен хубавите впечатления, имам и малко по-такива. Едното нещо, което ми направи впечатление е, че списанието се печати в Румъния. Честно казано ми е все едно къде се печати, но ми е малко странно. Толкова ли е по-евтина и качествена тази дейност в Румъния, че не е изгодно да се прави в България. Другото нещо, за което не ми е все едно е, че си личи кои снимки са правени от българи и кои не. Статиите писани от българи, са придружени със снимки любителско качество, такива дето и аз си ги правя на кило. Предполагам, че за първите броеве ще е така, но няма да е лошо българският екип да вземе да се стегне и като се пише за нещо, да праща професионални фотографи.

Иначе дилемата ми е дали да се абонирам за следващата година или да си го купувам от бутките. Май засега смятам, че е по-голяма тръпка да си го купувам.