Един празник по-малко

Тази година студенският празник бе отчетен в едно село близо до Троян. Както може да се предположи в такива ситуации академичният елемент е заместен от няколко повтарящи се дейности: хапване, пийване и лежане. Мястото бе подходящо за целта. Освен необходимия минимум за такива мероприятия (да има легла, баня и да е топло) в бонус трака бе включена и камина, както и възможност за цър-пър мероприятия. То не бяха пържоли, кебапчета, кюфтета и наденички, поляти разбира се с греяна ракия и вино. От друга страна хазайката всяка сутрин ни изненадваше с прясно приготвена топла баница и човек се чувства като главния герой в песента "Богатство" на група "Тангра". Въпреки тежката програма, която бе съчетана с един рожден ден, се намери време за разходки.

Сигурно е излишно да се казва, че мястото и природата са невероятни. Една разходка по главната и единствена улица на селото се отразява доста добре. От всякъде хубави склонове, които бяха украсени от пресен сняг. Разбира се спретнахме и едно автопоходче до Троянския манастир. В непосредствена близост до него има нещо като музей (не запомних точното му име) на занаятите в областта. Беше много интересно да се гледат разни стомни, ножове и дърворезби. Всичко това беше съпроводено с обяснения на една жена от персонала там. Жалко, че отидохме късно и не можехме в подробности да разгледаме всичко. Въпреки това, жената от музея ни отдели близо час в сладки приказки и подробности за предметите. Определено на такива места, трябва да се ходи с човек,който да обяснява. В противен случай се пропуска същността на изложбата. Накрая направихме и едно бързо пазаруване в базара към музея. Равносметката е, че някои ще пият топло мляко в нова чашка, други ще ядат коледния боб в нови съдинки, а аз се сдобих с подробна карта на района. Остава само да се планира и следващото ходене в тази посока.

Малко реклама

Ще вземе да ми стане интересно каква част от новите автомобили са закупени от инвалиди. Тази страна затова не може да прокопса, защото се напълни с "инвалиди" (навремето така беше с активните борци). Те пък от своя страна се оказаха без никакъв предприемачески дух и се отдадоха на консумация - основно на скъпи автомобили. Лошото е, че не могат и да шофират и се налага да си паркират луксозните автомобили по средата на кърстовищата, а минаващите "паяци" не могат да им направят нищо.

Малко ежедневие

Последните седмици съм отпуска, защото уча за изпит. Това е много досаден процес и непрекъснато се чудя как да се разсейвам. Подобрих си рекордите на няколко игрички, но дори и това писва. Тогава хващам фотоапарта и започвам да правя снимки на намиращите се в района птички. Първия път като излязох с него на терасата гълъбите се стресираха и си мислеха да забегнат. Но с времето свикнаха с присъствието ми и започнаха да позират. Голям кеф е да снимаш гълъб с 12x zoom от два метра.

Буквата на закона

България е една страна, в която има много закони, но те не се спазват. Правоохранителните органи дотолкова са изпуснали положението, че е нещо съвсем нормално да правиш едно кило закононарушения. Нещо повече, по някой път за да оцелееш в средата си длъжен да не спазваш законите. Опитай се например да спазваш ограничението за скоростта от 50 km/h в София в делничен ден. Тъй като по големите булеварди останалите карат обикновено с 80 и повече, Вие трябва да си седите в дясната лента, до момента до който не ви се изпречи някоя паркирала кола. Тогава трябва да се престроиш, но това е трудно под наплива от коли, които се движат с 20 km/h по-бързо от вас и накрая се чувстваш принуден и ти да караш с тази скорост. От друга страна има и не малко хора, които се чувстват над тези неща. Един познат спокойно си префишава скоростта и никакви фишове, актове и записи от фотокамери не му влияят, защото е гъст със шефа на КАТ и тези неща просто изчезват. Нахалството на тези хора няма край. Веднъж пътувайки в автобуса слушах как една жена, която работеше Министерство на отбраната, веднъж била спраня от полицай на междуградски път (не магистрала) при скорост 130 km/h. Понеже карала бързо и се наложило да се връща 100 метра назад. Показала си служебните документи и полицая я е пуснал, даже я предупредил, къде е следващия пост и да намали като го наближи.

В безсилието си изпълнителнаат власт да се справи с тези проблеми от време на време се провежда PR акции и се утежняват наказанията. Резултати разбира се никакви, само се вдига стойността на рушветите. Последната потресаваща идея на този фронт е да се криминализира неплащането на данъци. В момента криминално деяние е само тяхното укриване, но декларирал ли си ги, ако не си ги платиш в срок следват административни наказания и принудително събиране. Оказва се обаче, че изпълнителната власт в лицето на Агенцията по държавни вземания (АДВ) не може да се справи със задълженията си и иска да ги прехвърли на съдебната власт. Сякаш тя се справя със задълженията, които има до момента. Нещо повече, това не решава проблемите и дава възможност за доста нови своеволия, което едва ли е полезно за обществото.

Така например всички "длъжници" на НОИ, които са в чужбина ще подлежат на наказателна отговорност. Тоест в момента, в който се приберат в България ще могат да бъдат арестувани и осъдени да лежат в някой затвор. Това сигурно трябва да ги стресне много, въпреки че и по сегашния закон държавата може да ги прецака, като откаже да им издаде международен паспорт и след изтичане на стария, ако нямат друго гражданство ще бъдат принудени да се приберат и като си дойдат тук да им се приложи процедура по принудително събиране. Явно тази мярка е доста неефективна, щом трябва да се разшири със затвор. Последното има и друго предимство, че така ще обхване и хората с двойно гражданство, защото в момента, в който си дойдат в България ще бъдат арестувани и затворени. Познайте колко ще бъдат ефективни тези мерки, колко ще се прилагат и кой ще го отнесе.

Разбира се в проекто предложението има идея задълженията под някаква сума да не се преследват от наказателна отговорност, за да не се преследват обикновените граждани. Звучи справедливо и много популистки. Нега гадните разбойници да го отнесат, обикновеният гражданин ще спечели. Да, ама не. Това да станеш длъжник на държавата е много лесно. Имаш фирма, бизнеса се развива добре, стриктен си към държавата и иведнъж хоп рутинна данъчна ревизия. Тези неща неща нестават често и в един хубав момент, когато те ревизират за последните пет години, се оказва, че не си имал право да ползваш данъчен кредит по ДДС, защото някой от твойте контрагенти не бил изряден към държавата. Много забавно нали, данъчните в това отнешение четат законите като дявола евангелието и се оказваш с връчен акт за няколко хиляди лева, недай си боже и повече плюс лихвите, които не са малко. Ти може да не си съгласен с тази констатация и да го обжалваш в съда, но това не спира изпълнението. В сегашната ситуация, ако считаш, че закона е на твоя страна може да си позволиш да не го платиш, най-много да ти блокират сметката, докато съдът те реабилитира. Другите процедури за събиране трудно ще се задействат. В новата ситуация това няма да е възможно, защото ставаш пресъпник. Къде отива ограничената отговорност на съдружника. Да му мислят и дребните акционери в разните му АД-та. Тамън ще си правят по-лесно общите събрания в пандиза.

За какво е целия цирк. В последно време заради безотговорни нотариуси и други длъжностни лица е лесно да си регистрираш фирма, на което лице искаш, да правиш закононарушения като източване на ДДС (това не може да стане без помощ на някой данъчен служител) и накрая когато далаверата бива разкрита го отнася клетия циганин, който няма нищо, а на всичкото отгоре и нищо неподозира. Както може да се очаква той пари не може да даде. По новата схема пак той ще е виновен, пак няма да може да си плати, но държавата ще му осигури няколко годишен пансион в знак на компенсация. Супер ефективно.

Другото притеснение на данъчните, е че с цел да не се плащат данъчни задължения се декапитализира фирмата и като се стане въпрос за принудително събиране тези от АДВ пият вода. Дори в сегашната ситуация, повечето такива декапитализации са в закононарушение и могат да се повдигнат наказателни обвинения, но явно работата трябва да е по-сигурна. Ако работата е законна и въпросната фирма е регистрирала загуба, то някоя друга трябва да е наравила съответната печалба и данъчните биха могли през данъци и други врътки да си върнат част от парите. Представете си обаче, че така се случват нещата, че вашия бизнес фалира и имате задължения към данъчните, но няма с какво да ги платите. При новата схема явно ще трябва да лежите в затвора. Това разбира се няма да помогне да се платят задълженията, а и са допълнително разход за държавата. Ако леженето в затвора опрощава задълженията става ебати кефа. Ако за 10 години в пандиза изплатиш задължение от няколко милиона, което си го врътнал през офшорни фирми, ще станеш най-скъпо платения работник в държавата, а като си излежиш присъдата може спокойно да отидеш на Карибите.

Ако имаш приятел прокурор, с който да делкате, както и добри адвокати може направо да заминеш за Карибите и да спестиш пансиона. Та мисълта ми е следната: познайте колко ще са ефективни мерките и кой ще го отнесе? Това само показва безсилието на държавата да се справи с проблемите и си търси извинение. В момента има законови процедури, чрез които могат да се съберат парите, ако длъжника има някакви активи. Ако няма такива, пандиза едва ли ще изкара отнякъде допълнителни спестявания.

Образование vs. Квалификация

Като продължение на предходния постинг остава поведението на така наречения "бизнес". Тяхната работа е проста, гледат да си намерят колкото се може по квалифицирани хора, за колкото се може по-малко пари. Тъй като множеството на квалифицираните хора е различно от множеството на образованите такива (разбира се има и сечение) се оказва, че на бизнеса не му пука много за образованието. На него му трябват хора, които да вършат работа. За да си кофражист, зидар, заварчик, шофьор, сервитьор, продавач и т.н. не е нужно да имаш висше образование. От друга страна колкото и да си образован, нямаш ли я рутината и квалификацията не ставаш за нищо. Последното като, че ли е известно като синдрома "трите висши образования", където разни хора толкова учили, че пропуснали възможността да се реализират и седят безработни, но имат претенции. Всичко в тази схема е добре, докато не започва да се изпитва глад за квалифицирани хора. Факт е, че в момента в България има търсене на хора с определена квалификцаия, но няма такова предлагане. Резултатът е от една страна натиск върху вдигане на заплатите, а от друга допълнителни разходи за обучение на неподходящия персонал. Все неща, които не се харесват на бизнеса и се почва тръбене как университети произвеждат хора, чието образование (да се разбира квалификация) не съответства на нуждите на бизнеса. Последното от своя страна се изражда в преса към университетите да променят програмите си, така че бизнесът да е доволен. Университетито от своя страна не се сещат да доят фирмите, въпреки че за някоя от големите ситуацията е критична и правят някое и друго дарение, и с радост гледат да угодят на бизнеса. Техният могив е прост. Студенти им по-лесно ще се реализират, което ще е повод да искат повече пари от държавата.

Полезна ли е такава тенденция? Според мен не. Оказва се, че така висшето образование се превръща от серия квалификационни курсове. А защо това е проблем? Имам един съсед, който учи в университета на застрахователите. Той си плаща и като, че ли да е доволен от това, което получава. Най-вероятно ще излезе по-добре подготвен за разбиранията на бизнеса, спрямо някой студент от УНСС да речем. Все пак на него му водят хора, които си разбират от работата и му обясняват всяка една вратичка и възможност в данъчното законодателство на България. Идеалният човек за бизнеса, още със започването на работата ще може да прекарва схемите, така че да не се плаща данъци, но да бъдат законни. Всичко това, обаче до момента, в който не се променят законите. Тогава някой друг наново ще трябва да му обяснява какво може да се прави и как да го постига. Тоест квалификацията девалвира лесно.

Според мен това е и основното нещо, което я различава от образованието. Целта на образованието е да дава фундаментални познания, да стимулира човек да мисли и да има по абстрактен поглед над нещата. А когато се изправи пред приложната задача и проблем, имайки погледа отгоре, лесно да намери правилното решение. Когато на човек не му липсва мисленето и погледа над нещата, той лесно ще се реализира в интересните му области и ще добие необходимата рутина, с което и да се хареса на бизнеса. От друга страна, ако приложната област спре да бъде толкова перспективна, ще е по-лесно да си смени реализацията.

Разбира се обучението в университетите не може да не се застъпва и практичната част, която цел е да показва как да се използват знанията. Може би това е едно от сериозните им предизвикателства, пред които са изправени. За да могат да предлагат такъв продукт им трябват хора, които хем да са добре подготвени теоритично, хем да имат доста голям практически опит. За съжаление, тези хората кът, защото или са запрашили на запад или имат добре платени длъжности в частния сектор. За сметка на това университетите разполагат с два други типа хора. Едните са чисти теоритици, които не могат да обяснат това, което преподават къде може да се използва. Последното нещо страшно демотивира студентите. Другите хора пък идват от практическия свят и с радост дават рецепти, това или онова как става, но нищо повече. Резултатът е ясен.

За да имат добър преподавателски състав определено университети трябва да дават не лоши заплати. Последното от своя страна води до необходимост от повече приходи, които могат да дойдат и от други източници, а не само да се чака от държавата. Една от не лошите ниши, която засега не се оползотворява много са квалификационните курсове. Като, че ли засега в тази обстановка, частните университети се ориентират по-добре, въпреки, че и държавните университети вече се осъзнават, предлагайки серия от квалификационни курсове, като магистърски програми. Тъй като там финансирането от държавата е малко, а търсенето голямо (това си мисля, че след някоя и друга година ще се промени) влизат не лоши постъпления. Интересно е дали тези количествени натрупвания ще доведат до качествени изменения.

И нещо, с което искам да завърша темата е: трябват ли й на България образовани хора или е нужно да бъдат само квалифицирани? Може би, ако ще работим на ишлеме, тоест да идват чужди компании с тяхно know-how, отговора е по-скоро не. Но ако искаме да развиваме отрасли с висока добавена стойност, да правим собствено know-how, без образование няма да се мине. В крайна сметка не е все едно, дали в страната има завод за процесори, които се правят по поръчка отвън или има фирма, която ги проектира и прибира кинти от други, които ги произвеждат. Последният коментар е за outsourcing-а ;-)