Простите въпроси и сложните отговори

Не ми се пише много по политико-икономически теми, но нещата в страната така се развиват, че просто не мога да се стърпя. Незнам дали сте се замисляли колко неща правите по инерция? Някои неща са от многото дребни, та се чудите после дали изключихте ютията? А спряхте ли котлона? Заключихте ли апартамента? Други неща пък, които правите, не са чак толкова инерционни изискват малко замисляне, но накрая с аргумента така трябва или така е справедливо ги правим. Някак си омотани в стереотипите си много рядко си задаваме въпроса "защо?" и постъпките не са много мотивирани. Разбира се, ако искаме да бъдем рационални, отговора на този въпрос не е достатъчен. Така да се каже следва култовите въпроси, които могат да забият всеки събеседник, който говори наизуст, а именно: "Е, и?" и "И какво от това?".

За да илюстрирам този подход, нека разгледаме едно от събитията, които се случват в България през последната седмица, а именно учителската стачка. За какво става въпрос? Някои учители стачкуват, защото искат по-високи заплати. Някак си на пръв поглед техните искания са приемливи за обществото. Някои хора смятат, че учителите не са добре платени (друг е въпроса кой е добре платен), важни са за обществото (не че лекари, полиция не са важни) и заслужават да получават по-високи възнаграждения. Други просто така са озверели, че има ли стачка са първите, които искат да бутнат правителството. Но така или иначе в цялата тази ситуация се губи основния въпрос: защо да се повишава заплата на учителите с повече, отколкото на другите бюджетни служители? Както може и да се досетите, отговорът че живеят мизерно, не е достатъчно мотивиран и буди следващия въпрос: какво от това?

Честно казано, колкото и цинично да звучи, на мен не ми пука дали учителите живеят добре или зле. Предполагам, че и на учителите не им пука дали аз живея добре. Лошото е, че може да не им пука и дали образоват децата добре. В крайна сметка едва ли някой е доволен от състоянието, в което се намира. Ако трябва да бъда материалист бих искал, да имам: една спортна кола, с която да джиткам извън града; друга по-мъничка кола да ползвам за движение в града; да имам хубав апартамент, на добро място и добре обзаведен; мощният компютър и хубавата система за домашно кино се подразбират. А освен това няма да е лошо да съм така финансово обезпечен, че да водя семейството на две екскурзии годишно в чужбина - една лятна на някой екзотичен остров и някъде зимата да се попързаляме, например в Алпите. И не на последно място за да парадирам с това, колко съм добре материално, като се мотая по някакви благотворителни инициативи и да показвам милостивост и съпричастност. Мисля, че доооооооста трябва да се потрудя и постарая докато постигна един такъв стандарт, а предполагам, че ако го постигна, то в списъка ще са се вмъкнали и други желания. Това, което исках да покажа, че хората витаги ще искат още, но дори и да ги имат тези неща едва ли ще са щастливи. Да се върнем на учителите. Увеличението с 15%, едва ли ще ги направи по-богати и щастливи. Може би ще се зарадват, че са нещо повече от другите.

Това, че на мен не ми пука за учителите, не означава, че не ме е грижа за образованието. В крайна сметка аз си плащам данъците, които не са и малко, а оттук нататък държавата да си му бере грижата. Ако заради претенциите на учителите, държавата иска да й давам повече пари, никак няма да съм доволен. Защо ли? Честно казано, защото парите не се харчат разумно. Не са малко случаите на училища, в които броят на учителите е равен на броя на учениците и това число е някъде около 10. Да оставим настрана въпроса, че в същите тези училища, учителите гледат как да минат по тъч линията и не се отнасят сериозно с процеса на образование. Да оставим настрана въпроса, че заради същите 10 учителя и 10 ученика, трябва да се отопляват и поддържат сгради, което си е допълнителен разход. Да се каже, че парите, които се наливат в образованието са малко, също не е вярно. Миналата година се попиляха едно кило пари за закупуване на компютри, софтуер и осигуряване на интернет свързаност на училищата. Но се оказа, че на доста места цялата техника седи в кашоните, защото директорите на училищата или не знаят какво да я правят или нямат преподаватели, които да показват нещо на децата. Да оставим настрана въпроса, че хората от образователното министерство едва ли са измислили някаква свястна учебна програма. Похарчиха се пари и за закупуване на рейсове, които да извозват децата и това да позволи намаляване на училищата, но се оказа, че заради някакви местно политически интереси не е ясно кое от многото училища трябва да остане и така и не се закриват. За качеството на образованието в училищата мисля, че е излишно да се говори. Би трябвало на повечето хора да е ясно, че то спада. Ако не сте убедени в това, просто си поговорете с някой университетски преподавател (за предпочитане на първи курс) от водещите в БГ университети и ще разберете какви са тенденциите.

В общи линии не подкрепям, стачката на учителите. Мотивът, че са им ниски заплатите никак не ме трогва. Който смята, че трудът му не е добре заплатен да си сменя работата. Който смята, че държавата е длъжна да се грижи за него, да си тъне в мизерия. В крайна сметка монетата има и друга страна. Доста от учителите имат и страничен доход, който се съмнявам да декларират. Голям е бизнесът с уроците за кандидатстване след седми клас и за университетите (в последното и университетските преподаватели не остават по-назад). Стачката, не е заради ниските заплати, а чисто политическа. Последното нещо лъсна с исканията за оставки на министрити на финансите и образованието. Какъв е проблема? Една жена с болни амбиции е обидена, че не е станала министър на образованието. В крайна сметка тя е синдикален лидер с доста "активна" дейност, а и правителството е ляво. Другото нещо, което нагнетява обстановката е, че сега се разглежда бюджета и е много важно да се покаже колко сме силни. Правителството реши да направи разни отстъпки, но синдикатите в преследване на своите цели, се оказаха много "принципни". За да бъде манджата пълна, безмозъчната Стела Банкова (тази жена незнам да е казала нещо, което да е фактологически вярно), представляваща смешниците от Атака, подкрепи протестиращите. Според мен нещата доста са се отдалечили от това държавата да се управлява под натиска на уличен диктат. Надявам се и обществото като цяло да е разбрало това и учителите да мирясат.

Един празник по-малко

Тази година студенският празник бе отчетен в едно село близо до Троян. Както може да се предположи в такива ситуации академичният елемент е заместен от няколко повтарящи се дейности: хапване, пийване и лежане. Мястото бе подходящо за целта. Освен необходимия минимум за такива мероприятия (да има легла, баня и да е топло) в бонус трака бе включена и камина, както и възможност за цър-пър мероприятия. То не бяха пържоли, кебапчета, кюфтета и наденички, поляти разбира се с греяна ракия и вино. От друга страна хазайката всяка сутрин ни изненадваше с прясно приготвена топла баница и човек се чувства като главния герой в песента "Богатство" на група "Тангра". Въпреки тежката програма, която бе съчетана с един рожден ден, се намери време за разходки.

Сигурно е излишно да се казва, че мястото и природата са невероятни. Една разходка по главната и единствена улица на селото се отразява доста добре. От всякъде хубави склонове, които бяха украсени от пресен сняг. Разбира се спретнахме и едно автопоходче до Троянския манастир. В непосредствена близост до него има нещо като музей (не запомних точното му име) на занаятите в областта. Беше много интересно да се гледат разни стомни, ножове и дърворезби. Всичко това беше съпроводено с обяснения на една жена от персонала там. Жалко, че отидохме късно и не можехме в подробности да разгледаме всичко. Въпреки това, жената от музея ни отдели близо час в сладки приказки и подробности за предметите. Определено на такива места, трябва да се ходи с човек,който да обяснява. В противен случай се пропуска същността на изложбата. Накрая направихме и едно бързо пазаруване в базара към музея. Равносметката е, че някои ще пият топло мляко в нова чашка, други ще ядат коледния боб в нови съдинки, а аз се сдобих с подробна карта на района. Остава само да се планира и следващото ходене в тази посока.

Малко реклама

Ще вземе да ми стане интересно каква част от новите автомобили са закупени от инвалиди. Тази страна затова не може да прокопса, защото се напълни с "инвалиди" (навремето така беше с активните борци). Те пък от своя страна се оказаха без никакъв предприемачески дух и се отдадоха на консумация - основно на скъпи автомобили. Лошото е, че не могат и да шофират и се налага да си паркират луксозните автомобили по средата на кърстовищата, а минаващите "паяци" не могат да им направят нищо.

Малко ежедневие

Последните седмици съм отпуска, защото уча за изпит. Това е много досаден процес и непрекъснато се чудя как да се разсейвам. Подобрих си рекордите на няколко игрички, но дори и това писва. Тогава хващам фотоапарта и започвам да правя снимки на намиращите се в района птички. Първия път като излязох с него на терасата гълъбите се стресираха и си мислеха да забегнат. Но с времето свикнаха с присъствието ми и започнаха да позират. Голям кеф е да снимаш гълъб с 12x zoom от два метра.

Буквата на закона

България е една страна, в която има много закони, но те не се спазват. Правоохранителните органи дотолкова са изпуснали положението, че е нещо съвсем нормално да правиш едно кило закононарушения. Нещо повече, по някой път за да оцелееш в средата си длъжен да не спазваш законите. Опитай се например да спазваш ограничението за скоростта от 50 km/h в София в делничен ден. Тъй като по големите булеварди останалите карат обикновено с 80 и повече, Вие трябва да си седите в дясната лента, до момента до който не ви се изпречи някоя паркирала кола. Тогава трябва да се престроиш, но това е трудно под наплива от коли, които се движат с 20 km/h по-бързо от вас и накрая се чувстваш принуден и ти да караш с тази скорост. От друга страна има и не малко хора, които се чувстват над тези неща. Един познат спокойно си префишава скоростта и никакви фишове, актове и записи от фотокамери не му влияят, защото е гъст със шефа на КАТ и тези неща просто изчезват. Нахалството на тези хора няма край. Веднъж пътувайки в автобуса слушах как една жена, която работеше Министерство на отбраната, веднъж била спраня от полицай на междуградски път (не магистрала) при скорост 130 km/h. Понеже карала бързо и се наложило да се връща 100 метра назад. Показала си служебните документи и полицая я е пуснал, даже я предупредил, къде е следващия пост и да намали като го наближи.

В безсилието си изпълнителнаат власт да се справи с тези проблеми от време на време се провежда PR акции и се утежняват наказанията. Резултати разбира се никакви, само се вдига стойността на рушветите. Последната потресаваща идея на този фронт е да се криминализира неплащането на данъци. В момента криминално деяние е само тяхното укриване, но декларирал ли си ги, ако не си ги платиш в срок следват административни наказания и принудително събиране. Оказва се обаче, че изпълнителната власт в лицето на Агенцията по държавни вземания (АДВ) не може да се справи със задълженията си и иска да ги прехвърли на съдебната власт. Сякаш тя се справя със задълженията, които има до момента. Нещо повече, това не решава проблемите и дава възможност за доста нови своеволия, което едва ли е полезно за обществото.

Така например всички "длъжници" на НОИ, които са в чужбина ще подлежат на наказателна отговорност. Тоест в момента, в който се приберат в България ще могат да бъдат арестувани и осъдени да лежат в някой затвор. Това сигурно трябва да ги стресне много, въпреки че и по сегашния закон държавата може да ги прецака, като откаже да им издаде международен паспорт и след изтичане на стария, ако нямат друго гражданство ще бъдат принудени да се приберат и като си дойдат тук да им се приложи процедура по принудително събиране. Явно тази мярка е доста неефективна, щом трябва да се разшири със затвор. Последното има и друго предимство, че така ще обхване и хората с двойно гражданство, защото в момента, в който си дойдат в България ще бъдат арестувани и затворени. Познайте колко ще бъдат ефективни тези мерки, колко ще се прилагат и кой ще го отнесе.

Разбира се в проекто предложението има идея задълженията под някаква сума да не се преследват от наказателна отговорност, за да не се преследват обикновените граждани. Звучи справедливо и много популистки. Нега гадните разбойници да го отнесат, обикновеният гражданин ще спечели. Да, ама не. Това да станеш длъжник на държавата е много лесно. Имаш фирма, бизнеса се развива добре, стриктен си към държавата и иведнъж хоп рутинна данъчна ревизия. Тези неща неща нестават често и в един хубав момент, когато те ревизират за последните пет години, се оказва, че не си имал право да ползваш данъчен кредит по ДДС, защото някой от твойте контрагенти не бил изряден към държавата. Много забавно нали, данъчните в това отнешение четат законите като дявола евангелието и се оказваш с връчен акт за няколко хиляди лева, недай си боже и повече плюс лихвите, които не са малко. Ти може да не си съгласен с тази констатация и да го обжалваш в съда, но това не спира изпълнението. В сегашната ситуация, ако считаш, че закона е на твоя страна може да си позволиш да не го платиш, най-много да ти блокират сметката, докато съдът те реабилитира. Другите процедури за събиране трудно ще се задействат. В новата ситуация това няма да е възможно, защото ставаш пресъпник. Къде отива ограничената отговорност на съдружника. Да му мислят и дребните акционери в разните му АД-та. Тамън ще си правят по-лесно общите събрания в пандиза.

За какво е целия цирк. В последно време заради безотговорни нотариуси и други длъжностни лица е лесно да си регистрираш фирма, на което лице искаш, да правиш закононарушения като източване на ДДС (това не може да стане без помощ на някой данъчен служител) и накрая когато далаверата бива разкрита го отнася клетия циганин, който няма нищо, а на всичкото отгоре и нищо неподозира. Както може да се очаква той пари не може да даде. По новата схема пак той ще е виновен, пак няма да може да си плати, но държавата ще му осигури няколко годишен пансион в знак на компенсация. Супер ефективно.

Другото притеснение на данъчните, е че с цел да не се плащат данъчни задължения се декапитализира фирмата и като се стане въпрос за принудително събиране тези от АДВ пият вода. Дори в сегашната ситуация, повечето такива декапитализации са в закононарушение и могат да се повдигнат наказателни обвинения, но явно работата трябва да е по-сигурна. Ако работата е законна и въпросната фирма е регистрирала загуба, то някоя друга трябва да е наравила съответната печалба и данъчните биха могли през данъци и други врътки да си върнат част от парите. Представете си обаче, че така се случват нещата, че вашия бизнес фалира и имате задължения към данъчните, но няма с какво да ги платите. При новата схема явно ще трябва да лежите в затвора. Това разбира се няма да помогне да се платят задълженията, а и са допълнително разход за държавата. Ако леженето в затвора опрощава задълженията става ебати кефа. Ако за 10 години в пандиза изплатиш задължение от няколко милиона, което си го врътнал през офшорни фирми, ще станеш най-скъпо платения работник в държавата, а като си излежиш присъдата може спокойно да отидеш на Карибите.

Ако имаш приятел прокурор, с който да делкате, както и добри адвокати може направо да заминеш за Карибите и да спестиш пансиона. Та мисълта ми е следната: познайте колко ще са ефективни мерките и кой ще го отнесе? Това само показва безсилието на държавата да се справи с проблемите и си търси извинение. В момента има законови процедури, чрез които могат да се съберат парите, ако длъжника има някакви активи. Ако няма такива, пандиза едва ли ще изкара отнякъде допълнителни спестявания.