Трябва ли да се гласува?

В предишния постинг описах как става купуването на гласове. Тези схеми не съм си ги измислял в свободното време, а ми бяха разказани. Благодарение на схемите на последните парламентарни избори, някои партии получиха депутатски места, където най-малко може да се очаква. За кой става въпрос и кои са местата, лесно може да се съобрази ако се видят резултатите по отделните секции. Разбира се, това не става лесно, защото "Информационно обслужване АД", преброителят на последните няколко избори, е така любезно да не предоставя тази информация на интернет страницата (а трябва, поне такива са изискванията), която представя информация от изборите.

Покрай ниската избирателна активност се оказва, че крайните резултати доста силно се влияят от купуването на гласове. В крайна сметка 100 хиляди гласа са само 1 милион лева, което едва ли е финансова пречка за партиите и кандидати с по-големи амбиции. Докато хората като цяло са пасивни, изборните резултати ще се решават от такива хакове в системата. Затова според мен трябва да се гласува. Дори на никой от кандидатите да не симпатизираме, то едва ли сме безразлични към всички, нещо което заявяваме като не гласуваме. А дори да сме безразлични към всички е по-добре да се пусне невалиден глас, отколкото да си кротуваме в къщи. И в двата случая крайният изборен резултат ще бъде един същ, но по първия начин се изразява позиция. Ако например броят на недействителните гласове надминава броя на гласовете за третия или втория кандидат, това едва ли ще остане без коментар и последствия. Така че гласувай!

Как се купуват избори?

Наближават поредните избори и някак си тематиката е актуална. Не знам до колко сте обръщали внимание на промяната в начина на гласуване, но в зората на демокрацията до не много отдавна се гласуваше със цветни бюлетини. По някое време цветните бюлетини бяха заменени с бели, които се различаваха само по надписа върху тях, докато не се стигна и до гласуване с интегрална бюлетина, при която са написани всички кандидати и избирателят трябва да зачертае този, който предпочита. Разбира се тези промени бяха мотивира с аргументите, че така е модерно и се пестят разходи (белите бюлетини са по-евтини от цветните, а интегралната бюлетина може да спести печатене на доста излишни бюлетини). Разбира се имаше и скрити аргументи. Чрез тези промени се затрудняват по-възрастните или слабо грамотни хора, чрез които се характеризират електоратите на някои партии, да гласуват, което съответно да намали подадените гласове за съответни партии. Оказа се обаче, че тези промени улесняват купуването на гласове.

Защо това е така? На последните парламентарни избори се гласуваше с интегрална бюлетина. Влизаше избирателя и получаваше празна интегрална бюлетина, на която се слага секционен печат на определено място. По принцип печатите на отделните секции са еднакви (поне в рамките на РИК), но всяка секция го е наранила по уникален начин, така че практически отпечатъка да се различава в отделните секции. Това се прави с цел да се гарантира, че бюлетината е взета от съответната секция, а не е внесена отвън и вече попълнена. Влиза избирателят в стаичката и прави своя избор задрасквайки номера на кандидата, за който гласува. Подава бюлетината на отговорника в секцията, който поставя втори печат, на определеното място и избирателят пуска бюлетината в урната. Къде е хакът в системата. Влиза човек в избирателната секция с бюлетина, на която е поставен първия печат. Той може да не съвпада много с печата на секцията, но това не е проблем. Взима бюлетина, която му е дадена от секцията с валиден печат, влиза в стаичката и на излизане от стаичката дава бюлетината, която е внесъл. На нея и се слага втори печат и човека я пуска в урната. В най-лошия случай тази бюлетина ще се счита за невалидна заради разлика в печатите. Но не това е най-важното. Най-важното е, че е изнесена бюлетина с валиден печат за конкретна секция. Тази бюлетина се попълва навън и се дава на първия човек в редицата от купени гласове да гласува. Той взима друга валидна бюлетина и пуска тази. Като извади непопълнена бюлетина с валиден печат извън секцията си получава десетте лева от отговорника на мероприятието. Той попълва новата бюлетина и я дава на следващия. И така се завърта колелото. Партиите, които купуват гласове, имат гаранция, че парите, които са дали са отишли където трябва (при предишните избори я нямаха тази гаранция) и в края на изборния ден са доста сигурни колко гласа са получили. В крайна сметка 100 хиляди гласа са само един милион лева.

Имало едно време

Всяка приказка започва с имало едно време и тази няма да направи изключение. Та ... имало едно време един лидер на една партия. Понеже поел партията в труден за нея момент, нямало как и стоял няколко години в опозиция. Но се задали президентски избори и случайно или не, взел че ги спечелил. По принцип Президента има само представителни функции и от него не зависило нещо кой знае какво, но нашия човек решил да бъде по-активен. По почина на американския президент се обградил със съветници, чиято структура и ресори копирали структурата на правителството. Може да ви се струва глупаво и да е само харчене на пари, но партията, която го е издигнала продължавала да бъде в опозиция във втори пореден парламент и това било един начин да загрява за следващите избори. Малко или много доверените съветници на Президента били на ниво в своята област и Президента без да се замисля ги уреждал на добри позиции. Така някои станали членове на Управителния съвет на Централната банка и въпреки, че не били глупави, правили изказвания, които не са допустими за хора на такава позиция (все пак едва ли е ще се чувствате комфортно, ако от устата на такъв човек чуете, че те в централната банка не били много компетентни и трябвало бързо да се приема общата парична единица, така че да не носят много отговорност). Друг съветник станал главен прокурор, а трети, който бил цанен за министър-председател в едно евентуално коалиционно правителство, когато неговата партия спечелила изборите, бил принуден да се задоволи с длъжността на външен министър. Странното било, че от позицията на външен министър, въпросният съветник без проблем се изказвал по всякакви икономически и финансови тематики и неговите изказвания, които понякога били доста куриозни, се взимали за официална позиция на правителството.

Като цяло не можело да се отрекат качествата на тези приближени съветници на Президента и някои от тях успешно разпънали мрежа от протежета. Все пак в повечето случаи Президентът е трябвало да назначи някой. Без да прави кой знае какви грешки, с изключение на награждаването на хора от бившия репресивен апарат на държавата, Президентът се радвал на добър медиен комфорт. Но нещеш ли в навечерието на поредните президентски избори, някакъв журналист задал въпрос, който съдържал в себе си неудобен слух и настанала една какафония ....

Разбира това не е края на приказката. Тя продължава, а и доста интересни неща се случват около някои второстепенни герои в нея. Но за това друг път. Само за финал мога да кажа, че ако някой прави аналогии с реални действия и събития, то това се дължи само на неговото въображение и добра информираност.

Напред или назад?

Този постинг е някакво естествено продължения на предишния. Ясно е, че правителството провежда някаква политика (добра или лоша), която е между двете крайности (ако не беше така, то поне една от двете крайности нямаше да съществува) и точно правителството е в най-добра позиция да ги тушира. На практика не се получава така. Като цяло правителствата в България не знаят как да комуникират с хората, рядко успяват да аргументират политиката, която провеждат (защо правят нещо конкретно и какви са били алтернативите), а още по рядко да обяснят какво правят с прости думи на хората. Този факт е още по-загадъчен при положение, че в държавната администрация има не малко компетентни хора и може би едно от логичните обяснения е това, че повечето решения се взимат под натиск отвън (било от МВФ, ЕК, НАТО или т.н) съчетано с лошата комуникация между политическите лица и експертния състав. Аз лично знам за няколко случая, когато чуждестранни експерти са съветвали правителството да предприеме конкретни действия, на срещите на експертно ниво самите чуждестранни експерти са стигали до извода, че тези действия не са най-удачните, но въпреки това правителството ги е изпълнявало, защото не е имало добра комуникация със своите експерти и на срещите на политическо ниво, не е оставало друго освен да приема тезата на чуждестранните експерти.

По отношение на икономически становища и коментари, звеното на правителството, което е най-компетентно в тази област е "Агенция за икономически анализи и прогнози", само че за съжаление в последно време не й се чува гласа, защото й е наложена цензура. Ако допреди година нейни експерти спокойно можеха да коментират всякакви неща свързани с икономическата политика в медиите, да дават интервюта и така нататък, сега всичко минава през пресцентъра на "Министерство на финансите". Формалният повод да стане това е, че в кулминацията на изготвянето на държавния бюджет за 2006 година излезе регулярната им прогноза, в която приходите в бюджета се очакваха да бъдат с над милиард лева от тези, заложени в проекто-бюджета, което не се хареса на някои хора. Разбира се освен формалния повод има една доста по значима причина, а именно смяната на изпълнителния директор. Като цяло той е политическо лице и е логично да се очаква да бъде сменен при ново правителство, но едва ли някой е очаквал такъв пост да бъде зает от човек на 29 години, без грам управленски опит, страх да поема отговорност и липса на задълбочени познания в макроикономиката. Нещата с цензурата стигна такова ниво, че по време на изготвянето на бюджета за 2007 няма да излизат регулярните прогнози, за да не стават конфузни ситуации. Защо това е проблем? Най-вероятно, защото бюджета на държавата не се прави на база прогнози, изготвени от тази агенция, а в търсенето на политическия баланс те са били малко или много модифицирани и това не е хубаво да си личи.

И така, ако се върнем на основния въпрос, как правителството да си промотира икономическата политиката, след като налага такава цензура? Отговорът е много прост, ще ползва неправителствени организации, на които даже ще им плаща. Ако на това не се казва безпомощност, здраве му кажи. Излиза, че правителството не вярва на своите експерти и трябва да ползва външни, които е възможно и да не са много компетентни.

Наляво или надясно?

В последно време не съм писал много. Доста кратки постинги можеха да се пръкнат покрой разни моментни емоции и впечатления, но все не оставаше време да ги драсна, пък после впечатленията угасваха. Ако ли пък имаше време, то определено го пропилявах за глупости. В малкото свободно време през последния месец пишех дълги коментари в "Блога за икономика" на Георги Ангелов и Светла Костадинова. От една страна е глупаво и времеeмко това да взема да коментирам материалите на тези двамата, но от друга страна не мога да се стърпя на едностранното им интерпретиране на събития и факти. Направо се чудя на тези хора как за толкова години не научиха макроикономиката на едно сносно ниво, а само заливат пресата с глупост след глупост. Честно казано на мен този десен популизъм не ми харесва. Все някакви радикални неща трябвало да се направят, които щели да ни изстрелят напред икономически, поне така станало при други страни, пък то накрая се оказва, че ние тези неща сме ги направили пък не сме там, където трябва да бъдем. Поне като си мислят нещо да вземат да си го аргументират, а не при най-малкия въпрос или коментар тезата им да рухне и да не знаят какво да правят.

Лошото е, че за обикновения човек, който не е запознат със същината на материята, твърденията им изглеждат резонни и се получава нещо като десния вариант на глупостите на Волен Сидеров. В момента лошото според мен е оформянето на две крайни групички, ръсещи ляв и десен популизъм, които набират някаква представителност, но никоя от тях не адресира проблемите на хората в противоположната група, даже напротив май с идеите как трябва да се развива държавата биха ги задълбочили и в един момент нещата в обществото могат да избият като x.sin(x) към плюс безкрайност. За съжаление в цялата тази ситуация не се вижда фактор, който да води до по балансирана позиция.