Авторското право и интернет страниците на администрацията

Този постинг е провокиран от възмущенията на Йовко Ламбрев по отношение на Copyright надписите из разните интернет страници на администрацията.

Първо: Това, че нещо е направено с пари на данъкоплатците не означава, че върху няма авторски права или че авторските права принадлежат на отделните данъкоплатци. Една такава логика е доста елементарна. Защо това е така ще илюстрирам с един пример. Вземете някое публично акционерно дружество. Обикновено неговата собственост е разпределена между много акционери. Някои са по-големи и имат представител в управленските органи на дружеството, а други могат имат съвсем малък дял и да не могат да въздействат върху управленските решения на дружеството. Въпреки това всеки един от акционерите е вложил някаква сума пари в полза на дружеството. Да предположим, че това дружество разработва софтуерен продукт. Дали носителят на авторските права върху този софтуер е дружеството или носители са отделните акционери? Отворете коя и да е популярна програма и вижте дали седи името на организацията, която я разработва и поддържа или седят имената на отделните акционери като носители на авторското право. За това си има причина и тя не е, че списъкът с акционери е прекалено дълъг или пък, че акционерите се сменят непрекъснато.

Аналогията е пълна, ако си представим правителството, като едно акционерно дружество и отделните данъкоплатци като отделни акционери. Разбира се, едно такова сравнение е доста грубо, но резултатът е, че носител на авторското право е правителството, нищо че тази дейност е финансирана с пари на данъкоплатците. Ако има закон който казва, че авторските права принадлежат на отделните граждани на страната хаосът ще е пълен. Доста абсурдни ситуации биха могли да се получат.

Второ: От това, че нещо е маркирано със (c) Copyright по никакъв начин не следва, че не може да бъде цитирано, копирано или използвано. В повечето случаи наистина е така, но обикновено този надпис е съпътстван с all rights reserved или нещо от сорта. Сам по себе си този надпис индикира кой е носителят на авторското право, но само на негова база не може да се заключи какво е разрешено и какво е забранено. Само за сравнение отворете изходния код на някоя програма, която се разпространява под GPL лиценз. Например вземете произволен файл от KDE проекта и вижте какво пише най-отгоре. Например в kdebase/ konqueror/ KonquerorIface.h седи:

This file is part of the KDE project
Copyright (C) 2000 Simon Hausmann <****@kde.org>
Copyright (C) 2000 David Faure <****@kde.org>

This program is free software; you can redistribute it and/or modify it under the terms of the GNU General Public License as published by the Free Software Foundation; either version 2 of the License, or (at your option) any later version.
...............................................................................................

Разбира се, недостатък на интернет страниците на администрацията е че не са указани условията при които може да се ползва публикуваната информация.

Трето: Това че нещо не може да бъде обект на авторско право, не означава че начинът на неговото представяне не може да бъде. Вземете например един закон. Някой може да го въведе да кажем в html формат, с доста препратки към други нормативни актове или използвайки някакви скриптове да предоставя актуална версия на закона към даден момент. Всичко това е обект на авторското право. Това, че самият закон не може да бъде обект на авторско, най-грубо означава, че всеки може да го представи пред останалите по начина, по който е избрал.

В заключение мога да кажа, че надписът (c) Copyright на интернет страниците на администрацията, не е нито неморален, нито нелогичен, а най-малкото пък незаконен.

Премахването на граници

Покрай влизането ни в ЕС бяха проведени доста PR акции, но тези, които според мен избиха рибата, бяха свързани с махането на гранични бариери с Румъния и Гърция. Не знам дали журналистите са толкова прости или просто им беше платено, но това махане на границите беше широко отразено. В действителност границите не са махнати и няма и да бъдат махнати в скоро време. Това, което се промени е, че вече няма митническа проверка, тъй като сме част от общото пространство за свободно движение на стоки в ЕС. Това дава доста възможности за развитие на регионалната търговия, но за плюсовете от това медиите не обелиха дума.
Иначе на всички сухопътни граници със страни от ЕС ще продължават да се извършват паспортни проверки. Това ще продължи така, докато не станем част от Шенгенското пространство. Нещо, което едва ли ще се случи в следващите 5 години. От такава гледна точка въвеждането на визи към гражданите на Бившата Югославска Република Македония (БЮРМ) едва ли е далновидно, тъй като дори и да влизат в България без визи, то ако им трябват визи за Гърция или Румъния, те няма да могат да минат съответните граници на България с тези страни. Интересни са ми мотивите на Външно министерство за това решение, след като от ЕК нямат основание да ни натискат за такова действие. Явно някой умник или е решил да се направи на голям "европеец" в Брюксел или да принуди гражданите на БЮРМ да придобият и българско такова. Странно е, че във време, когато се премахват бариери, ние издигаме такива.

Вече сме в ЕС. А сега накъде?

Посрещането на 2007 година освен с обичайните ядената и пиената, мина и под знака на EU. Влязохме в клуба, къде заслужено, къде не и вече няма мърдане от него. Въпреки приемането ни в ЕС, някак си не се чувствам много радостен от този факт. Не че съм противник на влизането в ЕС, даже напротив, все си мисля, че малко или много съм допринесъл за неговото случване (нищо, че Вени Марковски не ме познава), но сега ще стане ясно, че не сме готови за това членство и това политическо решение ще има краткосрочни негативни последици. Какво имам предвид? Просто българската администрация не е готова да работи заедно с европейската, всичко е един хаос и докато нещата потръгнат и се наместят ще минат месеци. На този фон стартирането на НАП през миналата година ще изглежда като добре планирана дейност, а на всички нас ще ни трябват здрави нерви. Не ми остава нищо друго да пожелая успех на всички.

Стотинките в магазините

Едно от нещата, които мразя, когато ходя на пазар, е необходимоста да имам монети с определен номинал. Магазините измислят какви ли не начини за затрудняване на клиентите си, но основният е да имаш определени стотинки за да си вземеш количка. На това единственият разумен довод, който виждам, е да накарат клиента да върне количката на мястото откъдето я е взел. Но дали този довод е достатъчен? Количките в ХИТ работят със 20 и 50 стотинки, които се пъхат в една и съща дупка. Без затруднение 20-те стотинки се вадят веднага след като количката е отключена. И не виждам разумна причина, ако не съм на кеф да зарежа количката някъде на паркинга. Положението в Била е малко по-особено, тъй като за отделните видово стотинки има различни дупки. Там разбира се, спокойно могат да се ползват и монети от 5 стотинки, които се прежалват доста лесно. Неприятното във всички случаи е, когато нямате правилните стотинки. В такива ситуации ми се е налагало или да чакам някоя касиерка да ми развали някоя и друга банкнота или с някой излизащ клиент сме си разменяли стотинки (монета от 5 стотинки срещу няколко монети от по 1 и 2 стотинки), а веднъж се и пробвах с монета от 20 евроцента. В ХИТ положението е една идея по-добро, тъй като има кошници, но в Билата не съм забелязал тяхното присъствие. Така или иначе не ми е ясно защо тези магазини не си назначат прибирачи на колички както е в Метро, а трябва да се измъчват клиентите.
Следващият начин, чрез който магазините затрудняват клиентите си е когато трябва да оставят багажа някъде си. В Била това е свързано с наличие на 50 стотинки, които трябва да се сложат при заключването на сейфа, а в Метро е необходимо да се взима специален жетон (срещу 5 лева) от гишето за информация. Ако при Била-та проблемът е разбираем, то при Метро неприятният момент идва когато се е насъбрала голяма опашка за временни карти или нещо друго. От магазините, които посещавам май само ХИТ са си решили проблема културно, като багажа се оставя на гардероб.
Последното нещо, които се дразня при пазаруване е свързано с торбичките. Ясно е, че не може да бъдат безплатни, но не мога да разбера например защо в Била-та като искаш торбички не ти ги два касиерката, а се взимат малко преди касата. По този начин се създава възможност да ти се таксува торбичка, която ти си внесъл в магазина. Принципно когато пазарувам, торбите седят в колата и това не ме притеснява, но тъй като Била-та ми е на 5 минути пеша за дребни покупки предпочитам да се разхождам.

Счетоводство под Линукс

Една от причините да не пиша много в последните месеци е, че исках да доведа един от проектите, които движа до някакъв вид, който става за показване. Днес след като пооправих няколко неща, реших най-накрая да пусна първа версия на програмата RD Suite. Най-общо казано идеята на този проект е да бъде система за управление на фирмата, в чиято основа да седи счетоводна програма и всички модули в системата да си комуникират през счетоводната програма. За сега процеса на разработка е концентриран именно върху самата счетоводна програма, както и върху програмите за администриране на цялата система. Нещата са още в доста ранен етап. Има доста функционалности, въпреки че две от тях съм ги оставил посредата (става въпрос за едни по особени справки). Самата счетоводна програма да бъде напълно функционална се нуждае от още две основни неща. Едното е свързано с дълготрайни материални активи, а другото с поддържане на цени на база няколко принципа за материални запаси. Тъй като искам нещата да бъдат и документно ориентира по някое време трябва да направя частта, която позволява да се дефинират документи като формуляр на база библиотека от widget-и.
От гледна точка програмата да стане по user friendly трябва да почна да пиша нещо като документация. Освен това за момента имам проблем с обработката на SQL грешките. Postgresql връща кодовете на грешките като низ съставен от букви и цифри. За съжаление в QT библиотеката грешките могат да бъдат цели числа и това, което са направили разработчиците е просто да игнорират статуса на грешката при postgresql плъгина. Това е неприятно, защото като се издъни заявка не знам дали е заради синтактична грешка, недостатъчни права или нарушаване на някой първичен ключ. Явно трябва да пренаправям плъгина, което не ме изпълва с много въодушевление.
В този блог съм създал нова категория, която да касае новините около програмата. Не знам колко често ще пиша неща, но поне веднъж месечно ще гледам да споменавам нещо по темата. Като че ли това е засега. Коментари и предложения са добре дошли.