Докъде трябва да се простира държавата?

Тези дни попаднах на една статия в Дневник, която коментира какви „услуги“ трябва да предоставя държавата. Въпреки, че изказаното мнение ми е доста крайно и определено не съм съгласен с него, то е доста интересно като гледна точка и поне мен ме кара да се запитам докъде трябва да се простират функциите на държавата? Като следствие от това възникват въпросите какво му е лявото на БСП? Какво му е дясното на СДС или на това, на което се е разпаднало? Какво е либералното (нали членуват в някакъв либерален алианс) на НДСВ и ДПС? Поне аз като си задавам тези въпроси, не мога да намеря разлика между отделните партии. Всички обещават мед и масло, но не формулират никакви конкретни политики, нито с какви мерки ще бъдат изпълняват и от къде или за сметка на какво ще бъдат финансирани. Никой не казва какви са възможните пътища (които не водят до кризи и ексцесии) за развитие на държавата и да се аргументира защо това, което предлага е по-добро от това на опонентите и да даде на нас избирателите възможност за избор. Докато съществуваше двуполюсния модел, политическия дебат се водеше в плоскостта на комунизъм и антикомунизъм, а след неговото разпадане поне аз не виждам да има дебати. Като няма дебати, то няма и позиции, пък нека после се чудят защо хората не ходят да гласуват.

Евроизбори

Наближиха и следващите избори и някак си човек ще не ще се натъква на кампаниите на желаещите да щурмуват Европарламента. Като че ли от всички кампании, на които съм ставал свидетел, тази е най-зле. От изявите на отделните кандидати оставам с впечатление, че и хабер си нямат що за институция е Европарламента и съответно какви правомощия имат. За сметка на това не се стесняват да обещават да потекат реки от мед. От гледна точка на рекламни клипчета моите фаворити са ССД с фразата “Софиянски знае как” (се въртят парите) и Ред, законност и сигурност с “За медиците в Либия”. Последните явно са решили, че ако влязат в Европарламента, ще проведат мащабна реформа в здравната система на България и за целта ще изпратят всички медици в Либия. Като че ли партиите, на които им е опечена работата за европарламента и са сред сигурните му участници да няма много активна кампания (освен ръсенето на глупости). На Бат Бойко, Болен и Доган да не съм виждал някакви плакати, пък БСП ги помня с втвърдяване на електората с Азис.
Иначе в положителен аспект мога да отбележа кампанията на Мартин Димитров. Само че човекът е на неизбираема позиция, пък мажоритарния елемент на изборите е далеч от това да даде някакви резултати.

Първи стъпки с Debian

Покрай необходимостта да се направят пакети на RD Suite за Debian и поради липсата на желаещи да направят това, реших да се наема с една такава задача. В резултат на което взех, че след толкова години работа с Linux, най-накрая стигнах и до тази дистрибуция. Тъй като нямам излишна машина, на която да правя такива експерименти, си пуснах едно qemu на което да инсталирам. Въпреки виртуализацията и мрежовата инсталация, всичко стана сравнително бързо. Първите ми впечатления са доста положителни. Харесва ми как са организирани нещата и че не се натрапва мнението на хората поддържащи дистрибуцията как да изглеждат отделните неща (който ползва KDE под Fedora ще ме разбере какво имам предвид).
Надявам се скоро да се появи и така желаният пакет. След диагоналното преглеждане на документацията на пакетната система направих основните файлове, но останаха още няколко неща да се настроят, пък времето все не стига.

Трявна и околности

През почивните дни успях да се поразходя малко из България, да събера малко печати за книжката със 100 национални обекта и докато още не ме е погълнала идващата работна седмица, да взема да разкажа малко впечатления (вече с няколко месеца отлагам писането на няколко дълги постинга и като гледам може и да не им дойде времето).

Съева дупка. За базов лагер на мероприятието беше избрана Трявна, а по пътя за там посетих Съевата дупка. Бяха ми разправяли хубави неща за нея и не останах разочарован.

Трявна. До сега не съм бил в Трявна и останах доста доволен. Малко и спретнато планинско градче с доста хубави градинки. Може би като софиянец това ми прави най-голямо впечатление. Има няколко къщи, които са организирани като музеи и като цяло е доста интересно да се посетят. По отношение на кръчмите ми бяха препоръчали една, но като цяло навалицата беше голяма и без резервации посещаването на конкретни кръчми е трудна работа.

Етъра. Този път отидох доста рано там, така че нямаше тарапана от хора, с която да не може да се разминеш. Доста хубаво място, където е направен опит да се пресъздаде бита на българите през 19 век. Интересно е да се прочете информация за всеки един занаят, както и да се види какви приспособления се ползват за туй или онуй. Жалко, че не всичко е сложено на интернет страницата им. При тези обиколки из отделните къщички имаше различни емоции. Може би там където ми беше най-интересно се сблъсквах с не много дружелюбни хора, които сигурно си казваха: О не, пак зяпачи! За сметка на това с жената, която продаваше сладките работи, стана добър моабет. На всеки мога да препоръчам бал суджука.

Боженци. За трети път посещавам Боженци и като гледам растежът на икономиката и комерсиализацията дават силно отражение на това селце. Вече не събират входна такса, а освен това пускат и свободно коли, така че селцето се е напълнило с всякакви превозни средства, с които трябва да се съобразяваш. Да оставим на страна, че е трудно да се снима каквото и да било без да влезе някое МПС в кадър. Лошото настроение бе оправено от посещението на единствената къща музей в селото. Там една приказлива жена надълго и нашироко разказваше за историята на къщата и рода, който я е стопанисвал. Тръгнах си с впечатлението че съм се върнал почти 200 години назад и съм се потопил в бита на хората. Странно как при предишните си посещения съм пропуснал да посетя тази музей. Като си тръгвахме навалицата от хора беше станала толкова голяма, че опашката от паркирани коли започваше от края на предишното село. В тоя ред не мисли не мога да не се възмутя от разните галфони дето бяха паркирали от двете страни на пътя все едно им е София. Ако се беше задал един автобус с туристи такъв запек щеше да стане, че направо не ми се мисли.

Дряновски манастир. Посещението на Дряновския манастир беше само за печата върху книжката. Преди това съм ходил няколко пъти. Влизал съм и в пещерата „Бачо Киро“. Може би това, което ми липсваше, бе посещение на историческия музей. Предишни пъти като съм минавал, все е било късно и не съм хващал музеят отворен.

Малко стряскащо бе на пътя към входа на музея да те посреща меню на кръчма, както и мириса на скара да те съпровожда до самият вход на музея, но явно това е необходимо зло за да има тарапана от посетители. Явно без кебапчета не може. Иначе музеят не е лош. Отделено е както внимание на събитията около Априлското въстание, така и на археологически неща намерени в околността. На мен ми бяха доста интересни събитията около въстанието, но някак си объркан останах относно концепцията на въстаниците. Излиза че от няколко села са тръгнали към 200 четници, събрали са се по пътя и се залостили в манастира. Без да омаловажавам саможертвата на въстаниците, но ако турците не са го приели на чест, то ситуацията е щяла да стане като вица с Бай Тошо, че бил полулегален – той се криел, но никой не го търсел.

Шипка. Досега не съм бил на Шипка и ми беше интересно да видя как изглежда местността. Честно казано не мога да разбера за какво са били тези боеве. Според картите, които бяха разположени в паметника, защитниците на Шипка са били обградени от всякъде. Не мога да разбера за какъв зор им е било на турците да завземат тези позиции, като са могли просто да си минат през прохода и да оставят блокирани защитниците без провизии. Така или иначе заради некадърно проведената война от страна на Русия целта на Турция е била да падне обсадата на Плевен, с което войната просто приключвала. Но явно тогава във военното изкуство е била важна всяка една битка, а не цялостната стратегия, което е изиграло лоша шега на турската армия. Нищо чудно, че после главнокомандуващият е бил наказан.

Велико Търново. Хубаво градче, но като се съберат повечко почивни дни става ад. На платените паркинги нямаше места къде да се паркира, пък какво остава по улиците. Все пак успях да се набутам някъде по калдаръмите. След печата на Царевец инспектирах една кръчма и една сладкарница, с което n-тата визитация на Търново приключи.

Иначе от цялата екскурзия си направих извода, че с възрастта шофирането става по уморително.

Софиянски знае как

През почивните дни успях да полежа малко пред телевизора и някак си естествено се натъкнах на следната умопомрачителна реклама във връзка с изборите за евродепутати (разказвам по памет или по-точно какво впечатление е оставила в мен): загрижен глас се кахъри как (в смисъл дали) ще усвоим парите от еврофондовете. При което получава отговор, че Софиянски знае как! От това по-черна реклама за ССД едва ли може да се измисли. На всички ни е ясно, че Софиянски има много добър опит в „усвояването“ на средства и просто е наложително да влезе в европарламента за да не му намират кусури от тукашната прокуратура, но все пак не трябва чак толкова да се самоизтъква.