Windows реклама

Днес докато четях една статия в linux.com попаднах на следната реклама:

Тези от Microsoft явно са станали доста безидейни. Но пък поне е забавно къде са я сложили.

Правителството и неправителствените организации

Едва ли някой е доволен от работата на правителството и държавната администрация. Като се почне от обикновените граждани и се стигне до министър председателя, всеки има някакви претенции. С цел да бъдем повече правова държава и да се защитават интересите на отделните граждани, функционират доста неправителствени организации. Повечето от тях защитават интересите на малка и специфична група от обществото, но има и такива, които имат по-глобален поглед върху нещата и се мъчат да влияят върху вземането на политически решения. Темите обикновено са свързани с ефективност на администрацията, реформи в сектори като здравеопазване и образование, икономическа политика и т.н.

Преди два дни, преглеждайки пресата, попаднах на една статия, в която се цитираше изследване на една такава организация. Станаха ми интересни някои твърдения и реших да се запозная с въпросното изследване. За мое съжаление съответното изследване не беше сложено на страницата и аз реших най-културно да ги питам хората на оставения e-mail за контакт как човек може да се сдобие с него. Вече трети ден нямам отговор. Няма кой да ми каже, че изследването още не е излязло официално (какъвто май е случая) или че трябва да си платя някаква сума да го получа или нещо трето. Просто съм игнориран. Брех да го вземе дяволите, за какво се борите да реформирате администрацията, след като по нищо не се отличавате от нея.

Само за сравнение преди година ми трябваха едни данни общодостъпни данни от НСИ, които седят на страницата им. Чисълцата за съответния месец се бавиха да излезнат и аз им писах на хората да ги питам какво става. Хората ми не само, че ми отговориха веднага, а ми се извиниха за причиненото неудобство и ми ги пратиха после по пощата. Направо не беше за вярване, че си комуникираш с администрация.

lost+found

В началото на седмицата си загубих телефона. Рано или късно щеше да стане. Калъфката, в която го носих на кръста, не се закопчаваше добре и при по резки движения, като тичане и прескачане на локви успяваше да падне. До понеделник все успявах да усетя това и си събирах частите, на които се разпадаше. Но този път късмета ми изневери. Целият ден тогава ми беше някак странен. Предишната вечер се прибрах късно от чужбина, на сутринта имах среща, която се проточи почти през целия ден, ходих като сомнамбул и т.н. Тъй като от може би две години се каня да си купувам нов апарат, не сменях калъфката. В крайна сметка Siemens S35 отдавна е остарял морално.

Блокирането на SIM картата не се оказа дълга процедура. Най-неприятното при нея е, че трябва да се направи от друг мобилен телефон на същия оператор. Не че не може и от стационарен, но докато се свържеш с някой служител на телефона за обслужване на потребители, си навъртял вече 7-8 минути разговор. Не знам дали съм уцелил пиков момент или просто хората не достигат.

Разбира се, малко по-късно ми се усмихна късмета. Някаква девойка намерила телефона, успяла да се обади на някой от книгата ми с телефони и след препредаване от трима човека бях информиран, че имам среща с непозната девойка на следващия ден. За съжаление срещите с непознати хора, с които не са уговорени знаци за разпознаване, не приключват добре. Надявах се, тя да ме е видяла като ми е падал телефона и да ме разпознае. Бях на мястото на срещата, мотаех се, времето на срещата минаваше леко, но никоя девойка не ме заговаряше. Пък около мен имаше не малко такива. Не ми остана избор и започнах аз да ги заговарям. Цялата ситуация беше много идиотска и комична. За съжаление не намерих момичето, което търсех. Сигурно е било там, но какво да се прави. Така или иначе загубеният ми телефон беше изключен, най-вероятно му е паднала батерията, та не можах да се свържа с девойката.

Поднових си SIM картата и за сега съм временно с един стар телефон (модел на 6 години) и трябва да се оглеждам какво ново да си взема.

Концертът на INXS в София

В петък бях на концерта на INXS. Не беше лош концерт, но за сметка на това организаторите от Balkan Entertainment Company се оказаха някакви мошеници и постъпиха доста некоректно с част от публиката. За какво става въпрос? Първоначално концертът трябваше да се проведе на стадион Академик. Тъй като публиката едва ли щеше да го напълни, то се предвиждаше сцената да бъде разположена по-широката страна на стадиона, което освен че изкуствено прави стадиона по-пълен е огромна глупост. В тази ситуация имаше два типа билети. Едни по-скъпи, за нещо което се нарича VIP зона, на което далаверата му е, че си фронтално срещу сцената и по-евтини билети (с около 24%), на които прецаквацията е че си по фланговете. Разбира се, че ще се правим на гъзари, защото перспективата погледът ми да сключва ъгъл от 20 градуса със сцената не е от най-хубавите.
Дотук всичко върви добре, имам си билет два месеца преди концерта. Но явно нещата не са вървели добре за организаторите или по-точно не са се сбъднали очакваните продажби и изведнъж концертът се мести. Вместо на стадион Академик ще бъде в зала Фестивална. Формално причината е лошото време (което липсваше), въпреки че на билета пише: „Когато концертът е на открито, то той ще се състои независимо от метеорологичните условия.“, а не формално (като гледам колко беше пълна залата) да е липсата на кворум. Сигурно в тази графа попада следната клауза: „При екстремни обстоятелства организаторите си запазват правото за промяна на датата и мястото на концерта“.
Така или иначе ми е все тая къде щеше да бъде концерта, стига да не се променят началните условия, при които съм взел решението си какъв билет да си купя. За моя голяма изненада организаторите приравниха всички видове билети, такова животно като VIP зона, така и не се появи и в крайна сметка се оказа, че 10-те лева, които съм дал в повече са си жива набутвация.

Абитуриентски песни за тераса

Краят на май е сезонът на абитуриентите. По това време освен приятните неща като полуголи девойки, возещи се седнали на вратите на колите, и неприятните като демонстрирането на минималното количество знания необходими за средно образование, изразяващи се в броене от едно до дванадесет след употреба на кило алкохол, се наблюдават и множество купони, предшестващи или последващи абитуриентския бал.

Онзи ден един от съседите правеше купон на такава тематика и както може да се очаква имаше изпълнения в стил Music Idol на първоначалните кастинги. Това от своя страна ме върна десетина години назад, когато организацията на купоните протичаше по доста по-различен начин. Тогава нямаше mp3-ки, може би защото и интернет беше някакво ново понятие за България. В онези дни българският интернет се простираше в рамките на академичната мрежа, а като пример международната свързаност на СУ не надхвърляше 128 килобита в секунда. От друга страна използването на аудио-CD-та да не беше много силно застъпено. Въпреки голямото пиратство тогава, като цяло не много хора имаха уредби с възможност да изпълняват аудиодискове. Основно купоните минаваха на касети (голям зор беше), но чат пат се случваше да ползваме някой стар грамофон за усилвател и да връзваме към него я дискмен (една добра инвестиция, която направих преди да се обезцени лева) или компютър със звукова карта и CD устройство (поне сред компютърджийските среди, в които се мотаех се намираше). Между другото като знам сега колко по-лесно се организира купон спрямо тогава, не мога да разбера хората какво толкова се жалват, че сега се живее по-трудно. Та на един купон по случай рожден ден в онези времена не бяхме планирали добре техниката, нямаше какво да ползваме за усилвател и за да не бастисваме работата след добра доза алкохол направихме едно караоке в събота вечер на терасата. Ревахме няколко часа едни песни на Щурците и Сигнал на терасата и как не ни биха съседите така и не ми стана ясно.

Хубаво е когато по разни поводи, човек си спомня разни неща и се връща назад във времето.