Кутиите с бонбони

Не знам колко често си купувате кутия с бонбони, но поне два три пъти годишно се налага на човек да черпи по някакъв повод. В тези ситуации при избора на кутия освен вкусовите предпочитания се наместват и други, имащи по практична насоченост. Колко бонбони има в кутията, ще стигнат ли две или да взимам и трета и т.н. Оказа се, че в това отношение водещите "български" производители (български е в кавички, защото практически собствениците са чужденци) не предоставят много информация по опаковката.

Взимайки една малка кутия бонбони на Сушард, може да се информирате какъв е състава на бонбоните, енергийно съдържание, грамаж, процент на въглехидратите, мазнините и прочие, но не и колко бонбона има. Явно от фирмата са преценили, че тя е предназначена за консумация от един максимум два или трима човека и поради тази причина не се налага да дават такава информация и някак си е логично нещата с калориите да са на по-преден план. При големите кутии обаче Сушард са съобразили, че няма да е лошо да сложат и броя бонбони. Все пак 28 бонбона не са шега работа за един човек.

Конкурента им Нестле явно има доста по-високо самочувствие за бонбоните, които произвежда. При тях и на големите кутии липсва индикация колко бонбони има. Най-вероятно бонбоните им са толкова хубави, че е грехота да не се направиш на прасе, като си вземеш една или две кутии за лична консумация.

Между двата тура

Първият тур на изборите протече без кой знае какви изненади. За съжаление предварителните прогнози за резултатите от вота се сбъднаха, както и ниската избирателната активност беше очаквана. За съжаление за пореден път Информационно Обслужване АД, която е преброител на изборите, не предоставя съдържанието на секционните протоколи в интернет, което прави процеса на преброяване по-малко прозрачен.

Основната изненада може би дойде от поведението на Волен Сидеров. Очевидно той и неговия кандидат за вицепрезидент си бяха разделили ролите на доброто и лошото ченге. Риториката характерна за лидера на Атака беше подета от Павел Шопов, а Волен Сидеров се представи в ново амплоа. Явно и двата бяха преценили, че с досегашното си поведение са стигнали тавана от избиратели. В крайна сметка реваншистки настроените българи не са толкова много, а на останалите предполагам, че не им е толкова трудно да съобразят, че с или без няколко блока на АЕЦ Козлодуй ще останем енергийно зависима страна, че дори Турция да ни даде милиардите долари, за които Сидеров и компания имат претенции, то бедните хора няма как да го почустват по джоба и ще продължат да бъдат бедни, че няма как да се съчетава "независимата политика" в разбиранията на лидера на Атака и членство в ЕС (членството в ЕС предполага обща външна политика на страните в съюза, обща митническа политика, фискална политика в някакви граници и т.н) и прочие. Все пак хубаво нещо е да си патриот и да гласуваш за хора, което се представят за патриоти, но това освен да те освежи емоционално, няма как да ти оправи материалното положение.

Най-вероятно и Сидеров разбира това и без да отрича съществено досегашната си риторика (все пак няма нищо по-лошо от това до си непоследователен лидер), се опита да привлича нови избиратели като взе в доста умерен тон да обяснява защо според него Първанов не става за президент. В цялото това представяне стана ясно и каква е визията на Сидеров за президентската институция. Тя може да се обобщи с израза: "На всяка манджа мерудия". Според Сидеров Президента трябва да се меша във всяко значимо или незначимо събитие, да контролира всички институции и от някаква такава позиция дори да отсъжда, което е правилно и кое не, кое законно и кое незаконно. Все си мислех, че има съд за тази работа.

За пример мога да дам коментара на Сидеров за сделката (трябва да се говори за сделките, защото са няколко) за външния дълг, по която Президента трябвало да вземе отношение. Може би Сидеров пропуска, че сделката е законна, след като не е нарушена нормативната уредба, а въпросът за нейната изгодност е дискусионен и отговорът ще дойде може би след 5-10 години, защото в рамките на сделката за част от дълга се смени от долари в евро (тук е основния проблем, че не се направи при добър курс), намали се номиналната му част, като тя премина в лихвени плащания (за това са по-високи лихвите) и от плаващи лихви премина към фиксирани (при сегашното покачване на лихвите, ще даде доста добър резултат), а и се освободи обезпечение, което България трябваше да поддържа в чужди ценни книжа. Според мен накрая като се тегли чертата при единия вариант и при другия ще излезе, че сделката все пак е успешна, но е могла да бъде и по-успешна, ако някой е знаел информация от бъдещето.
Едва ли Президента може да е компетентен по всяка тема и трябва да разчита на съветниците си, а в коментарите на Сидеров съвсем ясно си личи, че неговите икономически съветници са гола вода.

Въпреки, че не настоящия президент не ми харесва много, се надявам на втория тур Сидеров и компания да загубят катастрофално, защото тяхната визия за президентската институция определено не ми харесва. А техните симпатизанти, които държат да променят статуквото, мога да ги питам: "Промяна добре, но защо към по-лошо?"

Като не върви, не върви

Завърши поредния сезон на Формула 1, а заедно с това и спортната кариера на Михаел Шумахер. Въпреки, че през този сезон болида на Ферари беше на доста добър, то късмета не достигна на Шумахер да стане шампион за осми път, а Ферари да вземе титлата при конструкторите. Ако за първото донякъде допринеса факта, че Алонсо е доста добър пилот, то развитието на борбата при конструкторите ми се вижда доста несправедливо. Но какво да се прави, като не върви, не върви. В крайна сметка през този сезон Шумахер не завърши в три състезания (Австралия, Унгария, Япония), в Монте Карло ме беше отнет pole position-а и трябваше да стартира последен, а в Бразилия имаше проблеми във финалната фаза на квалификацията и спука гума. От своя страна Алонсо отпадна в две състезания (Унгария и Италия), а в състезанията, в които колата им не беше на ниво, състезателите пред него отпадаха и той взимаше повече точки. Но какво да се прави така в спорта. Въпреки това втората титла на Алонсо не трябва да се омаловажава (за разлика от първата, където в първите няколко състезания Трули все успяваше да се класира втори на стартовата решетка и правеше тапа на хората след него), тъй като при тази конкуренция с доста хъс се състезаваше.

Това, което много ме зарадва в последното състезание, беше карането на шумахер. Той направо летеше. След спукването на гума, изоставаше на 30 секунди след предпоследния и Маса почти го беше затворил с обиколка, но накрая финишира 4-ти на 30 секунди след Маса и на 5 след втория. Направи толкова изпреварвания, колкото май да не беше направил за целия сезон до момента и някои от тях срещу доста опитни състезатели.

Надявам се през следващия сезон Ферари да имат повече късмет и пилотите им да жънат успехи. Интересно ми е Алонсо какво ще направи, защото неговото агресивно каране да не пасва да здравината на болидите на Макларън. А и не на последно място се надявам, ако БТВ отново излъчват формулата, да не се лигавят с излъчване на запис на квалификациите и състезанията заради филми и изборни глупости.

Трябва ли да се гласува?

В предишния постинг описах как става купуването на гласове. Тези схеми не съм си ги измислял в свободното време, а ми бяха разказани. Благодарение на схемите на последните парламентарни избори, някои партии получиха депутатски места, където най-малко може да се очаква. За кой става въпрос и кои са местата, лесно може да се съобрази ако се видят резултатите по отделните секции. Разбира се, това не става лесно, защото "Информационно обслужване АД", преброителят на последните няколко избори, е така любезно да не предоставя тази информация на интернет страницата (а трябва, поне такива са изискванията), която представя информация от изборите.

Покрай ниската избирателна активност се оказва, че крайните резултати доста силно се влияят от купуването на гласове. В крайна сметка 100 хиляди гласа са само 1 милион лева, което едва ли е финансова пречка за партиите и кандидати с по-големи амбиции. Докато хората като цяло са пасивни, изборните резултати ще се решават от такива хакове в системата. Затова според мен трябва да се гласува. Дори на никой от кандидатите да не симпатизираме, то едва ли сме безразлични към всички, нещо което заявяваме като не гласуваме. А дори да сме безразлични към всички е по-добре да се пусне невалиден глас, отколкото да си кротуваме в къщи. И в двата случая крайният изборен резултат ще бъде един същ, но по първия начин се изразява позиция. Ако например броят на недействителните гласове надминава броя на гласовете за третия или втория кандидат, това едва ли ще остане без коментар и последствия. Така че гласувай!

Как се купуват избори?

Наближават поредните избори и някак си тематиката е актуална. Не знам до колко сте обръщали внимание на промяната в начина на гласуване, но в зората на демокрацията до не много отдавна се гласуваше със цветни бюлетини. По някое време цветните бюлетини бяха заменени с бели, които се различаваха само по надписа върху тях, докато не се стигна и до гласуване с интегрална бюлетина, при която са написани всички кандидати и избирателят трябва да зачертае този, който предпочита. Разбира се тези промени бяха мотивира с аргументите, че така е модерно и се пестят разходи (белите бюлетини са по-евтини от цветните, а интегралната бюлетина може да спести печатене на доста излишни бюлетини). Разбира се имаше и скрити аргументи. Чрез тези промени се затрудняват по-възрастните или слабо грамотни хора, чрез които се характеризират електоратите на някои партии, да гласуват, което съответно да намали подадените гласове за съответни партии. Оказа се обаче, че тези промени улесняват купуването на гласове.

Защо това е така? На последните парламентарни избори се гласуваше с интегрална бюлетина. Влизаше избирателя и получаваше празна интегрална бюлетина, на която се слага секционен печат на определено място. По принцип печатите на отделните секции са еднакви (поне в рамките на РИК), но всяка секция го е наранила по уникален начин, така че практически отпечатъка да се различава в отделните секции. Това се прави с цел да се гарантира, че бюлетината е взета от съответната секция, а не е внесена отвън и вече попълнена. Влиза избирателят в стаичката и прави своя избор задрасквайки номера на кандидата, за който гласува. Подава бюлетината на отговорника в секцията, който поставя втори печат, на определеното място и избирателят пуска бюлетината в урната. Къде е хакът в системата. Влиза човек в избирателната секция с бюлетина, на която е поставен първия печат. Той може да не съвпада много с печата на секцията, но това не е проблем. Взима бюлетина, която му е дадена от секцията с валиден печат, влиза в стаичката и на излизане от стаичката дава бюлетината, която е внесъл. На нея и се слага втори печат и човека я пуска в урната. В най-лошия случай тази бюлетина ще се счита за невалидна заради разлика в печатите. Но не това е най-важното. Най-важното е, че е изнесена бюлетина с валиден печат за конкретна секция. Тази бюлетина се попълва навън и се дава на първия човек в редицата от купени гласове да гласува. Той взима друга валидна бюлетина и пуска тази. Като извади непопълнена бюлетина с валиден печат извън секцията си получава десетте лева от отговорника на мероприятието. Той попълва новата бюлетина и я дава на следващия. И така се завърта колелото. Партиите, които купуват гласове, имат гаранция, че парите, които са дали са отишли където трябва (при предишните избори я нямаха тази гаранция) и в края на изборния ден са доста сигурни колко гласа са получили. В крайна сметка 100 хиляди гласа са само един милион лева.