Покрай протеста на бакшишите доста неща се изписаха в блоговете последните дни. Даже се родиха идеи за бойкот, който аз подкрепям с две ръце. Не съм запознат в детайли с исканията на таксиметровите шофьори към държавата и доколко те са основателни. Въпреки това, всяка обществена група има право на някакви протестни действия, но не като пречи на нормалното протичане на деня на останалите хора. Много би ми се искало на тези, които блокираха кръстовищата, да им дръннат едни здрави актове и прочие (нали и фрашкано с камери в района на Орлов мост и Ректората), но за съжаление май ще им се размине.
13 февруари 2007
07 февруари 2007
ДДС неволи
Навремето, когато стана задължително да се подават дневниците по ДДС на магнитен носител, целият счетоводен бизнес се движеше под ДОС и някак си логично от Главна данъчна дирекция предоставиха софтуер, който работеше под ДОС. Първите версии на този софтуер бяха набързо написани и да не бяха много удобни. Тогава се изхитрих да правя дневници по ДДС на Excel. Схемата беше много проста. Въвеждаха се дневниците в електронна таблица (бях направил специален template), експортираха се в csv файл, прекарваха се през една ДОС-овска програма (защо не го направих на Excel-ския Basic не ми е ясно), която бях писал, и накрая се пръкваха файловете готови за данъчните. Който се е занимавал да прави програма за генериране на такива файлове, предполагам знае, че проверките в данъчната служба са малко особени и дори да е генерирал файл по спецификацията, която се публикува в някакво приложение има не малка вероятност генерираните файлове да бъдат върнати. Та последния етап от цялата процедура включваше импортиране на генерираните от мен файлове в програмата на данъчните, и записване на файловете на дискета през нея.
Въпреки, че така описана цялата процедура изглежда доста сложно, всичко ставаше за нула време при добра концентрация. Печелеха се следните неща. Първо дневниците можеха да се печатат на какъвто искаш принтер, а не само на широк матричен и лесно се пропускаха всички празни колони. Второ данните се въвеждаха доста по-бързо, заради автоматичното попълване на имена от страна на Excel-а, както и използването на формули за смятане на разни ставки. А и не на последно място около 40% от фактурите се издаваха от една програма, която ги експортираше в csv.
Тази процедура се използва и досега, нищо че през това време програмата на данъчните е поправена от гледна точка на бързо въвеждане на данни, спря да се използва програмата, която експортваше издадените фактури в csv файл и се появиха доста програми за Windows, които трябва да са по приветливи (като съм гледал програмата на Микроинвест, съм оставал с впечатление, че е правена за счетоводители от 0 до 3 годишна възраст. Толкова е шарена.) Обаче с последните промени на закона за ДДС и коренното променяне на формата на файловете се оказа, че трябва да се правят промени. Негативите от програмата на данъчните си остава необходимостта от матричен принтер. Windows-ки програми не искам да ползвам. От една страна фирмите, които ги разработват изкара версии преди няколко дни, а от друга страна мигрирам всичко под Linux и не ми се разправя с някакви емулации.
Тъй като бях затрил изходния код на програма, която бях писал и се налагаше да почна от чисто, то реших като правя новите неща направо използвайки QT, така че да ги вкарам после лесно в RDSuite. Тъй като не обичам половинчати работи се наложи да направя plugin за кодовата таблица MIK, дето се е ползвала едно време под ДОС. Направих си и всички структури, които съдържат дневниците и генерират в последствие файловете за дискетата. Набързо налях в тях данни от csv файловете, които генерирам през електронната таблица и реших да тествам дали всичко е наред. Критерият беше дали програмата на данъчните ще поеме моите файлове.
Както може да се очаква нещата не минаха гладко. Непрекъснато се сблъсквах с това съобщение.
Пооправих няколко неща, които бях сбъркал, но резултата беше същия. Явно пропусках нещо съществено и щом програмата на компютъра не ще да ги поеме нещата, то в данъчната служба едва ли ще е нещо по-различно. Мислех си, че е бъг в системата и изтеглих по-нова версия, но без резултат. В момент на отчаяние реших да пробвам да въведа някакви данни в програмата на данъчните, да ги запиша на дискета и после да ги импортирам от там в програмата на данъчните. За мое учудване съобщението за грешка остана. И тогава разбрах, че просто импортирането от дискета не работи и напразно съм се взирал в последния един час, къде е проблемът. Импортирах файловете от директория на диска (виж картинката отдолу) и нещата заспаха.
Разбира се, програмата, която писах за целта се мисля да я развия в някакво по-сериозно приложение с интерфейс и прочие, което ще бъде част от RDSuite и да може да си се ползва от всеки под Linux. Въпреки че не знам до колко това има смисъл, като гледам как RDSuite се сваля основно от Windows потребители.
И най-накрая само да отбележа, че DosBox е доста добър емулатор и фирмите, които правят счетоводен и складов софтуер, могат доста лесно да стъпят в Linux сегмента, като извадят от архивите старите си ДОС-овски програми, колкото да видят колко е голям пазара и ако отговаря на очакванията им да почнат на пишат native Linux приложения.
Въпреки, че така описана цялата процедура изглежда доста сложно, всичко ставаше за нула време при добра концентрация. Печелеха се следните неща. Първо дневниците можеха да се печатат на какъвто искаш принтер, а не само на широк матричен и лесно се пропускаха всички празни колони. Второ данните се въвеждаха доста по-бързо, заради автоматичното попълване на имена от страна на Excel-а, както и използването на формули за смятане на разни ставки. А и не на последно място около 40% от фактурите се издаваха от една програма, която ги експортираше в csv.
Тази процедура се използва и досега, нищо че през това време програмата на данъчните е поправена от гледна точка на бързо въвеждане на данни, спря да се използва програмата, която експортваше издадените фактури в csv файл и се появиха доста програми за Windows, които трябва да са по приветливи (като съм гледал програмата на Микроинвест, съм оставал с впечатление, че е правена за счетоводители от 0 до 3 годишна възраст. Толкова е шарена.) Обаче с последните промени на закона за ДДС и коренното променяне на формата на файловете се оказа, че трябва да се правят промени. Негативите от програмата на данъчните си остава необходимостта от матричен принтер. Windows-ки програми не искам да ползвам. От една страна фирмите, които ги разработват изкара версии преди няколко дни, а от друга страна мигрирам всичко под Linux и не ми се разправя с някакви емулации.
Тъй като бях затрил изходния код на програма, която бях писал и се налагаше да почна от чисто, то реших като правя новите неща направо използвайки QT, така че да ги вкарам после лесно в RDSuite. Тъй като не обичам половинчати работи се наложи да направя plugin за кодовата таблица MIK, дето се е ползвала едно време под ДОС. Направих си и всички структури, които съдържат дневниците и генерират в последствие файловете за дискетата. Набързо налях в тях данни от csv файловете, които генерирам през електронната таблица и реших да тествам дали всичко е наред. Критерият беше дали програмата на данъчните ще поеме моите файлове.
Както може да се очаква нещата не минаха гладко. Непрекъснато се сблъсквах с това съобщение.
Пооправих няколко неща, които бях сбъркал, но резултата беше същия. Явно пропусках нещо съществено и щом програмата на компютъра не ще да ги поеме нещата, то в данъчната служба едва ли ще е нещо по-различно. Мислех си, че е бъг в системата и изтеглих по-нова версия, но без резултат. В момент на отчаяние реших да пробвам да въведа някакви данни в програмата на данъчните, да ги запиша на дискета и после да ги импортирам от там в програмата на данъчните. За мое учудване съобщението за грешка остана. И тогава разбрах, че просто импортирането от дискета не работи и напразно съм се взирал в последния един час, къде е проблемът. Импортирах файловете от директория на диска (виж картинката отдолу) и нещата заспаха.
Разбира се, програмата, която писах за целта се мисля да я развия в някакво по-сериозно приложение с интерфейс и прочие, което ще бъде част от RDSuite и да може да си се ползва от всеки под Linux. Въпреки че не знам до колко това има смисъл, като гледам как RDSuite се сваля основно от Windows потребители.
И най-накрая само да отбележа, че DosBox е доста добър емулатор и фирмите, които правят счетоводен и складов софтуер, могат доста лесно да стъпят в Linux сегмента, като извадят от архивите старите си ДОС-овски програми, колкото да видят колко е голям пазара и ако отговаря на очакванията им да почнат на пишат native Linux приложения.
05 февруари 2007
Офис треска
Идват някакви клечки оттатък голямата вода да ни гледат офиса и настъпиха едни големи суматохи. Голяма пасмина сме и сега за няколко дни нещата трябва да изглеждат добре излъскани. Винаги се почва с работното време. Обикновено преди 11 часа са малцина хората решили да дойдат на работа. Разбира се, съответно си и тръгват по-късно, но сега ще демонстрираме дисциплина. Всички да са дошли до 9:30, но за сметка на това ще си тръгват и по-късно.
Другото стягане на редиците идва по линия на софтуерните лицензии. През изминалата седмица се деинсталираше целия софтуер, за който нямаме лицензи. Честно казано не ми е ясно защо трябва да ползваме такъв софтуер, при положение, че има аналогични програмки (може да ги нямат точно същите функционалности, но повечето), които да заместват комерсиалния софтуер. Тъй като съм единствения човек в офиса, който ползва Linux на работната си станция, бая зор виждам докато се стиковам с колегите заради решенията относно работата ни в екип. На някои фронтове успявам да ги накарам да не залитат по лесните работи, защото е много гадно като се вържеш с конкретно решение, от което не може да избягаш. За щастие се разминахме от ползване на Visio, но нямах такъв късмет при писането на документацията. Въпреки, че едва ли имаме повече от пет лиценза за MS Office, беше решено документацията да се съхранява в doc формата на MS. Който е изпадал в такава ситуация, може да разбере до колко е безпомощно използването на OpenOffice.org. Въпреки, че последният се справя сравнително добре при импортирането на данни от MS Office, то в обратната посока има още какво да се желае. Опитите ми да подкарам MS Office под Linux не бяха много успешни, в смисъл той си върви, но в момента в който трябва да се вмъкват обекти работата се разваляше. В резултат на което откарах последните два месеца под Windows, за да си върша работата. Хубавото сега при това посещение е че няма на какво да пиша документация и си карам по другите задачи под Linux.
Разбира се треската тресе и местния мениджмънт. Днес беше много забавно, когато влетя един от шефовете ни българи и взе да ръси нещо на английски без да присъства нито един чужденец. Ние по навик взехме да му отговаряме на английски и след две три реплики се спогледахме и се зачудихме защо се мъчим толкова. Май през тази седмица ще има доста комични случки, но се надявам всичко да мине добре, че следващата седмица да съм отпускар.
Другото стягане на редиците идва по линия на софтуерните лицензии. През изминалата седмица се деинсталираше целия софтуер, за който нямаме лицензи. Честно казано не ми е ясно защо трябва да ползваме такъв софтуер, при положение, че има аналогични програмки (може да ги нямат точно същите функционалности, но повечето), които да заместват комерсиалния софтуер. Тъй като съм единствения човек в офиса, който ползва Linux на работната си станция, бая зор виждам докато се стиковам с колегите заради решенията относно работата ни в екип. На някои фронтове успявам да ги накарам да не залитат по лесните работи, защото е много гадно като се вържеш с конкретно решение, от което не може да избягаш. За щастие се разминахме от ползване на Visio, но нямах такъв късмет при писането на документацията. Въпреки, че едва ли имаме повече от пет лиценза за MS Office, беше решено документацията да се съхранява в doc формата на MS. Който е изпадал в такава ситуация, може да разбере до колко е безпомощно използването на OpenOffice.org. Въпреки, че последният се справя сравнително добре при импортирането на данни от MS Office, то в обратната посока има още какво да се желае. Опитите ми да подкарам MS Office под Linux не бяха много успешни, в смисъл той си върви, но в момента в който трябва да се вмъкват обекти работата се разваляше. В резултат на което откарах последните два месеца под Windows, за да си върша работата. Хубавото сега при това посещение е че няма на какво да пиша документация и си карам по другите задачи под Linux.
Разбира се треската тресе и местния мениджмънт. Днес беше много забавно, когато влетя един от шефовете ни българи и взе да ръси нещо на английски без да присъства нито един чужденец. Ние по навик взехме да му отговаряме на английски и след две три реплики се спогледахме и се зачудихме защо се мъчим толкова. Май през тази седмица ще има доста комични случки, но се надявам всичко да мине добре, че следващата седмица да съм отпускар.
23 януари 2007
Авторското право и интернет страниците на администрацията
Този постинг е провокиран от възмущенията на Йовко Ламбрев по отношение на Copyright надписите из разните интернет страници на администрацията.
Първо: Това, че нещо е направено с пари на данъкоплатците не означава, че върху няма авторски права или че авторските права принадлежат на отделните данъкоплатци. Една такава логика е доста елементарна. Защо това е така ще илюстрирам с един пример. Вземете някое публично акционерно дружество. Обикновено неговата собственост е разпределена между много акционери. Някои са по-големи и имат представител в управленските органи на дружеството, а други могат имат съвсем малък дял и да не могат да въздействат върху управленските решения на дружеството. Въпреки това всеки един от акционерите е вложил някаква сума пари в полза на дружеството. Да предположим, че това дружество разработва софтуерен продукт. Дали носителят на авторските права върху този софтуер е дружеството или носители са отделните акционери? Отворете коя и да е популярна програма и вижте дали седи името на организацията, която я разработва и поддържа или седят имената на отделните акционери като носители на авторското право. За това си има причина и тя не е, че списъкът с акционери е прекалено дълъг или пък, че акционерите се сменят непрекъснато.
Аналогията е пълна, ако си представим правителството, като едно акционерно дружество и отделните данъкоплатци като отделни акционери. Разбира се, едно такова сравнение е доста грубо, но резултатът е, че носител на авторското право е правителството, нищо че тази дейност е финансирана с пари на данъкоплатците. Ако има закон който казва, че авторските права принадлежат на отделните граждани на страната хаосът ще е пълен. Доста абсурдни ситуации биха могли да се получат.
Второ: От това, че нещо е маркирано със (c) Copyright по никакъв начин не следва, че не може да бъде цитирано, копирано или използвано. В повечето случаи наистина е така, но обикновено този надпис е съпътстван с all rights reserved или нещо от сорта. Сам по себе си този надпис индикира кой е носителят на авторското право, но само на негова база не може да се заключи какво е разрешено и какво е забранено. Само за сравнение отворете изходния код на някоя програма, която се разпространява под GPL лиценз. Например вземете произволен файл от KDE проекта и вижте какво пише най-отгоре. Например в kdebase/ konqueror/ KonquerorIface.h седи:
Разбира се, недостатък на интернет страниците на администрацията е че не са указани условията при които може да се ползва публикуваната информация.
Трето: Това че нещо не може да бъде обект на авторско право, не означава че начинът на неговото представяне не може да бъде. Вземете например един закон. Някой може да го въведе да кажем в html формат, с доста препратки към други нормативни актове или използвайки някакви скриптове да предоставя актуална версия на закона към даден момент. Всичко това е обект на авторското право. Това, че самият закон не може да бъде обект на авторско, най-грубо означава, че всеки може да го представи пред останалите по начина, по който е избрал.
В заключение мога да кажа, че надписът (c) Copyright на интернет страниците на администрацията, не е нито неморален, нито нелогичен, а най-малкото пък незаконен.
Първо: Това, че нещо е направено с пари на данъкоплатците не означава, че върху няма авторски права или че авторските права принадлежат на отделните данъкоплатци. Една такава логика е доста елементарна. Защо това е така ще илюстрирам с един пример. Вземете някое публично акционерно дружество. Обикновено неговата собственост е разпределена между много акционери. Някои са по-големи и имат представител в управленските органи на дружеството, а други могат имат съвсем малък дял и да не могат да въздействат върху управленските решения на дружеството. Въпреки това всеки един от акционерите е вложил някаква сума пари в полза на дружеството. Да предположим, че това дружество разработва софтуерен продукт. Дали носителят на авторските права върху този софтуер е дружеството или носители са отделните акционери? Отворете коя и да е популярна програма и вижте дали седи името на организацията, която я разработва и поддържа или седят имената на отделните акционери като носители на авторското право. За това си има причина и тя не е, че списъкът с акционери е прекалено дълъг или пък, че акционерите се сменят непрекъснато.
Аналогията е пълна, ако си представим правителството, като едно акционерно дружество и отделните данъкоплатци като отделни акционери. Разбира се, едно такова сравнение е доста грубо, но резултатът е, че носител на авторското право е правителството, нищо че тази дейност е финансирана с пари на данъкоплатците. Ако има закон който казва, че авторските права принадлежат на отделните граждани на страната хаосът ще е пълен. Доста абсурдни ситуации биха могли да се получат.
Второ: От това, че нещо е маркирано със (c) Copyright по никакъв начин не следва, че не може да бъде цитирано, копирано или използвано. В повечето случаи наистина е така, но обикновено този надпис е съпътстван с all rights reserved или нещо от сорта. Сам по себе си този надпис индикира кой е носителят на авторското право, но само на негова база не може да се заключи какво е разрешено и какво е забранено. Само за сравнение отворете изходния код на някоя програма, която се разпространява под GPL лиценз. Например вземете произволен файл от KDE проекта и вижте какво пише най-отгоре. Например в kdebase/ konqueror/ KonquerorIface.h седи:
This file is part of the KDE project
Copyright (C) 2000 Simon Hausmann <****@kde.org>
Copyright (C) 2000 David Faure <****@kde.org>
This program is free software; you can redistribute it and/or modify it under the terms of the GNU General Public License as published by the Free Software Foundation; either version 2 of the License, or (at your option) any later version.
...............................................................................................
Разбира се, недостатък на интернет страниците на администрацията е че не са указани условията при които може да се ползва публикуваната информация.
Трето: Това че нещо не може да бъде обект на авторско право, не означава че начинът на неговото представяне не може да бъде. Вземете например един закон. Някой може да го въведе да кажем в html формат, с доста препратки към други нормативни актове или използвайки някакви скриптове да предоставя актуална версия на закона към даден момент. Всичко това е обект на авторското право. Това, че самият закон не може да бъде обект на авторско, най-грубо означава, че всеки може да го представи пред останалите по начина, по който е избрал.
В заключение мога да кажа, че надписът (c) Copyright на интернет страниците на администрацията, не е нито неморален, нито нелогичен, а най-малкото пък незаконен.
07 януари 2007
Премахването на граници
Покрай влизането ни в ЕС бяха проведени доста PR акции, но тези, които според мен избиха рибата, бяха свързани с махането на гранични бариери с Румъния и Гърция. Не знам дали журналистите са толкова прости или просто им беше платено, но това махане на границите беше широко отразено. В действителност границите не са махнати и няма и да бъдат махнати в скоро време. Това, което се промени е, че вече няма митническа проверка, тъй като сме част от общото пространство за свободно движение на стоки в ЕС. Това дава доста възможности за развитие на регионалната търговия, но за плюсовете от това медиите не обелиха дума.
Иначе на всички сухопътни граници със страни от ЕС ще продължават да се извършват паспортни проверки. Това ще продължи така, докато не станем част от Шенгенското пространство. Нещо, което едва ли ще се случи в следващите 5 години. От такава гледна точка въвеждането на визи към гражданите на Бившата Югославска Република Македония (БЮРМ) едва ли е далновидно, тъй като дори и да влизат в България без визи, то ако им трябват визи за Гърция или Румъния, те няма да могат да минат съответните граници на България с тези страни. Интересни са ми мотивите на Външно министерство за това решение, след като от ЕК нямат основание да ни натискат за такова действие. Явно някой умник или е решил да се направи на голям "европеец" в Брюксел или да принуди гражданите на БЮРМ да придобият и българско такова. Странно е, че във време, когато се премахват бариери, ние издигаме такива.
Иначе на всички сухопътни граници със страни от ЕС ще продължават да се извършват паспортни проверки. Това ще продължи така, докато не станем част от Шенгенското пространство. Нещо, което едва ли ще се случи в следващите 5 години. От такава гледна точка въвеждането на визи към гражданите на Бившата Югославска Република Македония (БЮРМ) едва ли е далновидно, тъй като дори и да влизат в България без визи, то ако им трябват визи за Гърция или Румъния, те няма да могат да минат съответните граници на България с тези страни. Интересни са ми мотивите на Външно министерство за това решение, след като от ЕК нямат основание да ни натискат за такова действие. Явно някой умник или е решил да се направи на голям "европеец" в Брюксел или да принуди гражданите на БЮРМ да придобият и българско такова. Странно е, че във време, когато се премахват бариери, ние издигаме такива.
Абонамент за:
Публикации (Atom)