Не на OOXML

Явно покрай еуфорията около Мишел през миналата седмица, някак си не видях отразена една новина из българското блог пространство относно неуспеха Microsoft да прокара положително за себе си решение в INCITS V1 относно това дали ANSI да подкрепи бързо приемане на OOXML формата. Явно петък 13 не е бил чак толкова лош ден. Повече информация за какво е цялата борба може да получите при Йовко. Ако искате да подкрепите петицията може да го направите тук.

Наваксване

Обикновено като изчезна за една седмица на някъде без достъп до мрежата се налага да отделя към половин ден да прегледам нещата натрупали се RSS четеца. Сега като е лято си мислех, че хората е пишат по-малко и по-лесно ще наваксам, но получих „неприятна“ изненада. Явно случаят с Мишел е провокирал доста блогосферата и бая постове и коментари са се натрупали. Мисля, че едва ли има нормален човек, който да не подкрепи и съчувства на Мишел, но покрай тази история и доста глупости се изписаха.

От блоговете, които чета, най-балансирани са позициите на Пейо и Бого. Темперамента на Весо едва ли би учудил някой. Въпреки че хората, работещи в МВР, са далеч от техническата компетентност на Весо (за парите, които се дават, едва ли ще намерят по-добри), то по отношение на разследващата част си мисля, че Весо се е изложил. В крайна сметка разследващите органи работят с хипотези, за чието потвърждение или отхвърляне събират някакви факти, а работа на съдебните органи е да преценят дали съответните факти стават или не стават за доказателства и дали тезата на разследващите органи може да бъде приета. От такава гледна точка не виждам никакъв проблем МВР да привиква хора на база whois информацията. Ако привиканото лице може да се прави на отворено, нека отрича достоверността на информацията и да стиска палци по някакви косвени улики да не бъде хванато, че баламосва МВР. Ако пък в действията му няма нищо незаконно е глупаво да не си признае.

Най-силно впечатление ми направи Йовко, чийто постинг е доста емоционален, но и провокативен. Последното го прави и грозен. Няма нищо лошо в това човек да си стоварва гнева върху някаква институция (било то държавна или частна), но е глупаво да го стоварва върху хората, които работят там. В крайна сметка хората са длъжни да изпълняват нарежданията, които са им спуснати отгоре, и колкото и да съчувстват на потърпевшия, не могат да направят нищо. На всеки му се е случвало да не бъде съгласен с решенията на ръководството. И какво прави? Ако е принципен човек ще си хване багажа, и ще си смени работата. Но колко хора биха постъпили така? Много лесно да си принципен, когато взимаш заплата няколко пъти над средната за страната и професията ти е търсена, така че без проблем може де си намериш нова работа на следващата седмица. Само че има професии, за които това не е в сила. Хабиш си времето да учиш разни неща, специализираш в други и накрая се оказва, че това което ти е на сърцето може да го работиш на едно-две места и получаваш заплата, колкото да вържеш двата края и мъничко отгоре. Поставен в такава ситуация едва ли някой ще държи толкова на принципите си и да се прави на отворен пред шефа си, че това което го кара да върши е глупост. Честно казано не знам какви хора работят в МВР, но все се надявам там да има и не малко такива, които са се захванали с тази работа за да реализират детските си мечти да са в помощ на обществото (въпреки че като се има предвид историята ни, това може би е в сила за хората постъпили последните 10 година на работа там). Именно заради тези свестни хора не трябва да се правят такива провокативни постове. Разбира се, тези хора имат избор. Могат да си сменят професията. Но на никой не пожелавам да работи нещо, което не му е интересно. Като човек изпадал в такава ситуация, мога да кажа, че е доста гадно.

Все пак полезното от цялата шумотевица е че ние като граждани се запознаваме по-добре с правата си, а от друга страна оказва някакъв психологически натиск върху МВР и следващият път се надявам да са по-внимателни, когато прилагат закона.

Данъчни неволи

Този постинг е нещо като продължение на предишния подобен, но този път акцентът пада по-скоро върху това как се правят промените в данъчното законодателство с всичките му последствия.

В общи линии става въпрос за Декларация №6 по чл.42 ЗДДФЛ, която се подава от работодателите. Декларацията изглежда по следния начин.
Бас ловя, че някой програмист я е мислил. По-смотан дизайн на декларация не съм виждал. Принципно работодателят декларира какви данъци е начислил върху изплатени възнаграждения, като самите възнаграждения се класифицират в четири групи:

• аванс по трудов договор
• изплатено възнаграждение през месеца (заплати, но без изплатените аванси)
• начислени, но неизплатени възнаграждения
• възнаграждения по договор за работа без да са възниквали трудови правоотношения (граждански договори и т.н.)

Принципно тази декларация се подава всеки месец и за някои работодатели е възможно да са начислили данъци и в четирите групи възнаграждения. Поради тази причина колоните са четири. Само че от тук започва и гъвкавостта на декларацията. Първо няма значение коя колона за кой тип възнаграждение ще се ползва. Просто това може да се укаже с кода за вид на плащането. Нещо повече, всяка една колона може да се отнася за различен период. Това ог своя страна означава, че ако примерно имате само един вид плащане (заплати в края на месеца и не давате аванс) в посочения формуляр можете да декларирате начислените данъци за четири месеца. Лично на мен това ми се вижда страшно глупаво. Таз гъвкавост може само да обърка хората при попълване на декларацията, а не да ги улесни.

Тъй като декларацията се предава по електронен път, то основните проблеми покрай нея тепърва започват. Едва на 25 януари 2007 година е утвърден спецификацията на входните файлове с данни от изпълнителния директор на НАП. Макар и доста късно, все пак е положително, че е почти месец преди евентуалното първо предаване на тази декларация. Фирмите, които разработват такъв софтуер имат тренинг (все пак не за първи път ги изненадват с промени в законодателството) и би трябвало да се справят. Разбира се, НАП предоставят безплатен софтуер за хората, така че фирмите да не се чувстват задължени да си купуват софтуерен продукт за да попълват декларацията.

Наближава краят на февруари, но НАП още не са издали софтуер. За да не те глобят, отиваш в офиса на НАП и подаваш хартиен екземпляр. Те не могат да ти го приемат, защото нещата се подават по електронен път, но удрят нещо като входящ номер, че да е видно че си ходил.

Софтуерът излиза на 13 март. По-добре късно отколкото никога. Написан е за Windows. Явно НАП са решили да станат по-модерни, но многоплатформената поддръжка липсва. Така или иначе софтуерът им е тромав, поне да бяха седнали да го напишат на Java. Пускам го и се сблъсквам с феноменални интерфейсни решения (цъкнете за оригинален размер).
Това програмата да има менюта и табове едновременно е някаква невероятно революционна „идея“. Обикновено човек се спира или само на менюта или само на табове. Но разбира се, защо да не хвърлим потребителя на черешата. Винаги е хубаво нещата да могат да стават по няколко начина, така че ако пишем после документация, да се чудим как да ги опишем.

Вторият момент е начина на навигация из записите. Този тип навигация беше доста модерен по едно време. Май от Borland да го бяха въвели, но като цяло е доста неудобен. Трябва да се обхождат всички записи от една страна, а от друга страна не е много ясно дали разглеждаш запис, дали редактираш или правиш нещо друго. Да знам, че се свиква, но това не го прави добро решение. Разбира се, висотите в този вид интерфейс съм ги виждал в програми писани от Информационно обслужване, където като вземеш да редактираш някой въведен запис, вместо да го промениш и възможно да го запишеш като нов такъв.

Третият ключов момент, който открих е как се държи програмата при различни резолюции. Принципно програмата в режим под 1024x768 е неизползваема, но забавното е че се прави проверка дали прозореца се събира на екрана. Ако прозорецът не се събира (доста е висок за 800x600), той се мащабира, но не се появява скролер и част от полетата се крият, но навигационния панел остава. В резултат на което програмата е неизползваема. Но какво да се прави, по-добре това, отколкото нищо.

Разбира се, сагата не свършва дотук. След като се е появила програмата, в края на март се прави опит да се подадат декларации попълнени през нея. Има малко тънкости относно генерирането на файловете, които биха озорили счетоводител с недобри компютърни познания, но такъв е живота. Отиваш в офиса на НАП и изненада. Не могат да ти приемат дискетата. Само клиентския софтуер бил готов, сървърната част още не била написана. Смях голям. То да беше някаква сложна система, а то някакви елементарни записи. Някой студент като се хване за 3 дни ще напише всичко както си му е реда. Забавното в случая е, че до миналият месец в НАП още нямаха софтуера, с който трябва да се обработват дискетите и хаосът е пълен.

Мисля, че този пример показва на какво ниво е професионализма в администрацията, по отношение на планиране и изпълнение на разни проекти. Едни дребни неща не могат да се направят като хората, пък камо ли сериозни неща като електронно правителство. Ако се намеси и конфиденциалност на лична информация, нещата стават трагични.

Germanos и обучението на служителите им

Вчера като се разхождах из София, спонтанно реших да влезна в един магазин на Germanos. Още не съм си купил апарат, който да замени този, който изгубих, и това беше една добра възможност да огледам какво се предлага. Както е характерно в такива магазини, ти наскачат някакви продавач консултанти. Обясних му на съответния консултант какво търся (Nokia, s40 интерфейс, радио и mp3 плеър) и да ми каже какво може да ми предложи. Не че щях да купувам. Такива инвестиционни решения при мен се взимат трудно. Той човека ми посочи това, което би трябвало да ми свърши работа. Телефончето не беше в ниския клас и имаше разни екстри (син зъб, камера и т.н.), за част от които поне на мен не ми е ясно дали ще ги подкарам под linux. Ей така за майтап реших да го питам има ли проблем да подкарам синия зъб под linux, защото нямам Windows. Стана мазало. Човека в първия момент се зачуди за какво му говоря и вместо чистосърдечно да си признае че не знае започна да ми обяснява, че няма проблем тъй като мога да си сваля Windows от internet, да си го инсталирам и след това да инсталирам софтуера, който върви с телефона. Този подход в търсене на продажбата ми хареса много. Аз го контрирах, че пиратски софтуер не ползвам. Все пак е странно за да си купиш нещо, да те агитират да ползваш пиратски Windows (би било забавно ако това е някаква политика на Germanos). При което последва железен аргумент: linux-а също е пиратски софтуер, нищо че е безплатен. Това направо ме срази. Представям си цялата тази случка, като някое от рекламните им клипчета, в които се хвалят какви специалисти са. Май програмата за обучение на служителите на Germanos ги учи да бъдат агресивни, но не и да не говорят глупости. Като се позамисля, това май е проблем на доста места.

Булбанк и банкоматите

Булбанк е една от банките с най-лошо банкиране на дребно, въпреки че искат да го развиват. По отношение на постигнатите висини в тази област си мисля, че спокойно задминават ОББ. Като се почне от малка мрежа от банкомати, които през повечето време не работят (случвало ми се е като се разхождам, да подминавам 3 неработещи), та се стигне до персонал, който не познава продуктите, които предлага банката (един познат навремето беше обяснявал на служителката, какви кредитни карти би трябвало да могат да му издадат, на база информацията от сайта им). Все се надявах покрай сливането на Unicredit и HVB в тази насока да има положително развитие, тъй като Централна и Източна Европа остава под управлението на Bank Austria (част от HVB), което в термините на българския пазар означава, че по-скоро Булбанк се влива в Биохим, а не обратното. За мое съжаление май нещата не се развиват добре. От това сливане по отношение на мрежата от банкомати май водещи са били негативите на Булбанк, тъй като банкоматите на новата група продължават да бъдат често нефункциониращи.

Вчера присъствах на следната забавна случка. Възрастен човек иска да изтегли пари от банкомат, който навремето е бил обслужван от Хебросбанк, но за негово съжаление той не работи. Човекът се опитва да влезе в банката след работно време, за да “изкаже” възмущенията си. На вратата го посреща жена, която с цялото си нахалство му заявява, че банката не е виновна, че банкомата не работи, а лошите хора по улицата, които го разваляли. Направо си умрях от смях.

Явно мастодоните не се променят лесно.