Дилема

Среща. Ще се обсъжда поредния дълъг документ. Всеки от участниците е отделил поне ден в изчитането му, като са му хрумнали куп въпроси, коментари и забележки, които е нанесъл върху оригиналния документ. В цялата тази ситуация възниква въпросът, как всичко това да се домъкне до мястото на срещата. Тривиалното е на хартия, макар и при двустранен печат с 4 страници на лист, използваните листове от един човек ще са двуцифрено число и след края на срещата веднага отиват за рециклиране. Алтернативата е всеки да си домъкне нещата по електронен пък, като например използва преносим компютър. Но това, което се чудя, е дали последния вариант от екологична гледна точка е по-приемлив. В единия случай се похабяват някакви дървета за хартия, която после се рециклира, а в другия случай се консумира ток, който в повечето случаи е от невъзобновяеми източници. Но дори и през някакви енергийни еквиваленти консумираният ток да се прехвърли в брой дървета, то не ми е много ясно, кой от двата подхода е за предпочитане. Някакви идеи?

Под снега

Тези дни в София е много приятно. Не знам дали е, защото хората са си взели отпуска през кратката седмица и са извън града или пък „големите” снеговалежи са ги отказали да си подават носа навън, но крайният резултат ме радва. Тихо, спокойно и красиво. Наличната коледна украса създава допълнително празнично настроение. Де да можеше София да бъде такава и през останалите седмици.

Още една година отмина

Отмина още една година. Както е модерно да се казва, за мен тя беше „преходна“. Доста неща се промениха около мен, доста неща успях да свърша, доста попътувах, както и не се разминах с не малко проблеми, провали и грешки. Като цяло не мога да се оплаквам, но за съжаление повечето неща, които вършех, попаднаха в сянката на рутината и се случваха, не защото исках да се случат, а защото трябваше да ги направя. Макар и в не малка част да успях да се придвижа по-близко до целите, които искам да постигна, то още съм далеч от тях. Поне надобрях в това, докато жонглирам с няколко дини, да тъка на няколко стана. Но все пак е уморително. Като гледам и 2008 няма да се различава кой знае колко от 2007, но да се надявам през нея да успея да приключи повечето дългосрочни неща, с които съм се захванал. Освен всичките хубави и стандартни неща, които се пожелават в началото на годината, ми се иска ми остане повече време да правя нещата, които ми харесват и доставят удоволствие. Дори и да не остане, важното е да се гледа напред. ЧНГ на всички и много здраве, щастие и успехи през нея.

За паниката, валутния борд и обезценката на лева

Някаква паника е обзела хората относно бъдеща обезценка на лева, която ще се случи поради скорошно премахване на валутния борд. Ако това е нормално за нискообразовани хора, които имат достатъчно опит от последната криза, то е някак си странно тази паника да се подхваща от хора, занимаващи се в банковия сектор. Честно казано, аз съм доста скептичен относно здравият разум на разните дилъри (хора, които издигат в култ техническия анализ, който е съвременната форма на гледане на боб, вместо да използват advanced техниките за анализиране на времеви редове винаги са ми били странни), но паниката достига до такива комични размери, които са еквивалентни на това главният счетоводител да Ви пита дали ще раздава заплати този месец.

Поради тази причина в сегашния постинг ще обясня какво би станало, ако от утре валутният борд бъде премахнат и използваме плаващ валутен курс (само да отбележа, че фиксираният валутен курс е едно от правилата на борда, но не единственото). Ясно е, че ако се провежда неразумна парична политика, то левът може да отиде на майната си, така че няма да разглеждам такива екстремни сценарии. Една рационална централна банка ще гледа да поддържа икономическата стабилност в страната, като неутрализира сътресенията във финансовата система и поддържа ниска инфлация (двете цели не винаги са съвместими). Основният инструмент за постигане на тези цели е паричното предлагане.

В момента в България има висока инфлация. Тя може да се дължи на много неща, но ако БНБ можеше да упражнява политика за поддържане на ниска инфлация, то щеше да намали паричното предлагане, като не увеличава банкнотите в обръщение. Предвид финансовите потоци, които влизат в страната, това неизбежно ще доведе до поскъпване на лева в номинално изражение. Дори при фиксиран валутен курс, българската валута поскъпва, но в реално изражение. Както съм писал навремето, това че ефективният валутен курс поскъпва не означава, че левът е надценен, но също така не съм съгласен с твърденията на разни либерални икономисти, че реално левът е толкова, колкото е фиксингът на БНБ.

Основният въпрос, който възниква при тази схема е доколко ще продължават да влизат финансови потоци в страната, които да засилват валутата. Отговорът не може да е еднозначен, тъй като част от потоците са спекулативни и се силно свързани с надуването на имотния балон в страната и при един сериозен отлив е възможно да има резки шокове върху валутния курс (разбира се, това трябва да се интерпретира по следния начин: примерно, ако левът е поскъпнал до 1.60 лева за евро да падне до 1.90). Такива събития се наблюдават в момента в Румъния. Но изключвайки спекулативните потоци, то отговорът е, че финансов ресурс ще продължи да влиза. Това има много просто икономическо обяснение. В българската икономика наличното количество капитал не е достатъчно (все някой тръби как имаме нужда от инвестиции), което от своя страна води до висока възвращаемост на капитала (това се вижда лесно, ако се разгледа например Cobb-Douglas производствена функция) и приток на финансов ресурс от чужбина. Както вече казах, това води до поскъпване на валутата, но това поскъпване не е „кухо”. Увеличаването на капитала води до увеличаване на производителността на труда (при някои типове производствени функции, това не е вярно, но на макро ниво Cobb-Douglas производствена функция върши работа и за нея е изпълнено), което според икономическата теория е фундаментален фактор за засилване на валутата. Тъй като в България е фиксиран номиналния валутен курс, то тези процеси водят до висока инфлация. Като се има предвид, че ценовото ниво в България е на една трета от това в ЕС15, то докато се случат изравняванията в ценовите нива може да прецените за колко години ще имаме висока инфлация и кога ще е възможно да се въведе еврото. Това е и основният мотив за евентуално премахване на валутния борд, тъй като с плаващ (и поскъпващ) валутен курс ще се постигне по-бързо и с по-малки сътресения номиналната конвергенция с ЕС, което пък не значи, че бордът трябва да бъде премахнат.

Разбира се, за лаиците основните причини за махане на борда са текущата сметка и евентуалната задаваща се финансова криза, която ще е отзвук от това, което стана в САЩ. Първото, както вече съм казвал, е глупост. Стимулирането на малка и силно отворена икономика с девалвация на валутата е една голяма ракиена идея, която може да буди само смях. По отношение на второто смятам, че опасенията са силно преувеличени. Дори и да ни засегне значително ипотечната криза в САЩ, то при сегашния режим на работа на финансовата система на България, то в случай на ликвидна криза има възможност да се излеят страшно много пари в банковата система на страната. Механизмите за това са два. Единият е БНБ да намали минималните задължителни резерви. Към 7 декември резервите на търговските банки в БНБ са 5.5 млрд лева. Другият подход е правителството да си монетаризира депозита, който държи в БНБ, т.е. го да депозира в избрани търговски банки. Към същата дата става въпрос за 8 млрд. лева. Честно казано не знам каква ликвидна криза трябва да настъпи, така че 13.5 млрд. лева да не удържат стабилността на банковата система и да се получи ефекта на снежната топка.

Разбира се, в настоящия постинг не съм разгледал политическия риск. Винаги може да се намери някой олигофрен, който да рискува стабилността на финансовата система, за да направи пачки. Каква е вероятността това да се случи е отделен въпрос.

Образованието и ампутирането на мозъци

Преди няколко години водих упражнения към един курс на студенти от икономическа специалност. Като цяло идеята на курса беше да се разгледат няколко математически абстракции, чрез които да се моделират разни явления в икономиката. От една страна курсът не беше добре структуриран (за съжаление нищо не можех да направя по въпроса), а от друга техниките, които се използваха не бяха от най-лесните за не математическа специалност и за да успея да мотивирам студентите, че си заслужава целият зор, се мъчех да давам примери и задачи максимално близко да практиката. Като цяло смислените приложни задачи се решават с инструментариум извън разглеждания в курса, но като се има предвид, че идвах от практиката, не ми беше трудно да измисля и такива, които да се ограничат в рамките на преподавания до момента математически апарат. Само че странните неща за мен започнаха точно поради този мой опит. Оказа се, че студентите без кой знае какъв проблем могат да решават даден клас математически задачи, макар и да им се виждаше безсмислено да го знаят, но ако аз им формулирам същата задача, като някаква текстова икономическа задача, започваха да гледат стерео и не можеха да си формулират математическата задача, която съответстваше на текстовата задача. Определено хората не бяха глупави, но това им беше трудно. За мен остана учудването, че не съобразяваха очевидни неща.

Няколко години по-късно мисля, че разбрах какъв е проблемът. В момента (все още) подготвям по математика едно момче за кандидатстване след 7 клас. В такива ситуации се хваща някой сборник и се върви по него. Едно от първите неща, които излязоха наяве, бе това, че има проблеми с решаването на текстови задачи. Успеваемостта бе далеч от двуцифрено число. Макар и да обясних концепциите как неизвестните неща ги означаваме с някакви букви и условията на задачата ги формализираме с някакви равенства, от които ще намерим стойностите на неизвестните букви, то работата не даваше добри резултати. Или щеше да реши една задача, а следващата, която е абсолютно същата, но не става въпрос за ябълки и круши, а за маси и столове нямаше да реши или на следващата ни среща просто щеше да е забравил всичко, което съм му казал. Е никой не се е родил научен. Прецених, че на тези неща ще акцентираме допълнително и на първо време ще решаваме математически формулирани задачи, които за материала, който се изучава се свежда до уравнения и неравенства с едно неизвестно.

В този материал момчето като че ли не срещаше затруднения. Вярно правеше грешки на някои места от недоглеждане или бързане, но като че ли нямаше проблеми със задачите. След като реши доста от елементарните задачи, някак си логично го сложих във Висшата лига и започнах да му давам по-сложни задачи, в които трябваше да се комбинират няколко неща или самите сметки бяха по-сложни. Точно в този момент осъзнах какво сме правили до момента. Оказа се, че момчето не може да решава задачите, които съм му давал до момента. Всъщност, след като е получавал отговорите, явно е можел, но действията, които е извършвал не са били осъзнати, а просто като някакво правило, без да е ясно защо така се правят нещата. Истината беше, че не можеше да разкрива скоби на аритметични изрази, да прехвърля неща от едната страна в другата страна на равенство или неравенство и куп други дребни и тривиални неща. Просто докато съм му давал прости задачи съм попадал на класове задачи, които той е назубрил какво трябва да напише.

При тази постановка възниква въпросът: кой има нужда от такова образование? Мисля, че е излишно да казвам, че въпросното момче е сред отличниците в класа си, но жестоката истина е, че той не може да ползва в реалния живот нещата, които му се преподават по математика. Ако по аналогичен начин седят и нещата по другите предмети, то цялото образование е излишно, тъй като се превръща в зубрене на неща, които са далеч от смислено приложение, а в същото време децата не се стимулират да мислят. За какво развиване на обща култура може да се говори, ако знанията не се осмислят. Вместо в училище децата да се развиват, те се осакатяват и стават инвалиди, мозъчни инвалиди. На повърхността родителите виждат как децата им изкарват високи оценки, но като се стигне до приемни изпити, матури или интервюта за работа истината лъсва наяве.