Мизерия

2008 започна зле. Поне от гледна точка на яденето. Първата обедна почивка беше борба за оцеляване. Повечето junk food заведения около работата бяха затворили. Явно част хората бяха преценили, че след голямото преяждане, е нужно малко по-лек режим, а другата може би бяха прекалили с пиенето и крайният ефект беше същия. Затворено! За моя радост дюнерджийницата работеше, но радостта ми беше набързо попарена от факта, че месо нямаше. Горните две причини, както и падналия сняг явно затрудняваха доставките. Фалафели не ми се ядяха и си взех някакво кексче от сладкарското магазинче, макар че бях късметлия, че уцелих времевото прозорче, в което беше отворено.

Седмица по късно обаче установих, че нещата на хранителния фронт са все още зле. Онзи ден с няколко познати решихме да похапнем заедно. Аз си поръчах нещо, което се казваше „понетрибири“ и както подсказва името не вървеше да го комбинирам с минерална вода, та се включих и с едно шуменско червено. Малко по-късно се оказа, че ще си остана само с шуменското, тъй като другото не можело да ми го приготвят. Въпреки това мога да кажа, че бях късметлия. Поне ми имаше бирата. Един от младежите нямаше този късмет. Но най-забавно беше поръчването на чай. Ето го диалога по спомен със сервитьорката:

Младеж: Един чай с ром.
Сервитьорка: Нямаме ром.
М: Тогава само чай.
С: Какъв? Билков, ...
М: Черен.
С: Нямаме черен. Билков или плодов?
М: Плодов.
Няколко минути по-късно.
С: Съжалявам, нямаме и плодов чай и ще бъде билков.
М: Ми добре.

Продължението с магданоза ще го пропусна. За съжаление на младежа това го имаше в кухнята, макар сервитьорката да беше изрично помолена да го пропусне. Какво да се прави, закони на Мърфи в действие.

Над мъглата

Снимката е правена от Витоша. Това отсреща е Стара планина, а сиво-бялата стена пред нея е мъглата или смога над София (според предпочитанията).

Дилема

Среща. Ще се обсъжда поредния дълъг документ. Всеки от участниците е отделил поне ден в изчитането му, като са му хрумнали куп въпроси, коментари и забележки, които е нанесъл върху оригиналния документ. В цялата тази ситуация възниква въпросът, как всичко това да се домъкне до мястото на срещата. Тривиалното е на хартия, макар и при двустранен печат с 4 страници на лист, използваните листове от един човек ще са двуцифрено число и след края на срещата веднага отиват за рециклиране. Алтернативата е всеки да си домъкне нещата по електронен пък, като например използва преносим компютър. Но това, което се чудя, е дали последния вариант от екологична гледна точка е по-приемлив. В единия случай се похабяват някакви дървета за хартия, която после се рециклира, а в другия случай се консумира ток, който в повечето случаи е от невъзобновяеми източници. Но дори и през някакви енергийни еквиваленти консумираният ток да се прехвърли в брой дървета, то не ми е много ясно, кой от двата подхода е за предпочитане. Някакви идеи?

Под снега

Тези дни в София е много приятно. Не знам дали е, защото хората са си взели отпуска през кратката седмица и са извън града или пък „големите” снеговалежи са ги отказали да си подават носа навън, но крайният резултат ме радва. Тихо, спокойно и красиво. Наличната коледна украса създава допълнително празнично настроение. Де да можеше София да бъде такава и през останалите седмици.

Още една година отмина

Отмина още една година. Както е модерно да се казва, за мен тя беше „преходна“. Доста неща се промениха около мен, доста неща успях да свърша, доста попътувах, както и не се разминах с не малко проблеми, провали и грешки. Като цяло не мога да се оплаквам, но за съжаление повечето неща, които вършех, попаднаха в сянката на рутината и се случваха, не защото исках да се случат, а защото трябваше да ги направя. Макар и в не малка част да успях да се придвижа по-близко до целите, които искам да постигна, то още съм далеч от тях. Поне надобрях в това, докато жонглирам с няколко дини, да тъка на няколко стана. Но все пак е уморително. Като гледам и 2008 няма да се различава кой знае колко от 2007, но да се надявам през нея да успея да приключи повечето дългосрочни неща, с които съм се захванал. Освен всичките хубави и стандартни неща, които се пожелават в началото на годината, ми се иска ми остане повече време да правя нещата, които ми харесват и доставят удоволствие. Дори и да не остане, важното е да се гледа напред. ЧНГ на всички и много здраве, щастие и успехи през нея.