Ракета носител

На всеки му се е случвало от време на време да се чувства като ракета носител и да бута напред разни хора около него. По някой път се случва от състрадание, с цел да помогнем на по-слабия, по-забутания, по-глупавия и т.н. По някой път е просто заради купона, макар и да се отклоняваме от начертания пред нас път, приемаме поредното предизвикателство, гъделичкаме егото си и караме хората около нас да ни се възхищават. Чат пат го правим, защото се налага, просто това ни е работата и се очаква така да бъде. Миналата седмица попаднах в такава ситуация, в която защитавайки моите си интереси се наложи да защита интересите и на други хора. Просто бяхме в един кюп. В цялата офанзива успях да направя коалиции с хора, на които не би трябвало да им пука за интересите ми и в крайна сметка успях(ме) да ги защитим. Тъжното беше, че останалите от кюпа дори не си помръднаха пръста.

Икономическа политика ли?

Двете институции в България, от които най-много зависи икономическата политика в България са БНБ и Министерство на финансите. Първите влияят с наличните им възможности за провеждане на парична политика (които не са чак толкова много), а вторите през инструментите, които им предоставя бюджета (те не се ограничават само към фискалните средства, тъй като правителството може да влияе доста силно върху паричното предлагане). И двете институции са изправени пред проблеми, за които не искат да се говори и малко или много отричат съществуването им. Като че ли с това и приключват приликите между тях. Макар и БНБ да не признава официално за наличието на дадени проблеми, то мерките, които предприемат, ги адресират и поне за последните няколко години успяват да държат нещата под контрол. Разбира се, мерките са направени така, че привидно да адресират други проблеми и пращат за зелен хайвер повечето икономически анализатори, но това е друга тема. На другия полюс е Министерство на Финансите, чийто министър е приел техниката на щрауса. Не само че не се признава наличието на проблеми, успявайки да запушат устата на повечето хора, които биха могли и да ги коментират, но политиката, която провеждат не ги взема в предвид. Рано или късно това заравяне на главата в пясъка ще изиграе шега на някой задник (в смисъл, не че хората, които взимат решенията за политиката са задници, а че, който си заравя главата в пясъка, остава непокрит задника си).

Stroopwafels

Едно от любимите ми неща за подсладяване на живота са едни холандски вафли известни с наименованието Stroopwafels. При едно ходене в Холандия преди 5 години ги открих на летището, взех си две пакетчета да почерпя домашните, а после съжалих, че съм се ограничил само с толкова. Добре че Ради се пресели в Холандия и сега всеки път като се прибира насам изпълнява сериозни доставки (не само за мен).

За хората, които нямат възможност да им се доставят Stroopwafels в България, има няколко варианта. В Билата продават такива неща, но на някаква безбожна цена (към 3-4 по-скъпи, отколкото в Холандия). На българския пазар има и някакъв полски аналог на име Tofinek (към 2 пъти по-скъп), който е вкусен, но не е съвсем същото. Днес установих, че има вече аналогичен продукт, който се произвежда в България. Ценово удря всички останали конкуренти на българския пазар (цената е аналогична на Stroopwafels в Холандия). Вафлите се казват Нелис, пише, че са приготвени по оригинална холандска рецепта и се продават в пликче по 10 (колко познато). Произвеждат се в Самоков от Бързанов ООД. Като вкусотия са по-добри от Tofinek, а ако се сложи и повече пълнеж (честно казано ме почерпиха с една и може да е outlier) съвсем ще ги докарат като Stroopwafels.

Прегрява ли българската икономика?

Смехът е здраве, а от ИПИ определено се грижат да сме здрави. Авторът на това писание определено е демонстрирал липса на знания какво означава една икономика да прегрява и някак си опитва да ни убеди, че това не е така (има някаква сезонност в тези опити, през пролетта на миналата година пак се пишеха глупости на тази тема). В него се омаловажава инфлацията, като се изказват някакви фундаментални фактори, за които не става ясно защо не са се отразили в такава степен на повечето икономики в ЕС. За България има няколко изследвания относно оценяването на output gap-а, като повечето от тях показват, че икономиката прегрява. Разбира се, човек, ако реши да се заяжда, все ще намери нещо, което да не му хареса, но въпреки това, освен ако не е предубеден, лесно може да заключи, че икономиката прегрява. Не става въпрос само за инфлацията. Достатъчно е да погледне какво става с пазара на труда, безработицата намалява, има недостиг на хора и дори „официалните заплати" нарастват значително.

Забавни са и опитите да се коментират мерките за ограничаване на кредитите. През последните няколко години БНБ предприе мерки, чрез които изтегли ликвидност от системата, но по същество те адресират три групи от неща: качеството на отпуснатите кредити, нарастването на кредита (тези мерки вече отпаднаха) и депозитната маса. Интересно е как авторът се мъчи да обясни колко неефективно е увеличаването на МЗР като прехвърля върху него дефектите от въвеждането на кредитните тавани. Любопитна е и „информираността“ му относно натиска на ЕК върху бюджетните излишъци на България (честно казано е доста далеч от истината). А в следното изречение:

Второ, по-високото изземване и задържане на доход, предвид сегашната система на облагане, в сравнителен план се отразява по-негативно на по-нискодоходните групи, които не са от генераторите на външните дисбаланси (потребяват предимно български битови стоки; не купуват скъпи вносни стоки)

се съдържа и неявна критика към въвеждането на плосък данък в България, нещо, с което институтът, за който работи, ни пропищя ушите в последните четири години. Черешката на тортата обаче е изводът, че в прегряването на българската икономика няма нищо лошо (според авторът даже няма такова, но все пак като не знаеш какво е прегряване е трудно да установиш наличието му), защото през този период освен да се е увеличило благосъстоянието, не се е случило нищо особено. Да се чуди човек как такива хора успяват да завършат икономическите университети (за който не ми познава чувството за хумор, това е риторичен въпрос).

Приносът на Кремиковци в БВП

Според тази статия на Георги Ангелов излиза, че Кремиковци има отрицателен принос в БВП. Логичният извод тогава е, че ако изведнъж комбинатът спре да съществува, то това ще се отрази положително на БВП-то. Само че както може да се сети човек, това е прекалено хубаво, за да е истина. Сега ще обясня и защо изводът не е верен.

Най-грубо казано брутната продукция на една фирма е сумата на брутната добавена стойност (печалба, заплати, осигуровки, данъци върху производството минус субсидии) и междинното потребление (всякакви суровини, услуги и т.н., използвани в процеса на производство). Толкова, доколкото БВП е сумата от брутната добавена стойност в икономиката плюс корективите, то е логично да се предположи, че приносът на Кремиковци е точно неговата добавена стойност. Само че поради факта, че заради неговото междинно потребление, други фирми успяват да си пласират услугите и съответно да генерират добавена стойност, то е лесно да се съобрази, че това твърдение не е коректно. Особено, когато става въпрос за предприятие с такива размерите, което е основен клиент (за някои основният) на не малко фирми.

За да се измери коректно ефекта върху икономиката, то трябва да се използва таблица на между отрасловите връзки. Няма да обяснявам как става това. Всеки, който се интересува може да погледне моделът на Леонтиев от началото на миналия век. Но едва ли е трудно да се съобрази, че ефектът върху НЕК, БДЖ и разни пристанища няма да е малък. Отделен е въпросът, че разни мънички фирми, които са поели някаква outsource-ната дейност може да останат без пазар. Не че нещо пагубно ще се случи, но поради този шок намаление на растежа на БВП ще е по-близко до 2%, на които се възмущава Георги Ангелов, отколкото до нулата. Лошото е, че и София няма да стане кой знае колко по-чиста.

P.S. Този постинг не трябва да се разглежда като някаква обосновка за съществуването на Кремиковци, а само да покаже какъв ще е ефектът от неговото закриване върху икономическия растеж на България.