Няколко дни в Холандия: на зоопарк

Не съм посещавал много зоологически градини (особено пък в чужбина) и поради тази причина Амстердамския зоопарк ме впечатли доста. Не толкова с това, че има голямо разнообразие на видове (мисля, че в Софийския зоопарк те са повече), колкото с това как са подредени и как всичко е част от нещо общо и свързано. Паркът не е на голяма площ, но зеленина го изпълва от всякъде (изобщо не трябва да имате притеснения, че ще слънчасате или ще ви се набият краката от трамбоване по бетонени алеи) ...

... и отделните видове са добре групирани. За повечето видове преграда между тях и посетителите е повече от символична. Така че не трябва да се учудвате, че птиците си имат гнезда по дърветата ....

... и може да се случи да прелитат ниско около вас. Можете да ги снимате на воля (а не да чудите как да излъжете телената мрежа, така че да не загрозява снимката), но трябва да внимавате някой по-любопитен представител да не ви клъвне обектива.

За сметка на това нямате проблем да се здрависате с някоя костенурка и да и смутите пашата.

Това, което ми хареса най-много, беше стаята с пеперудите. Влиза се в нещо като парник пълно с какви ли не пеперуди, от които не ви разделя нищо.

Не на последно място трябва да спомена и Планетариума, който е част от зоопарка.

Досега не бях ходил на такива прожекции и като усещане ми хареса доста филмчето, което даваха (макар и да не знам холандски). Куполът създава обемност на сцената, но за разлика от 3D филмите, няма проблем с фокусирането в произволна точка от екрана.

Няколко дни в Холандия: в търсенето на Немо

Немо е името на научно-техническия музей в Амстердам. Не знам какви очаквания съм имал към него преди да го посетя, но мога да кажа, че със сигурност се разминаха. Едва ли ще съм много далеч от истината, ако сравня този музей с увеселителен парк, само че в дебрите на науката. Музеят основно е ориентиран към децата, макар че ще допадне и на техните родители. Обхванати са доста области от различни науки и най-важното е, че нещата са направени доста интерактивно. Едно е да гледаш някакви експонати, а съвсем друго и да може да пипнеш, да експериментираш, а защо не и да счупиш. По този начин по естествен път могат да се култивират и развиват интересите на децата, което е голяма помощ за родителите. Разбира се, за едни може да са интересни организацията на всякакви индустриални процеси, ...

... други да са впечатлени от свойствата на плазмата, ...

... трети да се интересуват от биология ...

... или просто как стават нещата.

Има „специализирани лаборатории” за някои области от науката, където след записване децата могат да провеждат и малко по-ангажиращи експерименти.

Много бих се радвал, ако в България се появи някакъв такъв аналог. Разбира се, предвид, че ни е нисък стандарта на живот, то едва ли ще може да се очаква да се стигне до формиране на тематични групи за по 10 деца, които да експериментират разни неща в рамките на астрономически час, но така или иначе разходите за поддържане на повечето постановки няма да са толкова високи, а ползите (поне за мен) са повече от очевидни. Най-малкото, защото децата ще могат да правят съзнателен избор, а не да се носят по течението на апатията и да се чудят за чий ходят на училище или пък да са жертва на комплексите на родителите си, или пък да искат да учат нещо само защото е „модерно” без грам идея за какво им е. Все неща, които малко или много биха подобрили качеството на образованието в България. Бих могъл да се впусна и във всякакви косвени ефекти свързани с R&D, технически прогрес и наука, но ще се въздържа за сега.

Няколко дни в Холандия: колоездене

В един от дните се замъкнахме до Keukenhof , което е един парк с какви ли не цветя. Няма да слагам снимки от там, защото каквото и да сложа все няма да е достатъчно. Беше много хубаво. Това, което е интересно, е начинът, по който се придвижихме. А той беше с колелета. По разни туристически брошури го дават да се вземе влак до Haarlem и от там с колела до Keukenhof градинката и след това се продължава да Leiden. Общо 30 km. Ради ме убеди, че ако тръгнем от неговата квартира (в покрайнините на Амстердам) ще бъде по кратко. Хванах се на въдицата и въртях педали като побъркан. Само в едната посока разстоянието беше около 35 km, та се наложи на връщане да хванем влак от близката (на 5 km) гара.

Самото колоездене беше емоционално. Докато излезем от Амстердам минахме през няколко хубави паркчета, гори, градини или там както ги наричат. Определено знаят как и къде да си почуват тези хора. По велоалеите има табелки, които указват къде се стига, ако се тръгне в дадена посока.

Лошото е, че обикновено това е следващото населено място и ако имате по-далечна цел, трябва да си изградите някаква поредица от населени места, през които да минете. По едно време имах чувството, че сме се загубили. Добре, че минахме покрай една бензиностанция и се снабдихме с пътна карта на Холандия и вече можеше аргументирано да разберем защо сме се загубили.

Макар и колоезденето да беше дълго, не беше много уморително с изключение на катеренето на мостове. Забравих да спомена, че бяхме на градски колелета без скорости (или за да бъдем коректни с две скорости, което превключване не работеше) така, че катеренето беше зор. Отделен е въпросът, че с такова колело не може и да се развива кой знае каква скорост.

Иначе велоалеите (някои от тях придатък към пътя) бяха приятни, стига да не са успоредни на някоя магистрала. Особено приятно е като се минава покрай ливади с лалета.

Единственото рисково нещо са хората, които карат някакви мотопеди по тях, тъй като човек (поне аз) лесно се залъгва, че шумът е от някаква кола и е доста стресиращо, когато изведнъж някой профучи покрай теб с не малка скорост.

Успях да попадна с колелото и в задръстване. Тъй като Холандия е осеяна с какви ли не каналчета, то при преминаването на някоя от големите лодки се налага да се вдигат мостове.

Процедурата не е бавна, но за няколко минути се събират доста велосипедисти около бариерите на вдигнатия мост. След тътената от спуснатия мост всички в купом се изстрелват напред. В резултат, на което велосипедистите карат в няколко колони и се изпреварват. А ако случайно някой падне, определено ще стане голямо мазало.

Като цяло велосипедния трафик в Холандия е много уреден (не само с алеи, а и светофари, ленти за ляв завой и т.н.) и мога само да съжалявам, че това в България няма да стане скоро.

Няколко дни в Холандия: вятърни мелници

Навремето в Холандия е имало купища вятърни мелници, чиято цел е било да изпомпва водата от ниските части. В днешни времена не се разчита вече на силата на вятъра, ...

... но тук там се среща по някоя такава мелница.

Един сравнително голям комплекс от 19 мелници е запазен до Kinderdijk, което се намира доста близо до Ротердам.

Като цяло е интересно да се посети. Има и отворени мелници, в които се влиза срещу някаква такса. Разбира се, смесването на отделните култури се е отразило на комплекса, където човека, който продава билетите си спестява от време на време да издава касови бележки. Но какво да се прави. Хора сме.

От транспортна гледна точка за комплекса е най-удачно човек да се замъкне с влак до Ротердам и от там да хване автобус за няколко спирки. Ние обаче се замъкнахме до Утрех и пътувахме повече от час с автобус. Това си имаше своите предимства и недостатъци. От хубавите неща беше това, че успяхме да видим дълбоката провинция. Много хубави местенца, къщи, дворчета. Основните пътни артерии минават по издигнатите диги, а къщите и дворчетата са някъде долу в ниското. Като бонус беше фактът, че точно в този ден автобусният транспорт на съответната фирма беше безплатен. От друга страна дългото пътуване с автобус беше уморително. Тесни пътища и доста завои, така че някак си логично започна всичко да ми се върти.

Няколко дни в Холандия: денят на кралицата

От този празник имам смесени чувства. Лошите са свързани с това, че всичко става една голяма кочина, ...

... която седи непочистена с дни. Хората окупират всякакви тротоари ...

...и ливади, в резултат на което доста цветя дават фира. Като се има предвид, че при нас в България кочината е безспирна, сигурно на Холандците им е простено да си направят такава за 1-2 седмици.

Ако трябва да правя съпоставки с националните празници в България, то разликата е огромна. Аз не се сещам при нас да има национален празник, който да е ориентиран към хората. Има някакъв почивен ден, в който всеки свършва, каквото не е успял свърши, а някакви важни хора се опитват да ни вкарат приповдигнато минорно настроение с почитането на памет на какви ли не хора, което поне да ни направи (псевдо) патриоти за няколко часа. Като се има предвид и последните години колко политически са украсени отделните чествания, работата съвсем отива на зле. Всъщност националните празници в България не са ориентирани към гражданите, а към символите на държавата. Голямата полза идва, ако случайно се съберат повечко почивни дни, комбинирани с хубаво време, за да се скокне наляво или надясно.

В Холандия денят на кралицата е ориентиран към хората. Тълпи хора изпълват улиците облечени в оранжеви дрехи.

От всеки ъгъл се дъни музика, бирата се лее на всякъде, а каналите са изпълнени с празнуващи по лодките хора.

Покрай този празник някак си преосмислих фразата „If there is a life Dutch will find it”.