16 октомври 2009

Да се смееш или да плачеш

От статия във вестник „Дневник”:
Сегашният модел, при който бензиностанциите се отчитат електронно в края на деня, е само временно решение, още повече че позволява укриване на обороти. До него се стигнало заради желанието на финансовия министър Симеон Дянков този сектор бързо да бъде осветен и заради техническата невъзможност само за два месеца да се изгради дистанционна онлайн връзка с данъчните, обясниха експерти пред "Дневник". Най-вероятно връзката чрез GPRS ще стане задължителна от началото на 2011 г., а дотогава ще има гратисен период, в който засегнатите обекти да приведат уредите си в съответствие с новите изисквания. От НАП уточниха, че заради високите разходи по свързването се планира те да се приспадат от данъчната основа на търговците.
Много бих искал да видя как ще бъде реализирано това приспадане на данъчна основа, спрямо което въвеждането на диференцирани ставки по ДДС може да се счита за упражнение с нулеви административни разходи.

15 октомври 2009

Дянков vs. АЕЦ "Белене"

Според Симеон Дянков:
Ако се направи пълен икономически анализ, ще се окаже, че АЕЦ "Белене" не ни трябва, заяви вицепремиерът.
След като, без да има направен анализ е ясно, че ако се направи такъв, ще излезе, че не се нуждаем от втори АЕЦ, то има ли смисъл изобщо да се прави анализ. Или някой много обича да говори глупости или просто си е поръчал един много „обективен” анализ с предизвестен край.

17 септември 2009

За начисляването на МЗР-тата

От интервю със Стоян Александров:
- Другото, което предлагам, е намаляване на минималните задължителни резерви.
- Но те вече бяха намалени, след като почна кризата - от 12 на 8%, което наля обратно в банките милиарди левове, но те изобщо не реагираха с понижаване на лихвите. Защо мислите, че сега тази мярка ще проработи?
- И 8% е много. Сега на всеки 100 лева кредит, който отпускам, аз трябва да държа по 8 лева на сметка в БНБ. И БНБ, тъй като сме във валутен борд и няма кой знае какви възможности да маневрира, слага тези 8 лева някъде в чужбина за 1-2% лихва. Това е цялата истина. Защо тези пари да стоят ей така, а да не се върнат в банките? Аз не казвам, че съвсем трябва да се премахнат минималните задължителни резерви, но колкото повече се намалят, толкова по-добре.
Винаги съм си мислел, че МЗР-тата се начисляват върху депозитната база, но кой съм аз, че да споря с малката секира. Мога само да съжалявам студентите му.

16 септември 2009

Баласиран бюджет ли?

Симеон Дянков си е втълпил, че тази година бюджетът не трябва да отива на дефицит (без да уточнява по коя методология).
„Като се има предвид, че мерките са краткосрочни, най-важно е годината да бъде приключена с балансиран бюджет, от което най-много се интересуват и европейските институции“, каза финансовият министър. По думите му, ако това бъде постигнато, ефектът ще е поевтиняване на кредитния ресурс от чужбина за българските банки и намаляване на лихвите по заемите.
Идеята да се гони балансиран бюджет на всяка цена е малоумна. Първо ще се фокусирам върху това как би могло да се постигне.

Предвид, че сме към края на фискалната година, най-ефективните мерки за това са свързани с намаляване на заплати и пенсии в бюджетния сектор (съкращаването на хора за тази година не е ефективно, защото така или иначе трябва да се плащат обезщетения и малко или много те ще изядат ползата от мярката). Както нееднократно е заявявано това няма да се случи. Решението е непопулярно и от това ще пострадат някои рейтинги. Друга доста ефективна мярка би било вдигането на данъци (някой би могъл да скочи, че скапва икономиката, но честно казано всяка мярка за затягане на бюджета скапва икономиката), но и това ще е непопулярно решение, което освен всичко друго, ще доведе до мощна благословия от страна на всички счетоводители (едно от най-любимите неща на счетоводителите е да им променят данъчното законодателство по средата на счетоводната година).

За момента финансовият министър се е спрял на варианта да реже капиталови разходи, което е доста неефективна мярка, тъй като в повечето случаи инвестиционните проекти са тръгнали (все пак сме във втората половина на годината) и трудно биха могли да се спрат. На принципа „няма плащане, няма разходи“ правителството влиза в ролята на некоректен платец. Това поставя в неприятно положение фирмите, които пряко или непряко участват в държавни поръчки, тъй като принципа е първо свършваш работата, а след това си получаваш парите. Така или иначе парите трябва да се платят по някое време, което натоварва бюджета за следващата година.

За съжаление на Дянков дори и тези машинации не му вършат работа. В тази ситуация той може да влезе във Висшата лига, като направи някакви счетоводни манипулации, така че в приходната част на бюджета да влезнат пари, които би трябвало да се отчетат в бюджета за следващата година (предишните правителства криво-ляво успяваха да правят обратното в контекста на разходите). Това, освен че няма да мине пред Евростат и другите европейски институции, би се отразило доста негативно както върху репутацията на страната, така и на бюджета за следващата година.

Когато се говори за устойчивост на публичните финанси е важна динамиката на редица показатели в средносрочен план, не само за текущата година. Нищо лошо няма в това да си го закъсал за една година, но всички да са убедени, че в средносрочен план си ок. Доста по-лошо е сега да си добре, но всички да очакват да се скапеш значително през следващите години. В този ред на мисли е много по-важно какво ще стане с бюджета догодина, отколкото дали ще се издъни бюджета за тази година. Вярно, че се анонсират административни реформи, които биха намалили разходите за 2010, но в същото време прехвърлянето на разходи от тази година или ограничаването на приходи ще изяде този ефект. Ако цената да постигнем балансиран бюджет за тази година е да прецакаме бюджета за следващата година, то трябва да ни е доста къс хоризонта на планиране, за да предприемем такава мярка.

18 юли 2009

За конспирациите на МВФ

Покрай жегите разни хора съвсем слънчасаха и почнаха да плещят невероятни глупости.
МВФ си има стратегии за държави като България, които се колебаят, а тук при нас наблюдаваме и един преход на властта, заяви от своя страна Георги Ангелов. Според него от фонда си имат изготвен план по който действат. Самият факт, че пуснаха съобщение, че икономическият спад у нас ще бъде по-голям от предварително обявения (в рамките на 7%), но не направиха това за всички останали страни, особено за тези, които са взели пари от фонда, е показателен, че те таргетират нас, категоричен е Ангелов.
Честно казано на мен не ми е ясно към кое точно е насочено възмущението. Дали е че прогнозата е „доста негативна“ и „излязла по никое време“ или че МВФ са „обявили“ числа само за България.

Всеки който се занимава с прогнози си ги актуализира често. Това е напълно естествено. Всяка една прогноза се базира на някакви хипотези. С постъпването на нови данни съответните хипотези могат да бъдат приемани или отхвърляни. В период на криза, като сегашния, нещата се променят драматично и съответно разликите между отделните прогнози може да са големи.

Всеки който иска да направи добра прогноза за България трябва да си отговори на редица въпроси. Ето един примерен списък. С колко ще се свие световната търговия? В каква степен това ще се отрази на българския износ? В каква степен българската икономика може да привлича чуждестранен финансов ресурс? Доколко общата несигурност в доходите на отделните хора ще свие вътрешното потребление? Как ще реагират фирмите на свитото търсене? Откъде ще дойде корекцията в пазара на труда - през понижение на заплатите или съкращаване на хора? Как това ще се отрази на качеството на портфейлите на кредитните институции? Доколко банките са склонни да кредитират? За колко време ще се изчистят натрупаните дисбаланси в икономиката? Това до какви импликации води върху инвестиционните процеси в страната и икономическото развитие в средносрочен план? Докога ще продължи цялата несигурност?

Като цяло прогнозата не е едно или две числа, в които трябва да си фокусираме вниманието. Числата са просто количествено изражение на допусканията за развитие, които се правят. В началото на кризата беше трудно да се прецени в каква степен ще ни засегне, но на база данните за първите месеци на 2009 човек може много по-ясно да си отговори на горните въпроси. Ако човек може добре и да си остойности отговорите няма да му е трудно да разбере, че свиване на българската икономика с по-малко от 5-6% за 2009 е някакъв оптимистичен сценарий. Не че не може да стане, но засега не се вижда откъде може да дойде този светъл лъч надежда.

Малко коментари за това, че обявените числа засягат само България. Всеки себеуважаващ се икономист е наясно, че МВФ публикуват официални прогнози два пъти в годината – пролет и есен. По време на мисиите си в съответните страни, експертите правят оценка на развитието на конкретната страна и актуализират прогнозите си. Доста пъти съответните числа се появяват в отчетите за посещенията. Доколко на тях трябва да им се обръща внимание е спорно, тъй като в повечето случаи това, което е публикувано, не е достатъчно за да се разбере цялата философия зад прогнозата и съответно до колко меродавна е тя. Ако се отидете на страницата на МВФ в секцията за България ще видите, че официалната прогноза е за реално намаление на БВП от 2%. Съответно ако прочете отчета за последната мисия (от 27 април 2009) ще видите, че намалението е 3.5%. Други официални изявления няма. Сигурно се питате тогава откъде са се появили тези 7%? От интервю дадено от шефа на мисията за България пред Deutsche Welle. Това, че са интервюирали въпросния човек едва ли е учудващо предвид факта, че покрай изборите България малко или много попадна във фокуса на новините. В този контекст е някак си неуместно да се обвинява човека, че е коментирал единствено развитието на България. Просто не му е в компетенциите да коментира останалите страни в региона.

Разбира се, спорно е до колко е коректно да обявяваш числа извън официалния график за публикации но от друга страна след като хората ти задават конкретни въпроси ще е доста непрофесионално да се правиш, че нищо не се е случило и да защитаваш някакви стари числа, които е очевидно че няма как да се случат.

С оглед на казаното дотук е просто смешно да се твърди, че МВФ ни натиска да вземем заеме от тях. Още повече, че в самото интервю шефът на мисията казва, че ситуацията в България за момента е стабилна.