За конвергенцията на България

Една статия от Дневник, която ме разсмя доста, особено в следната си част:

Подкрепяният от сегашното правителство и повечето политици сценарий предвижда изравняването на жизнения стандарт на българите и ръста на доходите им с тези в ЕС да стане след влизане във валутния съюз, но в същото време да не изпреварват ръста на производителността на труда. Такава политика може да се прокара с ниско правителствено потребление и замразяване на държавните заплати и пенсиите, коментираха макроикономисти пред "Дневник".

Интересно как, ако средните заплати и пенсии в номинално изражение са 9 пъти по-ниски от средните за ЕС-15, то със замразяването на пенсиите и държавните заплати ще се изравни жизнения стандарт. Предполагам, че идеята за държавните заплати идва от хипотезата за нулева производителност (макар че ако това е случаят никак няма да е лошо предложилият го да се запознае с ефекта Balassa–Samuelson върху заплатите в нетъргуемия сектор), но изобщо не я разбирам по отношение на пенсиите.

Друг интересен въпрос е, при този забавен сценарий, ако трябва да поддържаме ценова стабилност и ни е позволена инфлация с 1.5% по-висока от средното на трите най-ниски, то с такъв марж за колко века се изравнява ценово ниво, което към момента е между 2 и 3 пъти по-ниско от това на ЕС-15? Също така е интересно какво става и с реалната конвергенция, защото поддържането на такава ниска инфлация означава и нисък ръст на производителността (за справка отново ефекта Balassa–Samuelson). И ако си говорим за съвсем дългосрочни работи, то при отворен пазар на труда в рамките на ЕС (след 5-6 години ще е отворен към всички страни членки) е интересно какво ще стане с материала в България?

За връзката между размера на БВП и приходите в бюджета

От следната статия в Дневник разбираме схващанията на Орешарски за прогнозиране на бюджетните приходи:

Според бившия финансов министър Пламен Орешарски, сега депутат от БСП, брутният продукт на страната тази година ще е по-голям от досегашните прогнози на ГЕРБ не с 1, а с 2 млрд. лв. и това ще донесе около 800 млн. лв. приходи повече спрямо разчетените.

Принципно при оценяването на приходите е важно, не толкова номиналното число за БВП, колкото неговата структура. Така например, ако спад в потреблението от 1 млрд. лева, се отрази в същото намаление на вноса, то номиналното БВП на страната няма да се промени. В същото време базата, на която се начисляват данъци ще се промени значително и приходите ще намалеят. Доколкото в корекцията на Дянков не е ясно какво става със структурата на икономиката, то изказванията за приходите от страна на Орешарски са малко неуместни.

Дянков vs. фискалния резерв

Идеята на Симеон Дянков да депозира част от фискалния резерв в търговски банки силно ме озадачи. Първата ми мисъл бе, че се налага да наливат ликвидност някъде, което в голяма степен се разминаваше с очакванията ми за състоянието на банкова система към момента. С интерес зачаках да прочета какви ще са „официалните“ мотиви – смъкване на лихви на междубанковия пазар, стимулиране на кредита в икономиката или нещо друго. Като стана ясно, че целта е по-висока доходност, през главата ми минаха чувствата на облекчение и смях. Облекчение, защото явно с банковата система всичко си беше наред, а пък смехът е нещо, което върви ръка за ръка с „гениалните“ идеи на Дянков. В случаят е интересно, ако си поставил за цел да поддържаш стабилен валутния резерв на страната, за да успокояваш някакви инвеститори и да поддържаш ниски премии по CDS-ите, чрез което да се опитваш да смъкнеш вътрешните лихви в страната, и за целта се пънеш на всяка цена да балансираш бюджета на страната, то депозирането на част от фискалния резерв в търговските банки, което автоматично смъква валутните резерви, до колко и знак за консистентна политика. Нищо чудно, че тази идея се стори еретична на много хора, които вдигнаха достатъчно шум, и големият шеф наложи вето.

Разбира се, в политическата игра, когато направиш непремерено изказване, другите винаги гледат да ти го натякват. От такава гледна точка въпросът на Пламен Орешарски към Симеон Дянков относно идеите му не трябва да е учудващ. Учудващото за мен поне е неадекватното поведение на Дянков, който вместо да си защити идеята по някакъв начин и след това да се оправдае, че управлението на страната е колективен спорт и трябва да се съобрази с мнението на останалите, реши да мине в контранастъпление и съответно се изложи още повече. По-надолу е стенограмата от съответното питане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към отговорите на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков, който ще отговори на въпрос от народния представител Пламен Орешарски относно заявени намерения за депозиране на част от фискалния резерв в търговски банки.
Заповядайте, господин Орешарски, да развиете въпроса си.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин вицепремиер, господин министър! Зададох въпроса за управление на фискалния резерв веднага след анонсиране на Вашето екзотично намерение да депозирате части от него в търговските банки. Тогава се аргументирахте с ниската лихва по депозитите в БНБ, без да споменете нито дума за вноските, които ежегодно БНБ прави в бюджета в резултат на реализираното от нея превишение на приходите над разходите и по този начин подведохте неспециалистите. Не казахте нищо за риска, гаранциите за сигурността на същите депозити, както и за ликвидността на тези части от фискалния резерв, които възнамерявахте да сложите в търговските банки.
Обектът на моя настоящ въпрос – след като намерението Ви бе оценено крайно негативно от всички сериозни икономически анализатори и наблюдатели и премиерът бе принуден да спре Вашата инициатива, Вие заявихте, че сте искали да „тествате” пазара. На жаргонен език казано, сте се пошегували. В тази връзка бих Ви попитал още: оценявате ли несигурността, която внасяте на финансовите пазари със самото лансиране на идеи, които впоследствие се оказват недоразумение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Орешарски.
Заместник министър-председателят Симеон Дянков има възможност да отговори на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Орешарски! Премиерът Бойко Борисов сложи край на спекулациите по поставения от Вас въпрос. Въпреки това аз ще отговоря накратко.
Всички много добре оценяваме ролята на фискалния резерв за стабилността на финансовата система на страната, особено в условията на валутен борд. Затова на въпроса как ще се управлява фискалният резерв, ще отговоря накратко: много по-прозрачно от Вашето време като финансов министър. Всяко тримесечие отсега нататък Министерството на финансите ще дава отчет за състоянието и доходността на фискалния резерв. Идеята за депозиране на част от фискалния резерв в търговски банки се разви по една причина – да се получат повече пари в бюджета. С няколко цифри искам да ви покажа в момента какви пари се получават в бюджета.
Към 30 септември фискалният резерв възлиза на 7 млрд. 691 млн. лв. Осемдесет и шест процента от тази сума в момента е депозирана в БНБ, като 30 % е на дневни депозити, където средно претегляната годишна лихва е 0 %. Тази лихва варира в съответствие с пазара и в някои седмици лихвата всъщност е отрицателна. С други думи, бюджетът плаща на БНБ да пази 30 % от фискалния ни резерв. Други 63 %, които са 4 млрд. и 200 млн. лв., се пазят на седмични депозити в БНБ, където лихвата е 0,3 %. С други думи, Вие и предишното правителство не сте водили добра доходна политика. Вашият отговор, многократно споменат и от Вас, и от бившия премиер Станишев, е, че това е правено, за да има стабилност във финансовата система.
Интересно е обаче, че по време на вашето управление 14 % от фискалния резерв е бил в 17 търговски банки. Нещо, което вие всъщност не казахте на хората. В тези търговски банки са били парите на националният фонд и на някои министерства, ръководени от вас. Например, миналата седмица Вие казахте – цитирам: „Не е добре част от фискалния резерв да се слага на депозит в търговските банки”, а излиза, че през цялото ви управление една част от фискалния резерв е била в 17 търговски банки.
Не само това. По време на анализа ни за отговора, който днес представям, моят екип се натъкна на тайно споразумение. Тъй като вече разсекретих този документ, ще кажа, че става въпрос за допълнително споразумение, сключено между господин Орешарски и господин Искров, управителят на БНБ. Това споразумение позволява допълнително още 1 млрд. лв. по тяхно усмотрение да се депозира в търговски банки от фискалния резерв. С други думи, по време на управлението на тройната коалиция голяма част от фискалния ни резерв е бил несигурен, не само несигурен, но това е правено тайно! В момента се прави анализ защо е сключено това споразумение от Вас, господин Орешарски, и управителя на БНБ.
Ако считате за уместно, може да обясните дали и как това споразумение се е прилагало? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Орешарски, заповядайте за реплика.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, съвсем очевидно още не сте разбрали, че освен лихви Централна банка внася всяка година и превишение на приходите над разходите. Нещо повече, за известен период през 90-те години банката въобще не плащаше лихви, но тогава никой не се сещаше да упреква Министерството на финансите, че не управлява добре резерва, защото важното в случая е какъв доход вади БНБ, обърнете внимание – какъв доход вади БНБ от управлението на валутния и фискалния резерв. Не е важно колко лихвички месечно получава Министерството на финансите, защото в края на годината целият резултат на Българска народна банка се дели: 25 % за капитализация на Българска народна банка, която е собственост на обществото ни, 75 на сто се внася във фиска. В този смисъл дори част от лихвите на валутния резерв влизат във фиска. Моля Ви, проучете този въпрос, нека Ви го обяснят!
Информация за доходността на 3-месечна база по тези причини Вие не можете да изнасяте, защото няма да е пълна. Вие ще говорите само за лихвите. Може да договорите с БНБ по-високи лихви, но следващата година ще получите по-малка вноска от БНБ, защото междувременно нейното превишение на приходите над разходите ще бъде по-малко, тъй като Вие текущо сте ги взели като лихви.
По отношение на тайното споразумение, господин вицепремиер, тайните споразумения не се огласяват. Но тъй като вашият стил на управление не зачита елементарните правила, ще Ви отговоря на въпроса. Имахме такова споразумение през м. октомври, когато в цял свят цялата банкова система получаваше огромни публични фондове и то водещи банки, за да бъдат буквално спасени. Имахме превантивно споразумение, ако стигнем до необходимост, да действаме по аналогичен начин. За радост избягнахме тези опасни тенденции с едно много малко изключение, поискайте информация и за него. Но не бих оповестявал неща, които могат да представляват опасност за финансовата стабилност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Право на дуплика за министър Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Както всички знаем, фискалният резерв е за сигурност на финансовата ни система. И затова ми звучи странно и отново ще прочета цитата на господин Орешарски от миналата седмица: „Не е добре част от фискалния резерв да се слага на депозит в търговските банки”. Анализът показва, че по неговото време голяма част от фискалния резерв е бил на депозит в търговски банки и не само, че е бил на депозит там, а това се е правило с тайно споразумение, за което не е ясно защо и кои банки са били избрани. Това е станало през м. май 2008 г. – не по време на финансовата криза, която се разрази през есента в света, а няколко месеца по-рано.
Онова, което ще направя и вече съм разпоредил от днес, са две неща. Първо, всички засекретени документи от Министерството на финансите в момента се прочитат и се правят достояние на обществото. То трябва да знае къде са парите му и по какъв начин се дава информация от нашето правителство на хората за сигурността на финансовата система.
Второ, отсега нататък е възможно на всяко тримесечие да се дава отчет за доходността и състоянието на фискалния резерв и ние ще го правим. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Дянков.

Странните неща в този диалог са доста (изключвам това, че настоящият министър очевидно не разбира какво му казва бившия). От една страна по чисто технически причини не е възможно фискалният резерв на 100% да бъде депозиран в БНБ. Поради тази причина дори и сега част от фискалния резерв седи в търговски банки, въпреки желанието на Дянков за публичност и прозрачност. Очевидно неговата идея за депозиране на пари е била за суми извън тези и въпросът на Пламен Орешарски не е лишен от смисъл. При това положение е меко казано нахално да обвиняваш предшественика си в непрозрачно управление, при положение, че следваш същата политика на „прозрачност“. В тази връзка изказването на Бойко Борисов, че си прибрал парите от банките е далеч от реалността. Всеки може до провери в паричния отчет колко е депозита на правителството в търговските банки. Да, в края на октомври едни пари бяха дръпнати, но те са далеч от всичко.

От друга страна явно след цялата патаклама мнението на Дянков е еволюирало. Като се има предвид, че при анонсиране на идеята си обвини предшествениците си, че поради депозирането на фискалния резерв в БНБ държавата е пропуснала милиарди лева печалба, поне едно извинение можеше да отправи.

Разбира се, най-интересната част в дискусията е тайното споразумение. Някак си оставам с впечатление, че Дянков не е наясно, че в българските условия на валутен борд най-гъвкавите инструменти за провеждане на парична политика са в ръцете на правителството. По време на финансова криза те хич не са за пренебрегване. Лично на мен ми е интересно, ако нещата в банковата система се влошат през следващите няколко месеца и някои от банките се нуждаят от ликвидност какво би направил финансовият министър? Дали ще е толкова отворен на тема „прозрачност“ на управлението на фискалния резерв и съответно да заяви, че еди кои си институции получават дадена сума пари за да се стабилизира банкова система и съответно да ги запрати в небитието. Отговорите на някои банкери пред вестник „Капитал“ показват, че дискретността е повече от нужна.

Малкият човек с голямата пица

При представянето на проектобюджета за 2010г. Симеон Дянков е направил две изказвания, които доста добре илюстрират защо той ще е най-трагичния ни финансов министър.

Самото балансиране на бюджета по думите на министъра е силна антикризисна мярка, защото това понижава рисковата премия за държавата, лихвите по бизнескредитите падат и кредитирането се съживява.

Управляването на икономиката не е лесна работа, колкото и теоретично подготвен да си по макроикономика (предвид факта, че Дянков е микроикономист, то не би било учудващо да е кръгла нула в тази област). От друга страна икономиката е толкова инертна система, че ако не правиш резки и радикални решения, доста трудно може да я повредиш. От гледна точка на фискалната политика има механизъм за автоматично стабилизиране на икономиката, който в най-грубия случай работи така: в добри години приходите идват повече и бюджетът изтегля ликвидност в икономиката, а в лоши години, когато икономиката спада, приходите също спадат и по естествен път се създава фискален стимул към икономиката, чрез който да се ограничи свиването им. В момента с тази политика на балансиран бюджет финансовия министър иска да изключи този механизъм (и то доста силово и брутално), което би довело до по-голямо свиване на икономиката, което едва ли ще се отрази добре на кредитирането или рейтинга на страната. Все пак за разлика от някои, хората от финансовия сектор не са малоумници.

От обясненията на министъра стана ясно, че държавата планира балансиран национален бюджет (приходи/разходи, финансирани с национални средства) и дефицит от 465 млн. лв. (0.7% от очаквания БВП) по консолидираната фискална програма (тя включва и разчетите по отношенията с ЕС - вноска и изразходване на средствата от структурните фондове).

От това изказване излиза, че бюджетът ще е балансиран, но не съвсем. По някаква нова методология на Дянков ще е балансиран, ще се фука наляво и надясно какво е успял да направи, но в същото време по националната методология ще има дефицит за 2010. Какво ще излезе по методологията на Евростат, която е релевантна както за приемане на еврото, така и за наказателни процедури за свръх дефицити може само да гадаем. От друга страна с този министър за нула време ще сме готови да приемем еврото. С „правилните” методологии за отчитане на бюджетен баланс, инфлация и лихви (не мога да разбера защо в момента хората си мислят, че само инфлацията ни е проблем за влизане в еврозоната при положение, че в момента нарушаваме и лихвения критерий) ще сме изпълнили всички изисквания. И тогава бате Бойко ще може гордо да каже: „Ние сме готови, но те не ни пускат!”.

Популизъм до дупка

Едва ли вече има някой, който да се съмнява, че PR ще е водещата политика на това правителство. Всеки ден по няколко пъти ни бива обяснявано колко добри са новите и колко лоши са били предишните. В аргументирането на тази теза се впускат какви ли не „факти“. Как намалили бюджетния дефицит на месечна база (нищо че бюджетът за тази година отива на все по-червено, миналата година и Станишев смъкваше инфлацията на месечна база, докато увеличаваше тази на годишна), как рейтинга на държавата измерен през някакви проценти (не знам дали е грешка на журналистите или ББ не прави разлика между рейтинг на държавата и CDS), та се стигне до подобряване на очаквания за развитие на икономиката. Всичко хубави неща се случват благодарение на ГЕРБ. В някои аспекти може би са прави, но в други наглостта няма край. Един такъв пример е участието на ББ при Цветанка Ризова:

Само, че в миналото предаване г-н Станишев беше готов да се обзаложи с мен...

Ето, нека се обзаложи.

...че от 27 страни България е в първата...

Нали искахме в петък...

...петица с най-добри бюджетни показатели. И, г-н Борисов...

Да, това е така.

...само преди ден-два...

И това е така.

...излезе доклад на Европейската комисия, който потвърди...

Но той излезе заради нас.

...че ние сме в първата петица.

Той излезе заради нас, именно заради добрата финансова политика, която водим, заради това.

Е възможно ли е за два месеца и половина...

Да, разбира се.

...да излезем на първата позиция?

Да, защото хората отвън наблюдават - и Международният валутен фонд, и Световната банка, и европейските институции, и Европейската централна банка, наблюдават всички наши промени,които правихме, това, че запазих Иван Искров също има значение,и затова дават такива оптимистични, добри доклади. Затова и пускат фондовете, затова и искат да ни помогнат за "Козлодуй" с 300 милиона евра и затова идват, приемат ни. Европейското семейство иска да извади България от последното място в Европа...

Не, това е обективен доклад с цифри.

...и ние ще се извадим.

Това е обективен доклад с цифри, който доказва, че сме в първата петица.

Да, разбира се. Ами, ето, казвам ви, само в София са 80 процента от инвестициите. Затова дават тези оценки.

Доста е забавно да се сметне какъв е приносът на управлението на ГЕРБ в един доклад за дългосрочната устойчивост на публичните разходи в ЕС, чието изготвяне е започнало в началото на 2007 и различни процеси от това са приключили както следва: демографска прогноза през март 2008, макроикономическа прогноза през май 2008, разходи за пенсии през ноември 2008, други разходи свързани със застаряване на населението в началото на 2009, устойчивост на публичните разходи юни 2009. Разбира се, оформянето на резултатите като доклад е отнемало още време, но така или иначе сметките са приключили доста преди парламентарните избори в България. Нещо повече, доколкото резултатите в тези доклади са силно чувствителни от началната позиция, предвид факта, че през 2009 тя е значително по-лоша отколкото през 2007, то ако сега се преповторят сметките би излязло, че нещата са се влошили.