В началото на миналата седмица излязоха предварителни оценки за БВП на България през 2007. Явно този път икономистите, които непрекъснато присъстват в медиите, си взеха поука и поне засега не съм срещнал някой да обяснява как се забавя икономиката и съответно да трябва да се правят фискални стимули. В крайна сметка разликите с предходните години са в рамките на статистическата грешка и никой не ще да рискува да лансира неща, които след една година ще изглеждат неадекватни. От някаква такава гледна точка е по-интересно какво ще стане през 2008 и ако трябва да се формулират някакви политики, то те да са базирани на някакви такива очаквания. В този ред на мисли сигурно е хубаво да направя няколко коментара на кой е по силите да прави такива неща за българската икономика.
От гледна точка на ресурси, захранване с данни и разработени модели едни гърди пред всички останали са БНБ и АИАП. Това едва ли е кой знае колко учудващо, но за съжаление прогнозите, които те правят не са публични. Като че ли БНБ не анонсира прогнозите си с цел да не бъде лесно разгадана какви политики смята да предприема, но все пак като се чете между редовете в тримесечните прегледи, които издават, то се виждат някакви общи тенденции в очакванията им. АИАП спря поради някакви причини да публикува прогнозите си в началото на мандата на сегашното правителство. Преди това публикуваха на всеки три месеца краткосрочна прогноза и два пъти в годината средносрочна. Разбира се, в рамките на бюджетната процедура излизат наяве някакви числа продуцирани по някакъв начин от Министерство на Финансите, които след това се простират и из други документи на правителството, но все пак като се има предвид, че става въпрос за политически документи, то човек не е излишно да има едно на ум по отношение на тяхната обективност. В крайна сметка навремето Доган беше казал, че макрорамката трябва да се прави от политиците, а не от експертите.
Следващи в класацията са големите международни институции като МВФ, Световната банка и Европейската комисия. Не може да им се отрече, че с лекота се сдобиват с данни, които НСИ не раздава лесно, но за сметка на това доста им е ограничен ресурса от хора, които следят конкретна икономика. Въпреки това успяват да продуцират доста детайлни и консистентни прогнози.
Останалите хора, които участват в бизнеса с прогнозирането, са заели конкретни пазарни ниши, като основните клиенти са банките и всякакви хора, които имат пари и се чудат какво да ги правят. Разбира се, банките поддържат собствени отдели за прогнозиране, но като се има предвид, че повечето банки са с чужди собственици, то въпросните дейности най-често се намират някъде навън. Това, освен че намалява разходите, позволява да се провят консистентни макро прогнози за отделни региони и съответно големите финансови клечки на дадена банка да заложат целите. Разбира се, това не значи, че тук на местно ниво няма хора, които да правят прогнози, но те са фокусирани върху развитието на конкретни сектори в икономиката. Ясно е, че прогнозите на микро ниво няма как да станат публичност, пък макропрогнозите, които от време на време отделните банки публикуват за престиж, не са много детайлни. То няма и как да бъде, след като един човек движи няколко страни. Въпреки това, аз поне с кеф си разглеждам прогнозите на UniCredit Group. Горе долу на такова ниво са и макропрогнозите на всякакви международни анализаторски звена.
Най-долу в дъното на тази подредба седят всякакви местни NGO-та, които поради една или друга причина са се фокусирали в това да задават някакви тенденции с общи приказки, но не и да им дават числен измерител. От време на време се прокрадват някакви числа, които или се движат в доста широки интервали (например очакваме растежа на БВП да е между 5 и 6%) или не са толкова индикативни, така че човек като стъпи на тяхна база да си направи някакви разсъждения. Разбира се, има и няколко опита (заслужават адмирация) да се правят някаква по-сериозни прогнози, които като обем да се конкурират поне с това, което правят международните анализаторски звена, но за съжаление крайният резултат е доста неконсистентен Например вижте сметките свързани с изготвянето на Алтернативен бюджет от ИПИ, коментарите ми върху опитите им да оценят разни макро ефекти от увеличаване на публичните разходи или програмата на ГЕРБ, за която няма да казвам кой я е правил. Истината е, че бизнесът с макро прогнозите изисква доста сериозни първоначални разходи, които не са много оправдани предвид почти никаквото търсене на такива.
Това в някаква степен е тъжно, тъй като по този начин не може да има обективен коректив на политиките, които залага правителството. Да, от време на време някой казва какво ще е преизпълнението на бюджета или колко ще достигнат приходите, само че е доста сбъркан timing-ът. Едно е да кажеш в момента, когато се смята бюджета, че според твои оценки има сериозно подценяване или надценяване в очакванията за някакви макропоказатели, а съвсем друго е да кажеш половин година по-късно, че ще има сериозно преизпълнение на приходите, когато е постъпила доста повече информация и съответно несигурността в прогнозата е спаднала.
В тази връзка би ми се искало хората, които държат изкъсо развитието на бюджета да правят алтернативни прогнози за макропоказатели в момента, когато правителството изготвя своите, като тези прогнози са базирани при непроменени политика спрямо тези на правителството. От гледна точка на сравнения, това е доста сериозен недостатък на Алтернативния бюджет, който се изготвя от ИПИ, тъй като не е ясно каква част от промените в макро показателите спрямо тези на правителството се дължат на променената политика и каква част на различните очаквания в един базов сценарий.
За да дам и аз принос в едно такова начинание на база информацията, която е налична към момента ще се пробвам да дам едно число за номиналното БВП за 2008, което ще ми е интересно до колко ще съм уцелил след една година (ако разликата е под 300 млн. лв. плюс ревизията за 2007 сигурно трябва да съм доволен). Та да започвам. По отношение на реалният растеж на БВП не смятам, че ще по-малко от миналогодишния. От страна на предлагането няма да се наблюдават тези шокове в селското стопанство и дори и то да не се възстанови до предходните си нива, то останалите сектори дори и да забавят леко растежа си, ще участват с по-голям принос. От друга страна рецесията, която е обхванала САЩ както и неяснотиите около финансовата им система могат доста да забавят световната икономика, което съответно да се отрази негативно на българската икономика. От страна на търсенето лично според мен ще има не лошо подобрение на износа, най-малкото поради факта, че в началото на миналата година няколко експортно ориентирани предприятия правиха разни реконструкции и съответно не изнасяха много. Свиването на финансовия ресурс, който влиза в българската икономика, няма да се отрази чак толкова неблагоприятно, тъй като има доста резерв в нея. Все пак не трябва да се забрява, че и правителството и БНБ провеждат рестриктивна политика, която в един момент може лесно да се отхлаби. Така че инвестициите като дял от БВП едва ли ще спаднат, а в реално изражение ще поддържат не лош растеж. Към това трябва и да се прибави и стартирането на инфраструктурните проекти. Така че един растеж на БВП в реално изражение между 6.2-6.5% поне на мен ми се вижда резонен.
По отношение на инфлацията положението е доста тягостно. За първите два месеца на година е доста висока, като на годишна база се увеличава. През април се очаква да започнат да се усеща повишението на акциза на цигарите, а през лятото са запланувани не малко увеличения от ДКЕВР. Така че едва ли е реалистично да се очаква инфлация в края на годината по-малко от 8%. Това от своя страна изстрелва средногодишната инфлация на двуцифрени нива. Съответно някъде там ще бъде и дефлатора, така че някакво БВП от порядъка на 66.4 млрд лева за 2008 сигурно е резонно. Дали интуицията ми е добра ще видим след една година.
От гледна точка на ресурси, захранване с данни и разработени модели едни гърди пред всички останали са БНБ и АИАП. Това едва ли е кой знае колко учудващо, но за съжаление прогнозите, които те правят не са публични. Като че ли БНБ не анонсира прогнозите си с цел да не бъде лесно разгадана какви политики смята да предприема, но все пак като се чете между редовете в тримесечните прегледи, които издават, то се виждат някакви общи тенденции в очакванията им. АИАП спря поради някакви причини да публикува прогнозите си в началото на мандата на сегашното правителство. Преди това публикуваха на всеки три месеца краткосрочна прогноза и два пъти в годината средносрочна. Разбира се, в рамките на бюджетната процедура излизат наяве някакви числа продуцирани по някакъв начин от Министерство на Финансите, които след това се простират и из други документи на правителството, но все пак като се има предвид, че става въпрос за политически документи, то човек не е излишно да има едно на ум по отношение на тяхната обективност. В крайна сметка навремето Доган беше казал, че макрорамката трябва да се прави от политиците, а не от експертите.
Следващи в класацията са големите международни институции като МВФ, Световната банка и Европейската комисия. Не може да им се отрече, че с лекота се сдобиват с данни, които НСИ не раздава лесно, но за сметка на това доста им е ограничен ресурса от хора, които следят конкретна икономика. Въпреки това успяват да продуцират доста детайлни и консистентни прогнози.
Останалите хора, които участват в бизнеса с прогнозирането, са заели конкретни пазарни ниши, като основните клиенти са банките и всякакви хора, които имат пари и се чудат какво да ги правят. Разбира се, банките поддържат собствени отдели за прогнозиране, но като се има предвид, че повечето банки са с чужди собственици, то въпросните дейности най-често се намират някъде навън. Това, освен че намалява разходите, позволява да се провят консистентни макро прогнози за отделни региони и съответно големите финансови клечки на дадена банка да заложат целите. Разбира се, това не значи, че тук на местно ниво няма хора, които да правят прогнози, но те са фокусирани върху развитието на конкретни сектори в икономиката. Ясно е, че прогнозите на микро ниво няма как да станат публичност, пък макропрогнозите, които от време на време отделните банки публикуват за престиж, не са много детайлни. То няма и как да бъде, след като един човек движи няколко страни. Въпреки това, аз поне с кеф си разглеждам прогнозите на UniCredit Group. Горе долу на такова ниво са и макропрогнозите на всякакви международни анализаторски звена.
Най-долу в дъното на тази подредба седят всякакви местни NGO-та, които поради една или друга причина са се фокусирали в това да задават някакви тенденции с общи приказки, но не и да им дават числен измерител. От време на време се прокрадват някакви числа, които или се движат в доста широки интервали (например очакваме растежа на БВП да е между 5 и 6%) или не са толкова индикативни, така че човек като стъпи на тяхна база да си направи някакви разсъждения. Разбира се, има и няколко опита (заслужават адмирация) да се правят някаква по-сериозни прогнози, които като обем да се конкурират поне с това, което правят международните анализаторски звена, но за съжаление крайният резултат е доста неконсистентен Например вижте сметките свързани с изготвянето на Алтернативен бюджет от ИПИ, коментарите ми върху опитите им да оценят разни макро ефекти от увеличаване на публичните разходи или програмата на ГЕРБ, за която няма да казвам кой я е правил. Истината е, че бизнесът с макро прогнозите изисква доста сериозни първоначални разходи, които не са много оправдани предвид почти никаквото търсене на такива.
Това в някаква степен е тъжно, тъй като по този начин не може да има обективен коректив на политиките, които залага правителството. Да, от време на време някой казва какво ще е преизпълнението на бюджета или колко ще достигнат приходите, само че е доста сбъркан timing-ът. Едно е да кажеш в момента, когато се смята бюджета, че според твои оценки има сериозно подценяване или надценяване в очакванията за някакви макропоказатели, а съвсем друго е да кажеш половин година по-късно, че ще има сериозно преизпълнение на приходите, когато е постъпила доста повече информация и съответно несигурността в прогнозата е спаднала.
В тази връзка би ми се искало хората, които държат изкъсо развитието на бюджета да правят алтернативни прогнози за макропоказатели в момента, когато правителството изготвя своите, като тези прогнози са базирани при непроменени политика спрямо тези на правителството. От гледна точка на сравнения, това е доста сериозен недостатък на Алтернативния бюджет, който се изготвя от ИПИ, тъй като не е ясно каква част от промените в макро показателите спрямо тези на правителството се дължат на променената политика и каква част на различните очаквания в един базов сценарий.
За да дам и аз принос в едно такова начинание на база информацията, която е налична към момента ще се пробвам да дам едно число за номиналното БВП за 2008, което ще ми е интересно до колко ще съм уцелил след една година (ако разликата е под 300 млн. лв. плюс ревизията за 2007 сигурно трябва да съм доволен). Та да започвам. По отношение на реалният растеж на БВП не смятам, че ще по-малко от миналогодишния. От страна на предлагането няма да се наблюдават тези шокове в селското стопанство и дори и то да не се възстанови до предходните си нива, то останалите сектори дори и да забавят леко растежа си, ще участват с по-голям принос. От друга страна рецесията, която е обхванала САЩ както и неяснотиите около финансовата им система могат доста да забавят световната икономика, което съответно да се отрази негативно на българската икономика. От страна на търсенето лично според мен ще има не лошо подобрение на износа, най-малкото поради факта, че в началото на миналата година няколко експортно ориентирани предприятия правиха разни реконструкции и съответно не изнасяха много. Свиването на финансовия ресурс, който влиза в българската икономика, няма да се отрази чак толкова неблагоприятно, тъй като има доста резерв в нея. Все пак не трябва да се забрява, че и правителството и БНБ провеждат рестриктивна политика, която в един момент може лесно да се отхлаби. Така че инвестициите като дял от БВП едва ли ще спаднат, а в реално изражение ще поддържат не лош растеж. Към това трябва и да се прибави и стартирането на инфраструктурните проекти. Така че един растеж на БВП в реално изражение между 6.2-6.5% поне на мен ми се вижда резонен.
По отношение на инфлацията положението е доста тягостно. За първите два месеца на година е доста висока, като на годишна база се увеличава. През април се очаква да започнат да се усеща повишението на акциза на цигарите, а през лятото са запланувани не малко увеличения от ДКЕВР. Така че едва ли е реалистично да се очаква инфлация в края на годината по-малко от 8%. Това от своя страна изстрелва средногодишната инфлация на двуцифрени нива. Съответно някъде там ще бъде и дефлатора, така че някакво БВП от порядъка на 66.4 млрд лева за 2008 сигурно е резонно. Дали интуицията ми е добра ще видим след една година.
2 коментара:
Икономиката не се забавя - предварителните данни за растежа през 2007 са по-високи отколкото бяха предварителните данни за растежа за 2006 (които едва по-късно бяха ревизирани нагоре).
@Георги: И какво искаш да ми кажеш с този коментар? Че предварителните данни, не трябва да се сравняват с ревизираните, и ако искаш да сравняваш растежа за 2007 с растежа от предходни години, трябва да си конструираш времеви редове с предварителни растежи. Това звучи доста несериозно. Освен това не забравяй, че ревизиите могат да бъдат както нагоре, така и надолу.
Освен това, аз не твърдя, че се забавя растежът, а си правя майтап на чужд гръб. Защото миналата година голямо опищяване имаше как икономиката вече не прегрявала при абсолютно идентична ситуация.
Публикуване на коментар