Когато се интересувам от някакви международни икономически новини първото място, на което отивам е Bloomberg. Доста бързо се появяват статии защо на пазара са се случили разни събития. По някой път икономическата логика леко куца, но за това не са виновни толкова хората, които пишат статиите, а по-скоро самите участници, тъй като статиите от Bloomberg винаги се опитват да опишат техните очаквания. Преди няколко години си спомням как например доларът поскъпна, защото излязоха данни за по-висока инфлация и в съответната статия това беше посочено като аргумент. Едва ли ще намерите учебник по макроикономика, в който да има такава зависимост, но всъщност това, което се случи тогава бе, че пазарът очакваше увеличаване на лихвите като мярка за борба с инфлацията и съответно това бе веднага калкулирано в цената.
През тази седмица се случи някакво подобно събитие, което показва какво стадо са участниците на пазара. В началото на седмицата имаше поевтиняване на еврото спрямо долара. Като че ли всичко започна от някакви проблеми с UBS, но все пак се намесиха и фундаментални фактори като спадове на някакви индекси за продажби в Германия. В резултат на което започнаха да циркулират слухове, колко зле е европейската икономика (без да е ясно спрямо кое) и веднага се калкулираха очаквания за намаление на лихвите от страна на ЕЦБ. Разбира се, това че американците вършат глупости не значи, че останалите трябва да ги повтарят. В четвъртъка ЕЦБ остави лихвите непроменени (ценовата стабилност за тях е по-важна) и валутният курс се върна на старите си нива, а някои хора със сигурност са пили вода.
В цялата тази случка интересното е доколко американската икономическа политика е някакъв benchmark, по който останалите „трябва“ да се равняват. В момента американската икономика го е закъсала яко (направо са ми странни някои очаквания как тя бързо ще се възстанови догодина, още повече, че тоталния и край ще настъпи някъде след изборите за президент, но за сметка но това европейците нямало да се оправят, вапреки че за момента са една от най-стабилните икономики) и май единствения и шанс да се приземи по-леко е останалите да потънат с нея. Само че те не искат и доларът ще продължи да се обезценява.
През тази седмица се случи някакво подобно събитие, което показва какво стадо са участниците на пазара. В началото на седмицата имаше поевтиняване на еврото спрямо долара. Като че ли всичко започна от някакви проблеми с UBS, но все пак се намесиха и фундаментални фактори като спадове на някакви индекси за продажби в Германия. В резултат на което започнаха да циркулират слухове, колко зле е европейската икономика (без да е ясно спрямо кое) и веднага се калкулираха очаквания за намаление на лихвите от страна на ЕЦБ. Разбира се, това че американците вършат глупости не значи, че останалите трябва да ги повтарят. В четвъртъка ЕЦБ остави лихвите непроменени (ценовата стабилност за тях е по-важна) и валутният курс се върна на старите си нива, а някои хора със сигурност са пили вода.
В цялата тази случка интересното е доколко американската икономическа политика е някакъв benchmark, по който останалите „трябва“ да се равняват. В момента американската икономика го е закъсала яко (направо са ми странни някои очаквания как тя бързо ще се възстанови догодина, още повече, че тоталния и край ще настъпи някъде след изборите за президент, но за сметка но това европейците нямало да се оправят, вапреки че за момента са една от най-стабилните икономики) и май единствения и шанс да се приземи по-леко е останалите да потънат с нея. Само че те не искат и доларът ще продължи да се обезценява.
1 коментар:
Не е толкова въпрос на психология, колкото на факта, че американската валута е световната резервната валута.
Публикуване на коментар