Преди време бях писал за икономическите предизвикателства пред България. В някакъв такъв контекст е интересно те на какви политически предизвикателства съответстват. Следващата година трябва да има редовни парламентарни избори и независимо кой ги спечели (БСП или ГЕРБ) са ясни две неща – ДПС ще е и в следващото правителство и икономическата политика няма да претърпи сериозни промени. Като че ли няма много мистерия кой ще е следващия финансов министър и кой ще е следващия управител на БНБ. Вярно, че покрай смяната на караула изпълнителната власт ще е в безтегловност няколко месеца, но за разлика от предишния път няма да се борим за еврочленство.
Като че ли най-голямото предизвикателство пред бъдещия финансов министър (а може би още и пред сегашния) са заплатите в бюджетната сфера. Както вече съм казвал ситуацията на трудовия пазар ще доведе до бързо нарастване на заплатите и ако ще има разни преструктурирания и фалити на фирми от частния сектор, то в обществения сектор изобщо не е ясно, че ще протекат такива оздравителни процеси. В момента правителството като че ли се опитва да нанесе изпреварващ удар като гледа да намали разходите за заплати.
Поне из пресата непрекъснато минават съобщения за това колко щата са били съкратени в дадена администрация. Само че тази реформа е доста на парче и механична (без туй не правят нищо, с 10% по-малко ще правят същото нищо) и със сигурност няма да подобри качеството на предлаганите услуги. Основният мотив е свързан с приемането ни в ERMII, за което няма предварителни условия, но в крайна сметка решението е политическо. Според слуховете, които се въртя в пространството, ЕЦБ не е много щастлива от едно такова развитие и всячески се мъчи да го възпрепятства с мотива, че ни е рано и имаме много дисбаланси в икономиката (кредити, текуща сметка, инфлация). При липсата на възможност за провеждане на активна парична политика, то в момента борбата с инфлацията се свежда до ограничаване на правителственото потребление, в частност и нарастването на заплатите. В резултат на което при изготвянето и на тазгодишния, а вероятно и на следващия бюджет ще се спазва правилото, че фонда за заплата няма да расте в номинално изражение, а ако трябва да се компенсират хората с процента на инфлация, то трябва да се направят нужните съкращения. Ситуацията става за чудо и приказ, когато във всичките тези калкулации се ползват и смешни проценти за очакваната инфлация (съкращенията трябва да са по-големи от планираните).
Хората, които натискат отвън нашите политици, в някакъв аспект са прави. Според официалната статистика заплатите в обществения сектор са по-високи. Но това е само половината истина. Най-голямата група от хора, която се финансира директно от бюджета, са наетите в образователния сектор (43% от всички наети в бюджетния сектор). Ако погледнете данните за заплатите през 2007 ще видите, че средно тези хора взимат по-малко пари отколкото съответните наети в частния сектор (наетите в частния сектор взимат с 37% повече) и изобщо не им пука (и са абсолютно прави) кой какви притеснения имал за членството на България в ERMII. Прибавете към това и факта, че учителската стачка не е приключила (няма подписано споразумение) и можете да си представите какви циркове ще станат през това лято. Кадърните хора, обидени от отношението към тях, ще напуснат системата (в крайна сметка мотото на всякакви либерални реформатори е, на който не му харесва да си ходи), ще има циркове относно закриването на училищата (защо моето училище, а не това в съседното село), а за капак на всичко БВП за 2008 ще излезе с около 5млрд. лева повече от планираното и на есен ще станат поредните политически разправии как дялът на разходите за образование намалявал и как то не било приоритет. Преструктурирането на училищната мрежа ще освободи допълнителни средства в системата, но докато стане това, качеството на услугата съвсем ще се е сринало.
Подобни сценарии могат да се опишат и в други бюджетни области, но проблемът не е в това, че ще има циркове и тази есен. Лично за мен това, което е плашещо, че ефектът от тези механични съкращения ще се изчерпи през следващата година и тогава вече ще трябва да се правят истински реформи, които не виждам кой може да ги направи. Дори на ключови позиции да бъдат поставени всичките „медийни“ икономисти, които тръбят за реформи, то ефектът ще е нулев (за да успешна една реформа освен да си наясно какво искаш да постигнеш, трябва да си наясно как да го постигнеш и как да мотивираш останалите за тази кауза, а за последните две неща трябва доста опит) и в крайна сметка заплатите в бюджетния сектор ще се наложи да поемат нагоре. Неприятното в такава ситуация е това, че е възможно да се наложи и увеличаване на данъците (особено ако в ЕК сметнат, че MTO-то за България е над 1% поради застаряването на населението), което като се има предвид кой трябва да взима такива решения, не знам как ще бъде преглътнато идеологически. А когато се сблъскат идеологията и реалността нищо хубаво не ни чака.
Като че ли най-голямото предизвикателство пред бъдещия финансов министър (а може би още и пред сегашния) са заплатите в бюджетната сфера. Както вече съм казвал ситуацията на трудовия пазар ще доведе до бързо нарастване на заплатите и ако ще има разни преструктурирания и фалити на фирми от частния сектор, то в обществения сектор изобщо не е ясно, че ще протекат такива оздравителни процеси. В момента правителството като че ли се опитва да нанесе изпреварващ удар като гледа да намали разходите за заплати.
Поне из пресата непрекъснато минават съобщения за това колко щата са били съкратени в дадена администрация. Само че тази реформа е доста на парче и механична (без туй не правят нищо, с 10% по-малко ще правят същото нищо) и със сигурност няма да подобри качеството на предлаганите услуги. Основният мотив е свързан с приемането ни в ERMII, за което няма предварителни условия, но в крайна сметка решението е политическо. Според слуховете, които се въртя в пространството, ЕЦБ не е много щастлива от едно такова развитие и всячески се мъчи да го възпрепятства с мотива, че ни е рано и имаме много дисбаланси в икономиката (кредити, текуща сметка, инфлация). При липсата на възможност за провеждане на активна парична политика, то в момента борбата с инфлацията се свежда до ограничаване на правителственото потребление, в частност и нарастването на заплатите. В резултат на което при изготвянето и на тазгодишния, а вероятно и на следващия бюджет ще се спазва правилото, че фонда за заплата няма да расте в номинално изражение, а ако трябва да се компенсират хората с процента на инфлация, то трябва да се направят нужните съкращения. Ситуацията става за чудо и приказ, когато във всичките тези калкулации се ползват и смешни проценти за очакваната инфлация (съкращенията трябва да са по-големи от планираните).
Хората, които натискат отвън нашите политици, в някакъв аспект са прави. Според официалната статистика заплатите в обществения сектор са по-високи. Но това е само половината истина. Най-голямата група от хора, която се финансира директно от бюджета, са наетите в образователния сектор (43% от всички наети в бюджетния сектор). Ако погледнете данните за заплатите през 2007 ще видите, че средно тези хора взимат по-малко пари отколкото съответните наети в частния сектор (наетите в частния сектор взимат с 37% повече) и изобщо не им пука (и са абсолютно прави) кой какви притеснения имал за членството на България в ERMII. Прибавете към това и факта, че учителската стачка не е приключила (няма подписано споразумение) и можете да си представите какви циркове ще станат през това лято. Кадърните хора, обидени от отношението към тях, ще напуснат системата (в крайна сметка мотото на всякакви либерални реформатори е, на който не му харесва да си ходи), ще има циркове относно закриването на училищата (защо моето училище, а не това в съседното село), а за капак на всичко БВП за 2008 ще излезе с около 5млрд. лева повече от планираното и на есен ще станат поредните политически разправии как дялът на разходите за образование намалявал и как то не било приоритет. Преструктурирането на училищната мрежа ще освободи допълнителни средства в системата, но докато стане това, качеството на услугата съвсем ще се е сринало.
Подобни сценарии могат да се опишат и в други бюджетни области, но проблемът не е в това, че ще има циркове и тази есен. Лично за мен това, което е плашещо, че ефектът от тези механични съкращения ще се изчерпи през следващата година и тогава вече ще трябва да се правят истински реформи, които не виждам кой може да ги направи. Дори на ключови позиции да бъдат поставени всичките „медийни“ икономисти, които тръбят за реформи, то ефектът ще е нулев (за да успешна една реформа освен да си наясно какво искаш да постигнеш, трябва да си наясно как да го постигнеш и как да мотивираш останалите за тази кауза, а за последните две неща трябва доста опит) и в крайна сметка заплатите в бюджетния сектор ще се наложи да поемат нагоре. Неприятното в такава ситуация е това, че е възможно да се наложи и увеличаване на данъците (особено ако в ЕК сметнат, че MTO-то за България е над 1% поради застаряването на населението), което като се има предвид кой трябва да взима такива решения, не знам как ще бъде преглътнато идеологически. А когато се сблъскат идеологията и реалността нищо хубаво не ни чака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар