В България с много малки изключения има една ставка по ДДС и към момента тя е 20%. Това прави в някаква степен администрирането на приходите от данъка относително евтино, но от друга страна лишава правителството от един доста добър инструмент върху определяне на структурата на потреблението и не само. Дори и в най-простите учебници по микроикономика са показани ефектите от релативната промяна на цените на стоките, които потребява даден потребител. В повече страни от ЕС това не е така. Явно нямат проблемите на нашето правителство с администрирането на каквото и да и могат да си позволят лукса да използват диференцирани ставки.
Може би това не би трябвало да ни грее много, но от както сме членове на ЕС има начини да се възползваме от тази диференциация. За последно закона за ДДС съм го чел от преди малко повече от година, но сега малко по спомени ще разкажа как може да стане това (ако има неточности, моля да ми ги посочите). Между другото това е една много добра ниша за развиване на бизнес, особено в областта на книгите, тъй като в някои страни ДДС-то върху тях е доста ниско, а във Великобритания е 0%.
Цялата работа започва с това, че търговията между фирми от страни в ЕС не се третира като внос износ, а като вътрешнообщностна сделка. Това означава, че ако продавате на стока на фирма от друга страна членка на ЕС вече начислявате ДДС съгласно вашето законодателство. Тоест ако английска фирма продава книги на българска фирма ДДС ставката трябва да е 0%, а за компактдискове 17.5%, което е по ниска ставка от 20% в България. Тъй като все пак стоката идва в България, което може би ощетява българския бюджет с приходи, то на база VIES декларациите се прави трансфери на приходите от ДДС.
До тук всичко изглежда чудесно, но ако отидете на страницата на amazon.co.uk ще видите, че за поръчки към България ще ви бъдат начислени 20% ДДС. Защо се получава така? Причината се дължи в нещо, което се нарича дистанционна продажба. Това грубо казано е възможност една фирма да има ДДС регистрация в друга страна (административно не знам как се изпипват тези неща) и когато прави продажби в съответната страна ползва тамошната регистрация и ставка на данъка. Тъй като спрямо някои страни ДДС в България е по-високо, то това е един подходящ начин да бъдеш ценово по-конкурентен на пазара, за който изнасяш. От друга страна дистанционните продажби намаляват и необходимостта да се трансферират приходи от ДДС между отделните страни. Това в някаква степен обяснява и защо, ако дадена фирма продава за някакъв период стоки в друга страна членка над определен оборот, то тя е длъжна да се регистрира в съответната страна по ДДС и да извършва търговията през дистанционни продажби. Това обяснява и защо amazon.co.uk начисляват 20% ДДС.
Основният въпрос е как да се противодейства? Много просто продажби през фирми, които не удрят лимитите. В момента, в който ви заплашва регистрация по ДДС в страната, в която продавате, използвате следваща фирма и така си правите мрежа от фирми, всяко от които може да начислява ниската ставка. Разбира се фирмата, която посреща стоката в страната не трябва да е регистрирана по ДДС, за което се налага пак да не се надминават някакви прагове. Като и в предишния случай, клонирането е от полза.
Струва ли си цялата врътка? Според мен за доста стоки си струва, особено за книги. Не знам дали в момента някой се възползва от тази схема, но рано или късно ще се появят такива субекти. Единствения начин да се обезсмисли използването и е отделните страни членки да имат обща ДДС политика, което в контекста на данъчното законодателство в България означава, че е време правителството да се замисли за диференцирани ставки по ДДС. В това отношение приходите не би трябвало да пострадат сериозно, а плюсовете може да са не малко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар