Като гледам рекламата на Мтел за HomeBox услугата, която предлагат, мисля, че много добре са хванали нещата, които дразнят повечето хора в поведението на БТК. Това ме връща към едни спомени от не чак толкова далечното минало, когато да имаш телефон беше лукс, чакаше се по няколко години (не малко вицове има по въпроса), докато стане заветното разширение на телефонната централа, а ако по някакви независещи от теб причини настъпят усложнения с пускането на телефона, то никой не ти цепи басмата (като ни прокарваха телефон преди повече от 20 години, се оказа, че кабелът между апартамента и абонатната кутия е прекъснат някъде и на баща ми му дадоха срок от 1 ден да го оправи или губи номера) и отново минаваш в списъка на чакащите. Поне за мен това, че от няколко години са частна компания по никакъв начин не се е отразило положително на качеството на услугите, които предлагат. В няколко постинга ще разкажа за доста фрапантни за мен сблъсъци с техни служители.
Първата история е с повече от година давност. Всичко започна с едно гневно съобщение по ICQ защо не съм си в къщи. Разбира се, понеже си бях в къщи последва доуточняващ въпрос защо не вдигам телефона и след още една итерация ми стана ясно, че той просто не работи. Тъй като няколко седмици преди това бях получил уведомително писмо, че ще ни цифровизират линиите, което трябваше да стане факт до 5-6 дни от момента, в който разбрах, че телефона не работи, то не тръгнах да си давам зор. Явно „колежката не беше пуснала още сигнала“. Заветната дата мина, но телефона не проработи. Тръгнах да звъня на повреди. Разбира се, това се случваше от работата (в тази връзка ми е интересно тези, които предлагат 3 в 1 услуги как дават възможност потребителя да съобщи за проблем). Приеха ми проблема, с което трябваше да считам случая за приключен. Дадох им шанс за два-три дни да го оправят, но те не го оправдаха.
Последва повторно обаждане на повреди. От него разбрах, че те са реагирали на първия ми сигнал, явно покрай цифровизацията са сменяли чифтове, които май не ги подменили като хората, но понеже вече са ги оправили сметнали, че моят проблем е изчезнал. Да, но не беше. Записаха си го отново. Тъй като наближаваха коледните празници, ги попитах с надежда дали ще успеят да подкарат телефона дотогава, за да се чуя с едно кило познати на спокойствие. Обещаха, че ще се постараят. Единственото, което успяха да се постараят бе да ми върнат топката в моята половина. На третото обаждане (между Коледа и Нова година) вече беше ясно, че е идвал техник, но трябва да се осигури достъп до абонатната кутия и като си изпълня моето „задължение“ ще дойде човек да подкара телефона.
Нека помислим малко. Излиза, че БТК нямат достъп до техни съоръжения и аз трябва да им съдействам. Не останах доволен от това развитие на нещата. Със същия успех можеха да ме накарат да се завирам по шахтите им, но ако не съдействам оставам на сухо. Беше ясно, че вляза в ЕС без работещ телефон. А задачата да се намери заветния ключ от таблото не беше лесна. Усложненията идваха от това, че живея под наем във вход, в който не познавам никой освен съседите срещу мен и честно казано и хабер си нямам кой да питам къде се намира въпросния ключ. Към това се добавиха и усложняващи ситуацията обстоятелства, като прибиране късно от работа и разни ангажименти през почивните дни, поради които не можех да тормозя съседите в човешко време.
Така се минаха няколко седмици и дойде сметката за телефона. Тя беше символична. Някъде около 3 лева. БТК бяха решили да ме компенсират за неудобството, че цял месец съм без телефон (въпреки, че за първите 10 дни те не бяха информирани). Това малко ме успокои, че дори и да не намеря бързо ключа от таблото, няма да плащам кой знае колко пари (за спрян телефон, което си мислих да направя се плащат 6 лева на месец). Между временно мина и касиерката на входа и я разпитах дали знае в кой може да е ключа. Тя ми каза да питам предишния касиер. Той също не знаеше, но може онзи два етажа по-нагоре знае. Той ме прати на първия етаж и след няколко итерации ударих в задънена улица, тъй като веригата се прекъсна.
След някоя и друга седмица мина и вторият месец без телефон. Малко след това дойде и втората сметка на БТК. Този път не бяха толкова благосклонни към мен и настояваха да получат около 15 лева. Така де, в крайна сметка аз съм виновен, че нямам телефон. Явно трябваше да се прави решителна офанзива. Наскочих на съседката отсреща, която е доста бойна жена дали може да ми съдейства. Каза ми да не се притеснявам, ще проучи въпроса в кой е ключа. Една седмица по-късно ми съобщи, че е обходила всичките апартаменти и никой и представа си няма в кой е ключа, така че имам зелена светлина да срежа катинара, щял да се купи катинар с парите от входни такси, а ножовка съм могъл да взема от еди кой си.
Тъй като ми е неудобно да искам от непознат човек ножовка за видимо криминални цели, решават да инвестирам в такава. Тъй като е безотговорно да оставя след това таблото незаключено, взимам и катинар. Тъй като нямам ключ от входната врата към мазетата, няма да правя предварителна подготовка, а като взема такъв от съседите ще комбинирам рязането с идването на техника от БТК.
Дойде и денят Х. Време му беше да идва, в крайна сметка седя вече три месеца без телефон. Дойде някакъв чичага в предпенсионна възраст. Беше доста комуникативен и наблюдателен. С едно завъртане беше огледал всички важни предмети в стаята и взе да ме разпитва какъв съм, с какво се занимавам и т.н. За сметка на това лафът „викам ти майсторе, защото не ти знам името“ напълно му отговаряше. Искаше да върже някаква джаджа към розетката на телефона, чрез която да проследи кабела из цялата инсталация до кутията в мазето. Това, че телефонът ни е с RJ накрайник и съответно и розетката е такава, не го зарадва много. На първо време искаше да среже жиците, за да си закачи крокодилчетата. После реши да не е чак толкова груб и само прогори изолацията със подръчна запалка. След което се сети, че неговия уред има и RJ накрайник. Е, по-добре късно, отколкото никога.
Джаджата пищеше по особен начин, което беше явна индикация, че някъде има нещо на късо. Слязохме в мазето. Не се зарадва, че тепърва ще режа катинара, но нямаше избор. Все пак бях сръчен. След 3-4 минути почти бях готов и тамън да се напъна за финалната офанзива, чичагата ме спря. Оказа се, че някакви винче не било завинтено и поради тази причина може да се извади някаква планка, така че кутията да се отвори без да се маха катинара. Докато ме гледал как се напъвам си спомнил, че май имало някаква такава хватка.
Дотук добре. Кутията е вече отворена и взе да се мотае из кабеляците. Забавните работи бяха две. Едното беше свързано с това, че кабелите за моя пост бяха закъсени в кутията. А другото беше свързано с това, че новият цифровизиран номер и още някакъв бяха изписани с фулмастер върху стената на кутията. Като се тегли чертата излиза, че съм бил три месеца без телефон, защото някой хубавец от БТК е насрал ситуацията и вместо да си я оправи е решил да шкартира всички оплаквания, като прехвърля задължения към мен.
Първата история е с повече от година давност. Всичко започна с едно гневно съобщение по ICQ защо не съм си в къщи. Разбира се, понеже си бях в къщи последва доуточняващ въпрос защо не вдигам телефона и след още една итерация ми стана ясно, че той просто не работи. Тъй като няколко седмици преди това бях получил уведомително писмо, че ще ни цифровизират линиите, което трябваше да стане факт до 5-6 дни от момента, в който разбрах, че телефона не работи, то не тръгнах да си давам зор. Явно „колежката не беше пуснала още сигнала“. Заветната дата мина, но телефона не проработи. Тръгнах да звъня на повреди. Разбира се, това се случваше от работата (в тази връзка ми е интересно тези, които предлагат 3 в 1 услуги как дават възможност потребителя да съобщи за проблем). Приеха ми проблема, с което трябваше да считам случая за приключен. Дадох им шанс за два-три дни да го оправят, но те не го оправдаха.
Последва повторно обаждане на повреди. От него разбрах, че те са реагирали на първия ми сигнал, явно покрай цифровизацията са сменяли чифтове, които май не ги подменили като хората, но понеже вече са ги оправили сметнали, че моят проблем е изчезнал. Да, но не беше. Записаха си го отново. Тъй като наближаваха коледните празници, ги попитах с надежда дали ще успеят да подкарат телефона дотогава, за да се чуя с едно кило познати на спокойствие. Обещаха, че ще се постараят. Единственото, което успяха да се постараят бе да ми върнат топката в моята половина. На третото обаждане (между Коледа и Нова година) вече беше ясно, че е идвал техник, но трябва да се осигури достъп до абонатната кутия и като си изпълня моето „задължение“ ще дойде човек да подкара телефона.
Нека помислим малко. Излиза, че БТК нямат достъп до техни съоръжения и аз трябва да им съдействам. Не останах доволен от това развитие на нещата. Със същия успех можеха да ме накарат да се завирам по шахтите им, но ако не съдействам оставам на сухо. Беше ясно, че вляза в ЕС без работещ телефон. А задачата да се намери заветния ключ от таблото не беше лесна. Усложненията идваха от това, че живея под наем във вход, в който не познавам никой освен съседите срещу мен и честно казано и хабер си нямам кой да питам къде се намира въпросния ключ. Към това се добавиха и усложняващи ситуацията обстоятелства, като прибиране късно от работа и разни ангажименти през почивните дни, поради които не можех да тормозя съседите в човешко време.
Така се минаха няколко седмици и дойде сметката за телефона. Тя беше символична. Някъде около 3 лева. БТК бяха решили да ме компенсират за неудобството, че цял месец съм без телефон (въпреки, че за първите 10 дни те не бяха информирани). Това малко ме успокои, че дори и да не намеря бързо ключа от таблото, няма да плащам кой знае колко пари (за спрян телефон, което си мислих да направя се плащат 6 лева на месец). Между временно мина и касиерката на входа и я разпитах дали знае в кой може да е ключа. Тя ми каза да питам предишния касиер. Той също не знаеше, но може онзи два етажа по-нагоре знае. Той ме прати на първия етаж и след няколко итерации ударих в задънена улица, тъй като веригата се прекъсна.
След някоя и друга седмица мина и вторият месец без телефон. Малко след това дойде и втората сметка на БТК. Този път не бяха толкова благосклонни към мен и настояваха да получат около 15 лева. Така де, в крайна сметка аз съм виновен, че нямам телефон. Явно трябваше да се прави решителна офанзива. Наскочих на съседката отсреща, която е доста бойна жена дали може да ми съдейства. Каза ми да не се притеснявам, ще проучи въпроса в кой е ключа. Една седмица по-късно ми съобщи, че е обходила всичките апартаменти и никой и представа си няма в кой е ключа, така че имам зелена светлина да срежа катинара, щял да се купи катинар с парите от входни такси, а ножовка съм могъл да взема от еди кой си.
Тъй като ми е неудобно да искам от непознат човек ножовка за видимо криминални цели, решават да инвестирам в такава. Тъй като е безотговорно да оставя след това таблото незаключено, взимам и катинар. Тъй като нямам ключ от входната врата към мазетата, няма да правя предварителна подготовка, а като взема такъв от съседите ще комбинирам рязането с идването на техника от БТК.
Дойде и денят Х. Време му беше да идва, в крайна сметка седя вече три месеца без телефон. Дойде някакъв чичага в предпенсионна възраст. Беше доста комуникативен и наблюдателен. С едно завъртане беше огледал всички важни предмети в стаята и взе да ме разпитва какъв съм, с какво се занимавам и т.н. За сметка на това лафът „викам ти майсторе, защото не ти знам името“ напълно му отговаряше. Искаше да върже някаква джаджа към розетката на телефона, чрез която да проследи кабела из цялата инсталация до кутията в мазето. Това, че телефонът ни е с RJ накрайник и съответно и розетката е такава, не го зарадва много. На първо време искаше да среже жиците, за да си закачи крокодилчетата. После реши да не е чак толкова груб и само прогори изолацията със подръчна запалка. След което се сети, че неговия уред има и RJ накрайник. Е, по-добре късно, отколкото никога.
Джаджата пищеше по особен начин, което беше явна индикация, че някъде има нещо на късо. Слязохме в мазето. Не се зарадва, че тепърва ще режа катинара, но нямаше избор. Все пак бях сръчен. След 3-4 минути почти бях готов и тамън да се напъна за финалната офанзива, чичагата ме спря. Оказа се, че някакви винче не било завинтено и поради тази причина може да се извади някаква планка, така че кутията да се отвори без да се маха катинара. Докато ме гледал как се напъвам си спомнил, че май имало някаква такава хватка.
Дотук добре. Кутията е вече отворена и взе да се мотае из кабеляците. Забавните работи бяха две. Едното беше свързано с това, че кабелите за моя пост бяха закъсени в кутията. А другото беше свързано с това, че новият цифровизиран номер и още някакъв бяха изписани с фулмастер върху стената на кутията. Като се тегли чертата излиза, че съм бил три месеца без телефон, защото някой хубавец от БТК е насрал ситуацията и вместо да си я оправи е решил да шкартира всички оплаквания, като прехвърля задължения към мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар