Какво ми липсва в OpenOffice.org?

Преди 2 години написах кратко сравнение между OpenOffice.org и MS Office. В настоящия си постинг ще се помъча да актуализирам впечатленията си като направя един коментар какво ми липсва в OpenOffice.org. За сравнение ще използвам OpenOffice.org 2.3 спрямо MS Office 2002.

От гледна точка на текстообработка Writer-ът трябва да дръпне много в колективната работа. Лично на мен често ми се налага да работя с няколко хора върху един и същ документ (документация, доклад и т.н). Всеки пише някаква част от него, някой ги събира механично, след което започва процесът с ревизиите.

Най-тривиалното нещо, което прави всеки, е като прочете файла да има забележки върху съдържанието. И двата продукти поддържат такава функционалност, но тя работи по различен начин. В Writer-а бележките се вмъкват към текста. В зависимост дали сте дали те да се визуализират или не, то е възможно да се появи едно жълто квадратче, което да индикира, че има бележка и евентуално ако минете върху него с мишката да се визуализира. За съжаление, ако не знаете, че е там, може спокойно да го пропуснете в процеса на четене на теста. Разбира се, има навигация по бележките и можете да ги обхождате една по една. Само че за мен това е малко неудобство, защото за да разбереш забележката, то трябва да си наясно с контекста, в който е поставено, което изисква четене на теста. В този момент навигацията пречи.

Как е реализирана тази функционалност в Word? Отстрани в полето се появява кутийка със забележката, което от своя страна прави лесно едновременното четене на документа и следене на забележките. Отделен е въпросът, че навигацията е изнесена в toolbar, така че ако искате бързо да видите следващата бележка, то не трябва да минавате през меню и диалогов прозорец, с който пък да си закривате текста. Хубавото при Word е, че бележката, освен да бъде вмъкната някъде в текста, може да бъде отнесена към конкретна дума, изречение, параграф (при конвертиране на файлът в OOo тези бележки не се визуализират). Това е удобно, тъй като веднага става ясно какво е искано да се каже с коментара. Отделен е въпросът, че могат да се слагат бележки, към бележки и така се получава цяла дискусия. Разбира се в последното може да се реализира и в Writer-а, но е реализирано чрез добавяне на нов текст към вече написана бележка, като се слага разделител за автор.

Другата основна функционалност, която е недомислена в Writer-а е режимът за следене на промените в документът. В момента функционалността е реализирана на ниво Word 97, т.е. нововъведения текст се оцветява, а изтритият се зачерква. Всичко много хубаво, но така документът става нечетлив. В такива ситуации може да се изключи визуализирането на промените и да се даде индикация, че има промени на някой ред, но пък тогава не става ясно какви са направените промени. Как е реализирана тази функционалност в Word? Нововъведения текст се оцветява, а изтритият и се показва в една кутийка отстрани в полето и се показва мястото, от което е изтрито. Това решение предлага от една страна добра четимост на редактирания текст, от друга страна и добра история на промените, така че те лесно да бъдат приемани и отхвърляни. Не знам какъв е проблемът това да се реализира в Writer-а, още повече че преди две години като гледах feature request-ите това фигурираше. Определено липсата на тази функционалност ще откаже от миграция към OOo хората, които правят редакции на документи.

Една дребна функционалност, която ми липсва е свързване със задаването на езика, на който пиша. Това е важно, ако искате да работи проверката на правописа и някои други благинки. Някак си е нормално, когато използвам BG Layout програмата да приема, че пиша на български, а когато използвам EN Layout на английски. Word го прави, но Writer-ът не. Предполагам е трудно да се реализира тази функционалност при *nix системите, но поне за Windows да го направят. Лично на мен ми се налага в документи да имам текст на повече от един език и е досадна тази ръчна смяна. Да не говорим от интерфейсна гледна точка колко по-лесно е направено в Word (при copy-paste по някой път се налага да се укаже език ръчно). С двойно кликване при Word срещу навигация в менюта и диалогов прозорец в Writer.

По отношение на Calc-а видимо работите като че ли не са се подобрили много. От моя гледна точка единственият видим напредък е подобряване на процеса на създаване на диаграми. Но като се има предвид колко зле беше Calc-а преди две години, то този напредък не трябва да е учудва някой. Диаграмите от Calc-а вече стават за нещо, макар и да трябва още някои неща да се пипнат (например, ако решите да работите с две Y оси, пък после се откажете от втората, става леко мазало). За сметка на това продължава да няма Solver функционалност еквивалентна на тази в Excel (положителното е, че се появяват разни по-елементарни работи, така че сигурно е въпрос на време), което спъва използването на Calc-а за по сериозни сметки.

Да оставим по-сериозните сметки на страна, но в Calc-а имам затруднения и да работя бързо с данни. Получавам един файл с данни и искам на бързо да ги сложа в моделчето, което съм си направил. Ако е стандартен Copy-Paste няма проблем, но в данните има агрегация по някоя от размерностите и на мен ми трябват стойностите от агрегацията (например имате данните по дни, като във всеки стълб става въпрос за отделен ден и след последния ден на месеца имате стълб за месец и на вас Ви трябват само данните по месеци), то в Excel-а маркирам само клетките, които ми трябват и ги копирам. За съжаление в Calc-а Copy-Paste не работи с прекъснати области. Тази липса би отказала голям процент от хората, които работят с данни, да го ползват.

Липсата на критична маса потребители за Calc-а дава отражение върху съпътстващия софтуер. Например за системата R, която е софтуер под GPL, има изградена възможност да се използва под Excel, но липсва такава за Calc. Ако един проект, който малко или много се движи от фенове на свободния софтуер, не е положил усилия да се свърже с най-големия свободен офис пакет, то може ли да очакваме за системи като Matlab, Stata, Mathematica и т.н да могат да работят през него скоро? Дали всякакви комерсиални продукти за финансовите сметки, които са развити на базата на Excel ще видят своите еквиваленти в Calc? Според мен в близките две години едва ли това ще се случи, защото няма да е достигната критичната маса от потребители, при която фирмите, които поддържат Excel базирани решения, да ги port-нат и към Calc.

Все пак положителното, че в развитието на OOo са се ангажирали фирми като IBM и Google. Спор няма, че в последните две години OOo дръпна доста, макар и промените да не са видими, и не бих се учудил, ако като инфраструктура пакетът е по-добре структуриран от MS Office и се надявам покрай IBM и Google да се наложи по-бързо сред корпоративните потребители, което да даде сериозен тласък в развитието на съпътстващия софтуер.

Като за финал да кажа, няколко неща, които ми харесват в OOo пък не знам как/дали могат да станат в MS Office. Доста ми харесва подхода в OOo за embedded документите, където се вграждат само необходимите данни, а не цялата информация от файла източник, както е в MS Office (или поне не знам откъде се настройва). Едно друго нещо, което според мен е доста ценно е възможността за вграждане на SVN хранилище в самият документ и така да се поддържа доста добър Version control на документа, което е в пъти по-добро текущите track changes реализации.

Иначе по отношение на организация на документи в рамките на някаква организация OOo е доста добре интегриран в O3Spaces, така че ако някой вижда бъдещето в Google Office или му харесват решения в контекста на MS SharePoint, то той има как да прави аналогични неща използвайки OOo. За съжаление не са безплатни.

Като цяло съм оптимист за бъдещето на OpenOffice и макар да ми е невъзможно за момента да го ползвам в работата си, то се надявам това да се промени. А дотогава ще му се радвам като домашен потребител. Разбира се, всички тези кусури, които му намирам, по никакъв начин не са свързани с ODF формата, за който Йовко е написал един чудесен постинг. Само да предупредя, че ако искате да ползвате ODF през MS Office, използвайки на plugin-а на Sun, то в повечето случаи ще гризнете дръвцето.

Късно вечер в автобуса

Минаваше 11 часа вечерта. В един от последните автобуси по линията се возеха малко на брой омърлушени хора. Някои се мъчеха да се стоплят след дългото чакане заедно със студа на спирката, а на други просто им се спеше. В цялата тази безмълвна обстановка мъж на около 60 години поклащайки се вървеше между седалките. Хареса си една и кротко седна. Беше му скучно. Опита се да завърже разговор с младежа до него, но не се получи. Младежът беше намерил дзен състоянието си, слушайки музика, и не му се понрави идеята да бъбри с непознати. Възрастният човек остана леко разочарован. Не искаше да се чувства самотен и затова потърси компанията на своя стар приятел – бутилката. Извади я от вътрешния джоб на палтото, отвъртя капачката и отпи. В следващият миг късметът му се усмихна. Но не защото парещата течност масажира гърлото му. Беше дошла следващата спирка и двама келеши на около 16 се качиха в автобуса, вдигайки врява до небесата. Единият носеше пликче с фъстъци и като видя самотния човек му даде да замези. Той се почувства щастлив. Не толкова, че имаше с какво да му върви пиенето, колкото до това, че завърза нужния социален контакт. В такива случаи са необходими жестове. Предложи бутилката на новите си познати. „Какво е това?“ попитаха те. „Уиски“ отвърна възрастният човек. „Мен на ракия ми мяза“ бе последвалият дегустацията отговор. „Блек Рам“ конкретизира човека. „Както и да, ние сме на водка“ захили се един от келешите. След тази синхронизация на протоколите се почнаха едни весели разговори за underground живота. Демонстрираха се и знания по чужди езици. Диалогът беше простоват, но оживи атмосферата в автобуса, което пък развесели част от хората. Лично аз едва се сдържах да не се разсмея. За съжаление не мога да възпроизведа разговора.

Ние знаем, ние можем или правото да не учиш

Онзи ден попаднах на следната обява:


След като всичките участници в процеса на средното образование деклариха, че знаят и могат и държавата да не трябва да им се бърка в отношенията, а само да дава пари, сега очаквам подобни вълнение във висшето образование. Представям си лозунги на студенти, които протестират срещу “строгите” изисквания на преподавателите. Как били длъжни да ходят на лекции за да си научат за изпитите. Как те знаели и можели, но ако не ходят непрекъснато на работа, нямало да могат да си плащат семестриалните такси. Все пак не са опитни зайчета, а бъдещето на България. В този контекст темите табу са: вдигането на такси и наеми за общежития, и всякакви напъни да се стимулира ученето чрез обвързване на държавните субсидии с успеха на студента.

Резултат от сътрудничеството между ДА и Microsoft

Бого е пуснал петиция относно поредната идея на Ники Василев. Историята е дълга, доста се е изписало в мрежата относно проблема, но аз мога да ви направя кратка демонстрация за резултата от използването на Microsoft продукти в държавната администрация. Просто хвърлете поглед на файла относно внасянето на държавния бюджет за 2008 в парламента (няма да коментирам редакционните умения на Бойка Владова, която седи като автор на документа). Ако все пак някой се е напънал да го оправи (лично аз се съмнявам, че ще стане), ето Ви и снимка (цъкнете за по-голяма) на екрана след отварянето му.

Извод: Пращайте PDF-и за да не си личи колко сте неграмотни ;-)

Учителите като пиян морков

Като цяло гледам да съм неутрален към стачката. Не симпатизирам на учителите, но смятам, че те са в правото си (както и всеки друг) да протестират и стачкуват за по-високи заплати (стига да има кой да им ги даде). След този месец и половина стачни действия съм по-скоро разочарован от (действията на) учителите. Честно казано държат се като малки деца, на които искат да им купят сладолед, да им подарят играчка или като е в техни случай държавата да ги носи на конче. В цялото си това тръшкане, освен че паднаха доста ниско като поведение (честно казано каквито и хора да се съберат в тълпа се лумпенизират), пропуснаха възможността да излязат с чест от ситуацията, тъй като вече преговори с правителството не може да има. За какво става въпрос? По закон правителството е длъжно до края на месец октомври да внесе проектобюджетът за следващата година в парламента, след което депутатите решават дали да го приемат в този вид или да го променят. Не знам кой води тълпата от учители и до колко е наясно как функционира държавата, но е крайно време да спре да се държи с интелекта на едноклетъчно и да научи какви са правилата на играта. Най-малкото всеки, който има някакви социални искания, ако иска те да му бъдат удовлетворени, трябва да е наясно, че през септември и октомври е в негов интерес да има действащо правителство (след този период не може да преговаря с правителството ефективно) и през ноември и декември да има работещ парламент. В противен случай няма да може да бъде гласуван бюджет за следващата година, а когато това стане се използва такъв по подразбиране, който не е в интерес на никой (изключвам тези, които искат да съборят държавата). В този ред на мисли понеже сегашното правителство се създаде в края на септември 2005 и властта (имам предвид политическите лица, които взимат решенията) се напълни с какви ли не “селяни”, които и хабер си нямаха от действащите процедури, то за малко да изпуснем влака за Европа.

Та понеже учителите се полакомиха, вместо да приемат 50% на правителството (преди да започне стачката офертата беше 30%) и догодина да протестират още веднъж за още, решиха да настояват за 72% (3 х 20% кумулативно прави толкова) и сега ще се наложи да лобират из парламента за своите искания, което пък им създава доста технически затруднения. Например искането им за 4.7% от БВП за образованието няма как да бъде изпълнено, защото в бюджета не се записват проценти от БВП, а номинални числа. Освен това никой не знае колко ще бъде номиналното БВП за 2008. Да, правят се прогнози, които дори и да са точни (с точност до милион), то не могат да гарантират, че НСИ няма да смени дефиницията на БВП и съответния процент да падне (както стана през 2007). Но дори и с всички тези неудобства да се справи човек, то трябва да има предвид, че не малка част от средствата за образование минават през общинските бюджети и на национално ниво общите разходи са резултат, т.е. ако някой иска разходите за образование да нараснат с 0.5% от БВП, то трябва да каже как те ще бъдат разпределени по отделните общини. Всякакви такива сметки могат да се правят, но те не са по силите на депутатите, нито пък на учителите, така че и депутатите да са много благосклонни няма да могат да направят кой знае какво и ще прехвърлят топката към правителството. Правителството от своя страна може да реши да съдейства за детайлните сметки, а може и да си направи пас (то своята част от бюджетната процедура си я е свършило и няма сила, която да го накара да укаже съдействие на парламента) и топката ще се върне в парламента. Може да станат няколко итерации, но резултатът е, че учителите ще бъдат като пиян морков и определено ще загубят тази игра. Да оставим настрана въпросът, че увеличаването на разходите за образование, по никакъв начин не гарантира увеличаване на заплати. Също така не искам да навлизам в други детайлни сметки относно средните заплати. Просто всички тези числа ги няма записани в явен вид.

В крайна сметка обаче учителите не са виновни относно социалното положение, в което се намират (за бой са, че не успяха да излязат с чест от преговорите). Виновно е правителството, че няма ясно дефинирани цели в сферата на образованието, няма ясни критерии за това дали са изпълнени целите, нито конкретни мерки за постигане им и чак тогава да каже от какво финансиране се нуждае. При тази стачка стана ясно колко са неподготвени от МОН и дори да има някаква съпротива срещу “реформата”, която биха искали да провеждат, можеха да изтъргуват отстъпки в тази посока. Истината е, че реформа просто не е планирана. А все пак това не е работа на учителите (няма значение дали на тези от училищата или тези, които си клатят краката в МОН). А ако не започне (даже за препоръчване е направи) някаква реформа в образованието през следващата година, то такава няма да има през следващите 3 години. И като се има предвид каква е номиналната конвергенция на доходите в България към тези на ЕС, то след 3 години социалният проблем на учителите ще е доста по-сериозен.

За съжаление в момента като че ли реформата се изчерпва с въвеждане на делегирани бюджети. Принципно идеята е хубава, но практически е голяма глупост, защото за да сработи, то необходимото условие е директорите на училища да имат добър управленски нюх (нещо с което малко могат да се похвалят). Ако това условие не е изпълнено, то делегираните бюджети са стъпка в посока на Аржентинската криза. В постинга, в който писах за нея, забравих да спомена, че именно фискалната децентрализация е било камъчето, което е обърнало каруцата, тъй като бюджетния дефицит не е бил генериран от централното правителство, а от местните власти. Та в този ред на мисли, ако след въвеждането на делегираните бюджети, повечето училища са заплашени от фалит, то едва ли правителството няма да им покрие дълговете (за справка какво става с болниците, само че училищата с в пъти повече). Тогава се губи смисъла на цялата идея, тъй като няма да има спирачка на разходите.

Според мен от финансова гледна точка основният проблем в образованието е, че учителите в големите градове взимат доста ниски заплати, в сравнение със заплатите в частния сектор. В такава ситуация според мен е по-правилно правителството, вместо да въвежда делегирани бюджети, да направи следните две неща:

1. Да даде възможност за държавна субсидия на частните училища, която да е вързана с броя ученици, които обучават. Ясно е, че тя може да не покрива разходите на училището и то да иска още пари от родителите, още повече ако училището предлага някакви допълнителни екстри, но по този начин частното образование ще стане по-достъпно за всички.
2. Да измисли някаква схема за приватизиране на образователната дейност в големите градове, така че управлението на училищата да е в ръцете на хора с опит. Само така ще може да стане оптимизация на разходите за обучение. Разбира се, това предложение има няколко много тънки момента, които трябва добре да се обмислят. Първо трябва да има ясни критерии дали съответното училище изпълнява нещата, за които получава пари. И второ трябва собствеността на имотите да остане на държавата или общината, за да не се укаже, че някои училища са станали промишлени цехове или че футболонот игрище е заменено с нова кооперация.