Болни амбиции

Не е много здравословно човек да преследва на всяка цена целите, които си поставя. В още по-голяма степен това е в сила, ако тези действия се отразяват и върху други хора. За съжаление през последните 6 години, поради болните амбиции на няколко човека, икономическата политика в България, доколкото я е имало, е фокусирана върху бързото приемане на еврото.

Поради болни амбиции повишението на акцизите за да се достигнат минималните изискуеми нива от ЕС бе изтеглено с няколко години, така че да не се генерира инфлация в годините на членство на България в ERMII.

Поради болни амбиции, вместо да се увеличат драстично МЗР-тата през 2005 за да се ограничи кредитния ръст, бяха въведени кредитни тавани. По този начин нямаше да се налага на по-късен етап тяхното намаление, което да освободи ликвидност, която да помпа инфлацията и да пречи на приемането на еврото. За сметка на това кредитът в икономиката се измести към небанков, върху който почти липсва надзор, а ценовите балони в икономиката продължиха да се помпат.

Когато се видя, че кредитните тавани трябва да се премахнат, поради приемането на България в ЕС, МЗР-тата се увеличиха само на 12%. Високият ръст на кредита не притесняваше хората с болни амбиции, които успокояваха останалите, че се наблюдава връщане на отпускането на кредити в банковата система. В същото време дисбалансите в икономиката продължиха да се трупат.

Когато се спука балона и всеки спря да вярва в платежоспособността на другарчето си, хората с болни амбиции видяха своя шанс да намалят МЗР-тата. Наляха едни пари в банковата система като антициклична мярка без да се интересуват доколко банките се нуждаят от нея. Логично тя изтече навън, а валутния резерв на БНБ намаля с някой и друг милиард.

Поради болни амбиции Министерство на финансите не емитира краткосрочен дълг, а само дългосрочен. По този начин се стреми да се създаде ликвиден пазар, чрез който да се покрие лихвения критерий за приемане на еврото. Само че в текущото икономическо състояние на повечето хора хоризонтите са им по-къси и не се интересуват от дългосрочни инструменти. Особено пък ако са в лева. От друга страна като имаш пари, които не може да инвестираш при нисък риск в българската икономика, логично ще финансираш други икономики. Голям праз, че това става на фона на намаляващ валутен резерв на БНБ и проблеми с приходната част на бюджета. Едни отрицателни потоци по финансовата сметка може и да не се забележат.

Хубавото на цялата картинка е че през тази година мандатите на тези „амбициозни“ хора изтичат. Лошото е, че на тяхно място могат да се появят „по-амбициозни“.

Търговската политика на БТК

Вчера успях да натрупам още „положителни“ впечатления от търговската политика на БТК. Задачата на пръв поглед беше проста, закриване на един ADSL и промяна на плана на друг. И на двата договорите са изтекли, така че няма никакви правни ограничения. Отиваме в център за обслужване на клиенти. Ситуацията е много културна. Като за фирма те настаняват в някаква стаичка и обясняваш какво искаш да стане. Всичко точно, но девойката учтиво обяснява как нищо не може да направи, защото си имаме account manager и само той може да пипа нещата. Чудесно! Наясно съм с наличието на тази персона, но се надявах да минем и без нея. Звъня и на телефона и обяснявам какво искаме и съответно да обясни как се процедира. Обикновено предлагат да те навестят лично (което за мен е неудобно, защото аз като техническо лице и управляващия фирмата, трябва да седим да чакаме да дойде някой, вместо ние двамата да се замъкнем в удобно за нас време в офис на БТК), но този път офертата беше друга – ще ни остави едни бланки на портиера, които ние трябва да попълним и после ще ги оставим обратно пак на портиера. Малко странен начин на комуникация, при който за теб не остават никакви следи, че си я осъществил, но какво да се прави живеем в България.

Разбира се, девойката се поинтересува защо искаме да закрием ADSL, на което аз и обясних, че услугата им е неадекватна. В крайна сметка на мен ми трябва интернет с публично статично IP, зад което да навържа колкото машини искам и изобщо не се нуждая от domain, пощенски кутии и хостинг, които, ако ги имам по две, съвсем да се чудя какво да ги правя, но за сметка на това ми взимат пари за тях. Последното им прави и предложението доста неизгодно от ценова гледна точка.

Като цяло услугите на БТК ценово в София са голяма резачка, но другия ADSL се намира на място, където алтернативите не са големи. Само че с промяната на неговия план и съответно подписване на нов договор се удари някаква странна греда. Нямам нищо против да се подпише договор за някакъв срок и ако искам да го прекратя предсрочно да платя всички такси до края на периода. Не мога да разбера обаче защо след изтичане на този период искат автоматично да ми се поднови за нов такъв, през който, ако искам да се прекрати, пак държа неустойки. И така до края на света и то при положение, че в общите им условия договорът се продължава непрекъснато с един месец, което ти дава по-голяма гъвкавост за прекратяване. Разбира се, цялата тази врътка е уредена в едни „специални условия“, на които името не им съответства, тъй като в тях грам бонус няма за клиента.

Звъня пак на девойката да и обясня, че това, което искат е неприемливо, но вместо разбиране ми бе обяснено да не променям плана. За моите разбирания това означава, че не ме искат за клиент. Единственото топлещо в случая е, че БТК имат специално назначен служител, който да ми го каже.

Приложението на икономическите теории

През тази седмица две в някаква степен независими събития ме убедиха за пореден път, че в България в следващите няколко десетилетия няма да има видим прогрес в нивото на икономическите знания. От една страна проблемът е чисто историческо-политически, тъй като така наречения ни икономически академичен елит се е оформил в едни други времена, но от друга страна и доста от по-модерно мислещите хора сред академичната общност имат доста изкривени понятия за икономиката. В настоящия си постинг ще се спра на едно от събитията, което е една статия във вестник Капитал. От нея може да научим няколко „доста интересни“ факти за икономическите теории:

Кризата все по-ясно показва, че много от тези теории имат значителни проблеми с адекватността си спрямо действителността. Може би най-важната причина за това е, че те са изграждани въз основа на данните за големи и сравнително затворени икономики.

Преди година и половина бях написал един постинг относно икономическата наука. В контекста на горния цитат са важни две неща. Първото е, че чрез данни и иконометрични оценки не се прави теория, а второто е, че всяка теория е направена при някакви допускания. Когато допусканията не са изпълнени, то е логично да се очаква, че и изводите да не са валидни.

За съжаление в този динамичен свят, изпълнен с индивидуална конкуренция, като че ли е по-важно да си прочел колкото се може повече статии, които без затруднения да цитираш във увода на своите разработки (макар че не рядко се наблюдават и референции към статии, които не е нужно и да са прочетени), отколкото да се разбрал поне една от тях. От практична гледна точка това води до запознаване с увода и заключението, а същността и съответно допусканията, при които са направени изводите, не са толкова интересни. В контекста на България този ефект се засилва и от факта, че повечето български икономисти са доста скарани с математически инструментариум, който се ползва в съвременната икономика, и дори да искат, трудно могат да разберат същността на нещата.

Поради тази причина доста често икономическата теория не се прилага коректно, а резултатът е приложно ориентирани статии, на които, ако хората, които взимат решенията, се доверят, могат доста здраво да закопаят икономиката. Примери за това много, даже наскоро бях коментирал един такъв.

На къде отива американската икономика?

Преди няколко седмици с познати си обсъждахме различни сценарии за средносрочно развитие на световната икономика. В едни такива обсъждания няма как централно място да не заеме американската икономика, над която с всеки изминал ден облаците се сгъстяват все повече. Макар и да се изкоментираха няколко сценария за динамика на лихвените нива, икономически растеж и импликациите върху валутния курс, някак си не можах да си изградя консистентна картинка за това, което ще се случи. Мислейки си върху това, някак се сетих за две поговорки. Едната гласи, че „И най-малкото камъче обръща колата“, а другата „Като се обърне колата, пътища много“. Пред колата на американската икономика определено има доста камъчета и камъни, така че обръщането е само въпрос на време. От друга страна понеже пътищата след това са много, ако чисто вероятностно се пресметне очаквания път, някак си колата продължава по добре утъпканата пътека. Какво да се прави, недостатък на точковите прогнози.

В този постинг смятам да споделя някои от нещата, които ме притесняват. Като цяло американската икономика е в доста неблагоприятно състояние – свита икономическа активност, нестабилна финансова система, голям държавен дълг с тенденция да нараства още по-бързо поради спасяване на ключови фирми и финансови институции, изстискани до дупка парична и фискална политика. Нито може да се увеличава повече паричното предлагане с лихви, нито бюджетът е устойчив при сегашните нива на разходите, така че да стимулира допълнително икономиката. Като се има предвид, че най-лошото тепърва предстои, направо се чудя на оптимизма на хората, които си мислят, че догодина икономиката на САЩ ще започне да се възстановява. В тази връзка са ми интересни няколко неща.

Как ще се изтегли налята ликвидност? За да се спаси положението във финансовия секта бяха налети огромни суми пари за последната година и половина. Когато най-накрая американците стигнат дъното и почнат да мислят как да се катерят отново нагоре, тази ликвидност лека по-лека ще трябва да почне да се изтегля. Лично аз смятам, че в най-добрия случай това ще отнеме година две, което грубо казано означава, че през това време финансовата система няма да може да стимулира растежа и той ще остане доста ограничен.

Как ще се затвори бюджетния излишък? Ясно е, че ако икономиката тръгне бързо нагоре, то през приходите може да дойде доста добра корекция в положителна посока. Лошото е, че това не е много вероятно да стане. Като че ли за момента се правят опити да се ограничат щетите чрез данъчни стимули и държавни разходи. Доколко ще има резултат предстои да видим. Не бива обаче да се забравя, че антикризисните разходи имат краен хоризонт на действие и ще трябва по някое време да започнат да се ограничават. Това също не дава надежда за кой знае бързо възстановяване и растежът на икономиката ще остане ограничен за доста време.

Какво ще се случи с държавния и частния дълг? При голям държавен дълг винаги възникват въпроси относно обслужването му и доколко властите няма да се полакомят да го финансират с печатане на пари. Като се има предвид позицията на долара като международна валута, това не е чак толкова дискомфортно. Обслужването на частния дълг също е интересно. Свиването на икономиката определено създава редица затруднения и в такава ситуация е нужно да се правят редица преструктурирания на бизнеси. Доколкото немалко американски фирми са се разкрачили с инвестиции в чужбина, то за мен е интересно дали ще ликвидират тези позиции, за да си финансират задълженията или ще заложат на декапитализацията им (което се отразява неблагоприятно на съответните икономики), защото вярват че проблемите им са временни и могат да издържат.

Какво ще става с лихвената политика? Последните месеци сриването на повечето международни цени заличи инфлацията, но този ефект ще е временен. Някъде към края на годината ще се изчерпи и тогава борбата с инфлацията отново ще излезе на дневен ред. Не че инфлацията е водеща цел за американската икономическа политика, но ако не искат да помпат поредния балон, ще се наложи постепенно да вдигат лихвите. По неприятното е, че това може да се наложи и при калпави растежи. Другото неприятно нещо е, че ниските лихви нямат желания ефект върху търсенето. Доларовата ликвидност до толкова се е изчерпила, че ако погледнете последните два месеца с колко нараства LIBOR-а и съответно спреда между него и лихвите определени от Фед, веднага ви става ясно защо доларът се засили толкова в началото на годината и съответно защо Федът взе да изкупува ДЦК-та.

Отговорите на тези въпроси могат да бъдат най-различни, но като цяло поне според мен се очертават два основни варианта за развитие на американската икономика. Единият е свързан с дълга икономическа агония, докато се изчистят натрупаните дисбаланси, а вторият е свързан с взимане на обезболяващи под формата на печатане на пари. Като че ли последното е по-лесно приемливо от политическа гледна точка. Сигурно и с това са свързани опасенията на Китай и други азиатски страни относно стабилността на долара и съответно настояват за нова световна валута. Така или иначе следващите няколко години ще са доста интересни от икономическа гледна точка.

Дебатът между БСП и ГЕРБ

Големият губещ от снощния дебат за мен е БСП. Ако те имаха голямо преимущество поради факта, че са много по-навътре управлението на страната, отколкото една формация, която все още не е представена в парламента, то определено не можаха да го реализират. Станишев определено не си беше написал домашното и стратегията му беше изцяло погрешна. Ако дебатът беше формулиран на тема икономическа политика и криза, то от казаното от премиера по никакъв начин не си пролича какво смята да прави. Акцентът беше поставен върху това, което е постигнато. Определено съветниците му, както и речите покрай вотовете на недоверие, са го форсирали да се назоби с всякакви факти, но от друга страна поради факта, че не е икономист, не му даваше възможност да смени сюжетната линия. Като че ли тезата, която се лансира, беше, че БСП е управлявала добре икономиката и поради тази причина няма логика да не продължи да управлява, особено пък, ако алтернативата прави предложения, които са авантюристични (навремето и Иван Костов така се фукаше, пък след това сдаде трагично властта). В това търсене на съприкосновение с ГЕРБ се удари голяма греда, тъй като програмата им се оказа доста „гъвкава”. В крайна сметка е доста трудно да плюеш по нещо, което го няма черно на бяло. Може би лоша шега на Станишев му изигра факта, че трябваше да говори пръв, съчетано с агресията породено от високото му самочувствие.

От друга страна бате Бойко беше много сдържан, което поне за мен беше добре. Явно човекът осъзнаваше, че не е на своя територия и съответно е добре да не претърпи тежка загуба. Така или иначе кампанията тепърва започва и равният трябва да го устройва отвсякъде. От страна на ГЕРБ за мен беше интересно какви тези ще анонсират и съответно какво представлява екипа им. Лично на мен Владислав Горанов ми допадна като поведение. Имаше някакъв хъс в него, мисълта му течеше бързо и на няколко пъти направи не лоши опити за атакуване на тезите на БСП. Другият младеж в екипа на ГЕРБ ми е странен. Видимо беше, че е притеснен и съответно не говореше убедително. Нещата, които говореше, бяха доста стандартни и съответно не мога да преценя до колко се е назобил с аргументи или наистина му сече пипето и му идва от вътре. Надявам се на следващ диспут да е в по-добра кондиция, за да го преценя като експерт. Нещо обаче, в което съм абсолютно сигурен, че девойката в триото е пълна трагедия. Бате Бойко ще направи много добре, ако я скрие някъде до изборите, пък после, ако му е много симпатична, да и дава някакви постове. Иначе на нея и се губят доста фундаментални неща, каза няколко много фрапантни глупости, а освен това не беше наясно с фактите и данните за България.

Екипът на БСП също беше трагедия. Добре, че Орешарски участваше в него, за да успее да парира офанзивите на ГЕРБ с добри попадения. Ако БСП искаха да реализират надмощието си, това беше начинът да го постигнат. Да оставят отсрещната страна да си каже визията, с кратички въпроси да ги стимулира да се изхвърлят в изказванията си и с добри контрапримери да ги затапи, така че да не могат да излязат от ситуацията. Защото макар и по-горе да съм се изказал положително за представителите на ГЕРБ, истината е, че можеха да бъдат разпиляти като пилци.

Въпреки това проблемът с добрите икономически екипи не е на дневен ред единствено пред ГЕРБ. Предполагам, че бате Бойко ще извади и други млади и ентусиазирани хора, които да грабнат непредубедения наблюдател. Не е късно да си направи анализ къде му издишат аргументите и къде са слабите места на опонентите, така че като цяло да е по-подготвен в диспутите. За сметка на това аз не съм убеден, че БСП ще може да извади на показ по-читави хора. От една страна има идеологически различия между отделните поколения „икономисти” в партията.и около нея. Ако в момента Станишев е заложил на либералните виждания по отношение на икономическата политика в своята програма, то трудно ще се намерят хората, които да я изкомуникират правилно. Доста от членовете на партията не разбират що за лява политика водят. Дори екипът му от експерти, с които работи, да е много добър, то едва ли някой от тях ще реши да се впусне в политиката и да застане пред камерите. Като доказателство за това твърдение може да се посочи фактът, че Орешарски, който е външен за БСП експерт, ще им координира писането на финансовата и макроикономическата част на предизборната програма. Нормално е партиите да ползват външни експерти, които да систематизират вижданията и да ги направят по-консистентни, но да се outsource-не цялата дейност ми се вижда крайно.

За финал ще кажа какво бих очаквал от един смислен дебат. Според мен всяка партия трябва много ясно да каже какви са политиките и приоритети, които смятат за важни. Като изобщо не трябва де ограничават с общи приказки от сорта на „по-добро здравеопазване” или „по-добро образование”, а да имат поставени измерими критерии на целите, да има предложени конкретни мерки и съответно да е ясно как се финансира цялото нещо и за сметка на какво е. Едва в един такъв контекст ще стане ясно до колко са консистентни изхвърлянията за отделни данъчни намаления. Когато е ясно всяка една партия какво иска да постигне е много по-лесно да се прецени кое е популизъм и кое не е, както и ако някой попрекали с него доста аргументирано да бъде поставен на мястото си. Отделен е въпросът, че избирателя може доста по-информирано да направи своя избор.