Четейки анонса за намаляване на ДДС ставката с 1-2 процентни пункта в бъдеше неопределено, все повече се убеждавам, че ГЕРБ и идея си нямат от какво е това фискална политика. По принцип не е важен толкова размера на ставките, колкото структурата на данъците (преки срещу косвени данъци, структура на преките и структура на косвените данъци). Чрез структурата на данъците правителството би могло много ефективно да насочва икономиката към едно или друго поведение. От своя страна размерът на ставките е важен дотолкова доколкото приходите в бюджета успяват да финансират разходната му част.
Очевидно е, че тази ДДС промяна не води до голяма промяна в структурата на данъците (въвеждане на диференцирани ставки би имало по-голям ефект), но в същото време ще има голям ефект върху приходната част на бюджета и почти никакъв върху инфлацията (каквото и да си говорим, цените трудно отиват надолу). Тоест от гледна точка на стимули към икономиката не може да се очаква нищо. Това от своя страна навежда на мисълта, че намалението на ставката се прави, защото разни оптимизации на разходите позволява това да се случи. Само по-себе си това е хубаво, само че силно контрастира с предишните послания относно спасяване на фискалната устойчивост, чрез прецакване пенсионери, хора в пред пенсионна възраст и бъдещи майки.
По отношение на пенсионерите това е доста радикална промяна на курса следван от предходните правителства. С пенсионната реформа започната от правителството на Костов се въведоха трита стълба на социалното осигуряване. Съответно бяха положени основите за минаване към частно осигуряване. Към онзи момент бюджетът на НОИ беше на минимален дефицит, а и икономиката не беше в някакъв кой знае какъв подем, така че това да се държи на циклични фактори. Едно от основните предизвикателства е как да се премина от солидарна към капиталова пенсионна система, без цената за това да се плати само от настоящите пенсионери. Очевидно бе, че без трансфер от централния бюджет не може да се мине. По време на управлението на правителствата на НДСВ и на БСП се наложи разбирането, че фондовете на НОИ не трябва да имат балансиран бюджет и дефицитите ще се финансират от приходи от данъци. За съжаление вместо този ресурс да се използва за повишаване на дела на капиталовия принцип в пенсионната система, бе опукан основно за намаляване на осигуровките. Разбиранията на разни либерални „икономисти“, които влияеха върху политиката на правителствата, бяха че осигуровките могат да паднат до 10% (нищо, че по съвсем групи сметки се показва, че ако си осигуряваш на под 15% в капиталова система, може да си умреш от глад с пенсията, която би взимал при пенсиониране) и траекторията, която трябва да се следва е първо да се стигне сумарната ставка и след това да се променят пропорциите на стълбовете.
Очевидно разбиранията на ГЕРБ са, че разходите на НОИ трябва да се финансират само от приходи от осигуровки. Разбира се, това не може да стане веднага, но пътят на постигането му минава не само през затягане на разходите за пенсии (увеличаване на годините за пенсиониране и никакви индексации), но и на стопирана на засилването на капиталовия принцип. Както се казва на печелившите честито.
