Светска държава е форма на управление, при която религията е отделена от държавата и не играе водеща роля в политическите, законодателните и административните процеси. Основни характеристики на светската държава включват:
- Неутралитет спрямо религиите: Държавата не подкрепя нито една религия и се стреми към равнопоставеност на всички религиозни общности, както и на нерелигиозните хора.
- Свобода на религията: Гражданите имат правото да изповядват всякаква религия или да не изповядват никаква.
- Разделение на църква и държава: Религиозните институции нямат влияние върху държавните дела и обратното.
- Закони, независими от религиозни догми: Законодателството и политиките се основават на принципите на разума, демокрацията и правата на човека, а не на религиозни текстове.
Вторият и третият принцип са залегнали и в Конституцията на България.
Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.
Първият принцип е покрит в „Закона за вероизповеданията“, който задава еднакви правила към всички вероизповедания.
Четвъртата точка е леко в сивата зона, доколкото доста национални празници се съобразяват с религиозни празници на традиционната религия в България.
Казусът от последните дни, в който ВКС разреши регистрацията на малка религиозна общност в България, и последвалите реакции на доста политически лица ме накара да се замисля дали България е наистина светска държава.
От една страна, има българска религиозна общност, в която участват православни християни, които искат да отбелязват религиозните си празници по стар стил. Тази общност прави опити да се регистира повече от 10 години и среща всякакви пречки от страна на държавата, което повдига въпроса доколко наистина има свобода на религията.
От друга страна, когато тази общност най-накрая успява да се регистрира, след решение на Европейския съд по правата на човека, се надига някаква политическа пушилка с изявени намерения, които противоречат на принципи едно и три.
Разбирам реакцията на Българска православна църква. Нормално е да не искат конкуренция. Но съм доста неприятно изненадан от реакцията на Правителството и няколкото политически партии. Казусът е повече от принципен и се надявам всякаква политическа намеса по религиозни теми да спре.
