За светската държава и България

Светска държава е форма на управление, при която религията е отделена от държавата и не играе водеща роля в политическите, законодателните и административните процеси. Основни характеристики на светската държава включват:

1. Неутралитет спрямо религиите: Държавата не подкрепя нито една религия и се стреми към равнопоставеност на всички религиозни общности, както и на нерелигиозните хора.
2. Свобода на религията: Гражданите имат правото да изповядват всякаква религия или да не изповядват никаква.
3. Разделение на църква и държава: Религиозните институции нямат влияние върху държавните дела и обратното.
4. Закони, независими от религиозни догми: Законодателството и политиките се основават на принципите на разума, демокрацията и правата на човека, а не на религиозни текстове.

Вторият и третият принцип са залегнали и в Конституцията на България.

Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.

(2) Религиозните институции са отделени от държавата.

(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.

(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

Първият принцип е покрит в „Закона за вероизповеданията“, който задава еднакви правила към всички вероизповедания.

Четвъртата точка е леко в сивата зона, доколкото доста национални празници се съобразяват с религиозни празници на традиционната религия в България.

Казусът от последните дни, в който ВКС разреши регистрацията на малка религиозна общност в България, и последвалите реакции на доста политически лица ме накара да се замисля дали България е наистина светска държава.

От една страна, има българска религиозна общност, в която участват православни християни, които искат да отбелязват религиозните си празници по стар стил. Тази общност прави опити да се регистира повече от 10 години и среща всякакви пречки от страна на държавата, което повдига въпроса доколко наистина има свобода на религията.

От друга страна, когато тази общност най-накрая успява да се регистрира, след решение на Европейския съд по правата на човека, се надига някаква политическа пушилка с изявени намерения, които противоречат на принципи едно и три.

Разбирам реакцията на Българска православна църква. Нормално е да не искат конкуренция. Но съм доста неприятно изненадан от реакцията на Правителството и няколкото политически партии. Казусът е повече от принципен и се надявам всякаква политическа намеса по религиозни теми да спре.

Изтичането на лични данни от НАП

Поддържането на информационната сигурност е доста отговорна и трудна задача. Дори да давате най-доброто от себе си, ако сте в такава роля, не сте застрахован от изтичане на данни от организацията, в която работите. Но в случая с изтичането на данни от НАП за мен има доста притеснителни неща, които ще се опитам да обобщя в настоящата бележка.

Процеси за разработка и внедряване на продуктов софтуер. Наивно е да се мисли, че има абсолютно сигурни софтуерни приложения. По-скоро има приложения, които още не са разбити. При разработката на приложения е важно да се отдели внимание как се ограничават щетите, ако приложението бъде пробито, както и на регулярните процеси, които гарантират че състоянието му отговаря на текущите разбирания за сигурност (нови възможности за пробиви се появяват ежедневно). От това, което излезе като коментари от казуса с НАП, оставам с впечатление, че: 

• Използвана е уязвимост в приложение, чрез което са достъпни данни от други приложения (недобре обмислен дизайн); 
• Използваната уязвимост е известна от 2012 година (липса на регулярни процеси за одитиране на софтуера). 

В този контекст дежурните оправдания, че заплатите на IT хората в администрацията са ниски спрямо тези на сектора и поради тази причина, хората, които са наети, толкова си могат, леко увисват. Двете точки по-горе са основно управленски проблем, не технически. Решението му е да имаш адекватни процеси.

От техническа гледна точка има доста автоматизирани решения, които помагат за прилагането на такива процеси – анализиране на слаби места в IT инфраструктура, анализиране на софтуерен код спрямо известни атаки, penetration тестове. По отношение на процесите са важни следните неща:

• Ясно разписани критерии за одобряване/внедряване на софтуер, които са еднакви както за вътрешни, така и за външни разработчици (включително за out of the box решения), с които всички разработчици са запознати 
• Контролна функция в организацията, която проверява изпълнението на дефинираните критерии на регулярна база.
• Одитираща функция в организацията, която се грижи критериите да са актуални. 

В резултат на пробива, НАП помолиха Информационно обслужване да им направят одитиране на информационните системи, но в контекста на тук написаното, това е по-скоро реактивно действие, което не решава основния проблем с процесите. НАП е обществена институция и най-малко дължи обяснение какво е научила от пробива и до какви промени в процесите за внедряване на софтуер ще доведе инцидентът.

Процеси за работа с лични данни. НАП има законово основание да събира лични данни без изрично съгласие на хората, което не означава, че нейните служители не трябва да спазват някакви базови правила въведени от GDPR за обработване на лични данни. От това, което се появи в медийното пространство, оставам с впечатление, че изтеклите данни са някакви моментни експортирания от базата данни, които са съхранявани на вътрешни файлови сървъри. Аз бих очаквал, когато служител на НАП анализира данни от информационната система във връзка с конкретна задача, да прави минимум следното: 

• Да ограничи анализа само до данните, до които има нужда. Честно казано експорт на данни за над 1 милион души, не ми се струва добра практика. Ако анализът предполага обобщаване на такъв обем от данни, най-вероятно могат да се ползват BI инструменти в самата информационна система, вместо да се наливат в инструменти извън нея. 
• Ако се налага експортиране на данни от информационната система, да ограничи достъпа до тях само до хората, които са ангажирани със задачата. Фактът, че странично приложение е имало достъп до тях, води до допускането, че и голяма част от служителите на НАП също са имали достъп до тях.
• Да използва експортираните данни само за нуждите на анализа и да ги премахне след приключване на задачата. В медиите се появи информация, че част от данните са за периоди от преди повече от 10 години. За моите разбирания, това е повече от оперативния интерес на НАП, така че е вероятно съответните експорти са направени доста отдавна. 

Както и в предишната точка, всичко се свежда до съществуването на адекватни процеси, тяхното прилагане и навременно актуализиране.

Политическа отговорност. С оглед на казаното дотук ми се струва, че най-малкото ръководителят на НАП трябва да си подаде оставката. Не знам дали има министър, който е натоварен със стратегията за информационни технологии в правителството, но ако има такъв, е добре да си намери друга работа, по-възможност извън IT сектора. Изказванията на различни политически лица по казуса и техния опит да отклонят вниманието считам меко казано за неуместни, но спокойно мога да отлича министъра на финансите в категорията цинизъм и неадекватност. Дали трябва да носи политическа отговорност за това? Не мога да преценя.

GDPR. Това изтичане на информация е своеволен тест до колко GDPR работи в България. За момента имам смесени чувства по отношение на НАП, тъй като им отнема повече време отколкото е нормално. Само за сравнение, алтернативни форми на проверка за изтекли данни се появиха почти веднага след теча. Интересно ми е как ще се справи Комисията за защита на личните данни с казуса. Ако НАП е причината да изтекат данни, то в целия скандал има още няколко организации, които помогнаха за достигането на бедствено положение и очаквам Комисията да вземе отношение по това.

Българските медии са далеч от цветущо положение, но се опитвам да си представя какво IQ трябва да имат журналистите, за да изтъпанчат в национален ефир линк за сваляне на данните и съответната парола. Въпреки всякакви етични кодекси, в търсене на сензацията, медиите са тези, които направиха данните общо достъпни и са отговорни за тяхното масово разпространение в разрез на разпоредбите по GDPR. Много се надявам Комисията за защита на личните данни да глоби провинилите се медии подобаващо.

На хората, които по една или друга причина са свалили данните, мога да им обърна внимание, че е добре да ги премахнат. Не защото тези данни се ползват със законова защита и който ги съхранява без да е оторизиран подлежи на някакво санкциониране. А защото в тези данни има записи за техни приятели. Едва ли някой от тях иска данните им да се съхраняват от трети лица без тяхно съгласие и най-малко трябва да им се уважи това желание.

Електронно банкиране с Firefox 34+

След upgrade на Firefox започнах да имам проблем с електроннота банкиране при ПИБ. Оказа се, че от Firefox версия 34 нататък, са премахнали window.crypto.signText функцията в резултат, на което не могат да се подписват платежни нареждания. Детайли за мотивите около премахването могат да се прочетат тук, а решение на проблемът е, чрез инсталиране на signTextJS плъгина от тук.

Честита национализация

След промените в пенсионното осигуряване, гласувани вчера, може спокойно да се приеме, че вторият стълб за осигуряване е зачеркнат. Твърденията, че това се прави заради хората и им се дава право на избор, са меко казано смешни и само наивници биха им се вързали. На практика, това което е прието, че парите отиват в НОИ, но имаш право да си ги запазиш във фонда. Само че предвид кратките срокове за упражняване на това „право“, то има цена и то доста висока. В моя случай, разходите, които ще трябва да направя биха ми излезнали колкото годишната доходност. За хората, които се намират в чужбина по една или друга причина през това време, упражняването на това право, ще стане икономически неизгодно. За мен тази поправка и на това разчита, че доста от хората или няма да са заинтересовани или няма да могат да упражнят „правото“ си на избор. За сметка на това, прехвърлянето на голяма сума пари от фондовете към НОИ, доста ще натисне цените на активите, определено ще прецака хората, които остават във втория стълб. Разбира се, то ще даде възможност на хора с доста финансов ресурс, да направят добри пари. Мисля, че това обяснява и защо се бърза толкова с тази поправка и се прави в нарушение на всякакви административни и морални правила. Ясно е КОЙ покрай далаверата с КТБ гушна едни пари и сега иска да ги мултиплицира, а пък на ГЕРБ им трябва финансов ресурс в бюджета, чрез който пък да могат да се похвалят какво са направили, както и да облажат някои обръчи.

За мен в решението за поправката, няма нищо принципно и просто потвърждава модела на управление от миналата година. Много се надявам президентът да наложи вето, както и Горанов да вземат да го сменят. Интересно ми е реформаторите, претендиращи, че вкарват нов морал в политиката, дали ще останат в правителството. Аз на тяхно място бих напуснал веднага.  

ГЕРБ срещу майките 2

Предложението на Бойко Борисов към майките, осветено с малко повече детайли в тази статия на Дневник, е добра илюстрация за това, че демографията не е сред приоритетите на ГЕРБ. Ако трябва да говорим с цифри, офертата е всички майки да получават по-малко пари за майчинство, без да има нищо в замяна (детските градини не се строят с пари на НОИ, а вноските към НОИ не се променят). Най-малко засегнати са майките, които почти не са работили или си осигуряват на минимума. За целият период на майчинството ще получат грубо 1000 лева по-малко. Най-силно засегнати са майките осигуряващи се на максималния осигурителен доход. За тях офертата е да получат с около 6000 лева по-малко. Всички останали са между тези две граници. Майките, взимащи около средната за страната заплата, ще получат около 3000 лева по-малко.

Ако ГЕРБ смятат да намаляват периода на майчинските, то трябва да го правят за сметка на увеличаване на периода за изплащане на обезщетения близки до заплатата, както и да намалят периода, който се използва за пресмятане на размера на обезщетението. Последното е особено важно, ако искат да стимулират раждането на повече от едно дете. В момента има казуси, как майчинските за второто дете за 2-3 пъти по-ниски от майчинските за първото дете, без майката да си е сменяла работата или да има сериозни промени в заплатата.