Европейският контекст
Европейското законодателство изисква прилагането на принципа „замърсителят плаща“ при определяне на таксите за битови отпадъци. Целта е всеки гражданин или бизнес да заплаща съобразно реално генерираното количество отпадък.
България обаче изостава с въвеждането на този принцип и срещу страната вече има наказателна процедура от Европейската комисия. Очаква се новият модел за формиране на такса смет да влезе в сила от 2026 г.
Настоящият модел
В момента таксата смет за физически лица се изчислява на база данъчната оценка на имота. Това означава, че:
- по-големите жилища плащат по-висока такса;
- имотите в по-скъпи квартали също плащат повече, дори при еднакво количество отпадък.
Така връзката между реално изхвърления боклук и размера на таксата не съществува.
Какво предстои да се промени?
Новият модел ще се базира на броя на обитателите в жилището, като възможно е системата да бъде допълнена с механизми, отчитащи обема и честотата на извозвания боклук от контейнерите. Все още няма окончателна методология, но очакванията са броят на живеещите да е водещият фактор.
Очаквани ефекти от промяната
Промяна в разпределението на тежестта между кварталите.
Хората в по-евтините квартали вероятно ще плащат повече, а тези в по-скъпите — по-малко. В София, където разликите в цените на имотите са значителни, за някои домакинства в по-евтините райони увеличението може да достигне около 50%.
Освобождаване на необитаеми жилища.
Според новите принципи, необитаемите имоти няма да дължат такса смет. Технически това е възможно и сега, но малцина се възползват. Тъй като в София около една трета от жилищата се водят необитаеми, това може да доведе до допълнително 50% увеличение за останалите.
Социално неравенство.
Хората с няколко имота, които често са по-заможни, няма да усетят осезаемо промяната — намалението за по-скъпите жилища ще компенсира увеличението за по-евтините. За сметка на това, по-бедните домакинства, които обитават по-малки жилища, но с повече хора, ще понесат основната тежест. В екстремни случаи, комбинирайки всички ефекти, е възможно таксата им да нарасне до 4–5 пъти.
Парадоксът на „справедливата“ промяна
Новият модел ще направи системата по-логична и по-близка до европейските принципи, но в социален план може да се окаже натоварващ за уязвимите групи. Дори хората да се опитат да намалят отпадъците си, индивидуалното им поведение няма да доведе до незабавно намаление на таксата, освен ако цели квартали не започнат трайно да изхвърлят по-малко боклук.
Възможният по-справедлив модел
Най-справедливата система би била плащане според реално изхвърлените отпадъци, например чрез специални торби, чиято цена включва и таксата за смет. Така всеки плаща точно за това, което изхвърля.
Подобен модел обаче изисква сериозни организационни промени — събиране само на определени торби, контрол от инспектората и санкции при нарушения. Това би било голямо предизвикателство, но и възможност за частната инициатива да участва в събирането и управлението на отпадъците, особено в контекста на настоящата „криза с боклука“.
